Р Е Ш
Е Н И Е
гр. Ихтиман, 09.10.2020 година
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
ИХТИМАНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВИ СЪСТАВ, в открито
съдебно заседание на шестнадесети септември през две хиляди и двадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РАДОСЛАВА ЙОРДАНОВА
при участието на секретаря Лиана Тенекева, като
разгледа докладваното от съдията Йорданова гр. дело № 955 по описа за 2019
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание чл.
422 ГПК, вр. чл. 79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД
Производството по делото е образувано по повод подаден
иск от „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр. София, бул. «Цариградско шосе“ № 159, срещу И.Л.М.
ЕГН ********** *** за установяване на вземане в размер на 603,55 лв., представляваща стойността на
ползвана и незаплатена електрическа енергия за периода от 06.11.2018 г. до
04.04.2016 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 21.05.2019 г. до
окончателното изплащане на задължението; сумата 11,29 лв. – лихва върху
главницата за периода от падежа на всяко от задълженията до датата на издаване
на справката за възникнали задължение – 09.05.2019 г.. Претендират се разноски.
Ищецът твърди, че като доставчик на електрическа
енергия на обособена територия, съгласно Лицензия за доставка на електрическа
енергия от доставчик от последна инстанция № Л-409-17/01.07.2013 г е доставило за процесния период на ответника
електрическа енергия, като той притежава ИТН 310225098212 за електроснабден
имот, находящ се в гр. Ихтиман, ж.к. „Стипон“, бл. 9, ап. 36. За доставката са
били издадени съответните фактури, сумите по които не били изплатени.
Ответникът е призован по реда на чл. 47 ГПК, като назначеният му особен
представител оспорва иска. Оспорва се твърдението за наличие на облигационно
правоотношение между него и ищеца, тъй като липсват доказателства за това, че М.
е бил потребител на електрическа енергия, доставяна до имота.
Съдът,
като обсъди доводите на страните и събраните писмени доказателства, съобразно с
чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема
следното от фактическа страна:
Не
се спори между страните, че ищецът е доставчик на електрическа енергия съгласно
Лицензия за доставка на електрическа енергия от доставчик от последна инстанция
№ Л-409-17/01.07.2013 г на Държавната
комисия за енергийно и водно регулиране.
Съобразно
представената справка от Агенция по вписванията относно собствеността на
недвижим имот, представляващ апартамент, находящ се в гр. Ихтиман, ж.к.
„Стипон“, бл. 9, вх. Б, ет. 4, ап. 36,
нотариално заверена декларация от Венета Миролюбова /собственик на
имота/, договор от 18.12.2015 г. за продажба на електрическа енергия за битови
нужди и заявление, подадено от И.М. на 16.09.2019 г. за разсрочване на
задълженията, ответникът е титуляр на
партида с ИТН 310225098212.
От
представените по делото от страна на ищеца фактура № *********/09.02.2019 г. за
сумата от 137,23 лева за периода 06.01.2019 г. – 05.02.2019 г., фактура №
*********/12.03.2019 г. за сумата от 107,32 лева за периода 06.02.2019 г. –
07.03.2019 г, фактура № *********/10.04.2019 г. за сумата от107,41 лева за периода
08.03.2019 г. – 04.04.2019 г., фактура № *********/10.01.2019 г. за сумата от
136,07 лева за периода от 06.12.2018 – 05.01.2019 г. и фактура №
*********/10.12.2018 г. за сумата от 115,52 лева за периода от 06.11.2018 –
05.12.2018 г. се установява, че за периода 05.11.2018 г. до 04.04.2019 г. „ЧЕЗ
Електро България“ АД е начислило сумата от 603,55 лева за ползвана на доставена
от него електрическа енергия за апартамент находящ се в ж.к. Ихтиман, ж.к.
„Стипон“, бл. 9, , вх. Б , ет 4, ап. 36.
На
21.05.2018 г. от страна на „ЧЕЗ Електро България“ АД е подадено заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, във връзка с което е
образувано ч.гр. дело № 513/2019 г. по
описа на РС-Ихтиман и е издадена Заповед за изпълнение № 431/23.05.2019 г. След
като ответникът не е намерен на адреса и е залепено уведомление на ищеца са
дадени указание за предявяване на иск за установяване на вземането.
По
делото е представена счетоводна справка за задълженията на ответника и справка
за консумация на клиенти, изготвена в съответствие с чл. 107 от Закона за
енергетиката, както и справка за консумация на клиенти за 2017 г. и 2018 г.,
От
заключението на допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, което съдът
кредитира като обективно и безпристрастно, се установява, че към момента на
изготвяне на заключението общият размер на задължението на ответника за периода
от 05.11.2018 г. до 04.04.2019 г. възлиза на 603,55 лева. , а законната лихва
за забава върху всяка една от издадените фактури от датата на настъпване на изискуемостта
до 09.05.2019 г. е в размер на 11,29 лева.
При
така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:
Предявените установителни искове са с правно основание
чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 91, 92, 98а и чл. 104а ЗЕ, и чл. 422 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В
производството по чл. 422 ГПК за установяване на вземане взискателят следва да
докаже факта, от който произтича вземането му, а длъжникът - възраженията си
срещу него.
Ищецът е доставчик на електрическа енергия на
територията на гр. Ихтиман. Предявените от него претенции са за заплащане от
ответника на стойността на ползвана от него, но незаплатена електрическа
енергия. Тежестта на доказване на реалното и точно изпълнение на паричното
задължение за плащане лежи върху ответника, тъй като ищецът не е длъжен да доказва
отрицателния факт на неплащане. Ищецът следва да докаже основанието, на което е
възникнало задължението за заплащане на претендираните суми, а именно -
наличието на облигационно правоотношение между него и ответника с предмет
продажба на електрическа енергия, неговите клаузи, приложимостта на Общите
условия към него, изпълнението на задължението за доставяне на ел. енергията за
процесния период и стойността на доставената ел. енергия, а във връзка с
претенцията по чл. 86 ЗЗД - основание и дата на настъпване
изискуемостта и размер на вземането.
Отношенията между доставчика и потребителя на
електрическа енергия за процесния период се уреждат от Закон за енергетиката и
Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЧЕЗ Електро България АД“. Установи се по делото, че
ответникът е ползвател на процесния имот и на негово име е открита партида за
снабдяване с ел. енергия с ИТН 310225098212
за обект апартамент находящ се в ж.к. Ихтиман, ж.к.
„Стипон“, бл. 9, вх. Б , ет 4, ап. 36. В този смисъл ответникът
има качеството на потребител на електрическа енергия, доставяна от ищеца.
Безспорно е и това, че "ЧЕЗ
Електро България“ АД е енергийно предприятие, което има качеството на краен
снабдител и осъществява снабдяването с електрическа енергия на присъединилите
се потребители съобразно издадения лиценз. При това положение между страните е
съществувало правоотношение по договор за продажба на електрическа енергия.
Общите условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на „ЧЕЗ Електро България“ АД, са надлежно публикувани в
централен и местни ежедневници и съгласно чл. 98а ЗЕ са влезли в сила за потребителите без
да е необходимо изричното им писмено приемане. В случая обаче видно от
сключения между страните договор за продажба на електрическа енергия за битови
нужди М. е приел тези общи условия. Съгласно така възникналите правоотношения,
ответникът дължи заплащане на потребената за обекта електрическа енергия. За
процесния период – от 05.11.2018
г. до 04.04.2019 г., ищцовото дружество е издало фактури обща
стойност на стойност 603,55 лева. Фактурата представлява частен свидетелстващ
документ, който не обвързва съда със своето съдържание и следва да се прецени
въз основа на всички събрани по делото доказателства. Именно преценката на
писмените доказателства по делото дава основание на съда да приеме, че ищецът е
доставил електрическа енергия с количество и стойност, отразени във фактурите.
В тази насока са приложените по делото справки за консумация и за възникнали
задължения, като в справката за консумация са отразени отчетените показания на
електромера за процесните периоди и съобразно с тях стойността на доставената
електрическа енергия. На база тези данни са издадените фактури за така
доставената и потребена от ответника ел. енергия, ведно с дължимата за преноса
й такса.
В хода на производството не бе установено, ответникът да
е погасил изцяло или отчасти задълженията си.
По отношение на претенцията за установяване
съществуване на вземането за законна лихва за забава, съдът приема, че следва
да се има предвид, че задължението за лихва има акцесорен характер и съществува
само когато е възникнало и не е погасено задължението за плащане на главницата.
С оглед установената дължимост на главното задължение за периода и настъпилият
падеж на задълженията за заплащане на цената на потребената ел. енергия за
всяко едно от дължимите плащания за този период, в полза на ищеца е възникнало
и вземане за обезщетение за забава в размер на законната лихва.
В този смисъл съдът приема, че следва да установи в
отношенията между страните съществуването на вземане на ищеца в размера,
посочен от вещото лице в заключението на съдебно-счетоводната експертиза, а
именно – 603,55 лева главница и 11,29 лева законна лихва за забава за периода
от датата на падежа на всяко едно от задълженията до 09.05.2019 г.
Относно разноските:
В съответствие със задължителните
разяснения, посочени в т. 12 на Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК,
съдът следва да се произнесе и по разпределението на отговорността за разноски
в заповедното и исковото производство. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК заявителят (ищец)
има право на направените от него разноски в двете производства съобразно
уважената част от претенциите. Установи се че в заповедното производство, заявителят
е направил разноски в размер на 25,00 лева – държавна такса и 58,00 лева –
адвокатско възнаграждение . В исковото производство разноските възлизат на 112,00 лв. /за държавна такса и адвокатско възнаграждение/, както и 150
лв. възнаграждение за вещо лице по съдебно счетоводната експертиза.
Воден от горното С Ъ Д Ъ Т
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че И.Л.М. ЕГН ********** *** дължи на „ЧЕЗ Електро
България” АД, ЕИК *********, адрес гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 159,
бл. Бенч Марк, Бизнес център сумата от на 603,55 лв. /шестстотин и три лева и
петдесет и пет стотинки/, представляваща стойността на ползвана и незаплатена
електрическа енергия за периода от 06.11.2018 г. до 04.04.2016 г., ведно със
законната лихва върху нея, считано от 21.05.2019 г. до окончателното изплащане
на задължението; сумата 11,29 лв. /единадесет лева и двадесет и девет стотинки/
– лихва върху главницата за периода от падежа на всяко от задълженията до
датата на издаване на справката за възникнали задължение – 09.05.2019 г.
ОСЪЖДА
И.Л.М. ЕГН ********** *** да заплати на „ЧЕЗ Електро
България” АД, ЕИК *********, адрес гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 159,
бл. Бенч Марк, Бизнес център, сумата от 345,00 лв. /триста
четиридесет и пет лева / разноски в заповедното и в исковото производство.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Софийски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/Р.
Йорданова/