№ 1331
гр. София, 13.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Атанас Кеманов
Членове:Джулиана Петкова
Надежда Махмудиева
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
като разгледа докладваното от Надежда Махмудиева Въззивно гражданско
дело № 20211000502475 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по Въззивна жалба
вх.№289900/10.03.2021 г., подадена от „ДЗИ – Общо застраховане „ЕАД, чрез юрк. Ю.
К., срещу Решение №260843/09.02.2021 г.погр.д.№10624/2016 г. на СГС – I ГО – 3-ти
състав, В ЧАСТТА МУ, с която жалбоподателят е бил осъден да заплати на основание
чл.226, ал.1 от КЗ, на К. Ф. Б. сумата над размера от 70 000 лв./седемдесет хиляди лева/
до присъдения размер от 140 000 лв. /сто и четиридесет лева/ - частичен иск от сумата
220 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
смъртта на нейния син Р. Ц. К., настъпила в резултат от ПТП, осъществило се на
12.01.2016 г., както и в частта му, в която жалбоподателят е осъден да заплати на
ищцата законната лихва върху главница над размера от 70 000 лв., за периода от датата
на ПТП – 12.01.2016 г., до окончателното плащане. Релевирани са оплаквания за
нарушение на материалния закон, и противоречие със събраните по делото
доказателства. Неправилно е прието за недоказано и неосновтелно възражението за
принос на починалия Р. Ц. К. за настъпването на вредоносния резултат. Съдът не е
кредитирал приетата СМАТЕ, като е приел, че изводите са със степен на вероятност.
Приел за недоказана причинната връзка между употребата на алкохол от пострадалия и
възникването на произшествието, въпреки че в трите съдебни акта, постановени по
образуваното наказателно дело срещу виновния водач изрично е прието, че
пешеходецът Р. К. сериозно е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат,
което е отчетено като смегчаващо вината на водача обстоятелство. С молба от
06.06.2017 г., след запознаване с механизма на ПТП, ответникът е допълнил и
конкретизирал възражението си за съпричиняване, посочвайки извършено от
пострадалия нарушение по чл.108 от ЗДвП. Дори да се приеме, че пострадалият не е
могъл да ползва банкета, той е имал задължение да се движи противоположно на
1
посоката на движение на пътните превозни средства, което от приетата КМАТЕ се
установява, че не е изпълнено. Наред с това произшествието е настъпило на безлюдно
място извън населено място /между Карлово и Сопот/, където не се очаква появата на
пешеходци, в условията на лоша видимост - в тъмната част на денонощието и при
дъждовно време, което допълнително е затруднило водача да възприеме пешеходеца.
Необоснован е изводът на съда, че употребата на алкохол при концентрация от 2,5
промила в кръвта не е в причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, тъй като
от приетата СМЕ се установява, че такава концентрация на алкохол определя между
средна и тежка степен алкохолно опиване, с нарушение на координацията на
движенията, забавени реакции и мислене. Предвид тези съображения, се поддържа
възражението за принос на пострадалия до размер на 50%, като при определеното от
съда справедливо обезщетение от 140 000 лв., на ищцата следва да се присъди 70 000
лв. обезщетение за неимуществени вреди. Настоява се за отмяна на решението в
осъдителната му част над размера от 70 000 лв. и отхвърляне на предявения иск над
този размер, с присъждане на направените разноски за двете съдебни инстанции,
съобразно този резултат.
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК във вр. чл.62, ал.2
от ГПК, от процесуално легитимирана страна с правен интерес в обжалваната част,
чрез надлежно упълномощен процесуален представител, отговаря на изискванията на
чл.260 и чл.261 от ГПК, поради което е процесуално допустима и подлежи на
разглеждане.
Препис от въззивната жалба е връчен на насрещната страна, и в срок е постъпил
Отговор на въззивната жалба вх.№328700/16.06.2021 г., подаден от името на К. Ф. Б.,
чрез адв. П. К., в който се поддържа становище за неоснователност на въззивната
жалба, излагат се подробни съображения по съществото на спора, и се настоява
въззивната жалба да се остави без уважение. Възразява се срещу искането на
въззивника за присъждане на разноски, и се прави евентуално възражение за
прекомерност на претендираното юрисконсултско/адвокатско възнаграждение. Заявява
се искане за присъждане на адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция по
реда на чл.32, ал.2 от ЗАдв.
