Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Пламен Борисов | |
за да се произнесе взе предвид следното: С присъда от 04.12.2014 г. по НОХД № 213/2014 г. Свищовски районен съд е признал Р. Н. Б. за виновен в това, че на 27.12.2013 г. в гр. С., от имот на ул. Д. Х. П. № 41, отнел чужди движими вещи - LCD телевизор, марка "Самсунг", черен на цвят, на стойност 314,72 лева и LCD телевизор, марка "Сони", черен на цвят, на стойност 533,24 лева, от владението и без съгласието на собственика С. И. М., с намерението противозаконно да ги присвои, действайки като непълнолетен, но с възможност да разбира свойството и значението на извършеното деяние и да ръководи постъпките си, като на основание чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 и чл. 54 НК го осъдил на 3 месеца лишаване от свобода, което наказание било отложено за изтърпяване за срок от 2 години. Признал същия подсъдим за невинен да е извършил това дейние след предварителен сговор с М. К. Б. и го оправдал по обвинение по чл. 195, ал. 1, т. 5 НК. Със същата присъда подсъдимият М. К. Б. бил признат за невинен по обвинение за същото деяние, за което е повдигнато такова и на Б. по чл. 195, ал. 1, т. 5, във вр. с чл. 194, ал. 1 и чл. 63, ал. 1, т. 3 НК, оправдал го изцяло. Осъдил Р. Б., чрез своята майка Н. Е., да заплати направените по делото разноски. Приема в своите мотиви, че е безспорно установено Р. Б., знаейки за тези вещи, намиращи се в дома на С. М., прониквайки в имота й, да е отнел същите. Той знаел, че семейството се намирало в Т.по повод Новогодишните празници. Подсъдимият Б. бил проникнал в дома през недобре затворен процорец, а Б. го чакал отвън. Р. изнесъл двата телевизора и ги подал на Б.. Б. попитал Б. на кого са тези телевизори и той му отговорил спокойно: "на чичо ми". Впоследствие Б., след като не успял да ги продаде на свидетелите Т. Г. и И. Д., които му отказали, той захвърлил в храстите зад магазин единия, в близост до блока, където живеел И.Д.,а другия занесъл в дома на Т. Д. и срещу 20 грама марихуана му го продал.Районният съд е преценил, че липсва какъвто и да е сговор между двамата подсъдими, като е отчел, че дори и от обективна страна, М. Б. да е участвал в това дейние, то в никакъв случай е нямал предварителна уговорка с Б. за това. С оглед на тези обстоятелства, описани в мотивите към присъдата, районният съд е отчел, че липсва субективният елемент - пряк умисъл в действията на М. Б. и го е признал за невинен по обвиненията срещу него, а по отношение на Б., отчитайки причините за извършеното престъпление - обществената опасност и непълнолетието му, е наложил съотвеното наказание с присъдата си. Срещу присъдата е подаден протест, в който се твърди, че районният съд е установил една неправилна и незаконосъобразна присъда. Доказвало се, както от обективна, така и от субективна страна участието на подсъдимия Б. в това престъпление. Позовава се на обясненията на подсъдимия Б., както и на знанието от негова страна и уговорката, че е знаел къде отива, за какво, съгласил се е и е участвал по време на изпълнителното деяние от самото начало до неговия край. Бил възприел начина, по който се прониква в къщата, през нощта и през прозореца. Разбирал е, че участва в кражба и бил целял настъпването на общественоопасния резултат. Твърденията му, че бил въведен в заблуждение не се подкрепяли от събраните доказателства по делото. Той бил очаквал да получи възнаграждение от продажбата на двата телевизора. Позовава се и на обясненията на Р. Б. - другият подсъдим по делото, който бил заявил, че с М. се уговорили да направят кражба. От тези доказателства, според прокурора, се установявал фактът на предварителния сговор, както и от прекия умисъл в извършването на намисленото от двамата подсъдими, осъществено и доказано престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 5 НК. По реда на въззивното следствие, след разпит на двама свидетели, а именно полицейски служител в РУ на МВР гр. С. и свидетелят Д. М., представителят на В. заема становище, че протестът е основателен и предлага подсъдимият Б. да бъде признат за виновен в извършването на престъплението, за което е обвинен, като се измени присъдата и по отношение на Б. относно предварителния сговор. Защитата на Б. моли Окръжният съд да потвърди присъдата на Районния съд. Липсвали доказателства за разменени реплики между двамата подсъдими и каквато и да е уговорка между тях за извършване на деянието. Защитата на М. Б. също счита, че присъдата е правилна и законосъобразна по отношение на Б. и споделя изцяло мотивите на СвРС. Казаното от свидетеля М. пред въззивната инстанция противоречало на казаното от него в съдебно заседание пред първоинстанционния съд и противоречало на показанията на другия свидетел Костадинов, който бил с него и с подсъдимия Р. вечерта преди извършване на деянието. Съдът, след като съобрази становището на страните, постановения съдебен акт и доказателствата, събрани в хода на съдебното следствие пред двете инстанции и ДП, намира, че С. районен съд е постановил законосъобразен съдебен акт. Безспорно установено по делото е, че двамата подсъдими се познавали и имали обща среда. На 27.12.2013 г. Б., знаейки, че негови далечни братовчеди семейство Мустафови били в Турция, попитал свидетеля Костадинов и Д. М. дали не желаят да отидат в техния дом и да вземат вещи, за които той знаел, че се намират там, но те отказали. Малко по-късно Р. видяÙ в града подсъдимия Б. и го помолил да дойде с него да му помогне да вземат от въпросния имот някакви вещи. Предварително Б. знаел, че има два телевизора LCD, решил от къде да влезе в дома и казал на Б. да го чака отвън. От дома на свидетелката М. той изнесъл два телевизора LCD - "Самсунг" и "Сони", като през прозореца ги подал на Б.. Той го попитал, да не би да извършват нещо нередно, но Б. го успокоил, че телевизорите са на чичо му. Излезли на улицата, където били Д. М. и С. К., и в тяхно присъствие той се обадил на свидетеля Т. Г., но той отказал да купи телевизорите. Решил да извика такси и да отиде при брата на Т., И. Г.. По пътя Б. слязъл, а Б. се срещнал с Д., тъй като телевизора, който занесъл "Самсунг" отказал да работи, Б. го хвърлил в храстите до блока, къде живеел свидетелят И. . Заедно със свидетеля М. , с такси, решил да занесе другия телевизор на Т.. В тази кола се качил и свидителят Нуриев. Спрели пред фитнес зала до блок "М. г." и подсъдимият Б. и свидетелят Мастънов слезли от колата и отишли в дома на свидетеля Т. Г.. Б. останал в колата с другия свидетел Н.. Не получил пари от него, а получил 20 грама марихуана. При тази фактическа обстановка районният съд е стигнал до правилния извод, че липсва какъвто и да е сговор между подсъдимите Б. и Б.. Няма уговорки между тях, разпределение на роли - кой какво ще извършва, всичко е станало инцидентно. Като правилно първата инстанция е приела, че в изпълнителното деяние от обективна страна, при тези доказателства, дори и да се приеме, че Б. има участие, то в никакъв случай от субективна страна не е извършил това деяние при пряк умисъл. Между двамата не е имало уговорка, какво ще се прави с тези вещи, нито обстоятелства, свързани с продажбата, най-малко с получаването на марихуана от страна на Б.. Независимо че М. Б. е бил в имота на свидетелката М., в него няма изградено съзнание ,че той участва в извършването на кражба с последиците от това. Обсъдени са обстоятелства, свързани със средата, в която живее М. Б. и неговата ниска възраст, които в съвкупност с другите доказателства по делото, по категоричен начин не излагат неговия субективен елемент при извършване на деянието, водят до единствения правилен извод, че пряк умисъл от негова страна при извършване на това противозаконно отнемане на движимите вещи липсва. Разпитаните във въззивната инстанция свидетели,а именно Р. Д. - Разузнавач в Криминална полиция и свидетелят М., участвал в придвижването на движимите вещи от страна на Б., не се изяснява по безспорен начин този факт, свързан с вината на М. Б.. Това, че на другия ден, според показанията на Д., М. бил си признал за участие и намерили следа от едната му маратонка в дома на М., не означава,че има наличие на субективния елемент и формата на вина- пряк умисъл. Показанията на М. са противоречиви действително и следва да се има предвид, че и той, както и другите свидетели Н. и Д. са участвали в пласирането на двата телевизора. Няма спор относно това, че и Р., и М. са влезли в двора, но това е свързано с обективната страна, а не с неговата субективна страна по отношение на М. Б.. В този смисъл считаме, че присъдата е правилна и законосъобразна и следва да се потвърди изцяло. Водим от горното и на основание чл. 334, т. 6 НПК Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА присъда № 37 от 04.12.2014 г. на С. районен съд, постановена по НОХД № 213/2014 година по описа на съда, като правилна и законосъобразна. Решението не подлежи на обжалване или протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |