Решение по дело №3576/2020 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 7
Дата: 5 февруари 2021 г. (в сила от 20 март 2021 г.)
Съдия: Теодора Пламенова Шишкова
Дело: 20203110203576
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 9 септември 2020 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 7
гр. Варна , 05.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 36 СЪСТАВ в публично заседание на пети
ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Теодора П. Шишкова
при участието на секретаря Неше Е. Реджепова
като разгледа докладваното от Теодора П. Шишкова Административно
наказателно дело № 20203110203576 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на К. Г. К., с ЕГН ********** против Наказателно постановление
№ 20-0436-000193/13.08.2020г. на Началника на 02 РУП при ОД МВР - Варна, с което на
жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20 лева за
допуснато нарушение по чл. 6, т.1 ЗДвП.
В жалбата, бланкетна по същество, се сочи, че издаденото НП е неправилно и
незаконосъобразно, тъй като е издадено при непосочени по вид съществени процесуални
нарушения, които го опорочават. Оспорва се възприетата от АНО фактическа обстановка и
се моли за отмяна на издаденото НП.
В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, се представлява от процесуален
представител, който поддържа депозираната жалба и посочва, че за да се прецени налице ли
е нарушение по чл. 6 е необходимо да бъде установена зоната на действие на забранителния
знак В 27, поставен на кръстовището на бул. „Чаталджа“ и „Цар Асен“ посока „Генерал
Колев“. Установено било, че жалбоподателят е излязъл от ул. „Ген Киселов“ и се е включил
в бул. „Чаталджа“, като двете улици образували Т-образно кръстовище. Жалбоподателят
спрял след това второ кръстовище, а забранителният знак бил поставен на първото такова
образувано от бул. „Чаталджа“ и ул. „Цар Асен“, т.е. на мястото където е бил паркиран
автомобила вече поради наличие на второ кръстовище не е следвало да има действие пътен
знак В 27. Наред с това претендира да са били допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, тъй като АНО се е позовал на нарушение на общата разпоредба на
1
чл.6, при наличието на специална такава по чл.98, ал.1, т.1 ЗДвП. Наред с това не ставало
ясно дали нарушен е пътен знак В27 или В28, както и не ставало ясно на кое точно от двете
кръстовища има поставен забранителен знак. Поради изложеното пледира за отмяна на
издаденото НП и моли да му бъдат присъдени сторените в производството разноски, за
които представя списък.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по
съществото на депозираната жалба в съдебно заседание. В придружително писмо моли
жалбата да бъде оставена без уважение, а претендираната сума за адвокатско
възнаграждение да бъде намалена поради прекомерност.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
На 31.07.2020 год. св. Р. К. бил назначен като автопатрул и при обход на района около 11:30
часа забелязал паркиран автомобил на бул. „Чаталжда“ срещу № 20, при което с колегата му
спрели, за да установят водача и автомобила и му обяснят за извършеното нарушение.
Докато съставяли фиша, забелязали лек автомобил „Форд Мондео“, идващ от ул. „Ген.
Киселов“, да паркира на място забранено за паркиране. Колегата на Къров била извън
автомобила, а той в този момент съставял фиша на първия автомобил, когато забелязал
въпросния автомобила да паркира на бул. „Чаталджа“ до №20, посока ул. „Ген. Колев“.
Водачът слязъл от автомобила и отишъл до близкия магазин, като колегата на К.
обезпечиала да не стане някакво ПТП, защото полицейските служители били спрели в
противоположната посока и изчаквали водача на лекия автомобил „Форд Мондео“.
След като водачът се върнал установили лицето като К. Г. К. и му обяснили, за
нарушението, а именно че бил спрял на място, на което действала забрана за
престой/паркиране.
Костадинчев заяви, че не вижда знак и счита, че може да си паркира автомобила на това
място.
Св. Къров му разяснил, че знак има и същия е поставен на кръстовището на ул. „Цар Асен“ с
бул. „Чаталджа“ и зоната му на действие е до ул. „Ген. Колев“, което е главно кръстовище.
Също така обяснил на лицето, че при паркирането на автомобила си в лентата за движение
възпрепятства движението на другите автомобили, тъй като от една лента реално стават две,
едната за направо, а другата за наляво и автомобилите, които ще завиват надясно трябва да
се престроят зад него и да го изчакат или ако е свободна лявата лента да минат през лентата
за наляво.
За изложеното на водача К. бил издаден АУАН, тъй като той имал възражения, а
2
впоследствие и въпреки постъпилите възражения от него, било издадено и процесното НП.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени
доказателства по АНП, както и от гласните доказателства, приобщени към делото, а именно
показанията на актосъставителя Р.К. който беше достатъчно категоричен досежно
установената и от писмените докателства по делото фактическа обстановка.
От депозираните свидетелски показания се установи, че знакът (В 27) е поставен на
кръстовището с „Цар Асен“, при движение в обратна посока. За излизащите от ул. „Ген.
Киселов“, които се включват в бул. „Чаталджа“ няма знак, за да се види, че спирането и
паркирането са забранени.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност, обоснованост и
справедливост на наложеното административно наказание прави следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в законоустановения
срок за обжалване и е приета от съда за разглеждане по същество.
Наказателно постановление № 20-0436-000193/13.08.2020 год. на Началника на 02 РУП при
ОД МВР - Варна е издадено от компетентен орган, надлежно упълномощен със заповед на
Министъра на вътрешните работи.
Наред с посоченото, спазени са били всички процесуални срокове свързани с издаденото на
АУАН, а впоследствие и на издаденото въз основа на него НП.
При все това обаче и в унисон с твърдяното от жалбоподателя, съдът намира, че АНО е
допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, свързани с описанието на
допуснатото наушение, което на практика е довело до съществено ограничаване на правото
на жалбоподателя да разбере в извършването на какви конкретни действия е бил обвинен.
На първо място, разпоредбата на чл. 6, т.1 ЗДвП съдържа в себе си няколко отделни
хипотези на нарушение, а именно участниците в движението следва да съобразяват своето
поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да
контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с
пътната маркировка. Изброените биха могли да съществуват както заедно, така и поотделно,
като в случая и с оглед описаното от актосъставителя, както и с оглед доказателствата по
преписката очевидно е налице хипотезата на несъобразяване с действието на пътен знак,
като в обстоятелствената част на издаденото НП е посочено, че това е пътен знак В 27
(забранени престоя и паркирането), но в обстоятелствената част се говори за два пътни
знака В 27 или В 28 (забранено паркирането).
На следващо място, в обстоятелствената част на оспореното наказателно постановление е
изписано, че с това свое поведение водачът е създал пречки за движението, което
3
обстоятелство се припокрива с фактическия състав на допуснато нарушение по чл. 98, ал.1,
т.1 ЗДвП, а не по чл. 6, т.1 от същия. Такова нарушение е вменено на жалбоподателят с
издадения му АУАН, но впоследствие не е намерило място в диспозитивната част на
постановлението, въпреки че са налице индиции за описанието му от фактическа страна.
Посоченото прави на практика категорично неясна волята на АНО досежно нарушението,
което се твърди, да е извършил жалбоподателя, което от своя страна налага отмяна на
издаденото НП като незаконосъобразно на посочените основания.
Поради изложеното съдът намира, че подобно обобщено описание на нарушението на
практика прерятства правото на жалбоподателя да разбере с кои точно свои действия какво
се претендира, че е извършил.
За пълнота на изложението, съдът на свой ред следва да посочи, че с оглед събраните по
делото доказателства се установи, че на кръстовището на ул. „Ген. Киселов“ и бул.
„Чаталджа“ няма знак, забраняващ престоя или паркирането, като такъв е поставен на
предното кръстовище на бул. „Чаталджа“ и ул. „Цар Асен“, като предвид характера и
натовареността на движението по булеварда, за да се продължи действието на
забранителния знак от предходното кръстовище следва да бъде поставен знак, който да
указва това обстоятелство, като в противен случай действително с достигане до новото
кръстовище следва да се счита отпаднала забраната (или действието на знак В 27) и
идващите от ул. „Ген. Киселов“, ако преди това не са минали по ул. „Цар Асен“ не могат да
допуснат, че следва да се съобразят с действието на пътен знак от предходно кръстовище.
Що се отнася до нарушението по чл. 100, ал.1, т.1 ЗДвП за същото отсъстват на пракитка
всякакви фактически положения, свързани с неговото извършване – кога е бил изискан и
съответно не е бил носен контролен талон – към момента на извършване на нарушението
или към момента на съставяне на АУАН (доколкото той е бил последващ такъв).
С оглед на всичко изложено по-горе съдът счете, че жалбата на въззивника се явява
основателна, а атакуваното наказателно постановление – незаконосъобразно, поради което
следва да бъде отменено.
При този изход на спора и с оглед направеното своевременно искане за присъждане на
разноски за адвокатско възнаграждение съдът счете, то се явява основателно, поради което и
такива следва да му се присъдят съгласно чл. 63, ал.3 от ЗАНН вр. чл. 143, ал.1 от НПК. В
случая въззивникът е представил доказателства за направени разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 300лв., която сума не надвишава размера на минималното
адвокатско възнаграждение за този тип дела определен в чл. 18, ал.2 вр. чл. 7, ал.2, т.2 от
Наредбата №1 от 09.07.2004год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
поради което и претенцията следва да бъде уважена изцяло, като категорично
неоснователно се явява възражението за прекомерност направено от въззиваемата страна в
придружаващото писмо.
4
Воден от горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът


Р Е Ш И:


ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-0436-000193/13.08.2020г. на Началника на 02
РУП при ОД МВР - Варна, с което на К. Г. К., с ЕГН ********** е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 20 лева за допуснато нарушение по чл. 6,
т.1 ЗДвП.

ОСЪЖДА ОД на МВР – Варна да заплати на К. Г. К., с ЕГН ********** сума в размер на
300лв., представляваща сторени разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Варна на
основанията, по реда на глава 12 от АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните,
че е изготвено.
РЕШИ:

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5