Р Е Ш Е Н И Е
№ 7 04.02.2022 г. град Търговище
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Търговище касационен състав
На
първи февруари 2022 година
В открито заседание в следния състав:
Председател: Красимира Тодорова
Членове: Албена Стефанова
Иванка
Иванова
Секретар: Гергана Бачева
Прокурор: Мартин Александров
Като разгледа докладваното от
съдията-докладчик Иванка Иванова
КНАХД № 2 по описа за 2022 година
За да се произнесе, съдът взе
предвид следното:
Производството е по реда на Глава ХІІ от АПК, във
връзка с чл. 348 от НПК и чл. 63 от ЗАНН.
Делото е образувано по жалбата на К.Д.Т. ЕГН **********
*** против Решение № 295/ 01.11.2021 г., постановено по НАХД № 20213530200584/
2021 г. по описа на РС – Търговище, с което е потвърден Електронен фиш за
налагане на глоба (ЕФ) серия К, № 4667078
от 18.09.2020 г. на ОД на МВР- Търговище, с който за нарушение на чл. 21, ал. 2
във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182,
ал. 2, т. 2 от ЗДвП и е наложено адм. наказание „глоба” в размер на 50 лв. В
жалбата е посочено като касационно основание за отмяна – противоречие с
материалния и процесуалния закон. В съдебно заседание касаторът редовно
призован, не се явява и не се представлява. Получени са писмени бележки от
същия с изразено становище за отмяна на постановения съдебен акт и присъждането
на разноски.
Ответникът по касация – ОД на МВР-Търговище, редовно
призован, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.
Прокурорът дава заключение, че жалбата е неоснователна,
а решението е законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено. Не е
налице соченото нарушение за посоката на движение на лекия автомобил, което се
извежда от протокола за използване на АТС, тъй като в него е налична б. „д“, в
частта която следва да определи посоката, в която се осъществява контрол върху
скоростта, което означава, че се регулира двупосочно и се измерва двупосочно.
Сочените празни места в протокола, съобразно съдебната практика, не са
задължителни и не се отразяват на законосъобразността при използването на АТС.
При самото издаване на ел. фиш не са допуснати съществени нарушения, които да
налагат извод за незаконосъобразност.
Съдът, след като обсъди оплакванията в
жалбата във връзка със събраните
доказателства по делото пред първата инстанция, и съобрази правомощията
си в касационното производство, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално
допустима, а разгледана по същество е неоснователна при следните съображения:
За да потвърди процесният електронен фиш (ЕФ),
въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че с на 18.09.2020г , в 16.20ч. в обл.Търговище, ПП І-4
км.242+800, до разклона за с. Буховци в посока към град Варна, извън населено
място, при разрешена стойност на скоростта 90 км/ч с МПС лек автомобил “Рено
Меган Класик ЕХ 1.6“ с рег. № ...е извършено нарушение по чл. 21 ал. 1 ЗДвП,
установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система ARH CAM
S1 №11743с4, като установената такава на МПС била 102 км/ч с отчетен толеранс
на измерване от -3 %, т.е. налице била превишена стойност на скоростта от 12
км/ч, за което на осн. чл. 189 ал.4 във вр.с чл. 182 ал.2 т.2 от ЗДвП на
ползвателя на автомобила е наложена глоба в размер на 50 лева като са указани
срока за доброволно плащане и начините за това. Към ЕФ е приложен снимков
материал – 1 брой снимка с №57626/210872, която е получена в централната
система чрез импорт на файл - нарушение от камери, и е направена на
18.09.2020г., в 16:20:11.6 часа. На снимката се вижда задната част на
отдалечаващ се от камерата лек автомобил с рег.№ …., пътуващ през посочена
локация ПП І-4 км. 242+800, на която разрешената скорост е 90 км/ч, а
измерената скорост на движение на автомобила е 105 км/ч. Посочени са и GPS
координатите на мястото на нарушението. Отразено е, че МПС е заснето от
разстояние 152м. Налице по преписката е справка от Централна база – КАТ, от
която следва, че заснетият автомобил е собственост на Й. Хр. Хр. с адрес в град
Велико Търново. При тези данни е бил генериран ЕФ с.К №4004381, като след
връчване на същия на визирания в него нарушител Й.Хр., последната е подала
декларация, в която е посочила, че на визираната във фиша дата водач на
посоченото МПС е бил К. Денчев Т. с
адрес ***, като е приложено и копие на неговото СУМПС. При това положение е бил
анулиран съставения ЕФ с.К №4004381 и на 07.04.2021г. е издаден обжалвания ЕФ срещу
К. Д. Т.. По АНПреписка е приложено удостоверение за одобрен тип средство за
измерване № 17.09.5126 на Български институт по метрология, издадено на
07.09.2017г., от което следва, че преносимата система за контрол на скоростта
на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1 е
одобрена със срок на валидност 07.09.2027г. Неразделна част към удостоверението
е описанието на техническите и метеорологични характеристики на системата.
Приложеното към АНПреписка писмо от 11.12.2017г. от БИМ дава сведение за
приключилата проверка на 28 броя от заявените средства за измерване тип ARH CAM
S1 като е дадено заключение за тяхното съответствие на одобрения тип и едно от
изброените по фабрични номера такова средство е №11743с4. Налице е и протокол
за използване на АТСС ARH CAM S1 №11743с4, който протокол има характера на
официален документ с доказателствена сила. В същия е отразено, че посоченото
АТСС е използвано на 18.09.2020 г., с начало на работа 14.30ч. и край 18.00 ч.
за контрол на участъка в ПП І-4 км.242+800, до разклон за с. Буховци, с
ограничение на скоростта в този участък от 90 км/ч., т.е. в периода и в
участъка, в които е заснето движението на МПС, посочено в ЕФ. В същия протокол
е посочено, че посоката на заснемане на АТСС е насочена към движещите се в
двете посоки автомобили, а режимът на измерване на скоростта им е стационарен.
Протоколът е подписан от полицейски служител Д.Атанасова и е проверен от Д.Рангелов.
От правна страна въззивният съд е приел, че жалбата е
неоснователна.Легалната дефиниция на понятието "електронен фиш" се
съдържа в § 1 от ДР на ЗАНН, възпроизведена и в § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП
/"Електронен фиш" е електронно изявление, записано върху хартиен,
магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система
въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани
технически средства или системи/. От дадената дефиниция следва, че този
специфичен акт се приравнява на НП, съставено по реда на ЗАНН, само по правното
му действие (чл.189 ал.11 ЗДвП), но не и по отправените към същия изисквания за
форма, реквизити, съдържание и процедура на издаване. В т.см. е и ТР
№1/26.02.2014г. на ВАС. В тази връзка се явява неоснователен довода на касатора
за липса на реквизит по чл. 57 ал.1 т.10 ЗАНН. Въпреки, че за нарушителя на
практика не става ясно дали ЕФ подлежи на обжалване, в какъв срок и пред кой
съд, то липсата изискване за такъв реквизит в нормата на чл. 189 ал.4 ЗДвП
обяснява и липсата на нарушение на процесуалните правила при непосочване на
тези данни в конкретния ЕФ. От приложената по делото разпечатка от информационната
система на КАТ следва, че обжалваният ЕФ е издаден на 07.04.2021г. и е връчен
на 12.07.2021г., т.е. в рамките на една година от извършване на нарушението.
Автоматизираното издаване на ЕФ предпоставя и реализирането на административно-наказателната
отговорност на нарушителя по реда на съкратеното във времето производство по
чл. 189 ЗДвП. Обжалваният ЕФ съдържа всички визирани в чл. 189 ал.4 изр.ІІ ЗДвП
реквизити и поради това е редовен. Даденото в ТР №1/26.02.2014г. на ВАС
тълкуване в смисъл, че издаването на електронния фиш е строго ограничено и
възможно само в случаите на предварително стационарно позиционирани технически
средства със съответните предварителни обозначения за съществуването им (чл.
165, ал. 2, т. 6 и т. 7 ЗДвП), които средства да работят на автоматичен режим
без нужда от обслужване от съответен контролен орган, се отнася до редакцията
на чл. 189 ал.4 ЗДвП, действала до 09.07.2017г. и според която „при нарушение,
установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, в
отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава ЕФ за налагане на
глоба“. В обжалвания ЕФ са отразени достатъчно ясно времето, мястото на
извършване на нарушението, обозначено като номер на километър от ПП І-4, и
стойността на разрешената и измерената скорост. Недвусмислено в ЕФ е посочено и
ползваното АТСС, което е модел ARH CAM S1, а фабричния номер на използваното
АТСС от този модел в случая е 11743с4. В номера на приложената снимка е
интегриран и фабричния номер на това АТСС - 11743с4. Изготвеният протокол за
използване на АТСС също доказва, че на посочената дата и място е ползвано АТСС
ARH CAM S1 №11743с4. Налице са надлежни доказателства, че използваното в случая
автоматизирано техническо средство или система ARH CAM S1 №11743с4 е преминало
през първоначална и периодична проверка по смисъла на чл. 4 от наредбата.
Съставен е протокол по смисъла на чл. 10 от наредбата. В случая за нуждите на
съдебния контрол върху ЕФ на основание чл. 16 ал.3 от наредбата по делото е
представено и статично изображение във вид на снимков материал с уникален
идентификационен номер. Предвид наличието на такова изображение съдът не е установил
нарушение на процедурата, регламентирана в Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г.на
МВР, във връзка с оплакването в жалбата за липсата на снимка, приложена към
връчения препис на ЕФ. Задължението, вменено на контролните органи с
разпоредбата на чл. 165 ал.1 т.1 ЗДвП в редакцията й от 31.01.2017 г. при
проверка да се обозначат ясно, също е било отменено със ЗИД на ЗДвП /ДВ бр. 54 от
2017 г./, поради което към момента на установеното нарушение такова задължение
за контролните органи не е съществувало и съгласно ЗДвП. С оглед гореизложеното
съдът не е установил допуснати нарушения на процедурата, регламентирана в
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. на МВР. Измерената скорост на движение на
МПС е била 105 км/ч, която след отчитане на предполагаема максимална грешка (толеранс)
на измерителя при реални условия от 3% над 100 км/ч, е приета на стойност 102
км/ч. Ето защо след направения доказателствен анализ съдът е намерил за
установено описаното в обжалвания ЕФ административно нарушение по чл. 21 ал. 1 ЗДвП, същото е санкционирано правилно на основание съответната санкционна норма
на чл. 182 ал.2 т.2 ЗДвП с предвиденото адм. наказание „глоба“, наложено в
точно фиксирания от законодателя размер от 50 лева. Поради изложеното
обжалваният ЕФ е бил потвърден като законосъобразен.
Настоящата
инстанция счита изводите на въззивния съд за правилни и законосъобразни.
Постановеният съдебен акт е подробно и обстойно мотивиран. Изложени са подробни
съображения по приложимите правни норми. Обсъдени са всички събрани по делото
доказателства, както и всички наведени възражения от наказаното лице. Касаторът
навежда пред настоящата инстанция възражения, които по същността си не касаят законосъобразността
на постановения съдебен акт, а се свеждат до необосноваността на решението. По
отношение на тях съдът приема, още, че въззивния съд е отговорил в мотивите си
достатъчно подробно. Сочените празни места в протокола, съобразно съдебната
практика, не са задължителни и не се отразяват на законосъобразността при
използването на АТС и в настоящия случай.
При положение, че
при първоинстанционното дело не е допуснато нарушение на правилата на съдопроизводството, като са събрани конкретни доказателства относно
относимите факти, процесуално недопустимо е при проверка
на въззивното решение, касационният
състав да подменя вътрешното убеждение на съда по същество. Правилни са изводите на въззивния съд за съставомерност
на деянието на касатора по чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.2, т. 2 във вр. с
чл. 21, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП – за
превишение на разрешената скорост на движение извън населено място с 12 км/ч. Нарушението
е безспорно установено и доказано пред въззивния съд от АНО, като всякакви
възражения в обратната насока са неоснователни и необосновани. По делото е
доказано и обстоятелството, че извършеното нарушение е установено и заснето със
автоматизирано техническо средство,
което е обозначено по надлежния ред.
При тези съображения настоящият съдебен състав счита постановения съдебен акт за валиден и
допустим. Не се констатираха нарушения на материалния закон, поради което
постановеното първоинстанционно решение следва да бъде оставено в сила.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр.
с чл.223 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 295/01.11.2021 г., постановено
по НАХД № 20213530200584/ 2021 г. по описа на РС – Търговище.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или
протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:………. ..………..