№ 103516
гр. С, 28.10.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Частно гражданско
дело № 20221110147473 по описа за 2022 година
намери следното:
Производството е образувано по заявление на АСВ ЕАД с ЕИК: *** за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу Н. Н. С. с ЕГН:
********** и адрес: гр. С, ЖК Д, бл.21, вх.3, ет.3, ап.54, общ. С, обл. С (столица) за сумата
400,00 лева (четиристотин лева), представляваща главница по Договор за паричен заем
Номер: 542021/29.06.2021 г., сключен между длъжника и СК ООД, ЕИК *** , ведно със
законна лихва от 31.08.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 22,11 лева (двадесет и
два лева и 11 стотинки), представляваща договорна възнаградителна лихва, сумата 144,01
лева (сто четиридесет и четири лева и 01 стотинка), представляваща обезщетение за забава
за периода от 07.07.2021 г. до 30.08.2022 г., както и държавна такса в размер на 25,00 лева
(двадесет и пет лева) и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лева (петдесет
лева).
Съгласно разпоредбата на чл.411, ал.2, т.2 ГПК, за да се издаде заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, искането следва да не е в противоречие
със закона или с добрите нрави.
В случая заявителят претендира вземания по Договор за паричен заем Номер:
542021/29.06.2021 г., сключен между длъжника и СК ООД, ЕИК ***, вземанията по който са
прехвърлени на заявителя с Приложение №1 от 10.02.2022 г. към Договор за покупко-
продажба на вземания (цесия) от 26.08.2021 г. Следователно претенцията е основана на
договор за потребителски кредит по смисъла на глава III от Закон за потребителския кредит,
поради което отношенията между страните се регулират от правилата на специалния закон.
Съгласно чл.33, ал.1 и ал.2 от ЗПК, при забава на потребителя кредиторът има право
само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, в размер на законната
лихва. Заявителят твърди в резултат настъпилото неизпълнение на задълженията на
длъжника в негова полза да съществува вземане в размер на 144, 01 лева за обезщетение за
1
забава за периода от 07.07.2021 г. до депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК, т.е. до
30.08.2022 г. С уточнителна молба от 10.10.2022 г. заявителят изрично посочва, че сумата е
начислена в размер на законната лихва единствено върху „претендирана и непогасена
главница (използван финансов ресурс)“/, т.е. върху сума в размер на 400 лева, доколкото
това е претенцията за главница по заявлението.
Претендираното вземане за сумата 144,01 лева, независимо от формалното
посочване от заявителя, не е в размер на законната лихва, която за периода от 07.07.2021 г.
до 30.08.2022 г., изчислена върху главница от 400 лева, възлиза на 46,67 лева, т.е. повече от
три пъти по-малко от претенцията на кредитора. Следователно очевидно е, че
претендираната от заявителя сума не е законната лихва по просрочени задължения в левове
и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.
По този начин претенцията за сумата от 144,01 лева съдът намира да е в явно противоречие с
императивната разпоредба на чл. 33 ЗПК, поради което и за нея не следва да бъде издадена
заповед за изпълнение на парично задължение на основание чл. 411, ал. 1, т. 2 ГПК.
По разноските
С оглед частично отхвърляне на заявлението искането за разноски за държавна
такса в размер над 18,64 лева до пълния предявен размер – 25 лева следва също да бъде
отхвърлено.
За заповедното производство юрисконсултското възнаграждение съдът определя на
50 лева, предвид едностранния характер на производството и липсата на фактическа и
правна сложност, от което се дължи част, съответна на уважената частта от претенциите по
заявлението, а в останалата част за разликата над 37,28 лева до пълния претендиран размер –
50 лева претенцията за разноски се явява неоснователна.
По тези съображения заявлението следва да бъде отхвърлено на основание чл.411,
ал.2, т.2 ГПК в посочените части.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ на основание чл.411, ал.2, т.2 ГПК заявление на АСВ ЕАД с ЕИК: ***
за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу Н. Н. С.
с ЕГН: ********** и адрес: гр. С, ЖК Д, бл.21, вх.3, ет.3, ап.54, общ. С, обл. С (столица) за
сумата 144,01 лева (сто четиридесет и четири лева и 01 стотинка) – претендирано
обезщетение за забава за периода от 07.07.2021 г. до 30.08.2022 г. по Договор за паричен
заем Номер: 542021/29.06.2021 г., сключен между длъжника и СК ООД, ЕИК ***, както и в
частта за разноските за разликата над 18,64 лева до пълния претендиран размер за държавна
такса в размер на 25,00 лева и над 37,28 лева до пълния претендиран размер – 50 лева за
юрисконсултско възнаграждение
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд
2
в едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3