Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 08.03.2019 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-1 състав, в
публично съдебно заседание на единадесети февруари две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: Р.
СПАСОВА
при
секретаря Таня Стоянова като разгледа докладваното от съдията т.д. № 1702 по описа на СГС за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 7 от
Закона за концесиите /отм./, чл. 86, ал. 1 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД.
Ищецът твърди, че с решение
от 12.08.2008 г. Министерският съвет предоставя концесия за добив на подземни
богатства по чл. 2, т. 5 от Закона за подземните богатства – строителни
материали – доломити, представляващи изключителна държавна собственост, от
находището „Студена“, участък „Х. 1“, разположено в землището на с. Студена,
община Перник и с. Старо село и с. Друган, община Радомир, област Перник. За
концесионер е определено дружеството „Х.“ ООД гр. Перник, като концесията е
предоставена за срок от 25 години. Договорът е сключен между Министерския съвет
и дружеството на 15.09.2008 г. Твърди, че с решение от 11.12.2008 г.
Министерският съвет е дал разрешение за прехвърляне изцяло на правата и
задълженията по предоставената концесия за добив на подземни богатства от „Х.“
ООД – Перник на „Х. – Студена“ ООД – София, във връзка с което на 10.02.2009 г.
е сключено допълнително споразумение № 1. Посочва, че в концесионният договор
са регламентирани основните права и задължения на концесионера. С разпоредбата
на § 31 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и
допълнение на Закона за подземните богатства /ДВ, бр. 56 от 24.07.2015 г., в
сила от 24.07.2015 г./, се предвижда, че контролът по изпълнението на
сключените до 24.02.2015 г. договори за предоставяне на концесии за добив на
подземни богатства, в т.ч. процесуалното представителство на Държавата по
съдебни дела във връзка с изпълнението на тези договори, се осъществява от
министъра на енергетиката. Твърди, че при осъществяване на текущия контрол по
изпълнение на концесионния договор, е констатирано неизпълнени от концесионера
на задължението за представяне на годишни отчети в срока по чл. 6, т. 5 от
концесионния договор и на задължението за концесионно плащане в срока по чл.
24, ал. 1, т. 1 от договора, като това е видно от съставен на 28.07.2016 г.
констативен протокол. Твърди, че ответникът дължи суми за концесионно
възнаграждение, както и такива за законна лихва за забава по чл. 37, ал. 1 от договора
и неустойки по чл. 37, ал. 2. Посочва, че към 02.05.2017 г. общото задължение
на ответника е в размер на 741 329,82 лева, от които 403 679,98 лева
за концесионно плащане, 80 736 лева за ДДС, 71 022,57 лева договорни
лихви по чл. 37, ал. 1, определени по периоди в исковата молба, 160 487,69
лева неустойки по чл. 37, ал. 2 от концесионния договор и 9 525,46 лева
неустойка по чл. 38, ал. 3 от договора. Предвид изложеното иска да се осъди
ответникът да заплати дължимите суми на Министерството на енергетиката.
Претендира разноски. С молба от 15.11.2017 г. уточнява, че ищец по делото е Държавата,
представлявана от органа, определен с решението на концедента
за предоставяне на концесия за добив на подземни богатства от находище
„Студена, участък „Х. 1“, разположено в землището на с. Студена, община Перник,
и с. Старо село и с. Друган, община Радомир, област Перник – министъра на
енергетиката. С молба от 15.05.2018 г. процесуалният представител на министъра
на енергетиката заявява, че поддържа първоначалния петитум
на исковата молба, с който е заявено искане претендираните
суми да бъдат присъдени в полза на Министерството на енергетиката, т.е. че ищец
по делото е Министерството на енергетиката, представлявано от министъра на
енергетиката.
Ответникът счита предявените
искове за недопустими и изцяло неоснователни по основание и размер. Счита, че е
налице хипотезата на чл. 83 ЗЗД, тъй като концедентът
не е положил грижата на добър търговец като с бездействието си е пропуснал да
удовлетвори своевременно вземането си за заплащане на концесионно
възнаграждение от предоставените му съгласно чл. 16, ал. 3, т. 2 от
концесионния договор неотменяеми банкови гаранции. Твърди, че е налице и
хипотезата на чл. 96, ал. 1, предложение второ ЗЗД и концедентът
е в забава по отношение на задължението си по чл. 8, т. 2 от концесионния
договор, а именно да осъществява контрол за изпълнение на задълженията по
договора. Прави възражение, че клаузите по чл. 37, ал. 1 и 2 от договора са
нищожни поради накърняване на добрите нрави. Алтернативно твърди прекомерност
на предвидените в договора лихва и неустойка за забавено плащане. Счита, че
ищецът претендира без правно основание лихва за забава по чл. 37, ал. 1 от
концесионния договор за период повече от 30 дни. Оспорва и останалите предявени
претенции. Иска да се отхвърлят изцяло исковете. Претендира разноски.
Съдът като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
намира за установено от фактическа страна следното:
С
решение № 529 от 12.08.2008 г. на Министерския съвет е предоставена концесия за
добив на подземни богатства по чл. 2, т. 5 от Закона за подземните богатства –
строителни материали – диломити, представляващи
изключителна държавна собственост, от находище „Студена, участък „Х. 1“, разположено
в землищата на с. Студена, община Перник, и с. Старо село и с. Друган, община
Радомир, област Перник. Определена е концесионната площ, срок на концесията от
25 години и концесионер „Х.“ ООД. С решението са детайлизирани правата и
задължения по концесията и условията за нейното осъществяване. Упълномощен е
министърът на регионалното развитие и благоустройство да проведе преговори и да
сключи концесионния договор с „Х.“ ООД – Перник, в едномесечен срок от
влизането в сила на решението за предоставяне на концесията.
Не се спори между страните, а това се
установява и от приетите доказателства, че договорът за предоставяне на
концесия с горепосочения предмет е сключен на 15.09.2008 г. между Министерския
съвет на Република България, представляван от министъра на регионалното
развитие и благоустройство, в качеството на концедент
и „Х.“ ООД, гр. Перник, в качеството на концесионер.
В чл. 6, т. 5 от договора е предвидено, че
концесионерът има задължение да разработва и представя на министъра на
регионалното развитие и благоустройството веднъж годишно отчет, относно
изпълнение на задълженията по концесионния договор и извършените инвестиции за
предходната година, като срокът за предоставянето му е 31 януари на съответната
година.
В чл. 22 от договора е предвидено, че
срещу предоставената концесия, концесионерът дължи на концедента
определено съгласно договора концесионно възнаграждение.
В чл. 24 са определени начина и размера на
възнаграждението. Същото се определя на периодични парични възнаграждения за
целия срок на концесията, дължими на шестмесечни вноски, като срокът за плащане
е 30-то число на месеца, следващ отчетния период /чл. 24, т. 1/. Отчетните
периоди се определят от 1 януари до 30 юни и от 1 юли до 31 декември за всяка
календарна година от срока на концесията /чл. 24, т. 2/. Размерът на
възнаграждението по т. 1 се определя за всяка шестмесечна вноска, като седем на
сто от базата за изчисляване на концесионното възнаграждение съгласно чл. 1,
ал. 2 от Методиката се умножи по добитото подземно богатство за съответния
отчетен период /чл. 24, т. 3/. Размерът на концесионното възнаграждение за
всяко шестмесечие от срока на концесията не може да бъде по-малък от сумата,
определена на базата на 115 650 тона доломити и предвидените стойности за
единица добито подземно богатство съгласно чл. 1, ал. 3, т. 1, буква „а“ от
Методиката /чл. 24, т. 4/. Размерът на сумата, определена като минимално
концесионно възнаграждение по реда на т. 4, не може да бъде по-малък от
34 695 лева /чл. 24, т. 5/.
В чл. 37, ал. 1 от договора е предвидено,
че при забавено изпълнение на задължения за плащане по концесионния договор,
неизправната страна дължи лихва в размер на основния лихвен процент на БНБ за
периода плюс 10 пункта. В ал. 2 на същия член е уговорено, че при неизпълнение
или забавено изпълнение на задължения за плащане по договора повече от 30 дни,
неизправната страна дължи освен лихвата по чл. 37, ал. 1 и неустойка в размер на
0,5% на ден върху стойността на неизплатената част от паричното задължение за
съответния период, но не повече от 30 на сто.
В чл. 38, ал. 3 е уговорено, че при
виновно неизпълнение или забавено изпълнение на непарично задължени по чл. 6,
т. 5 от договора, неизправната страна дължи освен реално изпълнение и неустойка
в размер на 5 % на сто от годишното
концесионно възнаграждение за текущата година.
С допълнително споразумение № 1 към
договора, подписано на 10.02.2009 г., във връзка с решение № 784 от 11.12.2008
г. на Министерски съвет за даване на разрешение за прехвърляне изцяло на
правата и задълженията по предоставената концесия, между Министерството на
регионалното развитие и благоустройството и „Х.“ ООД, страните са се съгласили,
„Х.“ ООД да прехвърли на „Х.“ ООД изцяло правата и задълженията си по процесния договор за предоставяне на концесия.
С констативен протокол от 28.07.2016 г. е
отбелязано кои от задълженията по процесния договор
са изпълнени и кои не за периода от 19.10.2015 г. до датата на съставянето на
протокола.
Приети са като доказателства представени
до ищеца от ответника отчети за дължимо концесионно възнаграждение за периода
от 01.01.2014 г. до 30.06.2014 г., което е заплатено
на 23.02.2015 г.; за периода от 01.07.2014 г. до 31.12.2014 г.; за периода от
01.01.2015 г. до 30.06.2015 г., заплатено на
15.10.2015 г.; за периода от 01.07.2015 г. до 31.12.2015 г.; за периода от 01.01.2016 г. до 30.06.2016 г. и за периода от 01.07.2016 г.
до 31.12.2016 г.
С писмо от 05.08.2016 г. ищецът е поканил
ответника да заплати дължимите суми за концесионно възнаграждение за
неразплатените периоди, за лихви и неустойки.
При така установената фактическа
обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Предявените
в настоящото производство искове са за заплащане на концесионно възнаграждение,
обезщетение за забава и неустойки по договор за концесия за добив на подземни
богатства, представляващи изключителна държавна собственост. С § 31 от Преходните и
заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за
подземните богатства /обн. ДВ, бр. 56 от 2015 г., в
сила от 24 юли 2015 г. / е предвидено, че контролът по изпълнението на
сключените до 24 февруари 2015 г. договори за търсене и проучване или за
проучване и за предоставяне на концесии за добив на подземни богатства, в т.ч.
процесуалното представителство на Държавата по съдебни дела във връзка с
изпълнението на тези договори, се осъществява от министъра на енергетиката.
Процесуалната легитимация на страните в исковия процес се определя от
изложените твърдения от ищеца за притежаването на спорното материално право и
оспорването му от ответника. Държавата като особен, самостоятелен вид субект на
частното право притежава универсална и неограничена правосубектност,
която се осъществява от нейните органи чрез изричното им упълномощаване.
Определянето на конкретния правен субект, който да вземе участие в съдопроизводствените действия, касае процесуалното
представителство на Държавата, уредено в действащото законодателство по
императивен начин. В случая активната процесуална легитимация е на Държавата,
представлявана от министъра на енергетиката. Следователно независимо, че от
страна на ответника един път е уточнено, че ищец е Държавата, а втори път, че е
Министерството не енергетиката, следва да се приеме, че предявените искове са
във връзка с изпълнение на сключен от името на Държавата договор, поради което
тя е страна по процесуалното правоотношение.
Предвид изложеното съдът намира, че
предявените от Държавата, чрез министъра на енергетиката искове са процесуално
допустими.
1/
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл.
7 ЗК /отм./:
Страните не спорят, а това се
установи и от приетите писмени доказателства, че са валидно обвързани от
договор за концесия, за добив на подземни богатства по чл. 2, т. 5 от Закона за подземните
богатства – строителни материали – диломити,
представляващи изключителна държавна собственост, от находище „Студена, участък
„Х. 1“, разположено в землищата на с. Студена, община Перник, и с. Старо село и
с. Друган, община Радомир, област Перник. За предоставената концесия ответникът
дължи заплащане на концесионно възнаграждение, което е уговорено да се заплаща
на периодични шестмесечни вноски, със срок за плащане 30-то число на месеца,
следващ отчетния период. В разглеждания случай ищецът претендира заплащане на
концесионно възнаграждение за периода от 01.07.2014 г. до 31.12.2014 г. в
размер на 134 637,88 лева и 26 927,58 лева ДДС; за периода от
01.07.2015 г. до 31.12.2015 г. в размер на 95 113,28 лева и 19 022,66
лева ДДС; за периода от 01.01.2016 г. до 30.06.2016
г. в размер на 126 491,25 лева и 25 298,25 лева ДДС и за периода от
01.07.2016 г. до 31.12.2016 г. в размер на 47 437,57 лева и 9 487,51
лева ДДС. Видно е от приетите като доказателство отчети, че претенциите на
ищеца за заплащане на дължимо концесионно възнаграждение за посочените периоди
са равни на определените от самия ответник. Отчетите са подписани от страна на
ответника и доколкото размерите са определени от самия него, следва да се
считат за установени. В отговора на исковата молба не се съдържа оспорване на
размерите на концесионните възнаграждения. Доводът на ответника, че ищецът е
следвало да се удовлетвори от неотменяемата банкова гаранция е неоснователен,
тъй като дадената гаранция не лишава концедента от
правото да претендира възнаграждение, нито е налице уговорено задължение при
неизпълнение ищецът да има задължение да се удовлетвори от банковата гаранция.
Неоснователен е и доводът на ответника, че не дължи плащане, тъй като ищецът не
е осъществил контрол за изпълнение на задълженията по договора. Всяка страна е
длъжна да изпълнява точно поетите с договора задължения. Не може липсата на
изпълнение от страна на ответника да бъде оправдана с неосъществен контрол от
страна на ищеца, тъй като дори и такъв да не е извършен това не означава, че
концесионерът се освобождава от задължението си да заплаща възнаграждение.
Предвид изложеното и при липсата на доказателства, че дължимото и определено от
ответника концесионно възнаграждение е заплатено, следва да се приеме, че
претенциите на ищеца за дължимо концесионно възнаграждение в общ размер на
403 679,98 лева и 80 736 лева ДДС са изцяло основателни, поради което
следва да се уважат. Основателно е и искането за присъждане на законна лихва
върху сумите, считано от датата на исковата молба до окончателното плащане. Неоснователно
е възражението на ответника, че ищецът не може да претендира лихва върху ДДС,
което е публично вземане. Вземането на ищеца за ДДС е вземане за част от
концесионното възнаграждение, тъй като ответникът дължи да го заплаща в
уговорения размер, но и с начислен върху него ДДС.
2/ По иска с правно основание чл. 92, ал.
1 ЗЗД за дължима сума по чл. 38, ал. 3 за неизпълнение на задължение по чл. 6,
т. 5, в размер на 9 525,46 лева:
За да бъде
уважен предявеният иск за присъждане на неустойка, следва да се установи, че е
налице валидно задължение, чието изпълнение неустойката обезпечава, валидна
договорна клауза, предвиждаща заплащане на неустойка при неизпълнение на това
задължение и виновно неизпълнение на задължението, което неустойката
обезпечава, от страна на длъжника.
С чл. 6, т. 5 от
договора ответникът е поел задължението да разработва и представя на министъра
на регионалното развитие и благоустройството веднъж годишно отчет, относно
изпълнение на задълженията по концесионния договор и извършените инвестиции за
предходната година, като срокът за представяне е до 31 януари на съответната
година. Ищецът твърди неизпълнение на това задължение от ответника за 2015 г.
По делото не са ангажирани доказателства отчет за 2015 г. да е представен от
ответника нито в срока по чл. 6, т. 5 от договора, нито в по-късен момент. При
неизпълнение на задължението кредиторът има право да иска изпълнението заедно с
обезщетение за забавата или да иска обезщетение за неизпълнение, но не и двете.
В случая така, както е уговорена неустойката в чл. 38, ал. 3 от договора неизправната
страна дължи освен реално изпълнение и неустойка в размер на 5 % на сто от
възнаграждението за текущата година. Т.е. уговорената неустойка не е
компенсаторна за пълно неизпълнение на задължението. Безспорно неустойката за
забавено изпълнение се дължи само ведно с иска за реално изпълнение и доколкото
същият е възможен, а компенсаторната неустойка се дължи вместо изпълнението и
следователно изключва търсеното на главната престация
с иск за реално изпълнение. В разглеждания случай е предвидено реално изпълнение
и неустойка, което изключва възможността да се търси компенсаторна неустойка за
пълно неизпълнение, каквото твърди, че е налице ищецът.
Предвид
изложеното съдът намира, че не са налице предпоставките, при които се дължи
неустойка по чл. 38, ал. 3 от договора, поради което този иск подлежи на
отхвърляне.
3/ По исковете с правно основание чл. 92,
ал. 1 ЗЗД за заплащане на дължими суми за неустойки по чл. 37, ал. 1 и ал. 2 от
договора:
В посочените клаузи от договора е
уговорено при забавено изпълнение на задължението за заплащане на концесионно
възнаграждение, неизправната страна да дължи лихва в размер на основния лихвен
процент плюс десет пункта или това е законната лихва. При забавено изпълнение
повече от 30 дни обаче, неизправната страна дължи освен лихвата по предходното
изречение и неустойка в размер на 0.5% на ден върху стойността на неизплатената
част от паричното задължение за съответния период, но не повече от 30 %.
По отношение периода от 01.01.2014 г. до 30.06.2014 г. се доказа, че плащането е
извършено след срок на 23.02.2015 г., а за периода от 01.01.2015
г. до 30.06.2015 г. на 15.10.2015 г. Други доказателства за извършени плащания
на концесионното възнаграждение за исковите периоди не са ангажирани. С
посочените клаузи на чл. 37 от договора страните са уговорили задължение за
заплащане на неустойки при допусната забава и нейния размер.
С отговора на исковата молба ответникът
прави възражение за нищожност на клаузата за неустойка по чл. 37, ал. 1 и 2 поради противоречие с добрите
нрави. Предпоставките и случаите, при които уговорената в
договор неустойка е нищожна поради накърняване на добрите нрави, са изяснени в
т. 4 от Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСТК на
ВКС. Преценката дали една неустойка е нищожна от гледна точка на добрите нрави
се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора в
зависимост от специфичните за отделния случай факти и обстоятелства и от общи
за всички случаи критерии като например естеството на обезпеченото с неустойката
задължение и неговия размер, вида на неустойката /компесаторна
или мораторна/ и вида на неизпълнение на задължението
/съществено или за незначителна негова част/, съотношението между размера на
уговорената неустойка и очакваните вреди от неизпълнението. Клаузата за
неустойка е нищожна поради накърняване на добрите нрави /чл. 26, ал. 1 ЗЗД/ във
всички случаи, когато е уговорена извън присъщите на неустойката обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции. При търговските
сделки следва да се преценява комплексно като се отчита свободата на
договарянето, равнопоставеността на страните и
възможността неизправният длъжник сам да ограничи размера на неизпълнението, за
да не се превърне неустойката в средство за неоснователно обогатяване. В
конкретния случай, преценявайки обстоятелствата, че уговорените неустойки в чл.
37 от договора за мораторни и те са с нарастващ
размер, който зависи единствено от продължителността на неизпълнението, т.е. от
поведението на ответника и че размерът й не надхдърля
обичайно уговаряния размер на неустойка за забава, настоящият съдебен състав
счита възражението за нищожност поради противоречие с добрите нрави за
неоснователно. В ал. 1 на чл. 37 е уговорено да се дължи законна лихва за
забава за първите 30 дни, което изначално изключва нищожност на клаузата за
неустойка. За следващия период от 60 дни уговорената неустойка е в размер на
0,5 % на ден от стойността на неизпълненото задължение, но е ограничено до не
повече от 30 %. Следователно така уговорената неустойка в чл. 37 от договора не
е нищожна, поради което възражението се явява неоснователно.
Въведеното от
ответника възражението за прекомерност на неустойката няма как да бъде уважено,
тъй като съгласно чл. 309 ТЗ не може да се намалява поради прекомерност
неустойката, дължима по търговска сделка, сключена между търговци, а безспорно
ответникът е търговец.
С отговора на исковата молба ответникът
възразява, че предвидените две хипотези на обезщетение за забава – чл. 37, ал.
1 и ал. 2 трябва да се прилагат последователно. При тълкуване отделните клаузи
на чл. 37 от договора настоящият съдебен състав намира, че правилното тълкуване
е това, посочено от ответника в отговора на исковата молба. При тълкуване
разпоредбата в цялост е видно, че волята на страните е била да се градира
санкцията за забавено плащане на паричните задължения в зависимост от
продължителността на забавата. В чл. 37, ал. 1 от договора е предвидена
законната лихва за забава. В чл. 37, ал. 2 от договора санкцията за забава над
30 дни е увеличена, като е уговорена неустойка в размер на 0,5 % на ден върху
забавената сума, но не повече от 30 % от нея. В чл. 37, ал. 3 от договора е
уговорено, че при забава повече от три месеца, който период обхваща период от
30 дни с начислена лихва и следващия период от 60 дни начислявана неустойка,
вече се предвижда най-тежката санкция – да се прекрати облигационната връзка
между страните. Във всяка следваща алинея по-тежката санкция за следващ период
е кумулирана с по-леката санкция за предходния
период. Кумулирането следва да се разбира като такова
между различните санкции, при което по-тежката санкция за следващ период не
отменя по-леката за вече изтекъл период, а не кумулирането
им за един и същ период. Следователно върху просрочените суми следва да се
начислява законната лихва до 30 дни забава /чл. 37, ал. 1/ и неустойка в размер на 0.5 % на ден от 31-я
ден до 60-я ден, когато ще бъде достигнат уговорения максимум от 30 % /чл. 37,
ал. 2/.
При съобразяване
изложеното исковете за неустойка по чл. 37, ал. 1 от договора следва да се
уважат по следния начин: върху концесионно възнаграждение в размер на 83 113,80
лева без ДДС, дължимо за първото шестмесечие на 2014 г., за периода от
30.07.2014 г. до 31.08.2014 г. в размер на 741,01 лева; върху концесионно
възнаграждение в размер на 134 637,88 лева без ДДС, дължимо за второ
шестмесечие на 2015 г., за периода 31.01.2016 г. до 01.03.2015 г. в размер на
1 123,10 лева; върху концесионно възнаграждение в размер на 95 396
лева без ДДС, дължимо за първото шестмесечие на 2015 г., за периода 31.07.2016
г. до 31.08.2016 г. в размер на 1 646,22 лева; върху концесионно
възнаграждение в размер на 95 113,28 лева без ДДС, дължимо за второ
шестмесечие на 2015 г., за периода 31.01.2016 г. до 01.03.2016 г. в размер на
1 613,25 лева; върху концесионно възнаграждение в размер на
126 491,25 лева без ДДС, дължимо за първото шестмесечие на 2016 г., за
периода 01.07.2016 г. до 31.08.2016 г. в размер на 2 178,46 лева и върху
концесионно възнаграждение в размер на 47 437,57 лева без ДДС, дължимо за
второ шестмесечие на 2016 г., за периода 01.01.2017
г. до 01.03.2017 г. в размер на 790,63 лева. До посочените размери и периоди
исковете за договорна лихва по чл. 37, ал. 1 от договора за концесия са
основателни, а за разликата до пълния заявен размер и за другите периоди са
неоснователни и следва да се отхвърлят.
Настоящият съдебен състав
намира за основателни претенциите за неустойка по чл. 37, ал. 2 от договора,
тъй като липсват доказателства, а и твърдения дължимите концесионни
възнаграждения за исковите периоди да са заплатени преди изтичане на 60 дни
след първите 30 дни забава, поради което се дължи неустойка в максималния
уговорен размер от 30 % върху съответното дължимо концесионно възнаграждение,
което е равно на претендираните от ищеца размери. Основателна
се явява и претенцията за законна лихва върху неустойката по чл. 37, ал. 2 от
договора за концесия, доколкото се касае за отнапред уговорено обезщетение,
върху което се дължи лихва забава.
По отношение на
разноските: Двете страни претендират разноски. От страна на ищеца са извършени
разноски в общ размер на 29 953,19 лева, от които 29 653,19 лева за
държавна такса и 300 лева за юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл.
78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр
чл. 25, ал. 1 НЗПП. С оглед уважената част от исковете на ищеца се дължат
разноски в размер на 27 025,65 лева. От страна на ответника са извършени
разноски в размер на 7 000 лева за адвокатско възнаграждение. С оглед
отхвърлената част от исковете му се дължат разноски в размер на 684,16 лева.
Така
мотивиран Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „Х.“ ООД, с ЕИК: ******, с адрес: ***, да заплати на Държавата,
чрез министъра на енергетиката, с адрес: гр. София, ул. „******, следните
суми по договор за предоставяне на концесия за добив на подземни богатства по чл. 2,
т. 5 от Закона за подземните богатства – строителни материали – диломити, представляващи изключителна държавна собственост,
от находище „Студена, участък „Х. 1“, разположено в землищата на с. Студена,
община Перник, и с. Старо село и с. Друган, община Радомир, област Перник от
15.09.2008 г., а именно:
1/ на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 7
ЗК /отм./, сумата 403 679,98 лева
/четиристотин и три хиляди шестстотин седемдесет и девет лева и деветдесет и
осем стотинки/, представляваща дължимо концесионно възнаграждение и сумата 80 736 лева /осемдесет хиляди
седемстотин тридесет и шест лева/ за ДДС, за следните периоди – за периода
от 01.07.2014 г. до 31.12.2014 г. в размер на 134 637,88 лева и
26 927,58 лева ДДС; за периода от 01.07.2015 г. до 31.12.2015 г. в размер
на 95 113,28 лева и 19 022,66 лева ДДС; за периода от 01.01.2016 г. до 30.06.2016 г. в размер на 126 491,25 лева
и 25 298,25 лева ДДС и за периода от 01.07.2016 г. до 31.12.2016 г. в
размер на 47 437,57 лева и 9 487,51 лева ДДС, ведно със законната
лихва върху сумите, считано от датата на исковата молба 04.05.2017 г. до
окончателното им изплащане;
2/ на основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД сумата 8 092,67 лева /осем хиляди деветдесет и два лева и шестдесет и
седем стотинки/, представляваща дължима договорна лихва по чл. 37, ал. 1 от
договора за концесия, която сума се начислява по следния начин – върху концесионно
възнаграждение в размер на 83 113,80 лева без ДДС, дължимо за първото
шестмесечие на 2014 г., за периода от 30.07.2014 г. до 31.08.2014 г. в размер
на 741,01 лева; върху концесионно възнаграждение в размер на 134 637,88
лева без ДДС, дължимо за второ шестмесечие на 2015 г., за периода 31.01.2016 г.
до 01.03.2015 г. в размер на 1 123,10 лева; върху концесионно
възнаграждение в размер на 95 396 лева без ДДС, дължимо за първото
шестмесечие на 2015 г., за периода 31.07.2016 г. до 31.08.2016 г. в размер на 1 646,22
лева; върху концесионно възнаграждение в размер на 95 113,28 лева без ДДС,
дължимо за второ шестмесечие на 2015 г., за периода 31.01.2016 г. до 01.03.2016
г. в размер на 1 613,25 лева; върху концесионно възнаграждение в размер на
126 491,25 лева без ДДС, дължимо за първото шестмесечие на 2016 г., за
периода 01.07.2016 г. до 31.08.2016 г. в размер на 2 178,46 лева и върху
концесионно възнаграждение в размер на 47 437,57 лева без ДДС, дължимо за
второ шестмесечие на 2016 г., за периода 01.01.2017
г. до 01.03.2017 г. в размер на 790,63 лева, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от 71 022,57
лева и за другите периоди, като неоснователен;
3/ на основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД сумата 160 487,72 лева /сто и шестдесет хиляди четиристотин осемдесет и
седем лева и седемдесет и две стотинки/, представляваща обща сума за
дължими неустойки по чл. 37, ал. 2 от договора върху присъденото концесионно
възнаграждение, както следва: за периода от 01.01.2014
г. до 30.06.2014 г. в размер на 24 934,14 лева; за периода от 01.07.2014
г. до 31.12.2014 г. в размер на 40 391,36 лева; за периода от 01.01.2015 г. до 30.06.2015 г. в размер на 14 449,59 лева;
за периода от 01.07.2015 г. до 31.12.2015 г. в размер на 28 533,98 лева; за
периода от 01.01.2016 г. до 30.06.2016 г. в размер на
37 947,38 лева и за периода от 01.07.2016 г. до 31.12.2016 г. в размер на 14 231,27
лева ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на исковата
молба 04.05.2017 г. до окончателното им изплащане.
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание
чл. 92, ал. 1 ЗЗД, предявен от Държавата, чрез министъра на
енергетиката, с адрес: гр. София, ул. „******, срещу „Х.“ ООД, с ЕИК: ******,
с адрес: ***, за заплащане на сумата 9 525,46 лева /девет хиляди
петстотин двадесет и пет лева и четиридесет и шест стотинки/,
представляваща неустойка по чл. 38, ал. 3 от договора за концесия за
неизпълнение на задължение по чл. 6, т. 5, като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „Х.“ ООД, с ЕИК: ******, с адрес:
***, да заплати на Държавата, чрез министъра на енергетиката, с адрес:
гр. София, ул. „******, сума в размер на 27 025,65 лева /двадесет и
седем хиляди и двадесет и пет лева и шестдесет и пет стотинки/,
представляваща направени по делото разноски съобразно уважената част от
исковете.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, Държавата, чрез министъра на
енергетиката, с адрес: гр. София, ул. „******, да заплати на „Х.“ ООД, с
ЕИК: ******, с адрес: ***, сума в размер на 684,16 лева /шестстотин
осемдесет и четири лева и шестнадесет стотинки/, представляваща направени
по делото разноски съобразно отхвърлената част от исковете.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: