О П Р
Е Д Е Л Е Н И Е
гр. София,……2019 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, I
въззивен състав, в закрито заседание на десети октомври
две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПЕТЯ КРЪНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. НИКОЛАЙ НИКОЛОВ
2. мл. с. МАРИЯ ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Николов ВНЧД № 4078 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид:
Производството е по реда на чл. 243, ал. 7 НПК.
Образувано е по повод жалба
от В.И.Ч. срещу определение от 31.07.2018 г. по НЧД № 12439/2018 г. по описа на
СРС, НО, 102 с-в, с което е потвърдено Постановление от 28.06.2018г. на СРП, с което на основание чл. 243, ал. 1, т.
1 и ал. 2, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК е прекратено наказателното
производство по досъдебно производство № 5551/2015г. по описа на СДВР, пр. пр.
№ 39622/2015 г. на СРП, образувано и водено срещу Г.Д.Б.за престъпления по
чл.209, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК.
В жалбата срещу
определението жалбоподателят излага съображения за неговата неправилност и незаконосъобразност.
Твърди, че изводът на първоинстанционния съд за несъставомерност на поведението
на обвиняемия
поради издадени записи на заповед и сключени споразумения с част от
пострадалите е обоснован единствено по отношение на тях, но не и относно
жалбоподателя, чиито опити да уреди отношенията си с подсъдимия са останали
неуспешни. Сочи, че още през 2014 г. ръководената от обвиняемия компания е
имала финансови затруднения, поради което същият е трябвало да предвиди
възможността за предприемане на действия по принудително изпълнение от
кредиторите. Жалбоподателят намира за безспорно установено знанието на
обвиняемия за финансовите му затруднения и невъзможността за изпълнение на
поетите задължения към момента, в който жалбоподателят е закупил самолетен
билет от него, като счита за неправилен извода, че отношенията помежду им са
гражданскоправни. Моли съда да отмени обжалваното определение с произтичащите
от това законни последици.
Софийски градски съд, като обсъди изложените в жалбата доводи и се
запозна с доказателствата по делото, намери за установено следното:
Жалбата е подадена от
легитимирано лице, предвид наличието на правен интерес от обжалване на
определението на СРС, в законоустановения 7-дневен срок по чл. 243, ал. 7 от НПК, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество, жалбата
е неоснователна.
Досъдебно производство № 5551/2015 г. по
описа на СДВР, пр. пр. № 39622/2015 г. на СРП е образувано на 30.10.2015 г. срещу
неизвестен извършител за престъпление по чл. 209 от НК за това, че при
условията на продължавано престъпление, с множество деяния на различни дати
през 2015г., в гр. София, с цел да набави за себе си имотна облага възбудил
заблуждение у различни граждани, че ще им резервира и издаде билети за пътуване
със самолет до различни места и с това им причинил имотна вреда. В хода на разследването в качеството на обвиняем бил привлечен Г.Д.Б..
С Постановление на СРП от 28.06.2018г. наказателното
производство по ДП № 5551/2015 г. по описа на СДВР, пр. пр. № 39622/2015 г. на
СРП, водено срещу Г.Д.Б., е
прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 и ал. 2, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК. В постановлението за прекратяване прокурорът е анализирал събраните доказателства,
от които е преценил, че липсват достатъчно такива, от които да се направи
извод, че обвиняемият Богданов е създавал у пострадалите или е поддържал вече
създадени неверни представи, които да са послужили като основание за разпоредителния акт,
водещ до имотна вреда за пострадалия и до облагодетелстване на дееца, поради
което е прекрати производството поради липса на извършено престъпление.
Недоволни от
прокурорският акт са останали В.И.Ч. и Е.А.К., които,
легитимирайки се като лица, пострадали от инкриминираното деяние, са обжалвали
по реда на чл. 243, ал. 4 НПК прекратителното постановление пред Софийски
районен съд. С постъпилите жалби са направили искане за отмяна на
постановлението за прекратяване на наказателното производство.
С определение от 31.07.2018 г., постановено по НЧД № 12439/2018 г. по описа на СРС, НО,
102 с-в, на основание чл. 243, ал. 6, т. 3 НПК, е потвърдено
изцяло обжалваното постановление на СРП за прекратяване на наказателното
производство по досъдебно
производство № 5551/2015г. на СДВР, пр. пр. № 39622/2015г. на СРП, образувано и
водено срещу Г.Д.Б.за престъпления по чл.209, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК;
чл.210, ал.1, т.5 вр. чл.209, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК; чл.209, ал.1 вр.
чл.26, ал.1 от НК и по чл.209, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК.
До този извод районният съд е стигнал отчитайки, че фактическите
обстоятелства по случая са изяснени в цялост, разследването е проведено с
нужната пълнота и обективност, а постановлението е изготвено при пълнота на
доказателствения материал, като са изчерпани способите за събиране и оценка на
доказателствения материал. В мотивите си районният съд е посочил, че напълно
споделя направената от СРП преценка, че следва да бъде прекратено наказателното
производство срещу Г.Б.за престъпления по чл. 209, ал.1 от НК, като поведението
на обвиняемия следва да се разгледа в съответни граждански съдопроизводства в
хипотезата на неизпълнение на договорни задължения, възникнали въз основа на
отношенията между туроператор и пътуващо лице. В направения подробен анализ
първоинстанционният съд е изложил съображения за липса на двата съставомерни признака на престъплението по чл. 209 от НК –
въвеждане в заблуждение и неоснователно разпореждане на пострадалия със свое
имущество, както и за неналичие на пряк умисъл и специфична цел - деецът да
набави за себе си или за другиго имотна облага. В подкрепа на изводите си СРС е
отчел дългогодишните отношения между обвиняемия и пострадалите във връзка с
осъществяване на туроператорска дейност, както и обстоятелството, че не е била
налице изначална невъзможност и липса на намерение у Г.Б.да изпълни поетото
задължение към пострадалите, а е възникнала такава в хода на предприетите
действия за това, тъй като дружеството е изпаднало в състояние на
неплатежоспособност.
Въззивната инстанция, запознавайки се с материалите по делото, констатира, че възприетата в прокурорския акт фактическа обстановка, пренесена впоследствие и в първостепенния съдебен акт, е правилно установена. Извършвайки собствен анализ на събраните и проверени в хода на досъдебното производство гласни доказателствени средства и писмени доказателства, настоящият състав напълно споделя фактическите изводи и правните съображения, изложени в обжалваното определение, поради което не се налага същите да бъдат преповтаряни или допълвани с нови доводи.
За да е осъществен престъпния състав на чл. 209 от НК,
а именно измама, е необходимо деецът да възбуди и поддържа заблуждение у
някого, с което да създаде неправилна представа у измаменото лице за правното
основание или до условията, при който то ще извърши акт на имуществено
разпореждане. Освен това тази неправилна представа трябва да има съществено
значение за взимане на решението за имущественото разпореждане. От изключително
значение за наказателноправното значение на измамата е, че без въвеждането в
заблуждение измаменото лице не би се разпоредило с имуществото.
От събраните по делото доказателства се установи, че
към инкриминираната дата Г.Д.Б.е бил управител на „Е.Т.” ЕООД, упражняващо туроператорска и
туристическа агентска дейност. Установи се и че Г.Б.поддържал бизнес отношения с
туристическа агенция „А.ММ” ООД с управител Ю.Ц, туристически агенция „В.Т.”
ООД, представлявана от Р.Б.Г.и туристически агенция „Е.Т.” ЕООД с управител С.Б.Т.-К.,
откъдето били закупувани и издавани резервираните от него самолетни билети за
клиенти на представляваното от него дружество. Липсва спор за това, че към месец
май 2015г. Г.Б.имал финансови проблеми, показателно за което е обстоятелството,
че започнал да забавя плащанията си към „А.ММ” ООД. Категорично се доказва от
събраните гласни доказателствени средства, че свидетелите А.А.В., С.В., И.Н.Р.,
Е.А.К., В.Г.И., които закупили от Г.Б.билети по анулираните резервации, имали
дългогодишни отношения с обвиняемия като подагент на туроператор. Видно от събраните
доказателства, след като станало ясно, че представляваното от обвиняемия
дружество не успява да изпълни задълженията си, а резервациите за самолетни
билети са анулирани, Г.Б.издал записи на заповед за част от задълженията си, а
за друга сключил споразумения, с които признава дължимите вземания на
насрещните страни.
При така установените факти, правилно първоинстанционният
съд е достигнал до извод за неизпълнение на облигационни задължения по договор
за доставка на обща туристическа услуга. Съгласно правната теория и утвърдената
съдебна практика, поемането на едно задължение може да осъществи състава на
престъплението по чл. 209 от НК, ако това лице още при поемането на
задължението няма намерение да се задължи по него. В разглежданата хипотеза
обвиняемият не само че е имал намерението да изпълни поетите задължения, видно
от направените резервации чрез системата „Амадеус“, но на практика след
установяване на невъзможността за изпълнението им, е предприел действия по
обезщетяване на пътниците чрез съставяне на документи (записи на заповед и споразумения), които представляват
изпълнителните основания и са годни да послужат на пострадалите лица за
удовлетворяване на изпълняемите им права по реда на ГПК. Поради това не може да се приеме, че е налице осъществен състав на
престъплението по чл. 209 от НК.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя Ч., че
изводите на прокуратурата и първоинстанционния състав за несъставомерност на
поведението на Г.Б.са неотносими към платената от Ч. сума, тъй като констатациите
за наличие на облигационно отношение са валидни и за връзката между обвиняемия
и жалбоподателя чрез свидетелката Иванова, като такова е възникнало по силата
на първоначално сключения между страните договор, а не при последващото
преуреждане на отношенията им. Както правилно е отбелязал районният съд,
недопустимо е да се използва наказателно-правната
репресия като средство за изпълнение на задълженията на субектите в гражданския
оборот, поради което обстоятелството, че липсва нарочен документ,
установяващ основанието и размера на вземането на жалбоподателя, не пречи
същият да претендира претърпените от неизпълнението на договора вреди в исков
процес, завършващ с краен съдебен акт, който да послужи като изпълнителен титул.
Не биха могли да бъдат споделени и твърденията на
жалбоподателя, че като не е предвидил невъзможността за изпълнение на поетите
задължения Г.Б.е въвел в заблуждение клиентите си. Както правилно е посочила
първата инстанция, той е упражнявал тази дейност много преди инкриминираната
дата, имал е трайно установени работни отношения с всички лица, поради което
последните са били наясно с начина му на работа и възможността му да изпълни
поетите задължения, и действително е резервирал поръчаните самолетни билети. В
този случай не може да се приеме, че поведението на Г.Б.е било насочено към
формиране на неверни представи в съзнанието на пострадалите лица, за да
извършат последните акта на имуществено разпореждане.
Освен липсата на обективните признаци на деянието,
въззивният състав споделя и изводите за неналичие на субективният елемент от
състава на чл. 209 от НК. От субективна страна измамата изисква пряк умисъл и
користна цел. Това означава, деецът да съзнава, че в следствие на неговите
действия у измаменото лице у последния ще възникне неправилна представа, в
следствие на която измаменото лице ще извърши имущественото разпореждане и за
него ще настъпи вреда. Разликата между гражданската и наказателната измама е
именно в специалната цел за имуществено облагодетелстване. За да бъде
квалифицирана измамата като престъпление по НК е необходимо да е налице специална
цел у дееца да се облагодетелства неправомерно и съзнание, че в резултат на
деянието извършено от него ще настъпи имотна вреда за въведеното в заблуждение
лице.
В конкретния случай доказателствата по делото сочат, че
Г.Б.не е целял формирането на неправилна представа у клиентите си, че ще уреди
покупката на самолетни билети. Действително в инкриминирания период фирмата му
е имала финансови затруднения и е забавяла плащанията към съконтрагентите си,
което е довело до последвалото преустановяване на отношенията им.
Обстоятелството, че след появата на трудности обвиняемият е продължил да
осъществява дейността си обаче, не води до извод, че с това е целял да въведе в
заблуждение клиентите си и да не изпълни задълженията си по сключените сделки. Напротив, видно от показанията на свидетелките А.и
Ц., в последващ момент Г.Б.е изплатил част от задълженията си към „А.ММ” ООД и
е предприел действия за пълно уреждане на финансовите отношения с оглед
продължаване на съвместната им дейност. Това, преценено в съвкупност с доказателствата
за направени резервации, наложени запори и осъществени контакти с управителите
на дружествата туроператори, води до единствен извод, че у обвиняемия не е била
налице и специалната цел да се облагодетелства за сметка на лицата, към които
се е задължил да предостави услуги.
В заключение, настоящият състав изцяло споделя
становището на първоинстанционния съд за законосъобразност, правилност и
обоснованост на проверявания акт на СРП. Изложената, приета за установена
фактическа обстановка обективира единствено възможния извод, че е налице
основанието за прекратяване на наказателното производство, визирано в чл. 24,
ал. 1, т. 1 от НПК – „Деянието не съставлява престъпление“. По делото са
извършени всички възможни процесуално следствени действия, които могат да
допринесат за разкриване на обективната истина по делото, като в същото време
не са събрани достатъчно доказателства, които да сочат на осъществен състав на
престъпление от общ характер.
Следователно, разглежданото определение по НЧД № 12439/2018 г. по описа на СРС,
НО, 102 с-в, с което е потвърдено Постановление от 28.06.2018г. на СРП, с което на основание чл. 243, ал. 1, т.
1 и ал. 2, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК е прекратено наказателното
производство по досъдебно производство № 5551/2015г. по описа на СДВР, пр. пр.
№ 39622/2015 г. на СРП, е правилно и законосъобразно,
поради което следва да бъде потвърдено.
Мотивиран
от горното и на основание чл. 243, ал. 7 НК, Софийски градски съд
О П Р
Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 31.07.2018 г. по НЧД № 12439/2018
г. по описа на СРС, НО, 102 с-в, с което е потвърдено Постановление от
28.06.2018г. на СРП, с
което на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 и ал. 2, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК е
прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 5551/2015г. по
описа на СДВР, пр. пр. № 39622/2015 г. на СРП, образувано и водено срещу Г.Д.Б.за
престъпления по чл.209, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК.
Определението
е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.