РЕШЕНИЕ
№ ………………..
гр. София, 17.5.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКO
ОТДЕЛЕНИЕ, І-15 състав, в публично съдебно заседание на втори февруари две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: ГАЛЯ ВЪЛКОВА
при секретаря Антоанета Петрова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 7842 по описа
на съда за 2013 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен
от Д.Л.М. срещу А.К. Б.иск с правно основание
чл. 108 от Закона за собствеността (ЗС). В исковата молба се твърди, че ищцата
е собственик на ½ ид. част от УПИ, находящ се в гр. София, бул. „******, целият с площ 365 кв.
м., съставляващ парцел ХІV-151, кв. 10 по плана на гр. София, м. „Крива река“
на основание завещание от дядото й С.М.. Твърди се, че на 08.11.1994 г. майката на ищцата – В.С.М.в
качеството й на съсобственик като наследник на С.М., е учредила на „Т.“ ООД
право на строеж върху дворното място срещу придобиване в собственост при
запазени ид. части от правото на строеж на
индивидуализирани обекти в сградата. На 16.12.1996 г. Д.М. и В.М.предявили иск
за разваляне на сключения договор, исковата молба била вписана на 10.03.1997 г. С влязло в сила решение на 29.12.2001 г. на СГС по гр.
дело № 1830/1999 г., потвърдено с решение № 707/29.12.2001 г. на ВКС по гр.
дело № 259/2001 г. договорът бил развален. Така на основание чл. 92 ЗС ищците
станали собственици, с обратна сила, на посторената
част от сградата при равни квоти. Твърди се, че към 22.09.1997 г. строежът е
бил завършен до кота корниз. Ищцата и майка й
довършили постройката до степен груб строеж с лични средства след развалянето
на договора, като този етап бил достигнат на 06.02.2003 г. На 07.03.1997 г.
ответницата А. Б.сключила с „Т.“ ООД договор за закупуване на апартамент № 18
със застроена площ от 90 кв. м., ведно със съответните ид.
части от общите части на сградата, като договорът бил обективиран
в нотариален акт № 89/97 г. Твърди се, че към датата на сключване на договора „Т.“
ООД не е бил собственик на процесния апартамент,
следователно сделката не е имала годен обект, тъй като вещта не е съществувала.
Договорът не е породил правните последици, които целял, тъй като бил нищожен.
Наред с това праводателят „Т.“ ООД не е бил
собственик и не могъл да прехвърли на ответницата правото на собственост по
отношение на апартамента. От 22.12.2004 г. ответницата владее недвижимия имот и
отказва да предаде на ищцата владението. По изложените съображения се иска
постановяване на решение, с което да бъде признато за установено по отношение
на ответницата, че ищцата е собственик на ½ ид.
част от процесния апартамент № 18, ведно със
съответните ид. части от общите части на
сградата и правото на строеж върху
мястото, както и ответницата да бъде осъдена да предаде на ищцата владението на
имота.
В отговор на исковата молба А. Б.не оспорва, че владее процесния апартамент, но от 07.03.1997 г., когато е
сключила с „Т.“ ООД договор за покупко-продажба на недвижим имот. Исковата
молба по чл. 87, ал. 3 ЗЗД е вписана от ищците седмица по-късно. Твърди към
тази дата сградата да е била изградена изцяло, вкл. с поставен покрив.
Евентуално твърди от 7.03.1997 г. до 01.01.2003 г.
като добросъвестен владелец да е придобила имота с изтичане на 5 годишна
давност, евентуално – 10-годишна давност, считано от същата начална дата.
Посочва, че решение по гр. дело № 725/2009 г. на ВКС й е непротивопоставимо,
тъй като не е била страна по спора. Твърди, че ищцата не е придобила в
собственост ½ от УПИ на основание завещание, тъй като би било
безпредметно да се позовава на давност пред нотариуса впоследствие.
Завещанието не е написано и подписано от С.М., а за ищцата е изтекъл срока да
приеме наследството.
Съдът,
след като обсъди основанията и становищата на страните и събраните по делото
доказателства, на основание чл. 235 ГПК, приема за установено от фактическа
страна следното:
С.А.М.е закупил от Г. А.М.и от С., М.и Е.М.притежаваните
по наследство от А.М.идеални части от правото на собственост върху недвижим
имот – парцел ХХ от кв. Х по плана на гр. София съответно на 16.02.1936 г. и
10.06.1940 г. Праводателите се легитимират със
Записка от 04.08.1933 г., с която А.М.е признат за собственик на недвижимия
имот.
На 12.01.1976 г. С.М. е завещал на
внучката си Д. Л.Т.½ от недвижимия имот: къща и дворно място. По повод
открито производство по чл. 193 ГПК делото е приета Съдебно-почеркова
експертиза, от заключението на която се установява, че саморъчното завещание на
С.М. е написано и подписано от завещателя.
Наследник по закон на С.М., починал на
17.08.1977 г., е дъщеря му В.С.М..
На 05.10.1995 г. В.М.и Д. Т.са сключили с „Т.“ ООД договор
за учредяване на право на строеж върху недвижими имоти срещу задължение за
построяване на апартаменти, офиси и магазини в напълно завършен вид, обективиран в нотариален акт № 74, том LXLI, дело №
187171/95 на нотариус Д.към СРС. Учредено е право на юридическото лице да
построи върху собствен терен на Д. Т.и В.М.– дворно място, находящо
се в гр. София, бул. „******, цялото 365 кв. м., парцел ХІV/151 от кв. 10 по плана
на гр. София, м. „Крива река“, подробно индивидуализирана в нотариалния акт
масивна жилищна сграда, при постигната договореност учредителите да придобият в
собственост конкретно посочени обекти от сградата. Договорен е срок за
завършване на строежа 36 месеца след писменото
искане на собствениците за разрушаване на съществуващата сграда в имота.
На 07.03.1997 г. „Т.“ ООД и А.К. Б.са обективирали
в нот. акт № 29, том ХХІІІ, дело № 4309/97 г.
съгласие за покупко-продажба на апартамент № 18, находящ
на първо и второ мансардно ниво в сграда на бул. „*****“ № със застроена площ
от 90 кв. м., ведно с % ид. части от общите части на
сградата срещу сумата от 685200 лв.
С решение от 22.11.2000 г. по гр. дело № 1830/1999 г. на СГС, ІV-А, по искова молба, вписана на
10.03.1997 г. е развален на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД вр. чл. 262, ал. 2 ЗЗД
договорът за учредяване право на строеж. В мотивите се сочи, че на 10.08.1995
г. ищците са отправили до „Т.“ ООД искане за събаряне на сградата. След
10.08.1998 г. въззиваемият-ответник е изпаднал в
забава и от тази дата за ищците е възникнало правото да искат разваляне по
съдебен ред на сключения договор. С решение № 707/29.12.2001
г. по гр. дело № 259/2001 г. въвзивното решение е
потвърдено в частта, с която е уважен искът с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД.
С решение от 21.06.2012 г. по в. гр. д. № 449/2011 г. по
описа на САС, 1 с-в, е отменено решение по гр. дело № 2340/2007 г. на СГС, І-12
с-в и е признато за установено по иска, предявен от В.М.срещу „Т.“ ООД и А. Б.,
че договорът за покупко-продажба на апартамент в груб строеж № 18 е нищожен на
основание чл. 26, ал. 2 предл. първо ЗЗД – поради
липса на предмет, за ½ ид. част от апартамент
№ 18 – при съобразяване на частично отменително
решение № 213/25.02.2014 г. по гр. дело № 48/2013 г. на ВКС (за ½ ид. част).
С решение № 27/05.01.2017 г. по в.гр.дело № 4536/2016 г.
на САС, 8 с-в, е отменено решение № 3658/05.05.2016
г. на СГС, І-1 с-в на СГС и е отхвърлен предявеният от Д.М. срещу „Т.“ ООД и „А.
Б.иск с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. първо
ЗЗД за обявяване за нищожен на договор за покупко-продажба на апартамент № 18
поради невъзможен предмет – по отношение на ½ ид.
част от имота. С определение № 226/15.03.2018 г. по гр. дело № 1809/2017 г. на
ВКС, ІV Г.О. не е допуснато касационно обжалване на въззивното
решение. С последното е прието, че с договора за покупко-продажба предметът на транслативния
договор е бил индивидуализиран в достатъчна степен и е обективно възможно
впоследствие да се обособи като корпорална вещ –
касае за договор върху бъдещ предмет – обект в сграда, която ще бъде построена.
Т.е. не се касае за нищожен договор, тъй като в тази хипотеза още при
сключването му е невъзможно предметът да възникне.
По отношение на извършеното строителство по делото са
приети Протокол за определяне на строителна линия и нива на строеж № 44/24.08.1995
г. на ТОА „Красно село“. На 22.07.1997 г. е съставен Констативен акт от СО, ТОА
„Красно село“, в който е отразено, че дадената строителна линия е спазена и
жилищната сграда е изпълнена с кота корниз,
същевременно е налице отбелязване „30.03.2001 г. – кота
било“. Разрешение за ползване на сградата № СТ-12-353 е издадено от ДНСК на
02.09.2004 г. В удостоверение от 02.02.2004 г. от
Агенция по кадастъра е отразено, че обектът е нанесен в кадастралния план на
София съгласно писмо от 20.01.2004 г. на ОП „Софийски кадастър“. От страна на
ответницата е представено удостоверение за нанасяне на сградата в кадастъра на
05.04.2001 г.
По делото е прието като писмено
доказателство Акт образец 14 за приемане на конструкция с дата 29.03.2000 г.
(л. 224 от делото). В документа е отразено, че е изготвен от М.С.-Д.(проектант-консултант),
В.Т. – технически ръководител и Ц.Х.Т. – инвеститорски контрол (независим
строителен надзор). В документа е отразено, че е изпълнена носещата конструкция
на строежа, която е в състояние да понесе последващи
СМР, както и експлоатация на всички основни, допълнителни и особени
натоварвания съгласно проекта и действащата нормативна уредба. Разрешава се
изпълнение на довършителни работи.
По откритото производство по чл. 193 ГПК по делото са
приети единична и тройна съдебно-графологични
експертизи. В експертизата, изготвена от вещото лице Б. се формира извод, че
подписът под № „2 В. К.“ е положен от В.Т.К., подписът под № 3 „Цв. Т.“ е положен от Ц.Х.Т.. Ръкописният текст в горната
половина на л. 2 в акта и в долния ляв ъгъл на същата страница са изпълнени с
различни пишещи средства и с различен цвят на багрилото. В Тройна съдебнографологична експертиза, изготвена от вещите лица К.И.,
С.Х. и Г.Т. се дава заключение, че ръкописният текст „29.03.2000 г.“ не е
изпълнен от нито едно от лицата: М.Г.-Д., В.К. и Ц.Т.. Подписът под № 2 е
положен от В.К.. Ръкописно изписаната дата „29.03.2000 г.“ и подписите са
изпълнени с различни физично-оптични химикални пасти.
В справка от НАП е отразено, че няма
данни за подадени уведомления по чл. 62, ал. 5 КТ за сключени или прекратени
трудови договори или декларирани доходи
от извънтрудови правоотношения на В.Т.К. и Ц.Х.Т. с „Т.“
ООД. Справка в същия смисъл е постъпила и от НОИ. Не са представени и договори
за възлагане. Същевременно Ц.Т. и В.К. са посочени в заповедната книга като
лица, извършващи съответно строителен контрол и техническо ръководство в частта
„Промени, настъпили в ръководството на обекта“. М. Д.е вписана под т. 4.2. като
проектант по част конструктивна.
Свидетелката Ц.Т. посочва, че през
2000-2001 г. е била на стаж във фирма „Т.“, била е студентка във ВСУ „Любен
Каравелов“ гр. София. Не е работила в „Т.“ ООД по граждански договор или
трудово правоотношение. Изучавала е специалност „Строителство на сгради и
съоръжения“, но не се е дипломирала. Посочва, че тя е подписала предявения й
документ, но не е изписвала датата, не помни дали при полагане на подписа
датата е била вече изписана. Не помни при какви обстоятелства е положила подписа,
предполага, че документът й е даден от управителя, за да го подпише.
В Удостоверение от 19.11.2020 г. от ВСУ
„Л. Каравелов“ е отразено, че Ц.Т. е била вписана като студент задочно обучение
през учебната 1997/1998 г. в специалност „Строителство на сгради и съоръжения“.
Срокът на обучение е шест години. Ц.Т. не е положила всички изпити и е
отстранена със заповед на ректора от 2003 г.
Свидетелката М.С.Г. (Д.) посочва, че познава строежа на
бул. „*****“ № 33, работила е в „Т.“ от 1995 г. до края на 1996 г., когато
напуснала. Посочва, че впоследствие е била издирвана от г-жа Драганова „за
приемане на грубия строеж“. Това се случвало след 2000 г. Потвърждава
полагането на подписа и изписването на ръкописния текст по т. 2, но посочва, че
датата не е изписана от нея. Не е подписвала заедно с другите две лица
предявения й акт образец 14. В хода на разпита заявява, че е възможно да е бил
и г-н К., няма спомен. Не знае кога е констатирала обстоятелствата, отразени в
писмения текст.
За установяване и опровергаване на твърденията на
ответницата за осъществено владение на процесния имот
по делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите П.Б.В.и А.
К.Я.. Свидетелят В.сочи, че живее в гр. София, на ул. „*****“ 35 от раждането
си. Знае, че сградата на ул. „*****“ № 33 е построена през 2004 – 2005 г. За №
33 и 35 е ангажиран един и същи строител „Т.“ ООД и строителството започнало
първоначално на № 33. Посочва, че в сградата нямало дограма, проводници,
покривът не бил изцяло изграден. Достъпът до сградата бил затворен през 2001 г.
при разваляне на договора. Строителят напуснал обекта август 2001 г. В
мезонетите нямало изградени преградни стени. Нямало жилище, което да се
обитава. Свидетелят сочи, че знае за тези обстоятелства, тъй като имал
апартамент, граничещ с терасите на мезонетите.
Свидетелят К. сочи, че познава
ответницата повече от 20 години. През февруари 1997 г. за първи път посетил
закупения от нея мезонет – измервали площта, тъй като имало разминаване по
данни на строителя. На място видял тухли и бетон, вертикални стени, таван и
под. Апартаментът бил отворен – нямало врата и дограми. През 2003 г. отново
посетил жилището по молба на ответницата, за да изготви скица и да бъде
поставена входна врата. Посочва, че и към датата на съдебното заседание
(06.03.2015 г.) ответницата продължава да владее имота.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Предмет на разглеждане по делото е иск
по чл. 108 ЗС.
Съгласно чл. 108 ЗС собственикът може да
иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за
това. Основателността на предявеният иск предполага установяването на следните
кумулативно предвидени предпоставки: ищецът да е собственик на претендирания имот (в случая на 1/2 ид.
част от него) и имотът да се владее или държи от ответника без правно
основание. Тежестта на доказване на първите две условия е върху ищеца, а на третото
(основанието за владение) – върху ответника.
От събраните по делото доказателства се установява, че
ищцата е получила по завет ½ от недвижим имот: празно дворно място, находящо се в гр. София, бул. „******, цялото с площ 365
кв. м. От приетата съдебнографологическа експертиза
се установява, че частното завещание е написано и подписано от завещателя С.А.М..
Съдът намира за неоснователно възражението на ответната страна по отношение на
ищцата да е изтекъл предвиденият в разпоредбата на чл. 50 ЗН (отм.) срок за
приемане на наследството. Не са представени доказателства за датата, на която
завещанието е обявено от нотариус, налице е единствено отбелязване за вярност с
оригинал по нотариално дело 1424/94 г. Ето защо не може да се счете, че същото
е обявено към 27.07.1987 г. Това обстоятелство обаче е без значение, тъй като
разпоредбата на чл. 50 ЗН е отменена със ЗИЗ ЗН (ДВ бр. 60/1992 г.), като в § 9
от преходните разпоредби на същия закон е прието, че отмяната на срока за приемане
на наследство се отнася и за откритите преди влизане в сила на закона
наследства, по които в срока не е направено възражение за изтекла давност (в
този смисъл Решение № 758 от 16.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2459/2008 г., III
г. о., ГК).
Д.Л. Т.и В.М.са учредили в полза на „Т.“
ООД право на строеж върху притежаваното от тях дворно място. Основен спорен
въпрос по делото е дали към 07.03.1997 г. правото на строеж е било реализирано,
респ. породил ли е вещно-транслативен ефект договорът
за покупко-продажба, сключен между строителя и ответницата.
С решение по гр. дело № 1830/1999 г. договорът за
учредяване право на строеж, сключен между Виолета Младенова, Д. Т.и „Т.“ ООД е
развален на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД. Решението е влязло в сила на
29.12.2001 г. и от тази дата развалянето, на основание чл. 88, ал. 1 ЗЗД, има
обратно действие. Исковата молба по спора с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД
е вписана след 07.03.1997 г. – на 10.03.1997 г.
На основание чл. 88 ал. 2 ЗЗД
развалянето на договора не засяга правата, придобити от трети лица преди
вписване на исковата молба. Цитираната разпоредба поставя за разглеждане като
основен спорен въпрос по делото: какви права са придобити от ответницата по
спора към 7.3.1997 г., по отношение на които тази защита е приложима?
Страните са обвързани от изводите на съда по постановеното
решение по гр. дело № 4536/2016 г. на САС, според което сключеният между А. Б.и
„Т.“ ООД договор за покупко-продажба на процесния
апартамент № 18 не е нищожен, тъй като се отнася до продажба на бъдеща вещ.
Настоящият съдебен състав дължи да зачете постановеното решение.
Приемайки, че този договор касае
продажба на бъдеща вещ, от ключово значение е да се даде отговор на въпроса
кога настъпва вещно-транслативният ефект по договора.
Правото на собственост бива прехвърлено в момента, в който вещта възникне като
самостоятелен обект на право на собственост. До този момент договорът поражда
задължение за прехвърлителя и право на купувача да
претендира изпълнение - да изгради сградата, но същият няма прехвърлителен
ефект.
Съгласно задължителните указания, дадени с Тълкувателно решение
№ 1/2011 г. от 4 май 2012 г. на ОСГК на ВКС учредяването на правото на строеж
може да е прехвърляне на бъдеща вещ, по силата на което приобретателят ще стане собственик на вещта, когато тя
бъде изградена в груб вид. В решението изрично се подчертава, че лицата,
договаряли преди предявяване на иска и вписване на исковата молба след
първоначалното учредяване на правото на строеж, черпят правата си от
първоначалния суперфициар и не могат да бъдат в
по-благоприятно положение от него. Петгодишният давностен
срок по чл. 67 ЗС тече от един и същи момент както за първоначалния титуляр на
учреденото право на строеж, така и за лицата, на които той впоследствие
прехвърля права за отделни обекти в сградата. При неизпълнение на задължението
за изграждане на сградата в уговорения срок, собственикът на земята може да
развали договора по съдебен ред, с което ще отпадне правното му действие.
Цитираното тълкувателно решение дефинира
понятието „груб строеж“ извеждайки по тълкувателен път дефиницията при
идентичност на понятието съобразно ЗТСУ и § 5, т. 46 ДР на ЗУТ – сграда или
постройка, на която са изпълнени ограждащите страни и покривът, без или в
различна степен на изпълнение на довършителните работи. От този момент възниква
обектът на суперфициарна собственост и дотогава
строежът представлява недвижим имот по смисъла на чл. 110 ЗС като част от
незавършена сграда, която е прикрепена към земята, но не е отделен обект на
собственост и правото на строеж все още не е упражнено.
Съгласно разпоредбата на чл. 303. (1)
ППЗТСУ (отм.) при изпълнението на строежа собственикът е длъжен да поиска от
техническата служба на общината в присъствието на проектантите и лицето,
упражняващо независим строителен надзор, да се извърши проверка на изпълнението
на строежа съобразно одобрените проекти, разрешение за строеж и строителна
линия при достигане на проектните нива - котлован,
цокъл, корниз и било. Съгласно ал. 4 на посочения член за резултатите от проверките се съставят констативни
протоколи, които се подписват от длъжностно лице от общинската техническа
служба, собственика, проектантите и от лицето, упражняващо независимия
строителен надзор. Констатациите се вписват и в заповедната книга. С приемането
на Наредба № 7 от 26 юли 1999 г. за съставяне на актове и протоколи по време на
строителството въвежда задължителни образци, които имат доказателствена
сила при установяване на обстоятелствата, свързани със започване, изпълнение и
приемане (въвеждане в експлоатация) на строежите (чл. 1, ал. 4). Предвидено е
актовете и протоколите по чл. 2 да се съставят от определените лица в
договорите за проектиране, изпълнение на строителството, упражняване на
независим строителен надзор (технически контрол) и в тази наредба. Актът за
установяване годността на строителната конструкция (приложение № 14) - съставя
се от проектанта, изпълнителя, независимия строителен надзор (технически
контрол); съдържа констатации за съответствието на строежа с проекта въз основа
на данни от съставената документация (дневници, заповедна книга, сертификатите
на вложените материали, изделия, конструкции, заготовки, данните от проведените
лабораторни изпитвания и заключения за изпълнение на бетонови, заваръчни,
армировъчни, инжекционни работи и др.) съгласно действащата нормативна уредба
за приемане, извършване и контрол на отделните видове строителни и монтажни
работи, оценка за наличие на недостатъци, възможността за тяхното отстраняване
и заключение за приемане на строителната конструкция при постигане изискванията
на чл. 42, ал. 1 ЗТСУ (отм.). Акт, удостоверяващ достигната кота
било по делото не е представен. По делото не е представено и прието като
писмено доказателство описаното под т. 3 в 4 в нотариалния акт на ответницата
Удостоверение № АБ 9200-67/10.02.1997 г. от район “Красно село”. Към
представената документация не са описани други удостоверителни актове за степен
на завършеност на сградата към 07.03.1997 г. Според трайната съдебна практика именно нормативно
установените образци за удостоверяване на степен на завършеност, издадени от
компетентните лица, са годни доказателствени
средства за установяване степен на
завършеност „груб строеж“ (гр.дело №
6418 /2014 година на ВКС, ІІ Г.О.).
За да установи
правата си на собственик ответницата представя писмо от СО, ОП “Софийски
кадастър” от 30.03.2001 г. и копие от кадастрален лист № 501 от 05.04.2001 г.,
които обаче служат за индиция и нямат удостоверителни
функции (Решение № 19/28.03.2016 год. по гр.д.№ 1600 по описа за 2015 год. ІІІ
Г.О. на ВКС).
Както бе посочено вече развалянето на договора има обратно
действие, а по аргумент от чл. 88 ал. 2 ЗЗД изключение е установено за
придобити права преди вписване на исковата молба. От констативен акт за
резултатите от извършената проверка се налага извод, че към 22.09.97 г. е
достигната кота корниз. В същия акт е отразено кота било да е достигната към 30.03.2001 г. Макар и
отбелязването да не е равнозначно на акт 14 съгласно действащите правила към посочената
дата, текстът еднозначно
сочи, че към датата на вписване на исковата молба - 10.03.97 г., сградата не е
достигнала кота било. Ответницата не доказа датата на
съставяне на Акт образец 14, наличен по
л. 224-225 от делото, но дори и да се приеме, че е съставен именно на
посочената в него дата - 29.03.2000 г., установеното към този момент следва
вписаната искова молба. С разваляне на договора (настъпило по силата съдебното
решение) ответницата не се легитимира като титуляр на вещно право, противопоставимо на собственика на земята, каквато се явява
ищцата. По силата на приращението ищцата е придобила
½ идеална част от незавършеното строителство, част от което е и процесния имот. При отсъствие на разпореждане с правото й
на собственост довършеното строителство впоследствие е довело до възникнало
право на собственост за ищцата, съразмерно на притежаваната идеална част от
земята.
Съгласно чл. 99 ЗС правото на собственост се загубва,
когато друг го придобие. Ответницата се позовава на изтекла давност. Описаният
в нотариалния акт обект на правото на собственост - апартамент № 18, към датата
на сключване на договора не е съществувал. Това е и пречка за настъпване на
желаното правоприемство към датата на сключването му,
а не липсващо право в патримониума на праводателя, за да обоснове добросъвестно владение. Ето
защо в сила е правилото на чл. 79 ал. 1 ЗС - за да го придобие, ответницата
следва да владее имота не по-малко от 10 години.
Посочената от свид.
Я.дата на първоначално посещение на имота - февруари 1997 г., не установява
начало на владението. Този момент предхожда нотариалния акт, а обективирания в него договор изключва намерението за своене към посочения от свидетеля момент. Свид. В.сочи за
ограничен достъп до сградата от край на 2001 г. и липсваща индикация за
обитаване на процесния мансарден апартамент, което
пък от своя страна изключва наличието на явно упражнявана фактическа власт
върху имота.
Свидетелят Я.сочи да е бил в апартамента
в началото на 2003 г. като достъп е осигурен от ответницата. Исковата молба е
предявена на 17.01.2013 г. По силата на чл. 84 ЗС вр.
чл. 116 б. “б” ЗЗД владението се прекъсва с предявяване на иск за защита на
вещното право. Тъй като не се установява към 16.01.2013 г. ответницата да е
упражнявала явно и несмущавано владение за срок от 10 години, недоказан е така
противопоставеният на ищцата придобивен способ.
Относно
разноските в настоящото производство:
При така установения
изход от спора право на разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК има ищцовата страна, като същите са в общ размер 2492,80 лв. –
в това число такси, разноски за експертизи и адвокатско възнаграждение.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по
предявения иск с правно основание чл.
108 от Закона за собствеността от Д.Л.М.,
ЕГН **********, съдебен адрес: ***, срещу
А.К. Б., ЕГН **********, адрес: ***, че на основание чл. 92 ЗС ищцата Д.Л.М.,
ЕГН ********** е собственик на ½
(една втора) ид. част от недвижим имот: апартамент № 18, находящ
се на първо и второ мансардно ниво в сграда на бул. „*****“ № 33 със застроена
площ от 90 кв. м., състоящ се от: дневна с балкон вътрешна стълба, кухненски
бокс и тоалетна на първото ниво и спалня с балкон и баня с тоалетна на второто
ниво, при съседи: изток – апартаменти № 16 и 17, запад – калкан, север –
апартамент 19, юг – заден двор, заедно със съответните идеални части от общите
части на сградата и от правото на строеж върху дворното място, цялото от 365
кв. метра, съставляващо п-л ХІV/151 от кв. 10 по плана на гр. София, местност
„Крива река“, и ОСЪЖДА А.К. Б.да предаде на Д.Л.М. владението
върху процесната ½
ид. част.
ОСЪЖДА А.К.
Б., ЕГН ********** да заплати на Д.Л.М.,
ЕГН ********** на основание чл. 78, ал.
1 ГПК разноски в размер на 2492,80 лв. за първоинстнанционното
разглеждане на делото.
Решението подлежи на обжалване пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: