О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е №38
гр. Пловдив 07.01.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският окръжен съд Х-ти
граждански състав в закрито заседание на седми януари две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Румяна Андреева
ЧЛЕНОВЕ:Пламен
Чакалов
Бранимир Василев
като
разгледа докладваното от съдия Чакалов в. ч. гр. д. №2756/19г. за да се произнесе
взе предвид следното:
Обжалвано е определение №10058/12.09.2019г. на Пловдивския районен
съд, ХІV-ти граждански
състав,
постановено гр. д. № 13833/19г., с което се връща искова молба с вх. №
55020/26.08.2019г. подадена от „ОТП Факторинг
България“ ЕАД – Цесионер на вземанията от „Банка ДСК“
АД срещу Г.П.Б. като недопустима.
Частният
жалбоподател Г. П. Б. моли съда да отмени обжалваното определение по
съображения подробно изложени в жалбата.
Другата
страна „ОТП Факторинг“ ЕАД счита жалбата за
неоснователна и моли съда да потвърди определението на районния съд като
претендира разноски.
Предвид доказателствата съдът установи следното:
За да върне исковата молба и прекрати производството по делото
районният съд е констатирал, че ищцовото дружество
няма интерес от предявяването на установителен и
осъдителен иск понеже издадената заповед за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл. 417, т.2 от ГПК е влязла в сила.
Този извод на районния съд е правилен.
От
приложения препис от изп. д. № 20169110400146 по
описа на ЧСИ Петя Николова се установява, че на три пъти – съответно на
26.10.2016г., 11.05.2017г. и на 30.08.2017г. съдебният изпълнител е залепил
уведомление на адреса на длъжника, след като е установил, че той не пребивава
на постоянния и настоящ адрес. Съдебният изпълнител е разпоредил залепване и на
още един адрес – ***, което е
извършено на 07.09.2017г., чийто срок двуседмичен срок за получаването на
съдебните книжа изтича на 21.09.2017г.
Като се
им предвид, че измененията на ГПК от бр. 86/27.10.17г. на Държавен вестник
влизат в сила на 01.11.17г., то към този момент съдът не е следвало да указва
на заявителя да предяви иск за съществуване на вземането си, понеже към
посочения момент не е била в сила новата т.2, от ал.1 на чл. 415 от ГПК и
затова се налага извода, че най – късно до 21.09.17г. длъжникът е могъл да
подаде възражение по реда на чл. 415 от ГПК и като не го е направил в посочения
срок заповедта е влязла в сила.
Ето защо
кредиторът няма интерес от предявяването на настоящия иск, поради което производството
е недопустимо, а исковата молба следва да се върне.
Като е достигнал до същия правен
извод и е върнал исковата молба като е прекратил производството по делото,
районният съд е постановил правилно определение, което следва да се потвърди.
С оглед изхода на спора, частният
жалбоподател следва да заплати разноски на насрещната страна в размер на 50
лева на основание чл. 25а, ал.2 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Воден от горното
О П
Р Е Д
Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение №10058/12.09.2019г. на Пловдивския районен
съд, ХІV-ти граждански
състав,
постановено гр. д. № 13833/19г., с което се връща искова молба с вх. №
55020/26.08.2019г. подадена от „ОТП Факторинг
България“ ЕАД – Цесионер на вземанията от „Банка ДСК“
АД срещу Г.П.Б. като недопустима.
ОСЪЖДА Г.П.Б., да заплати на „ОТП Факторинг“
ЕАД, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Оборище“, бул. „Княз
Александър Дондуков“ № 19, ет.2, ЕИК ********* сумата 50 (петдесет) лева
разноски.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: 1.
2.