Номер 293009.10.2020 г.Град Благоевград
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – БлагоевградТрети въззивен граждански състав
На 08.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Емилия Топалова
Гюлфие Яхова
Секретар:Катерина Пелтекова
като разгледа докладваното от Емилия Топалова Въззивно гражданско дело
№ 20201200501009 по описа за 2020 година
И за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е въззивно –по реда на чл.259 и сл ГПК.
Жалбоподателят –„В.“ЕООД,с ЕИК ********* чрез законовия си
представител обжалва решение №589/09.03.2020г. на РС-С. по гр.д.
№691/2019г. с доводи за незаконосъобразност и необоснованост
.Поддържа,че първоинстанционният съд не е обсъдил всички събрани
доказателства и само въз основа на представените фактури, е приел,че ищецът
е доказал изпълнение по процесния договор за счетоводно-консултантски
услуги,поради което има право на претендираното възнграждение.Твърди
се,че доказателства за изпълнение от страна на ищеца на процесния договор
не били събрани,а фактурите не могат да бъдат ценени ,тъй като са частни
свидетелстващи документи и не се ползват с доказателствена сила.Иска се от
въззивния съд да отмени обжалваното решение и да отхвърли предявения
установителен иск по чл.422 ал.1 ГПК като неоснователен.Нови
доказателствени искания не са направени.Претендират се деловодни разноски
за двете инстенции.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК е подаден отговор от въззиваемото дружество
чрез законовия му представител,в който жалбата е оспорена като
1
неоснователна.Поддържа се,че обжалваното решение е правилно и при
постановяването му РС е обсъдил съвкупно всички доказателства,а не само
фактурите за извършените услуги.Събрани са и други доказателства –
свидетелски показания и писмени доказателства,от които съдът е направил
законосъобразен и обоснован извод за доказаност на иска и зе неговата
основателност.Иска се от въззивния съд да потвърди обжалваното решение
като присъди на въззиваемото дружество сторените разноски за въззивното
производство.
След проверка на данните по приложените съдебни книжа,съдът констатира
,че жалбата е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК от надлежна страна при
наличие на правен интерес и е насочена срещу обжалваем съдебен акт на
първоинстанционен съд,поради което е допустима.
Съобразно правомощията си на въззивна инстанция ,определени в чл.269
ГПК,Благоевградският Окръжен съд при извършената служебна проверка
намира обжалваното решение за валидно и допустимо ,а по повдигнатите в
жалбата въпроси за правилността му ,приема следното:
Не е спорно и се установява от писмените доказателства,че между страните
на 01.09.2013г. е сключен безсрочен договор за счетоводно-консултантско
обслужване ,по който дружеството-въззивник като възложител е възложило
на въззиваемото дружество като изпълнител да извършва писмени и устни
счетоводно-сокнултантски услуги ,обезпечаващи съответствието на
воденото от възложителя счетоводство с действащите нормативни актове .С
договора е било уговорено възнаграждение на изпълнителя в размер на 120лв
месечно с ДДС ,а с анекс към договора от 01.12.2017г. месечното
възнаграждение е увеличено на 144лв с ДДС,платимо до 5-то число на
месеца,следващ този ,в който са били обработени счетоводните документи и
данъчната информация.Ищецът твърди,че за периода от м.08/2016г. до
м.02/2019г. е изпълнявал стриктно задълженията по договора,но
възложителят не му е заплащал дължимото месечно възнаграждение.За
извършваните услуги са били издадени процесните фактури ,по които
плащане от ответника не е извършено според твърденията в исковата
молба.За вземанията за неплатени месечни възнаграждения за процесния
период,възлизащи общо в размер на 4080лв.,както и за вземането за
обезщетение за забава в размер на 497,32лв върху главницата от 4080лв за
периода от 15.10.2016г. до 16.04.2019г. ищецът се е снабдил със заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК,а след подадено в срок възражение от ответника-
длъжник ,е предявен иск по чл.415 ал.1 ГПК за установяване на тези
вземания.Съвкупната преценка на събраните доказателства обосновава
направения в обжалваното решение извод,че ищецът е изправна страна,която
2
е изпълнила задълженията си по договора за процесния период без да е
получила дължимата от ответника насрещна престация-възнаграждение за
извършените счетоводно-консултантски услуги.Изпълнението на
въззиваемото дружество по горепосочения договор се установява
непротиворечиво при съвкупната преценка на показанията на св.Х. с
писмените доказателства –приемо –предавателни протоколи от 10.05.2019г. и
2бр. от 15.05.2019г. и заключението от извършената ССЕ.В доклада на
вещото лице е констатирано,че за периода от м.09/2016г. до м.03/2019г.
,който покрива процесния период, данъчно-осигурителна информация и
данни за въззивника „В.“ ЕООД е подавана в съответните институции от
М.Н. – управител на ищцовото дружество с квалифициран електронен
подпис.От служебна справка в ТРРЮЛНЦ ,извършена на основание чл.23
ал.6 от ЗТРРЮЛНЦ съдът установява,че по партидата на дружеството-
въззивник за процесния период редовно и в срок са обявявани ГФО ,а от
показанията на св.Х. се установява,че цялостното счетоводно обслужване на
„В.“ ЕООД в процесния период е било извършвано от ищеца „Д.“ЕООД чрез
неговия управител и служители.Свидетелката отрича да е имало погасяване
на задълженията за отделни месеци чрез плащания в брой от дружеството –
въззивник.
При така установената фактическа страна на спора ,изложените от РС в
обжалваното решение решаващи изводи са законосъобразни и обосновани.
Сключеният между страните договор е за изработка ,предвид което
възнаграждение се дължи на изпълнителя ежемесечно както е уговорено за
приетата работа /чл.266 ал.1 ЗЗД./
В отговора на исковата молба ответникът /въззивник в настоящата
инстанция/ е заявил чрез законовия си представител ,че претендираните суми
по процесните фактури са частично погасени чрез плащания в брой, а
отделно от това е въведено възражение за неизпълнение на задълженията по
договора от ищеца.За частичното погасяване на вземанията на ищеца по
процесните фактури чрез плащания в брой въззивникът не е представил
никакви доказателства,а доказателствената тежест за установяване на това
обстоятелство е негова.По арг. от чл.164 ал.1 т.4 ГПК,доказването на
обстоятелството за извършени плащания в брой може да се извърши само с
писмени доказателства,тъй като задълженията на възложителя са установени
с писмен акт-договор за счетоводни услуги в писмена форма.Поради
непредставяне на годни доказателства за частични плащания в брой ,това
възражение на въззивника е недоказано .Второто възражение –за
неизпълнение на договора от страна на изпълнителя –въззиваемото
дружество,също е неоснователно ,тъй като се опровергава от събраните
доказателства. Тежестта на доказване, че задължението на изпълнителя не е
неизпълнено или е изпълнено лошо, е върху възложителя, чието е
възражението, че не дължи плащане. /Решение № 34 от 22.02.2010 г. на ВКС
по т. д. № 588/2009 г., II т. о., ТК/.Доказателства по възражението за
3
неизпълнение въззивникът не е ангажирал.Обратно-със събраните
доказателства се установява пълно и точно изпълнение от страна на
изпълнителя,за което следва да получи договореното възнаграждение. Не
съществува спор в съдебната практика и правна доктрина, че в същината си
приемането на извършената работа обхваща както едно фактическо действие -
разместване на фактическата власт върху изработеното, чрез реалното му
получаване от възложителя, така и правно действие - признание, че то
напълно съответства на възложеното с договора, което всъщност е израз на
одобряването му. Следователно релевантно за приемането по смисъла на чл.
264, ал. 1 ЗЗД е или онова изрично изявление на възложителя, придружаващо
реалното предаване на готовия трудов резултат, че счита същия за съобразен
с договора, или онези конклудентни действия, придружаващи фактическото
получаване на изработеното, от които недвусмислено следва, че е налице
мълчаливо изразено съгласие от последния за такова одобрение /вж. Решение
№ 231 от 13.07.2011 г. на ВКС по т. д. № 1056/2009 г., II т. о., ТК/.В случая
одобряването на работата на изпълнителя е извършено от възложителя с
конклудентни действия,тъй като е поверил воденото на счетоводството си на
изпълнителя и не е правил никакви възражения за неизпълнение или лошо
изпълнение за дългия период от сключването на договора до
10.05.2019г.,съответно15.05.2019г.,на които дати цялата счетоводна
информация и документи му е предадена от изпълнителя.
Предвид изложеното обжалваното решение на РС-С. е
законосъобразно и обосновано и не е налице основание за неговата отмяна.
При този краен резултат на въззиваемото дружество следва да се присъди на
основани ечл.78 ал.8 ГПК като разноски за въззивното производство сумата
от 150лв-за юрисконсултско възнаграждение.
Водим от изложеното и на основание чл.271 ал.1 ГПК и чл.78 ал.1 във вр.с
ал.8 ГПК,Благоевградският Окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №589/09.03.2020г. на РС-С. по гр.д.№691/2019г.
ОСЪЖДА „В.“ЕООД,ЕИК ... със седалище и адрес на
управление:гр.М.,ул.“М.“ №19 да заплати на „Д.К.“ЕООД,ЕИК ... със
седалище и адрес на управление:гр.С.,бул.“С.“ №5 ет.1 ,офис ОПЗА сумата
от 150лв /сто и петдесет лева/ -разноски за въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
4
Членове:
1._______________________
2._______________________
5