МОТИВИ към ПРИСЪДА № 18 от 16.06.2020г. по НОХД №
973/2019г. по описа на Районен съд Несебър, VI състав.
Р.п.Н. е внесла обвинителен акт по досъдебно производство № 304 – ЗМ - 1327/2018г., пр.
преписка
вх. № 3361/2018г. по описа на прокуратурата против Н.Р.К. за това, че 09.08.2018г., за времето от 11.00 часа до 17.30 часа, в гр. Несебър, ж.к
„Ч.М.3" № ..., ет. 2, от чекмедже на нощно шкафче в стая, отнел чужда
парична сума в размер на 600 лева, от владението на М.А.М. ***, без негово
съгласие, с намерение противозаконно да я присвои, като случаят е маловажен -
престъпление по чл. 194, ал. 3, във вр. с ал. 1 от НК.
Представителят
на прокуратурата счита, че престъплението е безспорно установено от обективна и
субективна страна. Извършва анализ на доказателствата като прави извод, че всички
обективни и субективни елементи от престъплението са безспорно доказани.
Обосновава приложението на чл. 194, ал. 3 от НК. Моли подсъдимият да бъде
признат за виновен и да му бъде наложено наказание „Глоба” в максимално
предвидения в закона размер.
Частният
обвинител и граждански ищец – М.М., лично и чрез повереника си, излага, че
авторството на деянието е установено. Предлага налагане на глоба в максимален
размер. Моли гражданският иск да бъде уважен. Претендира разноски.
Подсъдимият,
редовно призован, не се явява в открито съдебно заседание и не заема становище
по повдигнатото обвинение.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и
възраженията на страните, намира за установено следното:
Подсъдимият Н.Р.К. е роден на ***г***, с постоянен адрес ***, българин, български
гражданин, неженен, с основно образование, ЕГН **********. Същият е осъждан с
влязло в сила определение за одобряване на споразумение от 28.08.2019г. по НОХД
№ 143/2019г. по описа на Районен съд Царево. Наложено му е наказание „Лишаване
от свобода” за срок от 6 месеца, изпълнението на което е отложено на основание
чл. 66, ал. 1 от НК за изпитателен срок от три години. Наказанието е наложено
за извършено на 15.08.2018г. престъпление по чл. 197, т. 1 вр. чл. 194, ал. 1
от НК.
През
лятото на 2018г. свидетелят М.М. работел като готвач за хотели „СОЛ Несебър”.
Заместник главен готвач и ръководител на М. бил свидетелят С.С.. М. бил
настанен в квартира в гр. Несебър, кв. „Ч.М.3” № ..., вх. 4, стая ... Негов
съквартирант бил колегата му св. С.П.. Стаите се отдавали под наем от св. Д.Г.,
който по договор отдавал стаи под наем на работници в хотелите. В стаята имало
възможност да бъдат настанени трима човека, но до август месец същата била
обитавана единствено от М. и П.. В началото на август 2018г. св. М. получил в
брой сумата от 600 лв. - от свой братовчед. Прибрал парите в нощното си шкафче
в обитаваната от него и С.П. квартира. На 09.08.2018г. сутринта С.П. излязъл от
квартирата и се насочил към работното си място. Малко след него св. М. също
отишъл на работа. Докато двамата били на работа от хотел „Сол Несебър Палас” се
свързали със св. Г. и го уведомили, че следва да настани лице, което щяло да
започва работа в хотела. Това бил подсъдимият К.. Св. Г. решил да го настани в
обитаваната от М. и П. стая. Около 11:00 часа се срещнал с него и го завел до
стаята, посочил му свободното легло и му издал настанителна бележка с вписано
име на настаненото лице и длъжност – „помощник-готвач” в „Сол Несебър Палас”. Г.
предал и ключ от стаята на подсъдимия. След това св. Г. оставил К. в стаята,
като му обяснил, че другите обитатели ще се върнат по-късно през деня. След
като останал сам св. К. претърсил стаята, намерил и отнел сумата от 600 лв. от
нощното шкафче. Впоследствие, преди 17:30 часа, К. напуснал стаята, като я
заключил с притежавания от него ключ. Около 17:30 часа св. М. се прибрал от
работа, като при влизане в стаята вратата била заключена и при отключването не
срещнал проблеми. Вътре забелязал, че дрехите са извадени от сака му и в стаята
са налице размествания. Отворил нощното шкафче и установил, че сумата от 600
лв. липсва. При това положение М. се свързал със св. С. (като негов пряк
началник) и го уведомил за изчезналата парична сума. С. се обадил на св. Г. и
го уведомил за липсата. Г. предоставил на С. настанителната бележка, в която
били вписани данните на подсъдимия К.. На следващия ден св. С. установил
личната карта на К., която се намирала в „личен състав” при хотела във връзка с
приемането му на работа. Предоставил данните му на полицейските органи. Тези
данни били обработени от полицейски служител – св. Н., който установил
самоличността на подсъдимия (със съдействието на дружеството, което го наело на
работа) и предприел действия по издирването му. В края на месец септември се
установило, че К. се намира в района на хотел „Тарсис”. Св. Н. и св. Т. (също
полицейски служител) посетили хотела и установили подсъдимия, който бил
задържан за .. часа. При проведена беседа с тях К. признал за извършената
кражба на сумата от 600 лв., като посочил, че изиграл сумата в казино.
Свидетелите М. и С. също били извикани за беседа, като се срещнали с К.. Пред
тях той също признал, че взел сумата от 600 лв. и обещал да я върне на М..
Посочената
фактическа обстановка се установява от разпита на свидетелите по делото. От
разпита на свидетелите М. и П. се установява, че през 2018г. двамата работели
заедно в хотели „Несебър Сол”, като обитавали квартирата в кв. „Ч.М.3” № ....
Установява се, че М. получил сумата от 600 лв., която държал в нощно шкафче в
квартирата. От показанията им се установява, че на 09.08.2018г. сутринта излезли
от квартирата и като се прибрали около 17:00 часа сумата от 600 лв. липсвала.
От показанията на св. Г. се установява, че достъп до квартирата за този период
имал единствено подсъдимият. От показанията на св. С. този факт се потвърждава,
като се установява и начинът, по който е издирана самоличността на настаненото
в квартирата лице. Показанията на полицейските служители Н. и Т. установяват
начина, по който подсъдимият е издирен. От тези показания, а и от показанията
на свидетелите М. и С., се установява признанието, направено от подсъдимия, за
извършената кражба, дадено в проведена беседа. Т.е. показанията на всички
свидетели са последователни и установяват отделни етапи от фактическите
обстановка. Същите са взаимосвързани помежду си и логични и водят до
единствения възможен извод, че достъп до паричната сума на М. е имал само
подсъдимият К., вследствие на което именно той е отнел сумата, в каквото насока
са и извънсъдебните му признания. Всички тези гласни доказателствени средства
се затвърждават и от писмените доказателства по делото – най-вече настанителна
бележка (на л. 8 от ДП), видно от която именно Н.К. бил настанен на
09.08.2018г. в квартира, предоставена от Д.Г.. Изготвената заповед за задържане
на лице (на л. ... от ДП) потвърждава показанията на полицейските служители за
задържането на К. през месец септември 2018г. Всички посочени доказателства си
кореспондират помежду си като в пълна степен установяват посочената по-горе
фактическа обстановка. Приетите актуална справка за съдимост на подсъдимия и
криминалистична справка (на л. 80 – л. 82 от ДП) са от съществено значение за
личността му.
При
така установената фактическа обстановка съдът намира, че подсъдимият е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 194,
ал. 3, вр. ал. 1 от НК.
На
първо място от обективна страна по делото се установява, че подсъдимият е отнел
паричната сума от 600 лв. от владението на пострадалото лице М.. Т.е. К. е
прекъснал владението върху парите, осъществявано от М. (в нощно шкафче в
обитаваната от него квартира в гр. Несебър, ж.к „Ч.М.3" № ..., ет. 2), като е осъществил
свое такова върху тях. Подсъдимият е настанен в апартамента, като е взел
чуждите парични средства. По този начин той е прекъснал фактическата власт,
която пострадалият е осъществявал върху тези пари и е установил своя трайна
фактическа власт върху тях – взел ги е със себе си и е избягал от
местопрестъплението, а впоследствие се е разпоредил с тях, като ги е изиграл в
казино (по негови данни, дадени в беседа с полицейски служители). От обективна
страна безспорно се установява също така, че процесните пари са били чужди на подсъдимия
(собственост на св. М.) и не са му се следвали на законно правно основание.
На
следващо място от обективна страна се установява, че случаят е „маловажен”. По
смисъла на чл. 93, т. 9 от НК „маловажен случай” е този, при който извършеното
престъпление с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с
оглед други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид.
Настоящият случай е именно такъв с оглед сравнително ниската стойност на
отнетата сума (близо до минималната работна заплата в Република България към
момента на деянието), както и с оглед чистото към 09.08.2018г. съдебно минало
на подсъдимия, което го характеризира като лице с ниска степен на обществена
опасност. Налага се извод, че вредните последици от деянието са незначителни, а
се разкриват и смекчаващи обстоятелства, които водят до извод, че извършеното
от обвиняемия следва да бъде квалифицирано като „маловажен случай” по смисъла
на чл. 93, т. 9 от НК.
От
субективна страна подсъдимият е извършил престъплението при форма на вината
пряк умисъл, като е съзнавал, че процесните пари не са негови, че не му се
следват и че установява своя фактическа власт върху тях против и въпреки волята
на собственика им, като едновременно с това прекъсва упражняваната от него
фактическа власт. Извършените от подсъдимия фактически действия по отнемането
на процесните пари веднага след настаняването му в квартира, обитавана от други
лица, безспорно обективират намерението му противозаконно да ги присвои. Същият
е съзнавал, че в вещите в квартирата са собственост на друго лице, но въпреки
това ги е отнел. В подкрепа на извода, че деянието е извършено при пряк умисъл
е и признанието, направено от подсъдимия, пред полицейски служители и пред
свидетели по делото.
При индивидуализация
на наказанието съдебният състав взе предвид, че в разпоредбата на чл. 194, ал.
3 от НК са предвидени алтернативни наказания – „Лишаване от свобода” до една
година, пробация или глоба от 100 до 300 лв. В чл. 57, ал. 1 от НК е
предвидено, че при възможност за налагане на едно измежду две или повече
наказания, съдът определя най-подходящото по вид и размер наказание, като се
ръководи от правилата на чл. 54 и чл. 55 от НК. В настоящия случай съдебният
състав счете, че са налице отегчаващи вината обстоятелства по отношение на
подсъдимия. На първо място, макар и след извършване на деянието той е осъден и
за друго престъпление, осъществено на 15.08.2018г. в гр. Китен (по малко от
седмица след настоящото деяние). Наред с това има и криминална регистрация за
кражба от 03.05.2018г. Т.е. за сравнително кратък период от време той е
формирал престъпно поведение, насочено срещу собствеността на гражданите.
Следва да се акцентира, че липсата на осъждания към 09.08.2018г. е предпоставка
за извода, че случаят е „маловажен”, но последващите осъждания сами по себе си
следва да бъдат взети предвид при формиране изводите за личността на подсъдимия
и определяне на точното наказание в рамките на маловажния случай по чл. 194,
ал. 3 НК. Наред с това процесуалното поведение на подсъдимия не може да се
определи като добро. Още на досъдебното производство са били налице затруднения
с установяването му и това е довело до повдигане на обвинение близо една година
след извършване на деянието. Това поведение се е пренесло и в хода на съдебното
производство, като първоначално са били налице затруднения с призоваването на
подсъдимия (въпреки наложената мярка за неотклонение „подписка”), а
впоследствие той е демонстрирал незаинтересованост и не се е явявал за
съдебните заседания, въпреки редовното си призоваване. Обществената опасност на
дееца може да се определи като сравнително ниска, но посоченото друго осъждане
безспорно е пречка същата да се приеме за най-ниската възможна. Като смекчаващо
вината обстоятелство следва да се отчете първоначалното признание, което макар
и извън процесуалните рамки за това, е направено от подсъдимия. Ето защо съдът
на първо място достигна до извод, че не са налице изключителни или многобройни
смекчаващи вината обстоятелства. Спазвайки разпоредбата на чл. 54 от НК настоящият
състав достигна до извод, че са налице достатъчно отегчаващи вината
обстоятелства, които в комбинация с обществената опасност на дееца предполагат
налагане на най-тежкото от алтернативно предвидените в чл. 194, ал. 3 от НК
наказания, а именно „Лишаване от свобода”. Ниската обществена опасност на деянието
и смекчаващите вината обстоятелства мотивираха съда да приеме, че наказанието
„Лишаване от свобода” следва да бъде определено по близо до минимума – в размер
на 6 месеца (при рамки от 3 месеца до 1 година по арг. от чл. 194, ал. 3 НК вр.
чл. 39, ал. 1 от НК). Според съда такова наказание отговаря в най-пълна степен
на установените по делото обстоятелства. Същевременно съдът счете, че в случая
са налице основанията за приложение на института на „условното осъждане” спрямо
К.. Преди извършване на деянието той не е бил осъждан на лишаване от свобода за
престъпление от общ характер. Освен това съдът определи наказание в размер на 6
месеца лишаване от свобода по настоящото дело, т.е. наказанието е по-ниско от 3
години лишаване от свобода. Съставът на Районен съд Несебър счете, че за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия не е наложително той да изтърпи без
отлагане наказанието лишаване от свобода. Следва да се има
предвид, че с оглед ниската обществена опасност на извършеното деяние и на
дееца, той по-лесно би могъл да се превъзпита без да изтърпява наложеното наказание.
Наред с това с определения тригодишен срок на отлагане изпълнението на
наказанието, целите му ще бъдат постигнати в пълна степен. Така за един
сравнително дълъг период от време подсъдимият ще е под страх от извършване на
престъпление, наказуемо с лишаване от свобода, с оглед опасността да изтърпи и
наказанието, наложено с настоящата присъда. Това ще го мотивира допълнително да
избягва престъпни посегателства. Ето защо съдът счита, че към настоящия момент
целите по чл. 66, ал. 1 НК и чл. 36 НК могат да бъдат постигнати ефективно и с
отлагане на наложеното наказание.
С
оглед признаването на подсъдимия за виновен за деяние, извършено на 09.08.2018г.
и като взе предвид данните за съдимостта на К., съдебният състав в рамките на
правомощията си по чл. 301, ал. 1, т. 3 НПК се произнесе и по приложението на
чл. 25 НК. В тази връзка съдебният състав прецени, че необходимо да се извърши
групиране на двете му осъждания по начин, който да отговаря, както на
изискванията на чл. 23 и чл. 25 НК, така и на принципа за най-благоприятно
третиране на осъдения. Съдебният състав прецени, че подсъдимият е осъждан по
НОХД № 143/2019г. по описа на Районен съд Несебър, с влязъл в сила на 28.08.2019г.
съдебен акт, за деяние, извършено на 15.08.2018г. Наложено му е наказание
„Лишаване от свобода” за срок от 6 месеца, което е отложено за изпитателен срок
от три години – на основание чл. 66, ал. 1 от НК. Поради тази причина съдебният
състав прие, че са налице всички предпоставки на чл. 25, ал. 1 НК (деянията са
извършени в периода 09.08.2018г. – 15.08.2018г., а първото от осъжданията за
тях е от 28.08.2019г.) и определи на подсъдимия едно общо наказание по
осъжданията му по настоящото дело и по НОХД № 143/2019г. на РС- Царево, а
именно: „Лишаване от свобода” за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА. В рамките на правомощията
си по чл. 25, ал. 4 от НК и с оглед всички цитирани вече смекчаващи вината
обстоятелства, съдът достигна до извод, че следва изпълнението на наложеното
общо наказание да бъде отложено за изпитателен срок от три години по реда на
чл. 66, ал. 1 от НК.
По отношение на предявения от М.
граждански иск, който е приет за съвместно разглеждане с определение от
разпоредително заседание от 20.01.2020г., съдебният състав намери следното:
Фактическият състав на чл. 45 от ЗЗД, при
реализирането на който следва да бъде уважен гражданския иск, включва следните
елементи: противоправно и виновно деяние на дееца, в причинна връзка с което са
настъпили вреди за пострадалия. С оглед признаването на подсъдимия за виновен,
е налице противоправно и виновно деяние, извършено от него. Вследствие на това
деяние М. е претърпял имуществени вреди, които съответстват на размера на
отнетата му сума от 600 лв. Следователно гражданският иск е доказан по
основание и размера и поради тази причина беше уважен изцяло от съдебния
състав.
С
оглед уважаването на гражданския иск и като взе предвид разпоредбата на чл.
189, ал. 3 НПК и разпоредбата на чл. 2 от Тарифа за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК, съдебният състав достигна до извод, че в негова
тежест следва да бъдат възложени разноските по делото и държавната такса върху
уважения размер на гражданския иск. От гражданския ищец и частен обвинител М.
са направени разноски в размер на 300 лв. – платено възнаграждение за един
адвокат видно от договор за правна защита и съдействие на л. 14 от делото. На
основание чл. 189, ал. 3 от НПК посочената сума беше присъдена в полза на М.. На
основание чл. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата
по ГПК съдебният състав определи държавна такса върху уважения гражданския иск
в размер на 50 лв., като подсъдимият беше осъден да я заплати по сметка на
Районен съд Несебър.
Така
мотивиран, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: