ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
гр.Русе, 01.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-Русе, II-ри състав, в закрито заседание на 01 март през две хиляди двадесет и трета
година, в състав:
СЪДИЯ: Спас Спасов
като разгледа докладваното от съдията адм. д. № 580 по описа за 2022
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба на А.М.К., с адрес ***, чрез
адв. Н., против заповед № РД-01-4021/06.12.2022 г. на кмета на община Русе, с
която оспорващата и съпругът й Ш.А. К. са настанени в апартамент 19, етаж 7,
вход 4, бл. 114, ж.к. „Чародейка“, гр. Русе, състоящ се от три стаи, кухня,
сервизни помещения, изба, собственост на община Русе, със срок до
пренастаняването им в жилище, отговарящо на нормите на чл. 22, ал. 1 от Наредба
№ 6 на ОбС - Русе, но не повече от 1 година, считано от датата на връчване на
настанителната заповед.
В жалбата се излагат съображения, че със заповед № 3275/18.12.2017
г. на кмета на община Русе семейството й е било настанено в същия апартамент за
срок от 5 години. Освен съпругът били настанени и синът им – Р.С.О., съпругата
му Ф.М. М. и внукът на оспорващата – Алкин Руждиев Сабриев. Сочи се, че
последните три лица не фигурират в новата (обжалваната) настанителна заповед.
Иска се отмяна на заповедта като противоречаща на Наредба № 6 на Общински съвет
– Русе.
С разпореждане от 13.02.2023 г. съдът е оставил жалбата без
движение като е указал на оспорващата да посочи дали жалбата се подава в лично
качество и да мотивира правния си интерес от оспорването, доколкото оспорваната
заповед се явява благоприятен административен акт за г-жа К..
В изпълнение на указанията жалбоподателката посочва, че оспорва
заповедта в лично качество. Същата се явявала неблагоприятна за нея, тъй като
на домакинството е необходима допълнителна стая (очевидно се има предвид, че по
нормите за настаняване оспорващата в бъдещ момент ще бъде настанена в жилище с
подходяща площ само за двама души), тъй като на съпругът й е назначен асистент
– тяхната снаха. Изрично се посочва, че административният акт се оспорва в
частта, с която адресатите са пренастанени в по-малко жилище, тъй като то няма да
е достатъчно за настаняване на останалите трима родственици.
При тези данни съдът
намира, че жалбата е недопустима поради липса на правен интерес от оспорването.
В конкретния случай със заповедта - предмет на жалбата, се
създават само права за оспорващата, тъй като е разпоредено настаняването й в
общинско жилище и не се засягат каквито и да е права или законни интереси на
жалбоподателката, нито й се вменяват задължения, каквито до този момент не е имала.
С оспорената заповед не е разпоредено пренастаняването й в
по-малко жилище, както се твърди в жалбата, а е определен срок на настаняването
й, което е задължително за наемното правоотношение, което има за предмет имот
частна общинска собственост.
При съпоставянето на съдържанието на предходната настанителна
заповед - № РД-01-3275/18.12.2017 г. и съдържанието на обжалваната заповед, е
видно, че оспорващата е настанена отново в същото „голямо“ жилище, но с
различна продължителност на настаняването – до 1 година.
Следователно оспорената заповед не засяга правната й сфера по неблагоприятен
начин, напротив, нейното искане за настаняване в общинско жилище е било
изпълнено, поради което тя е лишена от пряк и непосредствен правен интерес от
оспорване на нейната законосъобразност.
Неотносимо за допустимостта на жалбата срещу оспорения
административен акт е твърдяното от жалбоподателката обстоятелство, че не са
налице предпоставките за пренастаняването й в по-малко жилище, тъй като с
оспорената заповед е разпоредено настаняването й в същото общинско жилище, а не
в по-малко такова. С жалбата се твърди едно предполагаемо засягане на правата
на оспорващата, каквото не е налице към момента на оспорването.
Липсата на диспозитив за настаняване на синът й, снаха й и внукът
й в същото жилище също не формира наличие на неблагоприятно засягане спрямо нея.
Родствениците са били посочени от г-жа К. в декларация-искане за
настаняване. Въз основа на това обстоятелство те са станали страни в
производството пред административния орган. Макар да не са преки адресати на
обжалваната заповед те са активнолегитимирани да я обжалват самостоятелно, тъй
като тя ги засяга неблагоприятно (и тримата са пълнолетни).
Жалбоподателката не е
процесуален субституент на тези
лица (за което обстоятелство изрично е посочила, че подава жалбата в лично
качество) и
не разполага със самостоятелно право на жалба в защита на чуждото материално
право, който извод следва и от текста на чл. 26, ал. 2 от ГПК, намиращ
приложение по силата на чл. 144 от АПК.
Следователно тя няма
правен интерес да оспорва акт, който не засяга нейни права.
Така мотивиран и на
основание чл. 159, т. 4 от АПК, Административен съд – Русе, II-ри състав
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба
на А.М.К. против заповед № РД-01-4021/06.12.2022 г. на кмета на община Русе
ПРЕКРАТЯВА производството по дело № 580/2022 г. на АС - Русе
Определението може да се
обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: