Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 28.10.2020
г.
Софийският окръжен
съд, гражданско отделение, IV- ти първоинстанционен състав, в открито заседание на 24.09.2020 г., в състав:
Председател: Ирина Славчева
при участието на
секретаря Даниела Ангелова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 88/2020 г, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба на Г. фонд, *** срещу С.П.Ш. ***.
Ищецът
твърди, че на 23.02.2013 год. около 00,13 ч. ответникът управлявал собствения
си лек автомобил „Опел Астра“ с ДК № СО ***АВ по път II-37 от с. Ц. към гр. З. след употреба на
алкохол – 2,5 промила. На прав участък водачът загубил контрол над автомобила,
вследствие на което напуснал пътното платно вдясно и последвал удар в крайпътно
дърво, завъртане на автомобила и преобръщане през таван, след което същият се
установил извън пътното платно върху четирите колела, насочен със задната част
косо към платното за движение, а пострадалият Й. Х. изпаднал от купето.
Вследствие на удара последният получил следните травматични увреждания,
установени при аутопсията на загиналия: счупване на костите на черепния покрив
и основа; травматичен кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка вляво челнотеменно; тежък оток на мозъка с вторични кръвоизливи в
мозъчния ствол, разпад на мозъчното вещество, контузия на мозъка вляво челнотеменно; травматичен субкапсуларен
хематом на слезката и на левия бъбрек върхово;
счупване на ребрата от четвърто до осмо вляво. Налице е пряка и непрекъсната
причинно-следствена връзка между травмата и смъртния изход. В нарушение на чл.
249 вр. чл. 259 от КЗ /отм./, сега чл. 461 вр. чл. 483 от КЗ ответникът
управлявал превозното средство без сключена задължителна застраховка
„гражданска отговорност“. Наследниците на пострадалото лице – Р. Х.а и Л. Х. се
обърнали към Г. ф. за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди на
основание чл. 288 от КЗ /отм./, сега чл. 557 от КЗ и по образуван щета № 210218/06.10.2014
год. фондът им определил обезщетение за неимуществени вреди в размер по 30 000
лв., след отчитане на 50% съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
загиналия, който е пътувал в процесния лек автомобил без поставен
обезопасителен колан, в нарушения на чл. 137а от ЗДвП, като обезщетението било
изплатено на молителите с платежни нареждания от 05.02.2015 год. Пострадалите
не били доволни от размера на определеното обезщетение, поради което завели
срещу Г. фонд гр.д. № 7761/2016 год. по описа на СГС, образувано от Л. Х. и
гр.д. № 3384/2016 год. по описа на СГС, образувано от Р. Х.а, като по тези дела
настоящият ответник участвал като трето лице. Делата били прекратени поради
сключване на извънсъдебни споразумения, като на ищците били заплатени по 70 000
лева на всеки от тях с платежни нареждания от 15.07.2016 год. и 19.08.2016 год.
С регресна покана ищецът поканил ответника да
възстанови изплатеното от Г. ф., но и до настоящия момент задължението не е
погасено. Моли съда на основание чл. 45 ЗЗД и чл. 288, ал. 12 от КЗ /отм./,
сега – чл. 558, ал. 7 от КЗ да осъди ответника да заплати на фонда сумата 200
000 лв., представляваща заплатено от ищеца по щета № 210218/06.10.2014 год.,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане и направените по делото разноски.
В
отговора ответникът оспорва предявения иск с възражението, че няма вина за
настъпилото ПТП, като причините за него не са от технически характер, а са
резултат от субективните действия на водача на л.а. „Опел Астра“
– Й. Х., видно от комплексната съдебно-медицинска и автотехническа експертиза
по пр.пр № 1113/2013 год. на СОП. Сочи, че с
Постановление № 1113/30.11.2015 год. наказателното производство е прекратено
срещу С.П.Ш.. Ответникът твърди, че няма вина за настъпилото ПТП и спрямо него
не може да се търси отговорност по чл. 45 от ЗЗД.
След
преценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите на
страните, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
С
Постановление от 06.02.2015 год. по прокурорска преписка № 1113/2013 год. по
описа на СОП е прекратено наказателното производство срещу С.П.Ш. за
престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“ вр. чл. 342, ал. 1 от НК. Досъдебното
производство е започнало с протокол за оглед на местопроизшествие от 23.02.2013
год. по сигнал на Д.С. – служител на „А. Б.“ АД, който на същата дата пътувал
по път II-37 и при влизане в
гр. З. забелязал по средата на пътното платно лежащо на земята лице, а вляво от
пътното платно посока с. Ц. видял катастрофирал автомобил с включени светлини.
Свидетелят забелязал движение в автомобила, откъдето от предната дясна врата
слязъл С.Ш. ***. Същият бил разпитан като свидетел в наказателното производство
и в показанията си посочил, че на 22.02.2013 год. около обяд бил посетен от
гости, с които се черпили до 19 ч., при което употребил голямо количество
алкохол. Около 22 ч. в дома му дошъл Й. Х., който заявил, че трябва спешно да
отиде до с. Д.. Ш. му казал, че не може да шофира, тъй като е пил, а и нямал
шофьорска книжка, но Х. настоявал с уверението, че той ще управлява автомобила
на Ш.. Последният дал ключовете за личния си автомобил „Опел Астра“ с ДК№ СО ***АВ на Х. и двамата потеглили за с. Д.,
като Х. управлявал автомобила, а Ш. седял на предната дясна седалка, където
заспал и се събудил част във ФСМП, където разбрал, че е станало ПТП. С
постановление от 11.03.2013 год. на РП-Пирдоп поради смъртта на пострадалия от
ПТП Й. Х., настъпила на 01.03.2013 год. /която според заключението на
назначената съдебно-медицинска експертиза на труп № 185/04.03.2013 год. е в
причинна връзка с ПТП/ материалите по делото са били изпратени в СОП. В хода на
разследването да проведени разпити на свидетели и са назначени множество
експертизи, като независимо от проведените оперативно-издирвателни мероприятия
не са били установени очевидци на ПТП или други лица, преминали покрай мястото
на произшествието след настъпването му. В наказателното производство е назначена комплексна съдебно-медицинска и
автотехническа експертиза, според която причината за възникването на ПТП не е
от технически характер, а следва да се
търси в субективните действия на водача на автомобила, който в зоната на
възникване на ПТП не е контролирал непрекъснато управляваното от него МПС.
Според протокола за химическа експертиза в изпратените за изследване кръвни
проби, взети от Х., се доказва алкохол в количество 2,7 на хиляда. В
постановлението от 06.02.2015 год. е прието, че причината за смъртта на лицето
са субективните му действия, свързани с нарушаване правилата за движение по
пътищата от негова страна като водач на МПС, довело до предизвикване на ПТП с
резултат леталния му изход. Прието е, че именно пострадалият Х. е управлявал
автомобила към момента на ПТП, като са събрани безспорни доказателства и че
лицето, срещу което е започнало производството – ответника С.Ш., е бил само
пътник в същия, както и че в случая се касае до т.нар. „самокатастрофиране“
/без намесата на друго МПС или пешеходец/. Този извод е направен въз основа на
експертните заключения относно локализацията на тежките увреждания на
пострадалия, които, съотнесени към установения механизъм на възникване на ПТП
ясно и недвусмислено сочат, че неговото място в лекия автомобил е било на предна лява седалка. Поради това с
постановлението наказателното производство срещу Ш. е прекратено.
Постановлението е потвърдено с определение от 27.02.2015 год. по чнд. № 117/2015 год. по описа на Софийски окръжен съд.
Според
приетото в настоящото производство заключение на съдебно-медицинската
експертиза на в.л. Т. в резултат на процесното ПТП Й.
Х. е получил следните травматични увреждания, установени при аутопсията на
загиналия: счупване на костите на черепния покрив и основа; травматичен кръвоизлив
под твърдата мозъчна обвивка вляво челнотеменно;
тежък оток на мозъка с вторични кръвоизливи в мозъчния ствол, разпад на
мозъчното вещество, контузия на мозъка вляво челнотеменно;
травматичен субкапсуларен хематом на слезката и на левия бъбрек върхово; счупване на ребрата от
четвърто до осмо вляво. Налице е пряка и непрекъсната причинно-следствена
връзка между травмата и смъртния изход. От локализацията на травматичните
увреждания на пострадалия не може да се определи дали същият е бил пасажер или
водач на автомобила.
Съгласно
заключението на автотехническата експертиза на в.л. М. причината за ПТП са
субективните действие на водача на автомобила, който в зоната на възникване на
произшествието не е контролирал непрекъснато МПС, което управлява.
В показанията
си разпитаните в настоящото производство свидетели Б. – младши автоконтрольор и И. – служител в МВР-Пирдоп твърдят, че
знаят за настъпилото ПТП през м. февруари 2013 год. в района на с. Ц., но не
помнят нищо относно начина на настъпването му и обстоятелствата, които са били
установени при огледа на местопроизшествието.
Наследниците
на пострадалото лице – Р. Х.а и Л. Х. се обърнали към Г. ф. за изплащане на
обезщетение за неимуществени вреди на основание чл. 288 от КЗ /отм./, сега чл.
557 от КЗ и по образуван щета № 210218/06.10.2014 год. фондът им определил
обезщетение за неимуществени вреди в размер по 30 000 лв., след отчитане
на 50% съпричиняване на вредоносния резултат от страна на загиналия, който е
пътувал в процесния лек автомобил без поставен обезопасителен колан, в
нарушения на чл. 137а от ЗДвП, като обезщетението било изплатено на молителите
с платежни нареждания от 05.02.2015 год. Пострадалите не били доволни от
размера на определеното обезщетение, поради което завели срещу Г. фонд гр.д. №
7761/2016 год. по описа на СГС, образувано от Л. Х. и гр.д. № 3384/2016 год. по
описа на СГС, образувано от Р. Х.а, като по тези дела настоящият ответник
участвал като трето лице. Делата били прекратени поради сключване на
извънсъдебни споразумения, като на ищците били заплатени по 70 000 лева на
всеки от тях с платежни нареждания от 15.07.2016 год. и 19.08.2016 год. С регресна покана ищецът поканил ответника да възстанови изплатеното
от Г. ф., но и до настоящия момент задължението не е погасено.
При така установената
фактическа обстановка съдът направи следните изводи от правна страна:
Предявеният иск е с
правно основание чл. 558, ал. 7 от КЗ вр. чл. 493а, ал. 1, изр. 2 вр. чл. 519,
ал. 1, т. 1 от КЗ и чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД.
Съгласно
чл. 154, ал. 1 от ГПК, всяка страна е длъжна да установи обстоятелствата, на
които основава своите искания или възражения. На доказване подлежат изгодните за страната положителни факти,
поради което в тежест на ищеца беше да докаже следните обстоятелства: 1. настъпване
на застрахователно събитие, представляващо предпоставка за заплащане на
застрахователно обезщетение, а именно – причинена смърт на лицето Й. Х. в
резултат от процесното ПТП; 2. вината на ответника като водач на лек автомобил
„Опел Астра“ с ДК № СО ***АВ; 3. извършените плащания на процесните суми в полза на увредените лица.
От събраните по делото доказателства не се установи смъртта
на пострадалия вследствие травмите от процесното ПТП да е резултат от виновни
противоправно действия на ответника С.Ш., тъй като не се доказа именно
последният да е управлявал „Опел Астра“ с ДК № СО ***АВ към момента на
произшествието. В хода на разследването са проведени разпити на свидетели и са
назначени множество експертизи, като независимо от проведените
оперативно-издирвателни мероприятия не са били установени очевидци на ПТП или
други лица, преминали покрай мястото на произшествието след настъпването му. В
постановлението на СОП от 06.02.2015 год. е прието, че причината за смъртта на Х.
са субективните действия, свързани с
нарушаване правилата за движение по пътищата от негова страна като водач на
МПС, довело до предизвикване на ПТП с резултат леталния му изход. Прието е, че
именно пострадалият Х. е управлявал автомобила към момента на ПТП, както и че
лицето, срещу което е започнало производството – ответника С.Ш., е бил само
пътник в същия. От събраните в настоящото производство експертизи и свидетелски
показания не се установи различна от приетата в постановлението фактическа
обстановка. Ищецът, в чиято тежест беше да докаже наличието на всички елементи
от фактическия състав, от който се поражда правото да търси възстановяване на процесната
сума по предявения регресен иск, не ангажира каквито
и да било доказателства в подкрепа на твърденията си, че именно ответникът е
управлявал автомобила и че с виновното
си противоправно поведение е станал причина за процесното ПТП. С оглед това и
предявеният иск се явява изцяло неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
При този изход на спора ищецът следва да бъде осъден да
заплати на ответника сумата 8500 лв., представляваща направени по делото
разноски за адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска на Г. фонд, ***
срещу С.П.Ш. с ЕГН ********** *** за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата 200000 /двеста хиляди/ лева, представляваща заплатено от ищеца обезщетение
за неимуществени вреди на Р. Х.а и Л. Х.
– наследници на Й. Л.ов Х., починал в резултат на ПТП
с лек автомобил „Опел Астра“ с ДК № СО ***АВ, настъпило на 23.02.2013 год. по
път II-37 от с. Ц. към гр. З.,
по щета № 210218/06.10.2014 год., ведно със законната лихва, считано от датата
на подаване на исковата молба до окончателното изплащане, с правно основание чл.
558, ал. 7 от КЗ вр. чл. 493а, ал. 1, изр. 2 вр. чл. 519, ал. 1, т. 1 от КЗ и
чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Г. фонд, *** да заплати на С.П.Ш. *** сумата
8500 /осем хиляди и петстотин/ лева, представляваща направени по делото
разноски, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните пред САС.
СЪДИЯ:
.