Р Е Ш Е Н И Е  №

              

                                                     гр. София, 17.02.2020г.

 

            Софийски  градски съд, Търговско отделение, VI-23 състав, в закрито заседание на  седемнадесети февруари две хиляди и двадесета година, в състав: 

 

                                                                                    Председател: Анна Ненова

                                                                                         

като разгледа  докладваното от съдията докладчик Анна Ненова  ч.т.д. № 311 по описа за 2020г. и за да се произнесе  взе предвид, следното:

            Производството е по реда на чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ, вр. чл. 278 от ГПК.

        Образувано е по жалба вх. № 20200210132243 на „Е.В.Е.И.Б.“ ООД, чрез адв. М.Н.С.-Ч., упълномощена от управителя Ф.Т., срещу отказ рег. № 20200130120426-2/05.02.2020г. по заявление на жалбоподателя образец А4 вх. № 20200130120426,  съгласно който от длъжностно лице по регистрацията при Агенция по вписванията е отказано вписването на прекратяване участието на  М.Н.С.-Ч. като съдружник в дружеството, на основание чл. 125, ал. 2 от ТЗ (заличаване на съдружник).

            Отказът е мотивиран с това, че приложената декларация по чл. 13, ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ не е датирана, при което не е установена относимостта й към подаденото заявление, включително при съобразяване, че по заявления 20141006150825 и 20140822115026 е приложена декларация, чието графично и текстово оформление водят до извода, че представляват един и същ документ. Не е налице връчване на предизвестието на управител или служител на дружеството, а ако декларацията е от управителя във връзка с конкретното заявление, то предизвестието също е можело да му бъде връчено. 

            Жалбоподателят намира отказа на Агенцията по вписванията  незаконосъобразен. От напускащия съдружник е било подадено писмено предизвестие за прекратяване участието  в дружеството, надлежно връчено по реда на чл. 47, ал. 1 от ГПК,  както и е представена декларация по чл. 13, ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ. 

            По жалбата съдът намира следното:

            Жалба е допустима като подадена в срока по чл. 25, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ и с необходимите приложения, включително тези по чл. 25, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ.

            По същество жалбата е основателна:

            Със заявлението образец А4 вх. № 20200130120426 на „Е.В.Е.И.Б.“ ООД, подадено чрез адв. М.Н.С.-Ч., упълномощена от управителя, е било поискано заличаването й като съдружник на основание чл. 125, ал. 2 от ТЗ.  

Към заявлението е било приложено предизвестие за напускане, документ за внесена държавна такса, пълномощно и декларация относно истинността на заявените за вписване обстоятелства и приемане на представените за обявяване актове.

Предизвестието е било от 20.08.2019г. и е било представено за връчване на „Е.В.Е.И.Б.“ ООД чрез нотариус Х.В.рег. № 512/2019, том 3, акт 47. По отношение на връчването е била приета приложима разпоредбата на чл. 47, ал. 1 от ГПК (от 09.10.2019г.), тъй като дружеството не е било намерено на адреса на управление, вписан в търговския регистър след посещения от служител на кантората на  23.08.2019г., 09.09.2019г. и 17.09.2010г.,  съответно не се е намерило лице, на което да бъде връчено предизвестието, при което на последната дата е било залепено и уведомление. В двуседмичен срок от залепване на уведомлението представител на адресата не се е явил в нотариалната кантора за получаване на поканата (предизвестие).      

Съгласно представената със заявлението декларация по чл. 13, ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ, Ф.Т. е декларирал истинност на заявените обстоятелства и приемането  на представените за обявяване актове.

При тези обстоятелства не е имало основание за отхвърляне на заявлението на жалбоподателя.

            Отказ по заявление за вписване на подлежащо на вписване обстоятелство може да бъде постановен, когато не е налице някое от посочените в чл. 21 от ЗТРРЮЛНЦ изисквания, предмет на проверката, която прави длъжностното лице по регистрацията,  включително когато към заявлението не са приложени всички документи, установяващи настъпването на обстоятелството (съществуването на заявеното за вписване обстоятелство), съгласно изискванията на закона - съответствие на обстоятелството със закона (чл. 21, т. 4 и 5 от ЗТРРЮЛНЦ). Допълнително е налице и изискване на чл. 13, ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ – към всяко заявление да се прилага декларация, подписана от заявителя по чл. 15, ал. 1, т. 1 , 2 и 3 или ал. 4  от ЗТРРЮЛНЦ за истинността на заявените обстоятелства или за приемане на представените за обявяване актове.

По делото от името на жалбоподателя – заявител е било поискано вписването на прекратяване участието на съдружник в дружеството по реда на чл. 125, ал. 2 от ТЗ (заличаване на съдружник).

Съгласно разпоредбата на чл. 125, ал. 2 от ТЗ и съдебната практика по приложението й (Решение № 46 от 22.04.2010г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. по т.д. № 500/2009г.), упражняването на потестативното право по чл. 125, ал. 2 от ТЗ от съдружник в дружество с ограничена отговорност чрез отправяне на писмено предизвестие за напускане на дружеството, има за последица автоматично прекратяване на членственото правоотношение, което настъпва към момента на изтичане на срока на предизвестието. Прекратяването настъпва ipso facto в момента на изтичане на срока на предизвестието.

В случая М.Н.С.-Ч. е била съдружник в дружеството  „Е.В.Е.И.Б.“ ООД и е направила изявление за напускането му. Предизвестието за напускане е било връчено на дружеството по реда на чл. 47, ал. 1, вр. чл. 50, ал. 4 от ГПК, вр. чл. 48 от ЗННД чрез нотариус и с изтичането на тримесечния срок по предизвестяването, при прилагането на законоустановена в ГПК фикция за  получаването,  към датата на заявлението предизвестието е породило действието си. Искането на длъжностното лице по регистрацията за реално връчване на предизвестието на управителя или на служител на „Е.В.Е.И.Б.“ ООД е неоснователно. Те не са били на адреса на управление на дружеството за такова връчване и е било предприето залепване на уведомление.

Същевременно към заявлението е била представена декларация по чл. 13, ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ. Законът не изисква датирането на декларацията, нито се установява категорично, че тя касае други обстоятелства (съставена е за установяване на истинността на други заявени обстоятелства) и тези съображения на длъжностното лице, обусловили отказа, се явяват необосновани.  

При изложеното оспорваният отказ следва да бъде отменен, с указание исканото вписване да бъде извършено.    

Воден от горното съдът          

  

                                                                Р Е Ш И:

 

 

            ОТМЕНЯ по жалба вх. № 20200210132243 на „Е.В.Е.И.Б.“ ООД, с ЕИК *****и със седалище и адрес на управление ***, отказ рег. № 20200130120426-2/05.02.2020г.  на длъжностно лице по регистрацията при Агенция по вписванията по заявление  образец А4 вх. № 20200130120426,  съгласно който е отказано вписване на прекратяване участието на  М.Н.С.-Ч. като съдружник в дружеството, на основание чл. 125, ал. 2 от ТЗ (заличаване на съдружник).

УКАЗВА на Агенция по вписванията да извърши исканото вписване. 

Решението е окончателно (чл. 537, ал. 1 от ГПК).

            Препис от решението да се изпрати на Агенция по вписванията. 

 

 

 

                                                                                  Съдия: