РЕШЕНИЕ
№
2488/15.12.2021г.
гр.
Пловдив, 15.12.2021 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ПЛОВДИВ- ХХIII касационен състав, в публично съдебно заседание на единадесети ноември през две
хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКО БЕКИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
НИКОЛАЙ
СТОЯНОВ
при секретаря Станка Журналова и участието на прокурор Георги Гешев, като разгледа КАНД № 2691 по описа на съда за 2021г., докладвано от съдия Вълчев, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производство
по чл.208 и сл. от АПК, вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на П.И.П. ЕГН********** с
адрес ***, подадена чрез адв. Н. против Решение №1333
от 18.08.2021г., постановено по АНД № 20215330203103/2021г. по описа на Районен
съд - Пловдив, ХIV наказателен състав, с което
е потвърден Електронен фиш серия К №4214543, издадено от ОД на МВР-Пловдив, с
което на касатора за административно нарушение на чл.21
ал.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба в размер на 100.00
лева“ на основание чл.189 ал.4, вр. чл.182 ал.1 т.3 ЗДвП.
Касаторът в подадената жалба счита,
че обжалваното решение е постановено при противоречие със съдопроизводствените
правила, касаещи обсъждане на събраните по делото доказателства. Иска се отмяна
на обжалваното съдебно решение и да бъде отменен издадения административен акт.
В съдебно заседание със становище на пълномощника адв.
М. се поддържа касационната жалба. Претендират се разноски.
Ответникът по касационната жалба –ОД на МВР град Пловдив, редовно призован,
не се явява и не се представлява. В писмен отговор взима становище по неоснователността
на касационната жалба, която моли да бъде отхвърлена, а съдебното решение
оставено в сила.Претендира разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Контролиращата страна чрез участвалият по делото прокурор при Окръжна
прокуратура гр. Пловдив дава заключение, че жалбата е неоснователна и предлага
оспореният съдебен акт да бъде оставен в сила.
Касационната
съдебна инстанция, като се запозна със становищата на
страните и обжалваното съдебно решение, обсъди наведените касационни основания,
при спазване на изискванията на чл.218 от АПК, намира за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.
211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и
реквизити, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана
по същество, тя е неоснователна поради следните за това съображения:
Производството пред
Районен съд – Пловдив се е развило по жалба на П.И.П. против посоченият ЕФ,
връчен на 06.04.2021г., с който е привлечен като нарушител за административно
нарушение на чл.21, ал. 1 от ЗДвП, обстоятелствата по което са се изразили в
това, че на 21.10.2020г. в 13.37ч. в гр.Пловдив бул.цариградско шосе, пътен
възел „Скобелева майка“, надлез – северно платно в
посока запад, органите по безопасност на движението констатирали чрез
използването на АТСС CORDON- M2 MD
1196,
при точетен толеранс в полза на водача от -3 км/ч, че
като водач на лек автомобил Фиат Пунто с рег.№***, се
е предвижвал със скорост от 80 км/ч при разрешена скорост за населено място от
50 км/ч. Към ЕФ е приложена снимка от направения видеофайл, удостоверение за
регистрация на МПС, протокол за използване на АТСС, протокол за проверка на
АТСС, упълномощителни заповеди. За да потвърди
атакувания пред него административен правораздавателен акт, първоинстанционният
съд е приел от събраните пред него писмени доказателства, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила при издаване на ЕФ. В тази връзка
е посочил, че се касае за осъществено административно нарушение, което е
безспорно и несъмнено изяснено от събраните доказателства, а възраженията на
жалбоподателят приел, че са необосновани и не са подкрепени с достатъчно
доказателства. Приел, че са налице основания да бъде ангажирана административнонаказателната отговорност на нарушителя, като
наказващият орган се е произнесъл законосъобразно, без нарушение на административнопроизводствените правила, като е определил
наказание в рамките на предвидения размер.
Решението
на първоинстанционният съд е правилно.
Касационният
състав възприема изцяло фактическите констатации и правните изводи на районния
съд. Безспорно е, че касационният жалбоподател, като притежател на моторно превозно
средство, е извършил нарушение по чл.21 ал.1 ЗДвП. Безспорно е доказано от събраните
в първоинстанционното производство доказателства, че същото
е законосъобразно установено с изполваното АТСС,
което е технически годно. В тази насока в съдебното решение са изложени
конкретни мотиви и са обсъдени необходимите доказателства. В този смисъл касационната
инстанция изцяло споделя мотивите на първоинстанционният
съд, като няма смисъл същите да бъдат преповтаряни, а съобразно възможностите
на чл.221 ал.2 изр.2 от АПК изцяло препраща към тях. Наведените в касационната
жалба оплаквания, касационната инстанция преценява като неоснователни. Следва
да се спомене, че те са същите, които са били представени и пред първоинстанционният съд. По тях при правилна преценка на
събраните писмени доказателства по делото и при правилно приложение на
материалния закон, първоинстанционният съд е дал
отговор и е изложил законосъобразни мотиви. Така направените от първоинстанционния съд изводи се явяват обосновани относно
законосъобразността на атакувания ЕФ, като той е формирал правилно вътрешно
убеждение на база събраните по делото доказателства.
С оглед изложените
съображения, съдът намира, че не са налице твърдените касационни основания, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо, постановено
в съответствие и при правилно
приложение на закона и при спазване на съдопроизводствените правила, следва
да бъде оставено в сила.
При
този изход от спора, на основание чл.63 ал.3 и ал.5 ЗАНН, във връзка с чл.228 и
чл.143 ал.1 АПК, разноски се дължат на касационният ответник. Същият е поискал
своевременно с отговора на касационната жалба присъждане юрисконсултско
възнаграждение. Същите следва да му се присъдят съобразно с нормата на чл.63, ал.5, вр. с ал.3 от ЗАНН , вр. с чл.37
от ЗА, вр. с чл.27е от Наредбата за правната помощ и
съобразно характера и тежестта на производството. Ето защо съдът намери, че
следва да присъди в полза на Национална агенция по приходите юристконсултско възнаграждение в размер на 80 лева..
По
изложените мотиви и на основание чл. 221, ал.2
от АПК, Административен съд-Пловдив-ХХIII
състав
РЕШИ :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1333от 18.08.2021год., постановено по АНД № 20215330203103/2021
год., по описа на Районен съд - Пловдив, ХIV н.с.
ОСЪЖДА П.И.П. ЕГН********** ***
да заплати на ОД на МВР- гр.Пловдив 80 лева разноски по делото.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.