№ 448
гр. Варна, 25.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и шести
септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Галина Чавдарова
при участието на секретаря Мая Т. Иванова
като разгледа докладваното от Галина Чавдарова Търговско дело №
20223100900582 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н
Витоша, ул.Околовръстен път №260, срещу М. Л. С. и П. С. Х., и двамата от гр.Варна, с
която са предявени обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.422,
ал.1 ГПК във вр. чл.415 ГПК вр. чл.430 ТЗ за признаване за установено, че ответниците
дължат солидарно на ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД следните суми както следва: сумата от
202727,14лв, представляваща главница по договор за банков кредит №HL73601 от
24.11.15г., ведно със законната лихва от 20.05.22г. до окончателното изплащане на
вземането; сумата от 6645,66лв, представляваща възнагр.лихва за периода 20.01.21г. -
14.04.22г.; сумата от 3504,59лв, представляваща лихва за забава за периода от 20.07.20г. -
16.05.22г.; сумата от 263,50лв, представляваща такси по договора за периода от 19.07.20г. -
16.05.22г.; сумата от 474,80лв, представляваща обезщетение за заплатени имуществени
застраховки за периода 10.09.20г. до 16.05.22г.; сумата от 240лв – разноски по изпълнението,
за които вземания по ч.гр.д.№6435/2022г. по описа на ВРС, е издадена заповед
№3182/23.05.2022г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417
от ГПК.
Ищецът твърди, че между него и ответниците като кредитополучатели, е
сключен Договор за банков кредит №HL73601 от 24.11.15г., по силата на който банката се
задължила да предостави кредит от 291200лв, от които 281200лв за целите на предсрочно
погасяване на задълженията по договор за кредит №HL40457 и 10000лв за други
разплащания. Излага, че на 26.11.15г. кредитополучателите подали искане до банката за
удължаване срока за усвояване на кредита, като с допълн.споразумение от 01.12.15г. срокът
бил удължен до 30.12.15г. Твърди, че на 15.12.15г. е усвоен кредит в размер на 279929,22лв,
1
като от тази сума 269929,22лв била използвана целево за погасяване на дължима главница
по договор за кредит за покупка на недв.имот №HL40457 от 04.08.08г., която възлизала към
тази дата на 149049,82шв.франка, а останалите 10000лв от усвоения кредитпослужили за
погасяване на публични задължения на кредитополучателя П.Х.. Сочи, че по силата на т.5
от приложение №1 към договора банката опростила задължение в размер на 61144,40лв,
представляваща просрочия по договор за кредит №HL40457. Излага, че за обезпечаване на
вземанията на банката по процесния договор е учредена договорна ипотека с НА №98/15г.
Твърди, че по силата на допълн.споразумение от 15.12.15г. банката била оправомощена да
преведе суми на НАП за погасяване задължения на отв.Х.. Сочи, че между страните е
подписан и договор за опрощаване от 15.12.15г., с който банката е опростила на
кредитополучателя сума в размер на 61144,40лв, представляваща сбор от просрочия по
договор за кредит №HL40457. Излага, че на осн. чл.3, ал.1 от договора кредитополучателите
не дължали възнагр.лихва за първите 60 месеца от срока, а такава се дължала след
изтичането им, т.е. от м.01.21г., като лихвата включвала референтен лихвен процент 6-
месечен индекс СОФИБОР плюс догов.надбавка от 3,019%. Твърди, че на осн. чл.4 от
договора ответниците дължали при просрочие лихва за забава за времето на забавата като
размерът й бил равен на размера на законната лихва. Излага, че на осн. чл.6, ал.1 от
договора кредитополучателите дължали ежемесечно такси по договора за обслужване на
разпл.сметка, по която се обслужва кредита. Сочи, че съгласно чл.16, ал.1 от договора
ответниците са длъжни да направят застраховка на имота, като съгл. чл.16, ал.7 вр. с ал.8
когато банката плаща за тяхна сметка дължима застр.премия, те й дължат обезщетение в
размер на така платената премия. Излага, че на осн. чл.78 ЗЗД ответниците дължали
разноски по изпълнението в размер на 240лв, включващи заплатени от ищеца такси в полза
на ЧСИ за извършени връчвания на уведомления за предсрочна изискуемост. Твърди, че
ответниците са допуснали просрочие в плащането на погас.вноски, като банката упражнила
потестативното си право по чл.19, ал.1 от договора и обявила кредита за предсрочно
изискуем, считано от 14.04.22г. Излага, че подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист, по което била издадена заповед за
изпълнение и изп.лист по ч.гр.дело №6435/2022г. на ВРС срещу длъжниците, срещу която
последните възразили.
В срока по чл.131 от ГПК ответниците М. Л. С. и П. С. Х., и двамата от
гр.Варна, чрез адв.Б.Л., са депозирали писмен отговор, с който оспорват исковете като
неоснователни. Твърди, че страните са сключили договор за кредит №HL40457 от 04.08.08г.,
с която е предоставен кредит от 166200лв, към който са сключени допълн.споразумения.
Излага, че е било заведено гр.д.№46371/13г. на СРС за връщане на надплатени суми, по
което е извършен отказ от иск предвид сключена извънсъдебна спогодба. Твърди, че на
24.11.15г. е сключен договор за кредит №HL73601 от 24.11.15г., главницата от 291200лв по
който оспорва да е усвоена. Счита, че договор №HL73601 не е отделен договор, а спогодба
по чл.365 ЗЗД, тъй като имал взаимни отстъпки и воля да уреди занапред старо задължение.
Намира тази спогодба за нищожна, тъй като размерът на задължението бил определен въз
основа на неравноправни клаузи, съдържащи се в договор №HL40457, въз основа на които
банката на непредвидено основание сама можела да променя лихвен процент, както и
потребителят да носи валутния риск и превалутиране / чл.3, чл.6, чл.13 и чл.24 от договора/.
На същото основание счита за нищожни допълн.споразумения от 01.04.09г., 06.07.10г.,
21.07.11г. и 28.08.12г. Счита, че със спогодбата №HL73601 се капитализира лихва, което
съставлявало анатоцизъм. Намира за нищожна и клаузата на чл.35 от спогодбата, тъй като
съгласно чл.3, ал.2 ЗЗП отказът от права, предоставени на потребителите бил
2
недействителен. Счита за нищожен и сключения към спогодбата договор за опрощаване на
задължения. Намира исковете за неоснователни, тъй като заявеното основание била
нищожната спогодба. Евентуално счита, че първоначалният договор има действие между
страните относно размера на възнагр.лихва и падежите на погас.вноски. Счита, че
изявлението на банката за обявяване на предсрочна изискуемост не е произвело действие и
тя не е настъпила, тъй като задълженията са погасени чрез плащане.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и
доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.12 ГПК, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Видно от приложеното по делото ч.гр.д.№6435/22г. на ВРС по подадено от
ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД заявление е издадена заповед №3182/23.05.22г. за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК, като е разпоредено
длъжниците М. Л. С. и П. С. Х. да заплатят на заявителя солидарно както следва: сумата от
202727,14лв-главница по договор за банков кредит №HL73601 от 24.11.15г., изм. с
допълн.споразумение от 15.12.15г. и договор за опрощаване от 15.12.15г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда –
20.05.2022г. до окончателното изплащане на задължението; сумата от 6645,66лв-
възнаградителна лихва за периода 20.07.20г. - 14.04.22г.; сумата от 3504,59лв- мораторна
лихва за периода 20.07.20г. - 16.05.22г.; сумата от 263,50лв- такси за периода 19.07.20г.-
16.05.22г., сумата от 474,80лв- имуществени застраховки за периода 10.09.20г.-16.05.22г. и
сумата от 240лв - разноски за уведомяване, както и сторените разноски по делото, а именно
4277,11лв- д.т. и 4402,27лв-адв.възнаграждение.
Срещу така издадената заповед от длъжниците по делото са постъпили
възражения по реда на чл.414 ГПК, които настоящият състав намира, че са подадени в срока
по чл.414, ал.2 от ГПК.
Видно от приложения по делото договор за кредит за покупка на недв.имот
HL40457/04.08.08г., сключен между ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД, М. Л. С. и П. С. Х.,
банката е предоставила на кредитополучателите кредит в размер на равностойността в
швейцарски франкове на 166200лв както следва: равностойността в швейцарски франкове
на 47800лв по курс „купува“ за швейцарския франк към лева на банката в деня на усвояване
на кредита за покупка на недв.имот, и равностойността в швейцарски франкове на 118400лв
по курс „купува“ за швейцарския франк към лева в деня на усвояване на кредита за други
разплащания, със срок на издължаване 360 месеца от датата на откриване на сметката по
кредита.
Съгласно договор за банков кредит HL73601/24.11.15г., между ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ АД, М. Л. С. и П. С. Х., страните са постигнали съгласие във връзка с
горецитирания договор за жилищен кредит да сключат настоящия договор, с който да
рефинансират и превалутират задължението на кредитополучателите. По силата на този
договор на последните е предоставен кредит, обезпечен с ипотека върху недв.имот, в размер
на 291200лв, от които 281200лв-за целите на пълно предсрочно погасяване на задълженията
3
по договор за кредит HL40457/04.08.08г., и 10000лв-за други разплащания. Посочен е срок
за усвояване на суми по кредита до 15.11.15г. Договорен е срок на договора 277 месеца.
Договорено е в чл.3, ал.1 от договора, че за ползвания кредит кредитополучателят не дължи
за първите 60 месеца лихва, а от 61-я месец заплаща на банката променлива годишна лихва,
формирана от 6 месечения Софибор плюс надбавка в размер на 3,019%, като към момента
на договора приложимия лихвен индекс бил 0,981%, или към датата на договора
приложимия лихвен процент бил 4%. В чл.4 от договора е уговорено още, че при просрочие
на вноски по кредита и при обявяването му за предсрочно изискуем върху просрочените
суми за времето на забавата кредитополучателят дължал лихва в размер на законната лихва.
Изрично в чл.6 от договора е предвидено и задължението на кредитополучателите да
заплащат съответните такси, свързани с договора, сред които такса за обслужване на
разпл.сметка, а в чл.16 от договора е предвидено и задължението на кредитополучателите да
заплащат съответните премии за сключената имущ.застраховка. С допълн.споразумение от
01.12.15г. страните са променили срокът за усвояване на суми по кредита като са удължили
същият до 30.12.15г.
Представено е и приложение №1/15.12.15г. към договор HL73601/24.11.15г., с
което страните удостоверяват, че към датата на откриване на заемната сметка задълженията
по договор за кредит HL40457/04.08.08г. са 149049,82 шв.франка, а размерът на
предоставения кредит е 279929,22лв., както и че банката е опростила сума в размер на
61144,40лв., като за последното е приложен и договор за опрощаване от 15.12.15г.
С допълн.споразумение от 15.12.15г. кредитополучателите са оправомощили
банката да преведе сума в общ размер на 10000лв на ТД на НАП с цел погасяване на
задължения на П.Х. по ДОО, ЗО и УПФ.
От гореизложеното се установява, че договорът от 24.11.15г. съставлява
съглашение, което включва установителна част с характера на спогодба по размера на
текущия дълг по кредита по първоначалния договор от 04.08.08г. и съответно уговорки за
изменение на условията за погасяване с новационен характер по превалутиране и
погасяване на вече усвоена главница. Не се установява обаче да е постигнато общо съгласие
и воля за изцяло ново кредитиране, а страните са изразили съгласие за преуреждане на
своите правоотношения чрез преструктуриране на поетите от ответниците задължения като
същите занапред се погасяват в друга валута и при нов погасителен план. Предвид това
договорът от 24.11.15г. следва да се разглежда във връзка с предхождащото го съглашение,
това от 04.08.2008г., каквато зависимост е изведима и от преамбюла на самия договор.
От ответната страна са наведени възражения за неравноправност на клаузи от
договора от 04.08.08г. и допълн.споразумения, касаещи начина на формиране на дължимата
лихва и превалутирането.
В разглеждания случай кредитополучателя – физическо лице се явява
потребител на финансова услуга по см. на §13, т.12 от ДР на ЗЗП, тъй като договорите за
кредит в това число потребителски или кредити, обезпечени с ипотека, съставляват
финансова услуга и клаузите в договорите подлежат на проверка за валидност при
4
твърдения за наличие на специален фактически състав по чл.143 ЗЗП, каквито са направени
от ответника. Съгласно разпоредбата на чл.143 ЗЗП неравноправна клауза в договор,
сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца или доставчика и потребителя, като законодателят установява различни хипотези.
Съгласно чл.146, ал.1 ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са
уговорени индивидуално, а не са уговорени индивидуално предварително изготвените от
търговеца клаузи, върху чието съдържание потребителят не е имал възможност да влияе,
както и в случаите на договор при общи условия.
В чл.1, ал.1 от договора от 04.08.08г. е уговорено, че на кредитополучателя се
предоставя потребителски кредит в размер на равностойността в швейцарски франкове на
166200лв както следва: равностойността в швейцарски франкове на 47800лв по курс
„купува“ за швейцарския франк към лева на банката в деня на усвояване на кредита за
покупка на недв.имот, и равностойността в швейцарски франкове на 118400лв по курс
„купува“ за швейцарския франк към лева в деня на усвояване на кредита за други
разплащания. Тъй като тази клауза съдържа уговорката на страните относно основния
предмет на договора и същата е ясно изразена и разбираема, то същата не се преценява като
неравноправна. Оспорените клаузи на чл.6, ал.2 и чл.24 от договора са взаимно обусловени
и са свързани с превалутиране на кредита и прехвърляне на валутния риск. В процесния
договор е предвидено, че кредитът се предоставя в швейцарски франкове в размер на
равностойността в швейцарски франкове на 166200лв и че се усвоява по блокирана сметка в
швейцарски франкове на кредитополучателя, след което служебно се превалутира от
банката в лева и се превежда по сметка на кредитополучателя. Т.е. реалното усвояване на
кредита от потребителя е именно в лева и липсва реален паричен поток към
кредитополучателя в швейцарски франкове. По делото не са събрани доказателства, че към
момента на сключване на договора, на потребителя е била предоставена информация за
икономическите последици от клаузата за валутния риск за финансовите му задължения при
значимо обезценяване на валутата, в която получава доходите си. След като не се
установява клаузата на чл.24 да е индивидуално договорена, и с нея валутният риск е изцяло
прехвърлен върху потребителя, създавайки във вреда на последния значително неравновесие
между правата и задълженията на страните, произтичащи от договора, то същата се явява
неравноправна. Такава се явява и свързаната с нея клауза на чл.6, ал.2 от договора. Видно от
чл.3, ал.1 от договора страните са уговорили размерът на дължимата годишна лихва и
начина на нейното сформиране, като изрично е посочен и размерът на БЛП. Същевременно
в ал.5 на същия член е предвидено, че действащият БЛП не подлежи на договаряне и
промените в него стават незабавно задължителни за страните / в който смисъл е и
разпоредбата на чл.7, ал.2 от допълн.споразумение от 06.07.10г. и чл.7, ал.2 от
допълн.споразумение от 21.07.11г./. Аналогично в чл.6, ал.3 е предвидено, че в случай на
промяна на БЛП размерът на погас.вноска се променя автоматично в съответствие с
промяната.
5
Клаузите, които дават право на търговеца едностранно да увеличава цената на
стоката, без потребителят в такива случаи да има право да се откаже от договора, ако
окончателно определената цена е значително завишена в сравнение с цената, уговорена при
сключването на договора, по принцип са неравноправни клаузи по смисъла на чл.143, т.12
от ЗЗП. В разпоредбата на чл.144, ал.3, т.1 от ЗЗП обаче законодателят е предвидил
изключение от това правило за сделките с ценни книжа, финансови инструменти и други
стоки и услуги, чиято цена е свързана с колебанията/измененията на борсовия курс или
индекс или с размера на лихвения процент на финансовия пазар, които са извън контрола на
търговеца или доставчика на финансови услуги. Основният критерий за приложимостта на
изключението е изменението на цената да се дължи на външни причини, които не зависят от
търговеца или доставчика на финансови услуги, а са породени от въздействието на
свободния пазар и/или от държавен регулатор. Тогава търговецът/доставчикът на финансови
услуги не може да се счита за недобросъвестен по смисъла на общата дефиниция за
неравноправна клауза, съдържаща се в чл.143 ЗЗП, тъй като увеличението на престацията не
зависи от неговата воля. За да се прецени дали клаузите отговарят на този критерий за
изключение от общия принцип, те трябва да бъдат формулирани по ясен и недвусмислен
начин /чл.147, ал.1 ЗЗП/. Потребителят следва предварително да получи достатъчно
конкретна информация как търговецът може едностранно да промени цената, за да може на
свой ред да реагира по най-уместния начин / в този смисъл е Решение №77/22.04.15г. по
гр.д.№4452/14г. на ВКС/. Видно от договора същият не съдържа конкретни основания или
критерии, даващи право на банката едностранно да променя БЛП, съответно липсва и ясно
разписана конкретна методика или формула за тази промяна, обосноваща извод за наличие
на основателна причина по чл.144, ал.2 ЗЗП или зависимост от външни фактори съгласно
чл.144, ал.3, т.1 ЗЗП. Ето защо клаузите от договора, които дават възможност на банката да
извършва едностранна промяна в условията на договора, съдът намира, че не отговарят на
изискването за добросъвестност, тъй като не е указано в договора поради какви причини,
стоящи извън контрола на банката, тя има право да увеличи БЛП, липсват каквито и да било
критерии, по които банката следва да увеличава възнаградителната лихва.
С оглед на гореизложеното настоящият състав намира, че клаузите на чл.3,
ал.5, чл.6, ал.3 и чл.13, ал.1 от договора от 04.08.08г., чл.7, ал.2 от допълн.споразумения от
06.07.10г. и 21.07.11г., се явяват неравноправни по смисъла на чл.143, т.10 от ЗЗП, тъй като
дават възможност на ищеца нерегламентирано да променя едностранно условията на
договора въз основа на непредвидено в него основание, което води и до тяхната нищожност
съгласно разпоредбата на чл.146, ал.1 от ЗЗП. Така установената нищожност предвид
разпоредбата на чл.26, ал.4 ЗЗД обаче съдът не намира, че обуславя извод за нищожност на
целия договор.
Основателно се явява възражението на отв.страна за нищожност на клаузите
от допълн.споразумения, предвиждащи прибавяне към размера на редовната главница на
просрочени задължения за лихва, като противоречащи на чл.10, ал.3 от ЗЗД. Съгласно
трайната практика на ВКС, обективирана в Решение №60091/27.09.21г. по т.д.№1345/19г. на
6
ВКС, Решение №118/11.12.20г. по т.д.№2278/19г. на ВКС, Решение №132/13.01.2021г. по т.
д. № 2195/2019 г. на ВКС и др., уговорката в допълнителни споразумения към договор за
банков кредит за прибавяне към размера на редовната главница на просрочени задължения
за лихва представлява анатоцизъм по см. на чл.10, ал.3 ЗЗД, който е допустим само между
търговци на основание чл.294, ал.2 ТЗ. В конкр.случай кредитополучателят не е участвал в
кредитното правоотношение в качеството на търговец, а е сключил договора за кредит като
физическо лице, поради което и разпоредбата на чл.294, ал.2 ТЗ е неприложима. Отделно от
това следва да се отбележи, че действащата през процесния период Наредба №9 от 3.04.2008
г. за оценка и класификация на рисковите експозиции на банките и за установяване на
специфични провизии за кредитен риск (Обн., ДВ, бр.38 от 11.04.2008 г., в сила от
11.04.2008 г., отм., бр. 40 от 13.05.2014 г.) не съдържа правило за начисляване на лихви
върху лихви и тя не се явява наредба на БНБ по смисъла на чл.10, ал.3 ЗЗД, която да
установява възможност за олихвяване на изтекли лихви. Предвид това съдът намира, че
клаузите на чл.4 от допълн.споразумение от 01.04.09г., чл.4 от допълн.споразумение от
06.07.10г., чл.4 от допълн.споразумение от 21.07.11г. и чл.3, ал.3 от допълн.споразумение от
28.08.12г. се явяват нищожни и не са породили правни последици. Така установената
нищожност от своя страна води до нищожност и на обусловените от нея клаузи на
допълн.споразумения относно приетите с тях нови погасителни планове и увеличение на
възнаградителната лихва.
Тъй като посочените в договора от 24.11.15г. и приложение №1 към него като
дължими суми по договор за кредит HL40457/04.08.08г. са определени въз основа на
неравноправни клаузи, съобразно гореизложеното, то договарянето в тази част се явява нищожно
и не обвързва страните. В останалата част, вкл. в частта за превалутиране на задълженията и
допълн.кредитиране от 10000лв, уговорките в договора от 24.11.15г. са валидно договорени и
следва да бъдат зачетени в отношенията между страните.
Съгласно клаузата на чл.19, ал.1 от договор №HL73601 при непогасяване в
срок на която и да е вноска по кредита, както и при неизпълнение от кредитополучателя на
което и да е задължение по договора, банката има право да обяви кредита за изцяло или
частично предсрочно изискуем. Видно от заключението на вещото лице последното
извършено плащане по кредита е на дата 06.11.20г. По делото не са ангажирани
доказателства за заплащане на дължимите след тази дата месечни вноски, нито са наведени
твърдения в тази връзка. С оглед на това неизпълнение, представляващо основание по чл.19,
ал.1 от договора за кредит ищецът е упражнил правото си да трансформира цялото
задължение по договора за кредит в предсрочно изискуемо, което в случая е извършено с
уведомление за обявяване на предсрочна изискуемост, връчено на осн. чл.47, ал.5 от ГПК на
ответниците на 12.04.22г. Уведомяването на длъжника има за последица настъпване на
предсрочна изискуемост на кредита, доколкото са налице уговорените в договора за кредит
условия за нейното настъпване / така Решение № 114/07.09.2016 г. по т.д. 362/2015 г. на
ВКС/. Ето защо с оглед осъщественото редовно връчване на уведомлението на ответниците
към 12.04.22г. и установеното неизпълнение на задължението за заплащане на дължимите
суми, съдът намира, че считано от 12.04.22г. вземанията на банката по договора следва да се
7
считат за предсрочно изискуеми, предвид осъществяването на изискуемите за това
предпоставки, който момент предхожда подаването на заявлението по чл.417 ГПК.
Съгласно допълнителното заключение на вещото лице към датата на
сключване на договора от 24.11.15г. задълженията на ответниците са възлизали на общо
152376,66 шв.франка, равняващи се на 179071,52лв, съгласно курса на БНБ към датата на
първоначално усвояване /04.08.08г./. Съобразно изчисленията, извършени от вещото лице
във варианта по т.3 от допълн.заключение, се установява, че общият размер на непогасената
изискуема вече в цялост главница възлиза на 112646,96лв, дължимата възнагр.лихва възлиза
на 2188,55лв. за периода 20.07.21г. - 14.04.22г., лихвата за забава за периода 20.07.21г. -
14.04.22г. е в размер на 267,75лв, а дължимите такси са в размер на 31,50лв. за периода от
20.07.21г. - 14.04.22г. Съдът възприема именно този вариант на заключението на вещото
лице, тъй като при него е съобразена стойността на задължението, определена към момента
на предоговарянето.
Предвид изложеното предявеният иск за установяване на дължимостта на
главницата се явява основателен до така посочения размер от 112646,96лв и следва да се
уважи, като в останалата част за горницата до претендирания от кредитора размер
/202727,14лв/ претенцията като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
Претенцията за възнаградителна лихва съдът, съгласно заключението на
вещото лице, намира, че е основателна в рамера от 2188,55лв. и за периода 20.07.21г. -
12.04.22г., тъй като по- делото бе установен факта на настъпване на предсрочна
изискуемост, считано от 12.04.22г., и именно до този момент са явява и дължима
уговорената възнагр.лихва / в този насока е ТР №3/27.03.19г. по т.д.№3/17г. на ОСГТК на
ВКС/. За горницата над 2188,55лв до пълният претедиран размер от 6645,66лв и за
периодите от 20.01.21г. – 19.07.21г. и 13.04.22г. - 14.04.22г. претенцията като неоснователна
следва да бъде отхвърлена.
Относно претенцията за лихва за забава, видно от гореизложеното вещото
лице е изчислило такава единствено до 14.04.22г. При съобразяване клаузата на чл.4 от
договора и заключението на вещото лице касателно размерът на дължимата главница по
приетия от съда вариант, съдът намира, че размерът на лихвата за забава за периода от
14.04.22г. до 16.05.22г., изчислена с помощта на лихвен калкулатор възлиза на 1001.31лв.
Следователно за целия претендиран период от 20.07.21г. - 16.05.22г. лихвата за забава
възлиза на 1269,06лв и в този размер и за този период искът следва да се уважи. За
горницата над 1269,06лв до пълният претедиран размер от 3504.59лв и за периода от
20.07.20г. – 20.07.21г. претенцията като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
Следва да бъде уважена и претенцията за такси по договора за обслужване на
разпл.сметка до размера, установен от вещото лице, а именно 31,50лв., като за горницата до
пълния претендиран размер /263,50лв/ искът следва да бъде отхвърлен.
Доколкото от заключението на вещото лице не се установява дължимост на
имуществени застраховки, то претенцията за сумата от 474,80лв, представляваща
8
обезщетение за заплатени имуществени застраховки за периода 10.09.20г. до 16.05.22г.
следва да бъде изцяло отхвърлена.
Като неоснователна се преценява и претенцията за сумата от 240лв– разноски
по изпълнението. Няма клауза, която да вменява в задължение на кредитополучателите да
заплащат разноските на кредитора за връчване на уведомления за предсрочна изискуемост.
От доказателствата по делото се установява, че такива са връчени, но този разход е
направен изключително в интерес на ищеца, за да упражни своето потестативно право да
обяви кредита за предсрочно изискуем. Ето защо при липса на основание за заплащането на
тези такси от страна на длъжниците разходите за тях следва да останат за сметка на
кредитора. Поради това тази претенция следва да се отхвърли.
Следва да бъде уважено и искането да се приеме за установено, че ответниците
дължат и претендираната със заявлението законна лихва върху главницата от датата на
депозиране на заявлението по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№6435/22г. на ВРС в съда - 20.05.22г.
до окончателното й изплащане.
Предвид уговорката на чл.1, ал.2 от договора от 24.11.15г. отговорността на
ответниците за неизплатените задължения следва да бъде ангажирана в условията на
солидарност съгл. общите разпоредби на чл.121 ЗЗД.
С оглед разясненията, дадени в т.12 на Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, отговорността за разноските по
издаване на заповедта за изпълнение следва да се разпредели от съда в исковото
производство, или с решението си по установ.иск съдът дължи произнасяне по дължимостта
на разноските за заповедното производство.
Съдът като съобрази установения по-горе основателен размер на вземането,
както и размера на сторените в заповедното производство разноски от ищеца, намира, че
дължимите в заповедното производство разноски са в размер на 4713,41лв.
Предвид изхода от спора съдът дължи произнасяне и по направените от двете
страни искания за присъждане на разноски на осн. чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК.
Съобразно с уважената част от исковете в полза на ищеца се следват разноски
в размер на 2382,93лв.- държ.такса.
Ответниците от своя страна претендират разноски за заповедно производство,
като по отношение на отв.М.С. се претендира адвокатско възнаграждение на основание чл.
38, ал.2 във вр. с ал.1, т.3 от ЗАдв. В с.з. ищцовата страна е навела възражение за
прекомерност на претендираните възнаграждения. В заповедното производство, ведно с
депозираните възражения по чл.414 от ГПК, са представени договор за правна помощ,
подписан от отв.М.С., в който е уговорено осъществяването на безплатно
процес.представителство на основание чл. 38, ал.1, т.3 от ЗА, както и договор с отв.Х., в
който е уговорено адв.възнаграждение от 4500лв, като са приложени доказателства за
заплатено такова само в размер на 1555лв. Процесуалното представителство на длъжника
във връзка с подаване на възражение по чл.414 от ГПК срещу издадена заповед за
9
изпълнение не е сред изрично предвидените в Наредба №1 от 09.07.2004г. случаи, поради
което и на основание §1 от ДР на Наредба № 1 възнаграждението следва да се определи по
аналогия, като се съобрази вида на самото процесуално действие. В настоящия случай
ответниците са подали бланкетни възражения. Едва с отговора на исковата молба по чл.422
ГПК ответникът е длъжен да наведе всичките си доводи в защита срещу предявения иск под
страх от преклузия, с което осъществява същинската отбрана срещу заявеното материално
право. В този смисъл и претендираното в случая адвокатско възнаграждение за
представителство не може да бъде обусловено от материалния интерес, като разпоредбата на
чл.7, ал.7 от Наредбата се явява неприложима. Ето защо и с оглед извършените от адвоката
действия в заповедното производство следващите се разноски следва да бъдат определени в
приложение на чл.11 от Наредба 1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения /в редакцията й към датата на упълномощаването/ по аналогия на
основание §1 от ДР на наредбата. Правилото на чл.11 урежда подобна хипотеза на
възнаграждение за частно производство. Ето защо в полза на отв.Х. следва да се присъдят
разноски за заповедно производство в размер на 200лв, а на адв.дружество „М.“ адвокатско
възнаграждение на основание чл.38, ал.2 във вр. с ал.1, т.3 от ЗАдв за заповедно
производство в размер на 240лв. с ДДС.
В случай, че страната е сторила разноски за проц.представителство в други
частни производства, то е следвало там да отправи искането си за присъждане на разноски.
За пълнота следва да се отбележи, че разноски по ч.гр.д.№1988/22г. на ВОС не следва да се
присъждат и поради факта, че такива вече са присъдени в съотв.производство.
Предвид изхода от спора и съобразно уважената част от исковете на отв.С.
следва да се присъдят разноски в размер на 936,26лв - д.т., депозит за експертизи и пътни
разноски.
От страна на ответниците е направено и искане за присъждане на адвокатско
възнаграждение на основание чл. 38, ал.2 във вр. с ал.1, т.3 от ЗАдв за всеки от тях.
Представени са договори за правна помощ, подписани от ответниците, в които е уговорено
осъществяването на безплатно процес.представителство на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 и т.3
от ЗА. Съдът съобразява, че в процесния случай, в исковото производство ответниците са
наели услугите на една и съща адв.кантора, като общността на правнозначимите факти и
правата, предмет на исковата защита, сочат на една и съща по обем, сложност и
продължителност адвокатска работа. Така по делото е депозиран един отговор, като
възраженията и исканията са заявени общо за двамата ответници. Предвид това
присъждането на адв.възнаграждение за всеки един от ответниците съдът намира за
недопустимо, тъй като това предвидимо води до прекомерност на разноските. Ето защо
следва на адв.дружество „М.“ да се присъди едно адвокатско възнаграждение на основание
чл.38, ал.2 във вр. с ал.1, т.2 и 3 от ЗАдв за исковото производство. Настоящият състав, като
съобрази гореизложеното намира, че дължимото адвокатско възнаграждение следва да бъде
присъдено в размера, посочен в разпоредбата на чл.7, ал.2, т.5 вр. §2а от Наредба №1 от
09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и съобразно
10
уважената част от исковете, а именно 8605 лева с ДДС за осъществено процесуално
представителство на ответниците. Не са налице основанията за присъждане на
възнаграждението в двукратен размер, доколкото делото не се отличава с особена
фактическа и правна сложност.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено в отношенията между ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Витоша,
ул.Околовръстен път №260, М. Л. С., ЕГН **********, и П. С. Х., ЕГН **********, и
двамата с адрес *****, че М. Л. С. и П. С. Х. ДЪЛЖАТ солидарно на ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ АД, ЕИК *********, следните суми както следва: СУМАТА от 112646,96лв /
сто и дванадесет хиляди шестстотин четиридесет и шест лева и 96ст/, представляваща
дължима главница по договор за банков кредит №HL73601 от 24.11.15г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 20.05.22г.
до окончателното изплащане на вземането; СУМАТА от 2188,55лв / две хиляди сто
осемдесет и осем лева и 55ст./, представляваща възнаградителна лихва за периода 20.07.21г.
- 12.04.22г.; СУМАТА от 1269,06лв / хиляда двеста шестдесет и девет лева и 6ст./,
представляваща лихва за забава за периода 20.07.21г. - 16.05.22г.; и СУМАТА от 31,50лв /
тридесет и един лева и 50ст./, представляваща такси по договора за периода от 19.07.20г. -
16.05.22г., за които вземания по ч.гр.д.№6435/2022г. по описа на ВРС, е издадена заповед
№3182/23.05.2022г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417
от ГПК, на основание чл.422, ал.1 ГПК във вр. чл.415 ГПК вр. чл.430 ТЗ, като ОТХВЪРЛЯ
предявените искове за главница за разликата над 112646,96лв до пълния претендиран за
установяване размер на вземането от 202727,14лв; за възнаградителна лихва за разликата
над 2188,55лв до пълния претендиран за установяване размер на вземането от 6645,66лв и за
периодите от 20.01.21г. – 19.07.21г. и 13.04.22г. - 14.04.22г.; за лихва за забава за разликата
над 1269,06лв до пълния претендиран за установяване размер на вземането от 3504.59лв и за
периода от 20.07.20г. – 20.07.21г.; за такси по договора за разликата над 31,50лв до пълния
претендиран за установяване размер на вземането от 263,50лв; за сумата от 474,80лв,
представляваща обезщетение за заплатени имуществени застраховки за периода 10.09.20г.
до 16.05.22г. и за сумата от 240лв– разноски по изпълнението, като неоснователни.
ОСЪЖДА М. Л. С., ЕГН **********, и П. С. Х., ЕГН **********, и двамата
с адрес *****, ДА ЗАПЛАТЯТ на ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, р-н Витоша, ул.Околовръстен път №260,
СУМАТА от 4713,41лв / четири хиляди седемстотин и тринадесет лева и 41ст./,
представляваща направените в заповедното производство разноски, за които е издадена
заповед №3182/23.05.2022г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
11
по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№6435/2022г. по описа на ВРС.
ОСЪЖДА М. Л. С., ЕГН **********, и П. С. Х., ЕГН **********, и двамата
с адрес *****, ДА ЗАПЛАТЯТ на ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, р-н Витоша, ул.Околовръстен път №260,
СУМАТА от 2382,93лв / две хиляди триста осемдесет и два лева и 93ст./, представляваща
направените по делото разноски, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр.София, р-н Витоша, ул.Околовръстен път №260, ДА ЗАПЛАТИ на М. Л.
С., ЕГН **********, с адрес *****, СУМАТА от 936,26лв / деветстотин тридесет и шест
лева и 26ст./, представляваща направените по делото разноски, на осн. чл.78, ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр.София, р-н Витоша, ул.Околовръстен път №260, ДА ЗАПЛАТИ на П. С.
Х., ЕГН **********, с адрес *****, СУМАТА от 200лв / двеста лева /, представляваща
разноски за заповедно производство, на осн. чл.78, ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр.София, р-н Витоша, ул.Околовръстен път №260, ДА ЗАПЛАТИ на
Адвокатско дружество „М.“, с адрес гр.София, ул.Хан Аспарух №60, ет.3, СУМАТА от
240лв с ДДС / двеста и четиридесет лева /, представляваща адв.възнаграждение за
проц.представителство за заповедно производство, и СУМАТА от 8605лв с ДДС / осем
хиляди шестстотин и пет лева/, представляваща адв.възнаграждение за
проц.представителство за исково производство, на основание чл. 38, ал.2 във вр. с ал.1, т.2 и
т.3 от ЗАдв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
12