Р Е Ш
Е Н И Е
№............., град Шумен, 04.07.2022
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Шуменският
административен съд в публичното заседание на четиринадесети юни през две
хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Росица Цветкова
при участието на секретаря Р. ХаджиД.
като разгледа докладваното от административен съдия Р.
Цветкова АД №114 по описа за 2022 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производство по реда на чл.145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл.220 от Закона за
митниците /ЗМ/, образувано по жалба на „Б.ф.п.“ ООД, с ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление ***, офис 6, представлявано от управителя И.И.И.,
чрез пълномощник адвокат С. Ж. при АК град Варна, против Решение към МД MRN
21BG002002057635R3/24.09.2021 г. на Директора на ТД Митница Варна, с рег.№32-99498/25.03.2022
г., с което е отказано да бъде приета митническа стойност на декларирана стока
с №1 по декларацията, определена е митническа стойност на стока с №1 по
декларацията в размер на 8.07 лв./кг. по реда на чл.74 пар.2, б.“б“ от Регламент
(ЕС) №952/2013 г. на ЕП и е разпоредено да се коригира митническата декларация за
стока №1, в частта ѝ относно статистическа стойност, митническа стойност,
цена на стоката, метод за определяне на стойността и изчисляване на вземанията,
да се вземе под отчет начисленията с решението в размер на държавните вземания,
начислени суми за мито и ДДС, които са заплатени и са посочени дължими суми за
доплащане: мито – 11 723.22 лв. и ДДС в размер на 31 652.71 лв., ведно с
лихва за забава.
В жалбата се излагат доводи, че решението на Директора
на ТД Митница Варна е незаконосъобразен административен акт, поради неговото
противоречие с материалния закон и с процесуалните норми, регламентиращи метода
на определяне размера на митническата стойност на внасяните в страната стоки.
Според жалбоподателя, административният орган не е обосновал наличието на
съмнения, относно достоверността на декларираната митническа стойност, за да
пристъпи към процедурата за нейното увеличаване. Жалбоподателят счита, че
административният орган не е доказал, че стойността за митнически цели на
внесената стока следва да бъде определена на базата на „справедливи цени“,
които касаят „сходни стоки“ в размер на посочената в решението цена. При
определяне на новата митническа стойност, въз основа на стоки, внесени от трети
лица по посочената митническа декларация, е приета митническата стойност на декларираната
стока, а не договорената стойност на сходни стоки, съгласно изискването на
чл.141 от Регламента за изпълнение 2015/2447 на ЕС. Според жалбоподателя не са
налице доказателства, че стоките, които митническите органи са ползвали при
определяне на новата по-висока митническа стойност, внесени от трето лице,
отговарят на изискването за „сходни стоки“, тъй като са различни по вид от
внесените с процесната МД от жалбоподателя стоки. Излагат се доводи, че
атакуваният акт е немотивиран, тъй като не става ясно защо административният
орган е пристъпил към определяне на стойност по горепосочения ред, въпреки
представените от жалбоподателя доказателства за договорена цена на стоките. Въз
основа на това жалбоподателят моли съда да постанови съдебно решение, с което
да отмени изцяло атакуваното Решение на Директора на ТД Митница Варна и да му
присъди направените по делото разноски.
Ответната
страна Директор на ТД Митница Варна, редовно призована, за него се явява ст.
юрисконсулт А. Д., редовно упълномощена и в последното по делото открито
заседание гл. юрисконсулт Л. С., редовно упълномощена, която изряза становище
за неоснователност на жалбата. Излага подробни аргументи, че оспореното решение
е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при липса на
съществени нарушения на административно производствените правила. Счита, че
решението съответства на закона и неговата цел, поради което моли съда да
постанови съдебно решение, с което да отхвърли жалбата и да присъди
юрисконсултско възнаграждение.
От събраните
по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът
установи от фактическа страна следното:
На 24.09.2021
г. жалбоподателят е декларирал режим „Допускане за свободно обръщение и
специален режим – употреба за специфични цели – декларация за специфична
употреба“ на стока „плат от синтетични влакна – 93% полиестер и 7% еластомер“ общо
24 500.00 кг. брутно тегло, разпределена в 1751 опаковки - руло, внос от Турция
и с произход на стоката Китай, по митническа декларация MRN 21BG002002057635R3/24.09.2021
г., на обща фактурна стойност 27 669.64 долара на САЩ, при валутен курс 1,66837 и при единична цена 1.16
долар на САЩ за килограм. Видно от приложената по делото Декларация, същата съдържа
всички реквизити по приложение 9 допълнения Б1—Г1 от Делегирания регламент на
Комисията (ЕС) 2016/341 от 17 декември 2015 година. Стоката била с условия на
доставка по CFR Варна /стойност и навло/ и била
транспортирана с контейнеровоз. В пункт 6/14 е декларирана процесната стока,
класирана в код по Комбинираната номенклатура 60041000 и код по ТАРИК 10, с
нетно тегло 23 879 кг. и бруто тегло 24 500 кг. Била декларирана
митническа стойност в размер на 46 163.20 лв. Стоката е транспортирана от
Турция по шосе до град Варна. Към декларацията вносителят приложил търговска фактура
за покупко-продажба №GIB20210…4/31.08.2021
г., с посочени общо килограми и договорена стойност както за килограм, така и
обща стойност в долара на САЩ. От същата е видно, че е са внесени
23 879.00 кг. нето плат и е договорена стойност 1.16 щатски долара за
килограм или обща договорена стойност 27 669.64 щатски долара. Към
декларацията са приложени и коносамент, опаковъчен лист №GIB20210…4/31.08.2021
г. и фактура от 24.09.2021 г. за митническо представителство.
Митническата
администрация извършила последваща проверка на стоката, във връзка с даване на
разрешение за вдигане на стоката, за приемане и/или оспорване на декларираната
митническа стойност, за която е съставен Протокол №21BG2000M051876 от 17.11.2021 г. и е взета мостра от стоката. От заключението
на Експертизата при МЛ от 07.02.2022 г. е установено, че мострата представлява
трикотажен плат, с широчина превишаваща 30см, съдържащ тегловно 5% еластомер,
но не съдържа каучукови нишки, от синтетични влакна, обагрен, поради което
приложеният код по ТАРК е ********** „От синтетични влакна“, какъвто е
деклариран в МД.
На основание чл.140 от Регламента за
изпълнение (ЕС) 2015/2447 за нуждите на допълнителната проверка до вносителя „Б.ф.п.“
ООД било изпратено писмо рег. №32-303030/24.09.2021 г., с което било изискано
да се представят в 7-дневен срок документи необходими за установяване формиране
на продажната цена стоката, заверени копия на договори, документи за транспорта
и др. В същото писмо е указано на вносителя, че при непредставяне на посочената
информация, митническите органи ще продължат процедурата за определяне на нова
митническа стойност. В указания срок били представени документи от дружеството
с молба от 13.10.2021 г., а именно копие на търговска фактура №GIB20210…4/31.08.2021
г., копие на опаковъчен лист №GIB20210…4/31.08.2021 г., МД №21BG002002057635R3/24.09.2021
г., Международен договор от 03.08.2021 г. и заявка за доставка на стока от
10.09.2021 г. по международен договор от 03.08.2021 г.
На 15.02.2022
г. е изготвено Становище от заместник директор на ТД в АП относно проверка на
декларираната митническа стойност на стоката по процесната МД, в което е изразено
съмнение относно представените от дружеството документи и в частност
международен договор от 03.08.2021 г. В този смисъл, както и липсата на
уговорка между страните за начина и сроковете за плащане по сделката, както и
не представяне на други документи от дружеството, касаещи проверката на
декларираната митническа стойност, е прието, че следва да бъде определяне на
нова митническа стойност на процесната стока на основание чл.74 пар.2, б.б от Регламент
(ЕС) №952/2013 г. на ЕП, като се вземе предвид декларираната митническа
стойност в размер на 8.07 лв./кг. по МД с MRN №21BG00**********R0/16.09.2021 г. В
становището също е посочено, че декларираната митническа стойност в
декларацията от 46 163.20 лв., съответно 1.93 лв./кг., е по-ниска в
сравнение с наличната информация в митническата информационна система за стоки,
с произход Китай, продадени за ЕС и са декларирани значително по-високи
стойности на сходни стоки, които съществено се различават от декларираните.
Със съобщение
по реда чл.22 пар.6 от Регламент (ЕС) № 952/2013, обективирано в писмо с
рег.№32-59153/22.02.2022 г., дружеството-жалбоподател е уведомено, че предстои
издаване на решение, с което ще се определи нов размер на задължение за
декларирана стока №1 по Митническа декларация с MRN 21BG002002057635R3/24.09.2021
г. Със съобщението дружеството било уведомено и за мотивите, а именно, че е
налице съмнение относно представения международен договор от 03.08.2021 г.,
липсата на уговорка между страните за начина и сроковете за плащане по
сделката, липсата на доказателства за реално платената или подлежаща на плащане
цена на стоката, непредставянето на допълнителни документи от дружеството, които
биха дали информация за това какви цени на стоката са били договорени, какви са
начините за разплащане по сделката, е предпоставка за основателно съмнение
относно реалността на декларираната митническа стойност на процесната стока, поради
което за нея не следва да бъде приложена разпоредбата на чл.70 от Регламент (ЕС)
№ 952/2013. Посочено е, че съгласно чл.140 пар.2 от Регламент за изпълнение
/ЕС/ 2015/2447 на Комисията, който предвижда, че ако съмненията им не отпаднат,
митническите органи могат да решат, че стойността на стоките не може да се
определи по реда на чл.70 пар.1 от Кодекса. Поради това и на основание чл.74 пар.1
от Регламент (ЕС) № 952/2013 /МКС/ митническата стойност се определя като се
прилагат последователно букви от „а“ до „г“ от пар.2 на същия член, докато се
стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата
стойност на стоките. Посочено е, че за същия период не са установени
декларирани митнически стойности по реда на чл.70 от Регламент (ЕС) №952/2013 за
„идентични стоки“ по смисъла на чл.1 пар.2 т.4 от Регламент за изпълнение /ЕС/
2015/2447 на Комисията. Поради това и след разглеждане на единичните цени, по
които останалите вносители са закупили разглежданите видове стоки, следва да
бъде приложен метод за определяне на митническа стойност по чл.74 пар.2 б.б от
Кодекса във вр. с чл.141 от Регламент за изпълнение /ЕС/ 2015/2447 на Комисията
от регламента, а именно стойността на сделка със „сходни стоки“. След извършен
анализ и при приложение на чл.74 пар.2 б.б от Регламент (ЕС) №952/2013 е приета
митническа стойност 8.07 лв./кг. при база за определяне на митническата стойност
МД с MRN №21BG005704012972R0/16.09.2021 г. Дружеството било уведомено за
започнало административно производство, съгласно чл.26 ал.1 от АПК и му била
дадена възможност да подаде възражения в срок от 30 дни от получаване на
съобщението, съгласно чл.22 §6 от Регламент (ЕС) №952/2013.
Съобщението е
било връчено на дружеството на 23.02.2022 г., като в указания срок дружеството
е депозирало отговор рег.№32-92929 от 21.03.2022 г., в което е изложило
становище относно неоснователността на мотивите на митническата администрация
за увеличаване на декларираната от него митническа стойност на стоките по
конкретно посочената позиция №1.
Въз основа на
констатациите по осъществената проверка във връзка с процесния внос и
доказателствата, приобщени в административна преписка, Директорът на ТД Митници
Варна е издал оспореното в настоящото производство Решение. Органът е приел, че
представените към митническата декларация документи – фактури и международен
договор за процесната стока от 03.08.2021 г. не установяват договорената цена
по сделката, тъй като във фактурата липсва информация относно начина и
сроковете за плащане, а по отношение на договора е изразено съмнение за
неговата автентичност, както и липсата на документ за извършено плащане по
сделката към турското дружество от жалбоподателя, и непредставянето на други
документи от дружеството, които биха дали информация за това какви цени на
стоката са били договорени, какви са начините за разплащане по сделката, са
предпоставка за основателно съмнение на митническите власти относно реалната
стойност на декларираните с посочената митническа декларация стока по позиция 1.
Прието е, че цената на декларираната стока по процесната митническа декларация
– 1.91 лв./кг., е по-ниска в сравнение с наличната информация в митническата
информационна система за стоки, с произход Китай, продадени за ЕС и са
декларирани значително по-високи стойности на сходни стоки, които съществено се
различават от декларираните и доколкото не са установени „идентични стоки“ от
същия износител еднакви във всяко отношение, следва да бъде приложен метод за
определяне на митническа стойност по чл.74 пар.2 б.б от Кодекса във вр. с
чл.141 от Регламент за изпълнение /ЕС/ 2015/2447 на Комисията от регламента, а
именно резултати за „сходни стоки“ от други вносители по „същото или
приблизително същото време“, тъй като разпоредбата за определяне на митническа
стойност по чл.70 от Регламента не може да бъде приложена. Приета е база за
определяне на нова митническа стойност на основание чл.74 пар.2 б.б от Регламент
(ЕС) №952/2013 във вр. с чл.140 и чл.141 от Регламент за изпълнение /ЕС/
2015/2447, а именно декларирана митническа стойност в МД с MRN №21BG005704012972R0/16.09.2021
г. и е определена нова митническа стойност 8.07 лв. на килограм. Въз основа на
тези факти, Директорът на ТД Митница Варна е отказал да приеме декларираната
митническа стойност и на основание чл.74 пар.2 б.б от Регламент (ЕС) №952/2013
във вр. с чл.140 и чл.141 от Регламент за изпълнение /ЕС/ 2015/2447, е определил
нова митническа стойност на процесната стока в размер на 8.07 лв. за стока „плат
от синтетични влакна – 23 879 кг./ 93% полиестер, 7% еластомер/RO1751“, както и е разпоредил да се коригира митническата
декларация в съответствие с установените от органа нова митническа стойност. Във
връзка с извършената корекция е установена дължимата сума за доплащане за мито 11
723.22 лв. и ДДС в размер на 31 652.71 лв., ведно с лихва за забава върху
размера на държавните вземания.
Решението е
връчено на „Б.Ф.П.“ ООД на 29.03.2022 г. и е оспорено по съдебен ред в
законоустановения срок с жалба от 07.04.2022 г. чрез органа до АдмС град Шумен.
От
заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза,
прието от съда като компетентно дадено и неоспорено от страните, се установи,
че фактура №GIB20210…4/31.08.2021 г., издадена от турското дружество МАСИА
ТЕКСТИЛ САНАИ ИЧ ДИШ ТИКАРЕТ ЛИМИТЕД СИРКЕТИ на обща стойност 27 669.64
щатски долара, предмет на процесната митническа декларация, не е платена от
дружеството – жалбоподател, включително и към момента на извършване на
експертизата – 06.06.2022 г. От заключението също се установи, че е налице
съответствие между фактурираната цена за стоката и декларираната стойност по
процесната декларация. Вещото лице е заключило, че дружеството формира цената
на процесната стока по фактурата като сумира и разходите, свързани с доставката
– доставна цена, мита и митническа услуга в размер общо на 50 493.23 лв.
на доставка на 23 879 кг. текстилен плат. Вещото лице е посочило, че е
налице в последствие извършена продажба на цялото количество стока – платове от
23 897 кг. по фактура №0…1511/15.09.2021 г. на италианското дружество ITALIANA TESSILE
S.R.L.S. при обща стойност на продажбата
от 31 066.10 щатски долара или в левова равностойност от 51 387.06
лв.
От така
установеното фактическо положение съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е
подадена в срок от лице, което има правен интерес от провеждане на съдебен
контрол за законосъобразност на акт, който поражда за него правно задължение,
поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Оспореното
решение е издадено от компетентен административен орган, съобразно чл.101 §1 и
чл.29 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 г. /МКС/ във вр. с чл.19 ал.1 и чл.15 ал.2
т.8 от ЗМ и чл.5 т.39 от Регламент № 952/2013 г. – Директора на ТД Митница
Варна.
Атакуваният
акт е обективиран в изискуемата писмена форма и при осъществяване на последващ
контрол по смисъла на чл.84 ал.1 т.1 ЗМ. Актът съдържа относими за случая
юридически факти, като е цитирана
приложимата правна уредба. При издаване на процесното Решение съдът намира, че са
допуснати нарушения на приложимия процесуален и материален закон, поради
следните съображения:
Основният спор
между страните в настоящото производство е дали митническите органи са
обосновали наличието на „основателни съмнения“ по смисъла на чл.140 §2 от
Регламент (ЕС) № 2015/2447 и спазена ли е процедурата по чл.141 от същия
регламент във вр. с чл.74 §3 от МК за определяне на митническата стойност по
процесния внос.
Съгласно
чл.140 ал.1 от Регламент за изпълнение 2015/2447 за определяне на подробни
правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) №952/2013 на
Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза,
когато митническите органи имат основателни съмнения дали декларираната
договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по
чл.70 §1 от Регламент №952/2013 г., те могат да поискат от декларатора да
представи допълнително информация, което е било сторено в настоящия казус с
писмо рег. №32-303030/24.09.2021 г. В случай, че съмненията им не отпаднат и
след представяне на тази допълнителна информация, съгласно чл.140 ал.2 от
регламента, митническите органи могат да решат, че стойността на стоките не
може да се определи по реда на чл.70 §1 от Регламент №952/2013 г. В тези
хипотези следва да се приложат вторичните методи за определяне на митническата
стойност по чл.74 от Регламент №952/2013 г., като в тежест на митническите
органи е при условията на приложимото общностно право да докажат
основателността на съмненията и разликите в стойността, което може да обоснове
увеличаване стойността на внасяните стоки.
В настоящия
случай административният орган е определил
различна митническа стойност на стоката по процесната митническа
декларация, излагайки аргументи за деклариране на по-ниска митническа стойност,
като се е позовавал на сравнителен анализ на база наличната информация в
митническата информационна система за стоки, с произход Китай, продадени за ЕС
и изнесени в същото или приблизително същото време, на същото търговско
равнище. Въз основа на този анализ органът е приел, че за процесната стока са
декларирани значително по-високи стойности на сходни стоки, които съществено се
различават от декларираните.
В Решението
органът обаче въобще не е посочил конкретни данни от направения сравнителен
анализ от системата THESUS и от които данни е достигнал до извода, че
декларираната митническа стойност на стоката е по-ниска от декларирани такива други
сходни стоки. Липсва позоваване конкретно за кой период е извършен анализа, за
какъв вид стока, произход на стоката и съответната доставка. Към
административната преписка е приложена Справка от THESUS за внос в ЕС през
периода 2017 – 2021 г. на внос на стоки с код по КН 60041000, с произход Китай
във държави членки на ЕС и с определена очаквана справедлива цена евро/кг. Липсва
обаче позоваване на тази справка както в оспореното Решението на
административния орган, така и в съобщението по реда чл.22 пар.6 от Регламент
(ЕС) № 952/2013. При това положение съдът приема, че административният орган не
е посочил конкретни факти при установяване на средностатистическата стойност на
процесната стока и които съответно да обосновават „основателни съмнения“ по
смисъла на чл.140 §2 от Регламент (ЕС) № 2015/2447.
Правомощието
на митническите органи да отхвърлят договорната стойност на стоките по чл.70
пар.1 от Регламент (ЕС) №952/2013 г. и да определят митническата стойност по
методите, предвидени в чл.74 от същия регламент, възниква при наличието на
основателни съмнения по смисъла на чл.140 от регламента за изпълнение, които
подлежат на доказване във всеки конкретен случай - в този смисъл Решение
№15962/25.11.2019 г. на ВАС по адм. дело №8396/2019 г. В настоящия случай в
хода на административното производство, както и в съдебното, ответникът не
ангажира доказателства за основателност на неговите съмнения за нереалност
на декларираната митническа стойност.
Видно от приобщените доказателства, дружеството - вносител е представило цялата
изискана информация за обосноваване на договорната стойност на процесната стока
към ЕАД – фактура, която е именно придружаващия документ във връзка с
митническата стойност, съгласно чл.145 от Регламента за изпълнение, както и
документи за извършен транспорт на стоката и транспортни разходи, включително и
сключен международен договор с износителя от 03.08.2021 г. Действително
договорената цена не е платена, както и към момента на изготвяне на
експертизата, съгласно заключението на вещото лице, който факт обаче сам по
себе си не може да изведе извод за наличие на основателни съмнения. В тази
връзка следва да се посочи, че съгласно заключението на вещото лице по ССчЕ,
процесната стока е продадена от дружеството-жалбоподател на италианско
дружество по фактура от 15.09.2021 г. на обща стойност на продажбата от
31 066.10 щатски долара или левова равностойност от 51 387.06 лв.,
която е близо до договорената цена по фактурата от 31.08.2021 г. за доставка на
стоката и декларирана митническа стойност от дружеството в декларацията, като
се вземат предвид и разходите, свързани с доставката.
Независимо от
горното, дори и да се приеме, че са налице „основателни съмнения“ по смисъла на
чл.140 §2 от Регламент (ЕС) № 2015/2447, съдът намира, че не е спазена процедурата
по чл.141 от същия регламент във вр. с чл.74 §3 от МК за определяне на
митническата стойност по процесния внос.
С оглед на
приетата за необичайно ниска стойност и съществуващи съмнения за реалността на
декларираната митническа стойност, митническите органи са предприели определяне
на стойността по Регламент №952/2013 г. Съгласно чл.70 §1 и 2 от него,
митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т.е.
действително платената или подлежащата на плащане цена на стоките при
продажбата им за износ с местоназначения в митническата територия на съюза,
коригирана при необходимост /в съответствие с чл.71 и чл.72 от Регламент №
952/2013 г./. Митническата стойност следва да отразява реалната икономическа
стойност на внесената стока и да отчита всички елементи на стоката, които имат
икономическа стойност – в този смисъл Решение №14221 от 17.11.2020 г. на ВАС по
адм. д.№7052/2020 г.
Според
правилото на чл.74 §1 от Регламент № 952/2013 г., когато митническата стойност
не може да се определи съгласно чл.70, предвид съмненията за реалността
ѝ, тя се определя като се прилагат последователно букви от „а“ до „г“ от
§2, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи
митническата стойност на стоките. Предвидените критерии се прилагат
последователно и само когато митническата стойност не може да бъде определена
чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи следващото правило в
установената поредност. В този смисъл е
Решение на Съда на ЕС от 16 юни 2016 г., EURO 2004 Hungary, C 291/15,
EU:C:2016:455, т.27.
Разпоредбата
на чл.141 ал.1 от Регламент за изпълнение 2015/2447, предвижда, че при
определяне на митническата стойност на внасяните стоки по реда на чл.74 §2,
букви „а“ или „б“ от МК се използва договорната стойност на идентични или
сходни стоки, които са в продажба на същото търговско равнище и по същество в
същите количества като стоките, чиято стойност се определя. Когато не може да
се установи такава продажба, митническата стойност се определя като се взема
предвид договорната стойност на идентични или сходни стоки, продавани на
различно търговско равнище или в различни количества, коригирана предвид
разликите, дължащи се на различното търговско равнище и/или на разликите в
количествата. В чл.1 §2 т.4 и т.14 от Регламента за изпълнени са дефинирани
понятията "идентични стоки" и "сходни стоки" и според тях в
рамките на определянето на митническата стойност се има предвид следното:
"идентични стоки" са стоките, произведени в същата държава, които са
еднакви във всяко отношение, включително физическите им характеристики,
качеството и репутацията им. Незначителните различия във външния вид не
изключват стоките, които в друго отношение отговорят на определението, от
третирането им като идентични; "сходни стоки" са стоките, произведени
в същата държава, които въпреки че не са еднакви във всяко отношение, имат
подобни характеристики и подобни съставни материали, което им дава възможност
да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение.
Сред факторите, които определят дали стоките са сходни, са качеството на
стоките, репутацията им и съществуването на търговската марка.
В конкретния
случай административният орган е направил констатация, че не са открити
„идентични стоки“ от същия износител, еднакви във всяко отношение и е предприел
определяне на митническата стойност на основание втория метод по б.„б“ на §2 на
чл.74 от регламента. В тази хипотеза, митническите органи е следвало да
извършат анализ, съобразно изискванията на чл.141 от Регламента за изпълнение,
и съответно да обосноват приложената от тях договорна стойност по внос от трети
лица, което не е било сторено в настоящия случай. В оспореното Решение
единствено е посочено, че митническата стойност на процесната стока следва да
бъде определена на основание чл.74 пар.2 б.“б“ от Регламент /ЕС/ №952/2013 като
се вземе предвид декларираната митническа стойност по МД с MRN
№21BG005704012972R0/16.09.2021 г., без да е посочено вносителят по нея, каква
стока е декларирана, колко килограми и каква цена е декларирана, както и не е
извършен анализ на договорените от този вносител срокове и начин на плащане,
характеристики, съставни материали, търговска марка и качеството на стоките,
съгласно изискването на чл.1 §2 т.14 от Регламента за изпълнение. Обжалваното решение не съдържа какъвто и да
било анализ на стоките, въз основа на които е приложен вторичният метод по
чл.74 пар.2 б.„б“ от Регламент № 952/2013 г., а липсата на мотиви в акта е
съществено нарушение на изискванията за форма и самостоятелно основание за
неговата незаконосъобразност, тъй като препятства възможността да се извърши
преценка за сходство на стоките, чиято стойност е послужила за определяне на
митническата стойност на процесните стоки.
Съдът намира,
че сходството на стоките по процесната МД с MRN 21BG002002057635R3/24.09.2021 г. и
по ползваната от органа МД с MRN №21BG005704012972R0/16.09.2021 г., за стойност на „сходни стоки“ не е доказана, тъй
като липсват данни за качеството, репутацията, наличието на търговска марка и
търговското равнище на доставките.
С оглед
изложеното, съдът намира, че митническите органи не са извършили изискуемата от
чл.141 от Регламента за изпълнение преценка дали се касае за цени именно за
сходни стоки – липсват данни за търговската марка/производителя, качество на
стоките и основни характеристики и съответно не са обосновали приложената от
тях договорна стойност по внос от същото дружество. Върховният административен
съд в свое Решение №9228/18.06.2019 г. по адм. дело №3456/2019 г. посочва, че в
тежест на митническия орган е да докаже извършването на съпоставка между
внесените стоки със "сходни" стоки. Липсата на анализ на
характеристиките и определящите реквизити от съставните материали на стоките и
отсъствие на доказателства за възможното изпълнение с тях на същите функции,
изпълнявани от внесените стоки, както и липсата на съпоставка за
взаимозаменяемостта им в търговската дейност, води до незаконосъобразност на
процесното Решение - в този смисъл Решение №13962 от 11.11.2020 г. по адм. дело
№7054/2020 г. на ВАС.
Правото на
Съюза относно митническото остойностяване цели да установи справедлива,
еднообразна и обективна система, която изключва използването на субективно
определени или фиктивни митнически стойности. Затова митническата стойност
трябва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да
отчита всички елементи на тази стока, които имат икономическа стойност -
Решение на ЕС от 20 декември 2017 г., Hamamatsu Photonics Deutschland, C
529/16, EU:C:2017:984, т.24/. В свое решение от 20 юни 2019 година по дело C
1/18, постановено по преюдициално запитване на Върховния съд на Латвия
/ECLI:EU:C:2019:519 Oribalt Rīga“ SIA срещу Valsts ieņēmumu
dienests/ във връзка с търговски отстъпки и митническа стойност, по т.27, Съдът
на ЕС посочва, че с оглед на определянето на сходните стоки компетентната
национална митническа администрация трябва да бъде в състояние да използва
всички данни, с които разполага, за да определи митническата стойност по
възможно най-точния начин и най-близко до реалността.
Съдът намира,
за безспорно установено по делото, че митническите органи не са извършили
анализ, съобразно изискванията на чл.141 от Регламента за изпълнение, и
съответно не са обосновали приложената от тях митническа стойност по внос от
същото лице и същата не отразява реалната икономическа стойност на стоката.
Съгласно предписанието на чл.22 §7 от Регламент №952/2013 г., митническите
органи имат задължението да мотивират всяко неблагоприятно за заявителя решение
и именно мотивите имат за задача да създадат убеждение за правилността по
определяне на различна митническа стойност от декларираната, въз основа на
която възниква правното задължение за
внасяне на допълнителни митни сборове. С оглед на това съдът приема, че от
страна на митническите органи не е обосновано по категоричен начин приложението
на чл.140 във вр. с чл.141 от Регламента за изпълнение и във вр. с чл.74 §2
б.“б“ от Регламент №952/2013 г., поради което, като е отказал приемането на
декларираната договорна стойност на процесните стоки и е определил нова такава,
по друга МД, Директорът на ТД Митници Варна е постановил незаконосъобразен
административен акт. С оглед незаконосъобразното определяне на нова митническа
стойност на стоките, незаконосъобразно се явява и определянето на допълнителни
задължения на дружеството за Мито и ДДС на стоката, за която е подадена
митническата декларация, както и лихва върху определените суми, поради което
обжалваното решение подлежи изцяло на отмяна.
Съобразно
изхода на спора и направеното своевременно искане за присъждане на разноски,
ведно със списък на разноските, в тежест на ответника следва да бъдат възложени
направените от жалбоподателя разноски по настоящото производство за сумата общо
в размер на 2 790.00 лв., от които 50.00 лв. държавна такса, 2 340.00 лв. с ДДС
договорено и изплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат и 400.00 лв.
внесен депозит за вещо лице. В тази връзка от процесуалния представител на
ответната страна е направено възражение за прекомерност на договореното и
изплатено адвокатско възнаграждение, което съдът намира за неоснователно, тъй
като делото се отличава с фактическа и правна сложност, както и размерът на
адвокатското възнаграждение не надвишава прекомерно минимума от 1 831.28 лв.,
предвиден в разпоредбата на чл.8 ал.1 т.4 от НАРЕДБА №1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба „Б.ф.п.“ ООД, с ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление ***, офис 6, представлявано от управителя И.И.И.,
Решение към МД MRN 21BG002002057635R3/24.09.2021 г. на Директора на ТД Митница
Варна, с рег.№32-99498/25.03.2022 г.
ОСЪЖДА Териториална дирекция Митници Варна да заплати на „Б.ф.п.“ ООД, с ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление ***, офис 6, представлявано от управителя И.И.И.,
направените по делото разноски общо в размер на 2 790.00 /две хиляди седемстотин
и деветдесет лева/ лв.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Р
България град София в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Препис от
настоящото решение да се изпрати на страните по реда на чл.137 във вр. с чл.138
ал.1 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: