Р
Е Ш Е
Н И Е № 653
гр.Хасково, 16.11.2018год.
В и м е т о н а н
а р о д а
Хасковският районен съд
в публичното заседание
на осемнадесети октомври
през две хиляди
и осемнадесета година в
състав:
СЪДИЯ:
ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА
Секретар: Елена Стефанова
Прокурор:
като разгледа докладваното от Съдията гр.д. № 867 по описа за 2018г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е от „ТИ БИ
АЙ БАНК” ЕАД, със седалище и адрес на управление - гр.София,
ул.”Димитър Хаджикоцев” № 52-54 против А.Т.Д.,***, иск с правно
основание чл. 415, ал.1 във вр. с чл. 422, ал.1 от ГПК - за
установяване на вземане, за което е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение възоснова на документ по чл. 417 от ГПК по Ч.гр.д. № 1734/2017г. по описа
на Районен съд-Хасково.
Ищецът твърди, че на 21.01.2017г.
сключил Договор за потребителски кредит № ********** с ответницата, с общ
размер на кредита 2 583.94 лева. Съгласно договора кредиторът превеждал
средствата по кредита по сметка на продавача на стоката, избрана от
потребителя, за заплащане на продажната й цена. Ищецът превел конкретната част
от средствата по кредита в размер на 1900 лева на продавача на стоката на
основание Фактура № **********/21.01.2017г., като към този размер била
прибавена и еднократна такса за оценка на риска в размер на 228 лева. Видно от
Искане –декларация, потребителят декларирал съгласието си еднократната такса да
бъде финансирана от банката и възстановена от него с дължимите месечни вноски,
съгласно погасителния план по договора. Видно от Декларацията, намираща се на
стр.6 от договора, потребителят декларирал, че е получил стоката, посочена в
Договора за потребителски кредит, от продавача на стоката. Общото крайно
задължение по договора възлизало на 2 583.94 лева, която сума била
разсрочена на 24 погасителни месечни вноски, от които 23 вноски по 107.67 лева,
ведно с една последна изравнителна в размер на 107.53 лева. Уговореното между
страните възнаграждение се състояло от договорна лихва в размер на 19.38 % от
остатъчния размер на главницата по кредита. Така предоставената сума
кредитополучателят имал задължение да върне на месечни вноски, всяка включваща
два компонента: главница и договорна лихва. Посочва се още в исковата молба, че
ответницата преустановила плащанията по договора, считано от 25.02.2017г. за
повече от три месечни вноски, а именно: вноски с падежи 25.02.2017г.,
25.03.2017г. и 25.04.2017г. Считано от 26.04.2017г. настъпила предсрочна
изискуемост на задължението, съгласно чл.16.2 от договора. Въпреки че в
договора била уредена автоматична предсрочна изискуемост на непогасеното
задължение на длъжника при неплащане на три поредни месечни вноски, длъжникът
бил уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита, като в тази връзка
ищецът сочи, че видно от Обратна разписка за доставка на пратка PS 1734 00ERKT
E, с бар код:
9117060800353, ответницата била търсена на посочения в договора за
потребителски кредит адрес, като уведомлението за предсрочна изискуемост било
изпратено на посочения в договора за кредит постоянен адрес и било получено
лично на адреса. От изложеното било видно, че считано от 26.04.2017г. била
настъпила предсрочна изискуемост на задължението и след тази дата ответницата
загубила възможността да погасява месечно и цялото неплатено вземане на
кредитора от 2 583.94 лева /2128 лева главница и
455.94 лева договорна лихва/ станало незабавно изискуемо. Към датата на
входиране на заявлението задължението на ответницата към ищеца било в размер на
2 583.94 лева /2128 лева главница и 455.94 лева договорна лихва/. Отделно
от това, съгласно чл.9, ал.4 от договора, ответницата дължала и обезщетение за
забава /лихва за просрочие/, което към 05.07.2017г. било в размер на 35.11
лева. Предвид изложеното, моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на ответницата, че дължи на ищеца сумата от
2 619.05 лева, от които 2128 лева – главница, 455.94 лева – договорна
лихва за периода от 25.02.2017г. до 26.04.2017г. и 35.11 лева - обезщетение за забава
за периода от 25.02.2017г. до 05.07.2017г., по Договор за потребителски кредит
№ ********** от 21.01.2017г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от подаване на заявлението до изплащане на вземането. При условията на евентуалност, в случай, че
главният установителен иск по чл.422, във вр. с чл.415 от ГПК бъде отхвърлен, ищецът
моли съда да постанови решение, с което да осъди ответницата да му
заплати сумата в общ размер от 2 583.94 лева, от които 2128 лева –
главница и 455.94 лева – договорна лихва за периода от 25.02.2017г. до
25.01.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване
на заявлението до изплащане на вземането. Ищецът претендира разноски в
настоящото и по заповедното производство.
Ответницата оспорва иска.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, във връзка с твърденията на страните, приема
за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е пред съда като главен
иск положителен установителен иск по чл.415, вр. чл.422 от ГПК, който е
допустим, тъй като е налице правен интерес от предявяването му, което се
доказва от приложеното Ч.гр.д.№ 1734/2017г.
по описа на Районен съд-Хасково, по което има издадена срещу ответницата А.Т.Д.
Заповед № 916 за изпълнение на парично задължение възоснова на документ по
чл.417 от ГПК от 21.07.2017г. за сумите: 2 128 лева – главница по договор
за потребителски кредит № ********** от 21.01.2017г.; 455.94 лева – договорна
лихва за периода от 25.02.2017г. до 26.04.2017г.; 35.11 лева – обезщетение за
забава от 25.02.2017г. до 05.07.2017г., ведно със законнната лихва върху
главницата от 18.07.2017г. до изплащане на вземането и направените по делото
разноски от 52.38 лева за държавна такса и 50 лева за юрисконсултско
възнаграждение. Срещу
заповедта за изпълнение е било подадено възражение в законоустановения срок от
ответницата, възоснова на които е започнало настоящото исково производство.
Няма спор, че между „Ти Би
Ай Кредит” ЕАД и ответницата са възникнали договорни отношения, по силата на Договор
за потребителски кредит № ********** от 21.01.2017г., според който
първият е поел задължение да предостави на ответницата
сума в размер на 1900 лева за закупуване на избран от нея продукт /стока/. Видно
от договора е още, че кредиторът превежда средствата по кредита по сметка на продавача на стоката,
избрана от потребителя, за заплащане на продажната й цена. Представи
се по делото Фактура № 10000000799 от 21.01.2017г., издадена от „Уоол Премиум“
ЕООД като доставчик, за сумата 1900 лева, за закупени прахосмукачка, пътническо
одеало, ланолин, миксер и ютия от ответницата А.Т.Д.. Именно посочената фактура
е основанието, на което е била преведена сумата от кредитора по сметка на
продавача, като към този размер е била прибавена и еднократна такса за оценка на риска в размер на
228 лева. Като писмено доказателство по делото се представи и Искане –декларация,
с което ответницата, като потребител, е декларирала съгласието си еднократната
такса да бъде финансирана от банката и възстановена от него с дължимите месечни
вноски, съгласно погасителния план по договора. Безспорно се установява още от декларацията,
че потребителят е получил стоката, посочена в Договора за потребителски кредит,
от продавача на стоката. В чл.10 от Договора страните по същия са уговорили, че
общото крайно задължение по договора възлиза на сумата от 2 583.94 лева,
която сума е била разсрочена на 24 погасителни месечни вноски, от които 23
вноски по 107.67 лева, ведно с една последна изравнителна в размер на 107.53
лева. Лихвеният процент, с който се е олихвявал предоставения кредит, изразен
като годишен лихвен процент, е бил 19.38 %. Или, кредитополучателят е имал
задължение да върне предоставената сума на месечни вноски, всяка включваща два
компонента: главница и договорна лихва. Безспорно се установи още, че ищецът
„Ти Би
Ай Банк” ЕАД е изпратил на ответницата Уведомление за настъпила
предсрочна изискуемост на цялото й непогасено задължение по процесния договор
за потребителски хкредит, считано от 26.04.2017г. Видно от Известие за
доставяне № R PS 1734 00ERKT E, с бар код: 9117060800353, e, че ответницата е получила лично
уведомлението.
По делото, по искане на ищеца, бе
назначена съдебно-счетоводна експртиза, заключението по която съдът възприема
изцяло като обективно и безпристрастно дадено. От същото е видно, че към
момента на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК – 19.07.2017г., няма
платена нито една погасителна вноска. Размерът на останалите неизплатени
месечни вноски по процесния договор към 19.07.2017г. по компоненти /главница,
договорна лихва и обезщетение за забава/ и периодите, посочени по издадената
Заповед за изпълнение на парично задължение № 916/21.07.2017г., както и към
датата на изготвяне на заключението на вещото лице, е на обща сума
2 619.05 лева, от които : 2 128 лева – главница; 455.94 лева –
договорна лихва за периода от 25.02.2017г. до 26.04.2017г. и 35.11 лева –
обезщетение за забава за периода от 25.02.2017г. до 05.07.2017г. В заключението
вещото лице сочи също, че на 27.02.2017г. дружеството ищец е изпълнило
задължението си по процесния договор, като е превело заемната сума.
Следва да се отбележи,
че по делото съдът намира за безспорно обстоятелството, че ответницата А.Т.Д.,
в качеството си на кредитополучател, е подписала договора за потребителски
кредит, което не се и оспорва от нея. Установено по несъмнен начин е и обстоятелството, че сумата, предмет на потребителския
кредит – 1900 лева, е била реално преведена по сметка на продавача на стоката, избрана от
потребителя /ответницата/, за заплащане на продажната й цена, в какъвто смисъл е и заключението на назначеното вещо лице
по делото. Установи се също от заключението на вещото лице, че не са били
изпълнявани своевременно задълженията по така сключения договор за потребителски
кредит, а именно да се заплащат редовни погасителни месечни вноски по главница
и договорна лихва. Това именно е дало основание на банката – ищецът по делото,
да обяви кредита за предсрочно изискуем и предяви претенцията си към
кредитополучателя. В тази насока съдът
счита, че е била спазена процедурата за обявяването на кредита за предсрочно
изискуем, от което се е породило правото на банката да търси отговорност за
неговия пълен размер, по следните съображения:
При предявен иск по
чл.422, ал.1 от ГПК за вземане, произтичащо от договор за банков кредит с
уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на
определен брой вноски или при други обстоятелства, и кредиторът може да събере
вземането си, без да уведоми длъжника, вземането става изискуемо с неплащането
или настъпването на обстоятелствата, след като банката е упражнила правото си да
направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната му
изискуемост. Правото на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем следва
да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, съгласно ТР № 4/2013г. – т.18. Предсрочната изискуемост на
вземането има действие от получаване от длъжника на изявлението на банката, че
прави кредита предсрочно изискуем, ако към този момент са настъпили уговорените
в договора за банков кредит предпоставки, обуславящи настъпването й. Тук е
нужно да се отбележи, че заявлението за издаване на заповед за изпълнение не
представлява уведомяване на длъжника за предсрочна изискуемост на кредита, тъй
като същото не се връчва на длъжника и заповедното производство е едностранно до
произнасянето от съда. Връчването на издадената заповед за изпълнение на
длъжника също няма характер на уведомяване на длъжника за обявяване на
предсрочна изискуемост на кредита, защото заповедта за изпълнение не изхожда от
кредитора и в нея не се съдържа волеизявление в този смисъл. В настоящия случай съдът счита, че до ответницата
А.Т.Д. е стигнало надлежно волеизявление на банката за предсрочна изискуемост
на кредита, преди започване на заповедното производство. Това е така, тъй като,
видно от цитираното по-горе известие за доставяне, съдържащо изявлението на
банката, че обявява кредита за предсрочно изискуем, е, че е направено
отбелязване за лично получаване и е положен подпис, на датата 14.06.2017г., т.е
преди подаване на заявлението на 18.07.2017г. Ето защо, съдът приема, че
длъжникът е бил надлежно уведомен за обявяването предсрочната изискуемост на
кредита.
На следващо място съдът намира за безспорно
също, че ответницата към момента има непогасено
задължение по така отпуснатия й потребителски кредит в размер на 2 128
лева -
главница, 455.94 лева – договорна лихва за периода от
25.02.2017г. до 26.04.2017г. и 35.11 лева - обезщетение за забава за периода от
25.02.2017г. до 05.07.2017г. Следва да се посочи, че ответницата не оспорва
сключения договор за потребителски кредит, но твърди, че е финансово
затруднена, а и договорът бил подписан извън банковата институция. Тези й
твърдения обаче не могат да обосноват извод, различен от вече направения от
съда за дължимост на исковата сума. Това е така, тъй като ответницата не е
упражнила правото си на отказ от кредита съгласно чл.20.1 от договора в
предвидения 14-дневен срок, нито пък е прекратила договора по реда и условията,
предвидени в чл.22 от същия. Или, казано с други думи, липсват доказателства за
волеизявление от нейна страна в насока прекратяване на договора, което да е
стигнало до знанието на кредитора, а от друга страна – липсва плащане по
договора. В случая без правно значение за настоящия спор са отношенията,
възникнали между ответницата и търговеца - продавач на закупените с отпуснатия
кредит стоки.
В изложения смисъл съдът намира, че
ищецът в настоящото производство доказа по несъмнен начин вземането
си срещу ответницата по пътя на пълното и главно доказване и установи
основателността на своя иск, поради което същия ще следва
да се уважи.
Съгласно т.12 на Тълкувателно
решение № 4 от 18.06.2014г. по тълк. д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът,
който разглежда специалния установителен иск, предявен по реда на чл.422, ал.1
от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в
заповедното производство, и то с осъдителен диспозитив, като съобразно изхода
на спора разпредели отговорноста за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство.
В случая към датата на подаване
на заявлението по реда на чл.417 от ГПК пред Районен съд-Хасково ответницата е
дала повод за образуване на заповедното производство, тъй като към този момент
не е била изплатила дължимата сума. Ето защо, следва да бъде ангажирана
отговорността на ответницата за сторените от ищеца разноски по Ч.гр.д. № 1734/2017г.
по описа на Районен съд-Хасково, за сумата от 52.38 лева – държавна такса и 50
лева – юрисконсултско възнаграждение, или общо 102.38 лева. Както вече бе
посочено, тяхното извършване е било необходимо с оглед поведението на
ответницата.
С оглед изхода на делото съдът
намира, че ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца и направените
по настоящото дело разноски в пълен размер на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, а
именно – сумата 382.74 лева, от които 132.74 лева за държавна такса, 150 лева –
разноски за възнаграждение на вещо лице и 100 лева – юрисконсултско
възнаграждение в размер, определен от съда.
Предвид
уважаването на предявения главен иск, съдът не дължи произнасяне по евентуалния
такъв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А.Т.Д.,
ЕГН **********,***, ЧЕ
ДЪЛЖИ на „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление - гр.София, ул.”Димитър Хаджикоцев” № 52-54, сумата 2619.05 лева, от които 2128
лева – главница, 455.94 лева – договорна лихва за периода от 25.02.2017г. до 26.04.2017г. и 35.11 лева
– обезщетение за забава за периода от 25.02.2017г. до 05.07.2017г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 18.07.2017г. до изплащане на вземането, дължими по Договор за потребителски кредит № **********
от 21.01.2017г., които суми са
присъдени със
Заповед № 916/21.07.2017г. по
Ч.гр.д. № 1734/2017г. по
описа на Районен съд-Хасково.
ОСЪЖДА А.Т.Д.,
ЕГН **********,***, да заплати на „ТИ БИ
АЙ БАНК” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - гр.София,
ул.”Димитър Хаджикоцев” № 52-54, сумата 102.38 лева,
направени разноски по заповедното производство по Ч.гр.д. № 1734/2017г. по
описа на Районен съд-Хасково.
ОСЪЖДА А.Т.Д.,
ЕГН **********,***, да заплати на „ТИ БИ
АЙ БАНК” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - гр.София,
ул.”Димитър Хаджикоцев” № 52-54, сумата 382.74 лева, направени разноски в
настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ
: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: Е.С.