Р Е Ш Е Н И Е
Номер 267 06.07.2018 г.
Град Перник
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Пернишкият районен съд VІ-ти нак. състав
На 26 април Година 2018
В публичното
заседание в следния състав:
Председател: Силвия Димитрова
Секретар: Катя Василева
Прокурор:
Като разгледа докладваното от съдията АНД № 264 о описа за 2018 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 17-1158-002276/30.06.2017 г, издадено от С. Г. . – началник на сектор
“ПП” при ОДМВР - гр. Перник, на Р.А.Н. с ЕГН ********** и адрес: ***, е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева на основание чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП за
извършено нарушение по чл.20, ал.2 от ЗДвП.
Против посоченото наказателно постановление е постъпила
жалба от Р.А.Н., като се сочи, че в същото липсват задължителни
законоустановени реквизити, а именно: описание на нарушението и
обстоятелствата, при които е извършено, и с това е накърнено правото му на
защита.
Въззиваемата страна, в съпроводително писмо към
преписката, моли наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно. Същата, редовно призована, не изпраща представител за съдебно
заседание.
Пернишкият
районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на
чл.14 и чл.18 от НПК, както и доводите на страните, намира за установено
следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от
надлежно легитимирано лице, което има правен интерес от обжалването, поради
което същата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана.
От фактическа страна:
На 24.05.2017 г., около 08:50 часа, свидетелят Р.Г.А. и В.С.М. –
мл.автоконтрольори в сектор ПП при ОДМВР – Перник, посетили пътнотранспортно
произшествие, което било настъпило на път АМ “Струма”, на пътен възел
“Даскалово”, в територията на община Перник. На място установили лек автомобил
с рег. № Е 5034 КТ, който бил самокатастрофирал в предпазната мантинела. Като
водач на същия се представил жалбоподателя Р.А.Н.. Тъй като валяло дъжд и пътят
бил мокър свидетелят А. предположил, че причината за произшествието е
движението с несъобразена скорост с пътните условия /мокър път/ и атмосферните
условия /дъжд/, заради които водачът е загубил контрол над управляваното от
него МПС. Считайки, че по този начин Н. е извършил нарушение по чл.20, ал.2 от ЗДвП, свидетелят А. образувал срещу него административнонаказателно
производство със съставянето на АУАН с бланков № 813173/24.05.2018 г. Актът бил
предявен на сочения за нарушител, който се запознал със съдържанието му и го
подписал без възражения. Допълнителни такива не представил и в срока по чл.44,
ал.1 от ЗАНН.
На 30.06.2017 г., въз основа на събраните по преписката
доказателства и след проверка по реда на чл.52, ал.4 от ЗАНН, наказващият орган
приел, че са налице основанията по чл.53, ал.1 от ЗАНН и издал процесното наказателно постановление, с което ангажирал
административнонаказателната отговорност на Р.А.Н. за
нарушение по чл.20, ал.2 от ЗДвП.
Гореизложената фактическа обстановка съдът прие за
установена по несъмнен начин, като взе предвид съставеният АУАН с бланков № 813173/24.05.2018 г., Заповед № 8121з-748/24.06.2015 г. на министъра
на вътрешните работи, рецептурни бланки от НЗОК и свидетелските показания на актосъставителя Р.Г.А. – мл.автоконтрольор към сектор “ПП” при
ОДМВР – Перник.
От правна страна:
Жалбата е процесуално допустима. Същата е подадена в
законоустановения срек от лице, което има право на обжалване и срещу подлежащ
на обжалване акт.
Атакуваното наказателно постановление е издадено от
компетентен орган, въз основа на АУАН, съставен от оправомощено за това лице,
съгласно приетата и приложена като доказателство заповед на министъра на
вътрешните работи. Спазени са всички законоустановени срокове по ЗАНН.
В случая, наказващият орган е ангажирал отговорността
на Н. за нарушение по чл.20, ал.2 от
ЗДвП /Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на
движението да се съобразяват с атмосферните условия, релефа на местността, със
състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера
и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат
в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие.
Водачите са длъжни да намалят
скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за
движението./ и жалбоподателя
е санкциониран на основание чл.179, ал.2 от Закона за движението по пътищата
/„Който поради движение със несъобразена скорост, неспазване на дистанция или
нарушение по ал.1 причини пътнотранспортно произшествие, се наказва с глоба от
100 до 200 лева, ако деянието не съставлява престъпление”/. Изложената в
наказателното НП фактическа обстановка относно нарушението съвпада с
описанието, направено в АУАН. Така
формулирано обаче, обвинението се свежда до една констатация за нарушение,
която не е обоснована с конкретни факти, които да изпълнят изискването по
чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН и да дадат възможност за преценка осъществяването на
елементите от обективна страна на състава, респ. за проверката обосноваността и
законосъобразността на вмененото на Ноколов
нарушение.
Непълното описание на конкретните фактически
обстоятелства, при които е извършено нарушението и отсъствието на признаци от
състава му нарушава изискванията на ЗАНН към формата и съдържанието на
наказателното постановление, и в предвид това, че същите са императивни -
обосновава извод за незаконосъобразност на
обжалвания административен акт. Констатираният недостатък е
съществен и поради това, че рефлектира върху правото на защита на
жалбоподателя, ограничавайки възможността му да разбере какво точно нарушение
му се вменява, при какви обстоятелства се твърди, че го е извършил и въз основа
на какви факти. Не на последно място, непълното излагане на фактите и
обстоятелствата, относими към предмета на доказване,
възпрепятства и съдебния контрол по съществото на спора, т.е. проверката за
обоснованост и правилност на констатацията за нарушение.
Нарушението е съществено, тъй като засяга
състава на административното нарушение визирано в подлежащия на съдебен контрол
акт, като не позволява установяване на самото му извършване, поради което и не
подлежи на саниране /арг. чл.53, ал.2 от ЗАНН/.
Изложените съображения мотивират съда да
приеме обжалваното наказателно постановление за незаконосъобразно и издадено в противоречие с процесуалния закон, а това обосновава извода, че следва да бъде отменено на процесуално основание без да е необходимо
разглеждането на спора и доводите на страните по същество.
Мотивиран от изложеното и на основание
чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 17-1158-002276/30.06.2017 г, издадено от С. Г. Л. – началник на сектор
“ПП” при ОДМВР - гр. Перник, с което на Р.А.Н. с ЕГН ********** и адрес: ***,
е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева на основание чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП за
извършено нарушение по чл.20, ал.2 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд – гр. Перник на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния
кодекс - в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/П/
Вярно с оригинала.
М.С.