След образуване на въззивното производство, въз основа на постъпила Молба
вх.№344948/24.08.2021 г., подадена от С. С. Т., Н. Ц. С., А. С. Б. и Ф. Ц. К., всички
чрез адв. П. К., с приложено към нея удостоверение за смърт и наследници, е
установено, че ищцата К. Ф. Б. е починала на 25.08.2021 г., като е оставила за свои
наследници по закон своите четири деца - С. С. Т., Н. Ц. С., А. С. Б. и Ф. Ц. К.. С
Разпореждане №2677/31.08.2021 г. на основанията на чл.227 от ГПК на мястото на
починалата ищца са конституирани наследниците ѝ по закон – нейните деца С. С. Т., Н.
Ц. С., А. С. Б. и Ф. Ц. К.. Дадена е възможност на наследниците на починалата ищца да
депозират отговор на въззивната жалба, и с Молба вх.№16936/01.10.2021 г., подадена
чрез адв. П. К., същите са поддържали изразеното становище в депозирания Отговор на
въззивната жалба, с вх.№328700/16.06.2021 г.
С въззивната жалба и депозирания отговор от наследниците на починалата
ищца, конституирани на нейно място като въззиваеми страни, не са депозирани нови
доказателства по съществото на спора, и не са направени нови доказателствени
искания, поради което във въззивната инстанция нови доказателства не са събрани.
На основание чл.269 от ГПК, при извършената служебна проверка съдът намира,
че обжалваният съдебен акт, е постановен от законен състав на компетентен съд, в
2
изискуемата от закона форма и е подписан, поради което е валиден. Същият е
постановен от родово компетентния съд, по иск, предявен от и срещу процесуално
легитимирани страни, поради което е допустим. По правилността на решението съдът
е ограничен от оплакванията във въззивната жалба.
Въз основа на събраните по делото доказателства, на осн. чл. 235 от ГПК, съдът
намира следното:
Пасивната процесуална легитимация на ответника „ДЗИ – Общо
застраховане“ЕАД ищецът основава на договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите по полица
№BG/06/115001297324/11.05.2015 г. сключен от ответника на 11.05.2015 г., с покритие
към датата на ПТП, с който е била застрахована гражданската отговорност на водача
на увреждащия л.а.“Мазда 626“ с рег.№********, поради което правоотношенията
между страните се уреждат от отменения Кодекс на застраховането от 2005 г. /отм. в
сила от 01.01.2016 г./, на основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм./.
Между страните пред въззивната инстанция не се спори, че на 12.01.2016 г.,
около 22,55 часа, по път I-6, около км.252+497, между гр. Карлово и гр. Сопот, при
управление на МПС – лек автомобил „Мазда 626“ с рег.№ ********, водачът И. Н. Д. е
нарушил правилата за движение по пътищата, с което по непредпазливост е причинил
смъртта на Р. Ц. К., за което деяние с влязла в сила на 07.10.2020 г. Присъда
№17/12.03.2019 г. по НОХД №666/2018 г. на Пловдивския окръжен съд – НО,
изменена с решение №69/05.05.2020 г. по ВНОХД №231/2019 г. на ПАС, потвърдено с
Решение №108/07.10.2020 г. по к.д.№477/2020 г. на ВКС – III н.о., е бил признат за
виновен за извършено престъпление по чл.343, ал.1, б.“в“, вр. чл.342, ал.1 от НК, като
му е наложено наказание при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК. Не се спори по
наличието на основание за ангажиране на отговорността на ответника, като
застраховател, за заплащане на застрахователно обезщетение на първоначалната ищца
К. Ф. Б., като майка на пострадалия Р. Ц. К., за претърпените от нея неимуществени
вреди от смъртта на нейния син, до размера от 70 000 лв., както и за заплащане на
законна лихва върху тази сума за периода от датата на увреждането 12.01.2016 г. до
окончателното плащане. Спорни пред въззивната инстанция са справедливия размер на
обезщетението над размера от 140 000 лв., както и наличието на основание по чл.51,
ал.2 от ЗЗД за намаляване на обезщетението, поради принос на пострадалия за
настъпване на вредоносния резултат, чрез неправилно движение по пътното платно
като пешеходец, и след употреба на алкохол.
Възражението за принос на пострадалия за настъпване на произшествието чрез
употребата на алкохол, е направено с отговора на исковата молба, като е направено
искане да се даде възможност на ответника да допълни възражението си за принос на
пострадалия, след постъпване на изисканите от ищеца доказателства за механизма на
3
ПТП. След постъпването на представените от ищцата преписи от писмени документи,
съдържащи се в ДП №30/2016 г. по описа на РУП – Карлово, и пр.пр. №335/2016 г. на
Окръжна прокуратура – Пловдив, в срока за становище по представените писмени
доказателства, е постъпила от ответника Молба вх.№75317/06.06.2017 г., с която се
релевира възражение, че пострадалият пешеходец се е движел по пътното платно в
нарушение на правилата за движение по пътищата – не се е движел по тротоара или
банкета, както и не се е движел противоположно на посоката на движение на
превозните средства, и възможно най-близо до лявата граница на пътното платно.
Съдът намира, че така релевираните възражения са направени своевременно,
предвид обстоятелството, че първоначалната ищца не е подавала извънсъдебна
претенция до застрахователя, към която да са били представени доказателства за
механизма на ПТП. Към исковата молба е бил представен единствено Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица №4/12.01.2016 г. /на л.6/ в който не се съдържат
достатъчно данни за механизма на ПТП. Протокола за оглед на местопроизшествието,
албум със снимки на местопроизшествието и изготвената в досъдебното производство
СМЕ на трупа на пострадалия, са били депозирани по делото за пръв път с Молба вх.
№60353/05.05.2017 г., като в срока за становище по тези доказателства ответникът е
релевирал възраженията си, поради което същите са релевирани своевременно и
подлежат на разглеждане.
По спорните между страните въпроси пред въззивната инстанция въпроси, на
основание чл.235 от ГПК, въз основа на събраните по делото доказателства, съдът
намира следното:
От Удостоверение за наследници изх.№0022/19.02.2016 г., издадено от
кметството на село Анево, община Сопот /на л.7 от делото на СГС/ се установява, че
пострадалият Р. Ц. К. е починал на 44 години като неженен, и е оставил за своя
единствена наследница по закон първоначалната ищца К. Ф. Б. – негова майка, с
постоянен адрес в гр. ***, ул.“***“ №*, която към момента на смъртта му е била на 64
години.
От Удостоверение за наследници изх.№72/12.05.2021 г., издадено от кметството
на гр. Баня, община Карлово /на л.26/ се установява, че първоначалната ищца К. Ф. Б.
е починала на 25.04.2021 г. като вдовица, и е имала пет деца – пострадалият Р. Ц. К., с
постоянен адрес: с. ***, община ***, ул.“***“ №**, починал преди нея, и още четири
деца – Н. Ц. С. и Ф. Ц. К., двамата с постоянен адрес в с. ***, ул.“***“ №**, както и А.
С. Б. и С. С. Т., двамата с постоянен адрес: гр. ***, ул.“***“ №*.
От показанията на разпитания по делото свидетел Л. В. /без родство/ се
установява, че свидетелят познава първоначалната ищца К.Ф. повече от 20 г., и знае, че
тя няма съпруг, като освен починалия, има и други деца. Починалият син /при
разпита свидетеля не споменава името му/ живеел в с. ***, което е на 15 км. от гр.
4
Баня, където живее ищцата. Ищцата веднъж седмично ходела при сина си на гости, той
също идвал в гр. Баня в дома на майка си и много помагал в домакинската работа,
цепел дърва. Двамата си помагали финансово. След смъртта на сина ищцата видимо
се променила – отслабнала, притеснила се. Синът и майката имали прекрасни
отношения, ходели заедно да пият кафе.
При така събраните по делото доказателства, съдът намира, че ищцата и
пострадалият са поддържали близки отношения, основани на взаимна помощ и
подкрепа. Пострадалият към момента на смъртта си е бил на 44 години, не е имал свое
семейство, живеел е в отделно домакинство в близко населено място, водел е
самостоятелен живот, но е подкрепял своята майка, като ежеседмично я посещавал и
подпомагал в домакинските дейности. Към момента на смъртта му ищцата е била на 64
години, неомъжена, не е получавала доходи от трудово право или пенсия, но е
декларирала, че притежава ½ от къща в с. Баня, и получава трудови доходи от сезонна
работа. Няма данни да е била зависима финансово именно от този неин син, а това
обстоятелство не може да се предполага, предвид различното местоживеене на
двамата, както и наличието на други две нейни деца, с които е живеела на един адрес в
гр. ***, на ул.“***“№* /видно от удостоверението за наследници, представено пред
въззивната инстанция/. Няма данни ищцата да е била в лошо здравословно състояние, а
и същата е декларирала, че получава доходи от сезонна работа, което предполага, че
същата към настоящия момент е все още в относително добро здравословно състояние
и е работоспособна. Въпреки това, напредналата й възраст предполага, че вбъдеще
нейната нужда от финансова подкрепа и лични грижи ще нараства, а възможността й
да получи такива от това нейно дете, е отнета. Съдът съобразява обаче, че ищцата има
още четири деца, които са в трудоспособна възраст, като две от тях живеят с нея на
същия адрес, поради което смъртта на сина й Р. Ц. К. не я е лишила от възможност да
получава финансова подкрепа и лични грижи от другите ѝ деца.
При така приетото за установено от фактическа страна, съдът намира, че сумата
от 140 000 лв. представлява справедливо обезщетение за претърпените от ищцата
неимуществени вреди от смъртта на сина й Р. Ц. К., като този размер е съобразен с
критериите за справедливост, формулирани с ППВС №4/1968 г., с икономическата
конюнктура в страната към момента на увреждането /това обезщетение се равнява на
333 МРЗ, при МРЗ през 2016 г. в размер на 420 лв./месечно, и 127 пъти средния
паричен разход за едно лице, който през първото тримесечие на 2016 г.е бил в размер
на 1102 лв., по данни в публичния сайт на НСИ
https://infostat.nsi.bg/infostat/pages/reports /, както и на установената съдебна практика
по сходни случаи.
По отношение на релевираното от ответника възражение за принос на
пострадалия за настъпване на вредоносни резултат, съдът намира следното:
От приетата по делото Съдебно-медицинска експертиза вх.№497221/10.04.2018
г. /на л.132/ се установява, че от извършено химическо изследване на кръвна проба,
взета от тялото на пострадалия, се доказва наличие на етилов алкохол в кръвта на
пострадалия, в количество 2,5 промила, което количество е на границата между средна
и тежка степен на алкохолно опиване, която по принцип се характеризира с нарушена
координация на движенията, силно нарушено равновесие и походка, забавени реакции
и мислене. При изслушването на експертизата в о.с.з. на 23.04.2018 г. вещото лице
уточнява, че въздействието на посочената концентрация на алкохол в кръвта върху
конкретния организъм е силно индивидуално, като зависи от множество индивидуални
5
фактори – колко често човекът употребява алкохол, какъв вид алкохол е бил
употребен, какво е количеството на ензима „алкохолна дехидрогеназа“ при конкретния
човек, каква е толерантността му към алкохол, какво е състоянието на бъбреците,
черния дроб и белия дроб, за които фактори при пострадалия по настоящото дело няма
събрани доказателства /събраните в тази връзка гласни доказателствени средства по
наказателното дело не могат да се ценят от настоящия съд/. Експертизата сочи, че е
имало случаи, при които хора с по-висока концентрация на алкохол в кръвта са били в
състояние да управляват автомобил. От събраните по делото гласни доказателствени
средства чрез разпита на свидетеля И. Н. Д. /делинквент, водач на увреждащото МПС/
не се установява какво е било поведението на пострадалия непосредствено преди
процесното ПТП – същият твърди, че тъмен силует навлязъл в коридора на движение
на автомобила на около 5 метра пред автомобила, като свидетелят нямал време за
реакция, и не разпознал, че е човек, не видял преди това пешеходец да се движи по
платното.
При така събраните по делото доказателства съдът намира да не се установява
по несъмнен начин, че установената по делото концентрация на алкохол в кръвта на
пострадалия от 2,5 промила, да е в причинна връзка с настъпването на процесното ПТП
– от една страна експертизата сочи, че повлияването на конкретния човек от
посочената концентрация на алкохол в кръвта е строго индивидуално, като се влияе от
множество фактори, за които по делото няма данни, а от друга страна липсват
доказателства в каква степен в конкретния случай поведението на пострадалия е било
повлияно от употребения алкохол.
От приетата Комплексна медицинска и автотехническа експертиза с вх.
№123456/28.09.2018 г. /на л.132/ се установява, че ударът между автомобила и
пешеходеца е настъпил в дясната пътна лента за движение на ППС в посока към гр.
Сопот. Съобразно получените от пострадалия увреждания, експертизата обосновава
извод, че автомобилът е ударил пешеходеца с предната си дясна част, като
пешеходецът е бил обърнат с гръб към лекия автомобил. Първоначалният удар е
осъществен между бронята на автомобила и левия крак в областта на задколянната
ямка, при което се е получил описания при огледа на трупа деколман. Впоследствие
тялото на пострадалия е преминало през предния капак на автомобила, с ротация по
посока на часовниковата стрелка, десният крак е влязъл в съприкосновение с десния
преден фар, при което се е получило счупването на пищялните кости. Тялото е
продължило да се движи към челното стъкло, и главата е влязла в съприкосновение със
стъклото в десния край в горната му част, при скорост на автомобила в този момент от
60-80 км/ч. След този удар тялото е отхвърлено встрани от пътното платно, където е
намерено. Така описаният механизъм на получаване на уврежданията отговаря на
движение на пострадалия в едно и също направление с посоката на движение на лекия
автомобил. От огледния протокол се установява, че вдясно от пътя /считано по
посоката на движение на автомобила/, е имало затревен банкет с ширина 0,65 м., но
експертизата не дава категоричен отговор дали към момента на настъпване на
произшествието този банкет е бил използваем, с оглед установените атмосферни
условия по време на настъпването на ПТП – валял е дъжд, което предполага разкалян
банкет. Установява се, че ударът между автомобила и пешеходеца не би настъпил, ако
пешеходецът се е движел по банкета.
Същевременно, по делото е установено, че произшествието е настъпило в
тъмната част от денонощието, като времето е било дъждовно. Въпреки това,
експертизата установява, че автомобилът е бил оборудван с халогенни фарове, при
6
които пространството пред автомобила се осветява на къси светлини пред фронта на
автомобила на около 65-70 метра, десния сектор пред автомобила се осветява на около
70 м. пред автомобила и на около 5-6 м. вдясно от десния габарит на автомобила.
Видимост от наличието на улично осветление се подобрява, като експертизата приема
да е била налице на отстояние около 65 м. пред автомобила. Както от огледния
протокол, така и от показанията на св.Д., така и от приетата КСМАТЕ, се установява,
че на мястото на произшествието е имало улично осветление, макар и само от лявата
страна на пътното платно /спрямо посоката на движение на автомобила/. В огледния
протокол също е отразено, че видимостта на мястото на произшествието е била добра.
Експертизата изчислява, съобразно мястото на удара на тялото върху предното стъкло
на автомобила и настъпилите деформации, че ударът е настъпил при скорост на
движение на автомобила около 60 км/ч. При тази скорост опасната зона за спиране е
била около 54 км./ч., като водачът е имал възможност да възприеме пешеходеца, когато
е бил на около 71-73 м. от него, и да преустанови движението на автомобила, така че
ударът да бъде предотвратен.
В тази връзка е налице известно разминаване между заключението, депозирано
от единичната САТЕ, и изготвената по делото КСМАТЕ. Съдът кредитира в тази
връзка изцяло заключението на изготвената КСМАТЕ, тъй като и двете заключения –
и първоначалното, и изготвеното съвместно с в.л. медик, са изготвени от един и същи
автотехнически експерт – в.л. С. А., който при изслушване на първоначалната
експертиза в открито съдебно заседание на 23.04.2018 г. е направил изявление, че е
необходимо коригиране на заключението именно в тази част, поради допусната
техническа грешка, която оказва влияние върху изводите на експертизата, макар да не
променя крайния извод за предотвратимост на произшествието от страна на водача на
автомобила. В тази връзка са събрани и гласни доказателства чрез разпит на св. Д.,
който твърди, че не е могъл да възприеме пешеходеца преди удара, а го е възприел,
когато той е бил в опасната зона за спиране, поради което водачът изобщо не е могъл
да реагира. Съдът в тази част не кредитира показанията на свидетеля Д., като ги
преценява на основание чл.172 от ГПК, и отчита заинтересоваността на свидетеля,
предвид воденото срещу него наказателно производство.
С влязлата в сила на 07.10.2020 г. Присъда №17/12.03.2019 г. по НОХД
№666/2018 г. на Пловдивския окръжен съд – НО, изменена с решение №69/05.05.2020
г. по ВНОХД №231/2019 г. на ПАС, потвърдено с Решение №108/07.10.2020 г. по к.д.
№477/2020 г. на ВКС – III н.о., е бил признат за виновен за извършено престъпление
по чл.343, ал.1, б.“в“, вр. чл.342, ал.1 от НК, като е извършил нарушение на чл.20, ал.2,
изр.1 от ЗДвП, изразяващо се в движение с несъобразена с пътните условия скорост,
което е довело до настъпване на процесното ПТП и причиняване по непредпазливост
на смъртта на пострадалия Р. Ц. К..
При така събраните доказателства съдът намира за установено от фактическа
страна, че пострадалият Р. Ц. К. е допуснал нарушение на правилата за движение по
пътищата, а именно – на чл.108, ал.1 от ЗДвП, като не се е движел по наличния край
пътя банкет, а по платното за движение на превозните средства. Не се установява по
несъмнен начин съществуващият банкет да е бил неизползваем, но дори да се приеме,
че същият е бил разкалян от валящия дъжд, то на осн. чл.108, ал.2 от ЗДвП
пешеходецът е бил задължен да се движи по пътното платно в посока, противоположна
на движението на превозните средства, и възможно най-близо до лявата граница на
пътното платно. В конкретния случай се установява, че пешеходецът се е движел по
пътното платно, в лентата за движение в посоката на движение на лекия автомобил,
7
близо до дясната граница на пътното платно. Ако бе изпълнил задълженията си да се
движи по банкета, а ако това е било невъзможно – да се движи по пътното платно, в
лентата за насрещно движение на превозните средства, и възможно най-близо до
лявата граница на пътното платно, пешеходецът би попаднал извън коридора на
движение на увреждащия автомобил, и произшествието не би настъпило. Ако се бе
движил близо до лявата граница на пътното платно, и насрещно на автомобилите,
пешеходецът в конкретния случай би попаднал в добре осветения участък от пътното
платно и би бил видим за превозните средства от значително по-далечно разстояние,
предвид наличното улично осветление отляво на пътя. Наред с това, той би могъл да
възприеме отдалече приближаващите превозни средства, и да се отстрани от коридора
им на движение. Ето защо, съдът намира, че неправомерното движение по пътното
платно на пострадалия, като пешеходец, в равна степен с поведението на водача на
превозното средство е допринесло за настъпване на произшествието, поради което
приносът на пострадалия за настъпването на процесното ПТП следва да се определи в
размер на 50%.
На основание чл.51, ал.2 от ЗЗД, справедливото обезщетение следва да бъде
редуцирано, съобразно така приетия от съда принос на пострадалия, в размер на 50%,
което обуславя основателност на предявения иск до размера от 70 000 лв.
Като е достигнал до различни фактически и правни изводи, първостепенният
съд е постановил неправилно решение в обжалваната осъдителна част, което следва да
се отмени в тази част, и вместо това да се постанови ново решение по съществото на
спора, с което предявеният иск за присъждане на обезщетение за неимуществени
вреди, да се отхвърли за разликата над 70 000 лв., до уважения размер от 140 000 лв.
Решението на първостепенния съд следва да се отмени и в частта му, в която
ответникът е осъден да заплати законна лихва върху главница над размера от 70 000
лв.
При този изход от спора, решението на първостепенния съд следва да се отмени
частично и в частта му за разноските, които ответникът е бил осъден да заплати. С
решението на първостепенния съд съдът е осъдил ответника на осн. чл.38 ЗАдв. да
заплати на процесуалния представител на ищеца – адв. П. К., сумата от 5196 лв. с ДДС.
Предвид отмяна на решението за разликата над сумата от 70 000 лв., решението в
частта за разноските, с която е присъдено на адв. П. К. адвокатско възнаграждение
следва да се отмени за разликата над размера от 2598 лв. до присъдения размер 5 196
лв.
На осн. чл.78, ал.1 от ГПК, в полза на жалбоподателя следва да се присъдят
направените от нея разноски за въззивното производство. Със списък по чл.80 от ГПК
въззивникът е претендирал разноски за държавна такса в размер на 1400 лв., както и
разноски за юрисконсултско възнаграждение, които съдът да определи по реда на
чл.78, ал.8 от ГПК. Предвид липсата на фактическа и правна сложност на делото във
въззивната инстанция, съдът определя юрисконсултско възнаграждение при условията
на чл.25, ал.1 от НЗПП, в размер на 200 лв.
На ответника следва да бъдат присъдени и ½ част от направените от него
разноски за първоинстанционното производство. Със списък по чл.80 от ГПК
ответникът е претендирал разноски в размер на 590 лв. за депозити за експертизи и
свидетел, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съдът намира, че за
първоинстанционното производство следва да се определи юрисконсултско
възнаграждение в размер на 450 лв., предвид проведените множество съдебни
заседания, и извършените процесуални действия. Или общия размер на разноските на
8
ответника за първоинстанционното производство се установяват в размер на 1040 лв.,
от които съобразно резултата от въззивната инстанция, на ответника следва да се
присъди ½ - т.е. сумата от 520 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №260843 от 09.02.2021 г., постановено по гр.д.№10624 по
описа за 2016 г. на Софийски градски съд – I ГО – 3-ти състав, В ЧАСТТА МУ, с която
ответникът „ДЗИ – Общо застраховане“ЕАД, с ЕИК121718407, е осъден да заплати на
основание чл.226, ал.1 от КЗ, на К. Ф. Б., с ЕГН**********, сумата над размера от 70
000 лв./седемдесет хиляди лева/ до присъдения размер от 140 000 лв. /сто и
четиридесет лева/ - частичен иск от сумата 220 000 лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от смъртта на нейния син Р. Ц. К., с
ЕГН**********, настъпила в резултат от ПТП, осъществило се на 12.01.2016 г.,
КАКТО И В ЧАСТТА МУ, с която ответникът „ДЗИ – Общо застраховане“ЕАД, с
ЕИК121718407, е осъден да заплати на К. Ф. Б., с ЕГН**********, законната лихва
върху главница над размера от 70 000 лв., за периода от датата на ПТП – 12.01.2016 г.,
до окончателното плащане, КАКТО И В ЧАСТТА, с която ответникът „ДЗИ – Общо
застраховане“ЕАД, с ЕИК121718407, е осъден на осн. чл.38 от ЗАдв. във вр. чл.78, ал.1
от ГПК, да заплати на адвокат П. К., със служебен адрес: гр. Казанлък, ул.“Славянска“
№6, офис 10, адвокатско възнаграждение над размера от 2598 лв. /две хиляди
петстотин деветдесет и осем лева/, до присъдения размер 5 196 лв., И ВМЕСТО ТОВА,
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от К. Ф. Б., с ЕГН**********, с постоянен адрес: гр.
***, ул.“***“№*, починала в хода на процеса и заместена на осн. чл.227 от ГПК от
своите наследници по закон – нейните деца С. С. Т., с ЕГН**********, Н. Ц. С., с ЕГН
**********, А. С. Б., с ЕГН **********, и Ф. Ц. К., с ЕГН **********, против „ДЗИ –
Общо застраховане“ЕАД, с ЕИК121718407, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул.“Г. Бенковски“№3, иск с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм./, за
присъждане на застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
смъртта на сина Р. Ц. К., с ЕГН**********, настъпила в резултат от ПТП,
осъществило се на 12.01.2016 г., по вина на И. Н. Д., като водач на застрахован при
ответника лек автомобил „Мазда 626“, с рег.№********, за размера над сумата от
70 000 лв. /седемдесет хиляди лева/ до размера от 140 000 лв. /сто и четиридесет лева/,
предявен като частичен от сумата 220 000 лв.
ОСЪЖДА С. С. Т., с ЕГН**********, Н. Ц. С., с ЕГН **********, А. С. Б., с
ЕГН **********, и Ф. Ц. К., с ЕГН **********, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, да
заплатят на ДЗИ – Общо застраховане“ЕАД, с ЕИК121718407, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул.“Г. Бенковски“№3, сумата от 1600 лв. /хиляда и шестстотин
лева/, представляваща разноски за въззивното производство, както и сумата от 520 лв.
/петстотин и двадесет лева/, представляваща разноски за първоинстанционното
производство.
Решението подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.3, т.1 от
ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните, с касационна жалба пред
Върховния касационен съд, при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 от
9
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10