Р E Ш Е Н И Е
№ 587
гр.Плевен, 08.10.2020 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, първи касационен
състав, в открито съдебно заседание на втори октомври
две хиляди и двадесета година в състав: Председател: Николай Господинов
Членове:
Елка Братоева
Катя Арабаджиева
при
секретаря Бранимира Монова и с участието на прокурор от Окръжна
прокуратура-Плевен Иван Шарков, като разгледа
докладваното от съдия Арабаджиева касационно административно-наказателно
дело № 673 описа на Административен съд – Плевен за 2020 год. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по чл.63, ал.1,
изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С Решение № 368
от 14.07.2020 г.,
постановено по нахд № 306/2020 г., Районен съд – Плевен е потвърдил наказателно
постановление № 19-0938-005602 от 24.10.2019 г. на началник сектор ПП към ОД на
МВР- Плевен в частта, в която на С.К.Д. ***, с ЕГН **********, са наложени
следните административни наказания: 1) на основание чл.177 ал.ІІІ т.1 от ЗДвП –
глоба в размер на 500 лева и 2) на основание чл.183 ал.І т.1 пр.ІІ-ро от ЗДвП –
глоба в размер на 10 лева, за нарушение на това, че на 12.01.2019 г. в 2,40
часа в община Плевен, на път Първи клас № КПП-3 /Бяла-Ботевград/, с посока на
движение към град София, управлява колесен трактор Джон Диър с регистрационен
номер ***/ в тъмната част на денонощието с ППС с размери, маса и натоварване на
ос, надвишаващи нормите, установени от МРРБ, както и с товар, представляващ
опасност за движението; не носи контролния талон от свидетелството за
управление. С решението съдът е отменил горепосоченото наказателно
постановление в частта, в която на С.К.Д. на основание чл.185 от ЗДвП е
наложено административно наказание глоба в размер на 20 лева, за това, че по
същото време и на същото място е управлявал посоченото МПС с наложено наказание
глоба с наказателно постановление или електронен фиш, незаплатена в срока за
доброволно заплащане.
Срещу
постановеното решение в потвърдителната НП част е подадена касационна жалба от С.К.Д.,
чрез адвокат Г.Г. ***, който счита, че
същото е незаконосъобразно и неправилно,
постановено при съществено нарушение на материалния и процесуалния
закон. Счита, че при издаването на обжалваното НП е допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в това, че съгласно чл.42 т.5
и чл.57 ал.1 т.6 от ЗАНН, както в АУАН, така и в НП следва да бъдат посочени
законовите норми, които са нарушени и в този смисъл следва да е налице правно
единство както между цифровата квалификация на нарушението, посочена в акта, и
тази, отразена в НП. Сочи, че в конкретния случай, видно от АУАН, като нарушени
са посочени разпоредбите на наредба № 11 на МРРБ и на чл.139 ал.1 т.2 от ЗДП,
но нормите в тях имат бланкетен характер, затова при ангажиране на
административно-наказателната отговорност позоваването единствено на тях, без
посочване на конкретна норма, запълваща бланкетната, е неизпълнение на
задължението за посочване на виновно нарушена законова разпоредба и води до
нарушение на чл.57 ал.1 т.6 от ЗАНН. Намира, че в издаденото НП не е изпълнено
изискването на чл.57 ал.1 т.6 от ЗАНН за точно посочване на нарушените законни
разпоредби. Сочи, че като нарушена е визирана нормата на чл.139 ал.1 т.2 предл.І-во
от ЗДвП, която предвижда, че движещите се по пътя пътни превозни средства
трябва да бъдат „с размери, маса и натоварване на ос, които не надвишават
нормите, установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството и
с товари, които не представляват опасност за участниците в движението“. Твърди,
че тази разпоредба е бланкетна, т.к. в диспозицията й липсва конкретно и пълно
описание на признаците от състава, налагащо по необходимост запълването й със
съответните нарушени други правни разпоредби, в които се регламентира дължимото
поведение или неизпълненото предписание. Затова, за запълване на бланкетния й
състав, същата е следвало да бъде обвързана със съответната разпоредба от
Наредба № 11 на МРРБ. Доколкото обаче в издаденото и обжалваното наказателно
постановление не е посочено от коя конкретна разпоредба от съответния
подзаконов нормативен акт е нарушена, то за нарушителя остава неясно за какво
нарушение е ангажирана административно-наказателната му отговорност. Сочи, че
нормите относно допустимите размери на ППС са регламентирани в Наредба № 11 от
03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни
средства, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството. Счита,
че пропускът на наказващия орган да посочи разпоредбата от цитираната наредба,
за която твърди, че е нарушена, представлява съществено нарушение на
процесуални правила, т.к. е пречка наказаното лице да разбере за какво
конкретно нарушение е ангажирана административно-наказателната му отговорност и
да организира адекватно защитата си. От друга страна счита, че констатирането
на превишаване на размера на управляваното ППС само по себе си не е достатъчно
за ангажиране отговорността на нарушителя, т.к. според изричния текст на чл.177
ал.3 от ЗДвП съставомерността на нарушението, респ.наказването на дееца, са
обусловени от това, управлението на ППС при визираните в текста обстоятелства
да е в нарушение на установения за това ред. Т.е. отново е налице препращане
към нормативите, определени в Наредба № 11/2001 г. на МРРБ, т.к. именно в нея
са регламентирани условията и реда за движение на извънгабаритни и тежки ППС,
от които е видно, че забраната за движение на такива не е абсолютна, доколкото
се допуска със съответно разрешително. При това положение, пълното и точно
описание на нарушението във всички случаи изисква констатация, че управлението
на ППС с надвишени норми за размери, маса или натоварване на ос, е при
неспазване на установения за това ред. Според касатора, непълното описание на
конкретните фактически обстоятелства, при които е извършено нарушението,
непълното отразяване на признаците от състава му и неточното посочване на
нарушените виновно разпоредби, нарушава изискванията на ЗАНН към формата и
съдържанието на наказателното постановление и предвид това, че същите са
императивни, обосновава извод за незаконосъобразност на атакуваното наказателно
постановление. Намира, че констатираните недостатъци са съществени и поради
това, че рефлектират върху правото на защита на жалбоподателя, ограничавайки
възможността му да разбере какво точно нарушение му се вменява, при какви
обстоятелства се твърди, че го е извършил и въз основа на какви факти. Счита още,
че между АУАН и впоследствие издаденото НП трябва да е налице единство между
словесното и цифровото описание, което в настоящия случай не е така. В
заключение моли съда да отмени решението и да отмени наказателното
постановление.
В съдебно заседание касаторът не се явява и не се
представлява и не взема становище по съществото на спора.
Ответникът Областна дирекция на МВР – Плевен, в
съдебно заседание не се представлява и не взема становище по жалбата.
Представителят на Окръжна
прокуратура Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства
и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок
и от надлежна страна и е допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
С оспореното решение съдът е приел за установено, че при
извършена проверка на 12.10.2019г. около 02:40 часа на Първокласен път
/Бяла-Ботевград/, км. 80+032, било констатирано, че Д.
управлявал колесен тръктор „Джон Диър“ с ***по КТИ, при допустима ширина
от 2,55м съгласно чл. 6 от Наредба №11 на МРРБ от 03.07.2001 година, с ширина 4,40 метра, измерена със
стандартизирано измервателно средство в присъствието на водача, като последният
не представил СУМПС и не бил изпълнил финансовото си задължение да заплати в
законоустановения срок наложено му административно наказание с НП
19-0305-0002017/31.05.2019г, връчено на 06.05.2019г.. и влязло в сила. За
констатираните нарушения на водача бил съставен
АУАН и въз основа на него
издадено НП 19-0305-0002017/31.05.2019г, връчено на 06.05.2019г. за нарушения
на разпоредбите на чл. 139, ал. І, т.2
от ЗДвП, чл. 100, ал. І, т.1 от ЗДвП и чл. 190, ал.III от ЗДвП. Съдът изложил
мотиви, че описаната в АУАН и в НП фактическа обстановка се подкрепя напълно от
показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели –
актосъставителят Д.А.Х.и свидетелят по акта М.А.Х., които съдът кредитирал с
доверие като логични, последователни и непротиворечиви, възпроизвеждащи свои
преки и непосредствени впечатления относно релевантните за делото факти. От
показанията им съдът установил по несъмнен и категоричен начин, че към момента
на проверката Д. е управлявал процесното превозно средство - колесен тръктор ***при
допустима обща ширина 2,55м от Наредба №11 на МРРБ, с ширина 4,40 метра,
измерена с техническо средство ролетка, без разрешение за движение по пътищата
отворени за обществено ползване от администрацията, управляваща пътя и
съгласувано със службите за контрол на МВР, както и че същият не представил
контролен талон към СУМПС и не бил изпълнил финансовото си задължение да
заплати в законоустановения срок наложено му административно наказание с НП
19-0305-0002017/31.05.2019г., връчено на 06.05.2019г.. и влязло в сила. Тези
свидетелски показания съдът приел за кореспондентни с приобщените към делото по реда на чл. 283 от НПК писмени
доказателства. Съдът изложил мотиви, че установената от АНО фактическа
обстановка не се опровергава и от
приложеното на стр. 5 в делото заверено копие от разрешително за движение на
извънгабаритно или тежко пътно превозно средство № РИ-180/17.01.2019 година,
което установи, че съставлява
разрешение за движение на конкретното
извънгабаритно или тежко ППС, описано в НП в област Монтана и области,
граничещи с нея (каквато не е област Плевен) и не изключва отговорността на
водача за конкретното вменено му нарушение за това, защото в самото разрешително е вписано, че не важи за
автомагистрали, скоростни пътища, пътища от I, II и III клас, включени в приложение №6 към чл.8,
ал.и 4 от Наредба №11, а процесният пътен участък е именно Първокласен път №3.
Изложеното обуславовило извод у съда, че издаденото разрешително съгласно
указанието на приложението, не важи за процесния пътен участък - Първокласен път /Бяла-Ботевград/, км. 80+032.
При тази установеност на фактите, съдът направил
извод, че Д. е автор на нарушенията по чл. 139, ал. І, т.2 от ЗДвП и по чл.
100, ал. І, т.1 от ЗДвП както от обективна, така и от субективна страна, за
които е санкциониран със съответинет предвидени наказания. С оглед на тези
изводи съдът потвърдил наказателното
постановление в частта, в която на Д. на основание чл. 177, ал. ІІІ, т.1-во от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 500,00 лева и на
основание чл. 183, ал. І, т.1, пр. ІІ-ро от ЗДвП е наложено административно
наказание глоба в размер на 10,00 лева за извършени на 12.10.2019г. около 02:40
часа на Първокласен път /Бяла-Ботевград/, км. 80+032 нарушения по чл. 139, ал.
І, т.2 от ЗДвП и по чл. 100, ал. І, т.1 от ЗДвП.
По отношение нарушението на чл. 190, ал.III от ЗДвП съдът
приел, че съобразно цитираната норма наложеното наказание "глоба" се
заплаща в едномесечен срок от влизането в сила на наказателното постановление,
електронен фиш или съдебното решение или определение на съда при обжалване.
Липсата в обжалваното наказателно постановление на посочена дата на влизане в
сила на НП 19-0305-0002017/31.05.2019г., за което се твърди, че произтичащото
от него финансово задължение не е заплатено в законоустановения представля
неясно формулирано административно обвинение и представлява съществено
нарушение на процесуални правила, допуснати в хода на
административно-наказателното производство пред наказващия орган. Съдът
направил извод, че в случая липсата на дата на влизане в сила на НП
19-0305-0002017/31.05.2019г. е пречка жалбоподателят да узнае за какво конкретно
нарушение е ангажирана административо-наказателната му отговорност и да
организира защитата си, както и да бъде осъществен съдебен контрол по същество.
Затова отменил наказателното постановление в частта, в която на Д. на основание
чл. 185 от ЗДвП е наложено административно наказание – глоба в размер на 20,00
лева за извършено на 12.10.2019г. около 02:40 часа на Първокласен път
/Бяла-Ботевград/, км. 80+032 нарушение по чл. 190, ал. III от ЗДвП.
Касационната инстанция намира, че
обжалваното решение в оспорената част е правилно, постановено в съответствие с
материалния закон и доказателствата по делото. Районният съд е изпълнил
служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е
осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства,
включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване
на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на
доказателствата. Относимите за отговорността на касатора факти са установени в
пълнота и правилно от районния съд, като при тяхната съвкупна преценка е
изведен правния извод за съставомерност
и доказаност на вмененото на Д. деяние. Ето защо правните изводи на районния съд се споделят от настоящата
инстанция и не е необходимо да се преповтарят. В този смисъл касационната
инстанция, по аргумент от разпоредбата на чл.221, ал.2, изречение второ от АПК
напълно споделя изложените от въззивния съд мотиви и препраща към тях, за да обоснове решението
си.
Неоснователни
са изложените в касационната жалба оплаквания. Действително забраната за
движение на извънгабаритни и тежки превозни средства по пътищата не е
абсолютна, като последните могат да се ползват след снабдяване със съответно
разрешително. Установеният ред за движение на такива ППС, е описан подробно в обстоятелствената част на
издаденото НП, а именно- при липса на съгласуваност със службите за контрол. С
това не е спазено и изключението от
забраната ППС да могат да се движат дори и при наличие на параметрите,
забраняващи им движение по републиканската пътна мрежа, ако имат издадено
разрешение от стопанина на пътя, и то за движение по съответния пътен участък.
За да управлява законосъобразно по пътя процесното ППС, водачът е следвало
да разполага с разрешително, без значение чия е отговорността за
снабдяване с последното. Вярно е, че по
делото е представено Разрешително №РИ-180/17.01.2019 год., което по принцип съставлява разрешение за движение на конкретното извънгабаритно или
тежко ППС, описано в НП, но същото не изключва отговорността на водача за конкретното
вменено му нарушение, защото в самото
разрешително е вписано на първо място, че важи за област Монтана и
области, граничещи с областта и на второ място, че не важи за автомагистрали,
скоростни пътища, пътища от I, II и III клас, включени в приложение №6 към чл.8, ал.3 и 4 от
Наредба №11, а процесният пътен участък, на който е установено и извършено
нарушението, съставлява път от първи
клас №3, включен в приложението. Поради което издаденото разрешително съгласно
указанието на приложението, не важи за този пътен участък и се приравнява на
липса на издадено разрешително.
Неоснователно
е релевираното в касационната жалба оплакване за допуснати нарушения на чл.42 т.5 и чл.57 ал.1 т.6 от ЗАНН, предвид,
че в АУАН и в НП са посочени като нарушени бланкетни разпоредби и позоваването
единствено на тях, без посочване на конкретна норма, запълваща бланкетната, е
неизпълнение на задължението за посочване на виновно нарушената законова
разпоредба. Видно е, че в издаденото наказателно постановление като нарушена е
посочена разпоредбата на чл. 139, ал.1, т.2 от ЗДвП, съгласно която движещите се по пътя пътни превозни средства
трябва да бъдат с размери, маса и натоварване на ос, които не надвишават
нормите, установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството,
и с товари, които не представляват опасност за участниците в движението. Тази
разпоредба установява правилото за поведение, което следва да се спазва, и то в
конкретния случай разписва, че движещите се по пътя ППС следва да бъдат с
такива размери, които са установени в съответен подзаконов нормативен акт.
Вярно е, че непосредствено след
посочване на нарушената норма на чл.139, ал.1, т.2 от ЗДвП не е направена
привръзка със съответната норма от приложимия подзаконов нормативен акт, в
който са установени конкретните размери на движещите се по републиканските
пътища ППС, но самата приложима норма и нейните изисквания са посочени в
описателната част на нарушението, в която, от една страна е направено
препращане към чл.5, ал.1, т.1 от Наредбата, и от друга страна е описано какви
са изискванията на нормата за ширина на съответното ППС съгласно приложимата
Наредба. Посочено е конкретно, че максималната ширина за движение по Наредба
№11 на МРРБ е 255 см., а такова е изискването на нормата на чл.5, ал.1, т.1 от
Наредба №11 от 3.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни
превозни средства, към който текст се препраща изрично в описателната част на
нарушението.. Като е описана и конкретно установената ширина на ППС, измерена
по надлежния ред със съответното техническо средство, поради което е налице
яснота относно основните елементи на състава на нарушената нормативна
разпоредба. Посочена е ясно и
недвусмислено и нормата, въз основа на която е ангажирана
административно-наказателната отговорност на касатора – тази на чл.177, ал.3,
пр.1 от ЗДвП, според която се наказва всяко лице, което управлява пътно превозно средство с размери,
маса или натоварване на ос, които надвишават нормите, определени от министъра
на регионалното развитие и благоустройството, без да се спазва установения за
това ред. Вярно е, че не е посочено конкретното предложение на текста на
санкционната разпоредба, но в обстоятелствената част и на АУАН, и на НП,
изрично и недвусмислено е посочено, че се касае за управление на ППС с
размери-ширина, над установените в нормативната уредба. „Установения за това
ред” от своя страна е описан в самото наказателно постановление, а именно- при
липса на съгласуване със службата за контрол, с което не е спазено и изключението от забраната на чл.139 ППС да
могат да се движат дори и при наличие на параметрите, забраняващи им движение
по републиканската пътна мрежа, ако имат издадено разрешение от стопанина на
пътя, и то за движение по съответния пътен участък. Ето защо според
касационната инстанция са описани всички типични признаци на състава на
вмененото нарушение, включително е направена привръзка с конкретните норми от приложимия подзаконов
нормативен акт. Затова не може да се приеме, че е нарушено правото на защита на
привлеченото лице.
Като е достигнал до извод за правилност и
законосъобразност на НП в тази част-относно вмененото нарушение на чл.139,
ал.1, т.2 от ЗДвП, както и в частта относно нарушението на чл.100, ал.1, т.1 от
ЗДП-неносене на контролен талон, който не се спори, че не е носен от водача при
проверката, ПРС е постановил валидно, допустимо и правилно решение в оспорената
част, което следва да се остави в сила.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2
във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 368
от 14.07.2020 г.в оспорената част, с която е потвърдиено наказателно
постановление № 19-0938-005602 от 24.10.2019 г. на началник сектор ПП към ОД на
МВР- Плевен в частта, в която на С.К.Д. ***, с ЕГН **********, са наложени
следните административни наказания: 1) на основание чл.177 ал.ІІІ т.1 от ЗДвП –
глоба в размер на 500 лева и 2) на основание чл.183 ал.І т.1 пр.ІІ-ро от ЗДвП –
глоба в размер на 10 лева, постановено по нахд № 306/2020 г. на Районен съд –
Плевен.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.