Р Е Ш Е Н И Е
№415 20.11.2018 г. град Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Осми наказателен състав,
на двадесет и четвърти октомври две хиляди
и осемнадесета година,
в публично съдебно
заседание в състав:
Съдия: Гроздан Грозев
Секретар:
Диляна Славова
Прокурор:
като разгледа
докладваното от съдия Гроздан Грозев
АНД № 1144 по
описа на Районен съд - Хасково за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 59 и
сл. от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано е по жалба от К.Н.Д. ***, срещу Наказателно постановление №
4649 от 01.10.2003г. на Началник РЗ Полиция към Сектор ПП - Хасково, с което на
основание чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба”
в размер на 30 лева и на осн.чл.183, ал.2,т.9 от ЗДвП му е наложено административно наказания – „Глоба”
в размер на 20 лева. В подадената жалба се релевират оплаквания за
незаконосъобразност на атакуваното с нея наказателно постановление. Твърдят се
и невръчване по съответният ред на чл.58, ал.2 от ЗАНН на НП. На лице били и
съществени процесуални нарушения при съставянето на АУАН и издаването на НП.
Моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното наказателно
постановление.
В съдебно заседание пред Районен
съд – Хасково, жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изпраща
представител.
Административнонаказващият орган,
редовно призован, не се явява и не изпраща представител по делото, за да заяви
становище по жалбата и по атакуваното с нея наказателно постановление.
Според съда
жалбата е допустима, не е подадена извън процесуалните срокове. Това е така
според съда, доколкото няма данни за надлежно връчване на наказателното
постановление на жалбоподателя. Действително към преписката има представено
писмо с което С“ПП“ при ОДМВР-Хасково е изпратило за връчване процесното НП на
С“ПП“ – Софи, има приложен плик изпратен от РДВР-София до жалбоподателя,
съобщение до К. Н. Д. да се яви на 03.11.2003г. в КАТ – София, като е указано,
че при неявяване ще се приложи чл.40, ал.2 от ЗАНН и разписка на „Български
пощи“ ЕАД с отбелязване – „непознат“ . с това е изчерпана процедурата по
връчването на НП. Липсват доказателства да е правен опит да се установи
постоянен и настоящ адрес на лицето и съответно наказателното постановление да му
се връчи там. Не е ясно дори посоченият адрес в с. Челопеч, дали е постоянен
или настоящ адрес на това лице. Нещо повече от посочените по-горе доказателства
приети по делото с административната преписка е видно, че в съобщението до
жалбоподателя се уведомява същият за приложението на чл.40, ал.2 от ЗАНН, който
касае съставяне на АУАН в отсъствие на нарушителя, но не и за връчване на НП.
Освен всичко това според съда липсва точно отбелязване на НП, съгласно
изискванията на чл.58, ал.2 от ЗАНН, за това кога и на какъв адрес лицето е
търсено за връчване на НП, а също и дали са правени опити за установяване на
новият му адрес и дали изобщо има такъв. Ето защо съдът намира, че жалбата е
подадена в срок, доколкото административно наказващият орган не е ангажирал
доказателства за надлежното връчване и съответно за невъзможността това да
стане, както изисква ЗАНН, затова съдът намира жалбата за допустима, като
подадена в срок.
ХАСКОВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й и след като се запозна и
прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното
наказателно постановление, намира за установено следното:
На 11.09.2003г., около 13.05 часа
свидетелят А.К. и колегата му Н.К. били на работа като и двамата са служители
на С“ПП“ при ОДМВР-Хасково. На същата дата и час те извършвали контрол по
спазване на правилата за движение на първокласен път Е-80 в с.Върбица,
обл.Хасково. При тази си дейност засекли по същият път да се движи лек
автомобил „Пежо 306“ с рег.№ С **** МС, който се движел с превишена скорост от
91 км/ч при ограничение от 50 км/ч. превишението на скоростта било установено с
трафик радар ТR-4 с №
218. При спирането на автомобила от св.К. се установило, че той се управлява от
жалбоподателя, установило се още, че последният не е поставил предпазен колан.
За тези нарушения на жалбоподателя бил съставен АУАН с бланков № 434320
от11.09.2003г. В акта нарушението било квалифицирано по чл.21 и чл.102 от ЗДвП.
Акта бил предявен, подписан от жалбоподателя и му бил връчен екземпляр от него.
В акта не били направени възражения по констатациите.
При издаване на наказателното
постановление, административно наказващият орган възприел изцяло описаната в
АУАН фактическа обстановка и правна квалификация на нарушенията.
Изложената дотук фактическа обстановка е установена от представените по
делото писмени доказателства, посочени на съответното място по – горе, както и
от показанията на разпитания в хода на делото свидетел. Съдът кредитира
показанията на свидетеля относно обстоятелствата, свързани с извършване на
проверката, начина, по който е осъществена същата и констатациите до които са
достигнали, изложени в АУАН и тези, свързани с неговото съставяне. Същите,
макар и лаконични, с оглед изминалия период от време, се кредитират с доверие
от съда, като еднопосочни с останалия събран доказателствен материал и
логически безпротиворечиви.
При така установените факти съдът
намира от правна страна следното:
При съставяне на АУАН съдът констатира процесуални нарушения от
категорията на съществените. Съставеният акт за установяване на административно
нарушение формално не отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН. Това е така
защото не са описани точно и конкретно обстоятелствата при които е извършено
нарушението. Не е посочено дали става въпрос за ограничение на скоростта в
насилено или извън населено место, което от своя страна е съществено с оглед
правната квалификация на твърдяното нарушение и неговото сънкциониране. На
следващо място, не са допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във връзка със
съставянето и връчването на акта за установяване на административно нарушение.
Обжалваното наказателно постановление е издадено в шестмесечния срок по чл. 34,
ал. 3 от ЗАНН, като отново както и при АУАН не е спазена формата за издаването
му, до колкото по съдържанието си отговаря на описаното в АУАН, тоест не са
спазени изискванията на чл. 57 от ЗАНН, установяваща изискуемите реквизити. НП
е издадено от некомпетентен орган, до колкото липсват доказателства по делото
за упълномощаването на Началник РЗ Полиция към Сектор ПП – Хасково да издава НП
по ЗДвП, доколкото в тежест на АНО е да докаже това. Освен това липсват
твърдения и за наличие на такавма заповед за да може съдът служебно да провери
този факт. Всичко това води на извода за съществено процесуално нарушение при
съставянето на АУАН и издаването на НП, до колкото жалбоподателят няма как да
разбере в какво точно се състои нарушението му и да се защити по същото
обвинение. Последното е абсолютно процесуално нарушение и води до отмяната на
атакуваното НП.
По същество съдът намира, че по делото
се доказа по безспорен начин, че жалбоподателят е осъществил вмененото му
нарушение, с уговорката ако се приеме, че това е сатанаро в населено место –
с.Върбица. Последното се доказа от разпита на свидетеля и от писмените
доказателства по делото,а и на практика не се отрича от жалбоподателя.
Съдът намира още, че административнонаказателното производство
срещу жалбоподателя е започнато със съставяне
на 11.09.2003г. на Акт за установяване на административно нарушение. Съгласно
възприетото с Тълкувателно решение №112/16.12.1982 г. на ОСНК на ВС
виждане, институтите за спиране и прекъсване на давността за наказателно
преследване – чл.81 от НК се прилагат и за давността по чл.34 от ЗАНН в административнонаказателно преследване. В подкрепа на
горното е и възприетото актуално виждане по въпроса в
Тълкувателно постановление №1/27.02.2015 г. по т. д. № 1/2014 г. на ВАС – ОСС
на НК на ВКС и ОСС на II - ра колегия на ВАС, че разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН
препраща към уредбата относно погасяване на наказателното преследване по
давност в Наказателния кодекс. Тълкувателният акт, съгласно чл. 130 ал.2 от
Закона за съдебната власт, е задължителен за органите на съдебната власт. С
този подход относно съдържанието на разпоредбата на чл.11 от ЗАНН се възприема тезата, че наред с
другите въпроси, за обстоятелствата, изключващи отговорността се прилагат
разпоредбите на Общата част на НК, доколкото в този закон не е предвидено
друго. Следователно за процесното административно
нарушение, дори и да бе доказано, давността следва да се съобразява с разпоредбите на чл. 80, ал.1, т.5 от НК, според която
обаче давностният срок е две години, с оглед вида на
наказанието и съобразно редакцията относима към датата на деянието изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г. Следователно, абсолютният давностен срок
за нарушението в случая е три години, според редакцията на
чл.80 и чл. 81 от НК, действащи към момента на извършване на деянието. Тоест, отнесен
към датата на извършването на твърдяното
нарушение –11.09.2003г. абсолютният давностен срок ще може да се
приеме, че изтича на 11.09.2006г. По тези съображения съдът намира, че са налице предпоставките на
чл.81, ал.3, вр. чл.80, ал.1, т. 5 от НК за прекратяване на административнонаказателното
производство, поради изтичане на предвидената в закона абсолютна давност.
Мотивиран така и на основание чл. 63,
ал. 1 от ЗАНН, Хасковският районен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 4649 от 01.10.2003г. на Началник РЗ Полиция
към Сектор ПП – Хасково.
Решението подлежи на обжалване пред
Административен съд - Хасково в 14 – дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия: /п/ не се чете.
Вярно с
оригинала!
Секретар:
Д.С.