Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 12.05.2021 г.
СГС, VI-4 състав, в закрито съдебно заседание на дванадесети май две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ВРАНЕСКУ
ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН КОЛЕВ
НИКОЛА
ЧОМПАЛОВ
Като
разгледа докладваното от съдия Чомпалов ч.гр. дело
№ 3293/21
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.435 ал.2, т.7 ГПК. СГС е сезиран с жалба от З. „Е.“ АД
срещу постановление от 16.02.2021 г. на ЧСИ В.М.по изп.дело N 20218600400204, с което е отказано да се намали
размерът на адвокатско възнаграждение на взискателя. Според жалбоподателят,
който е длъжник в изпълнението, постановлението за разноски на съдебния
изпълнител е незаконосъобразно, защото не е представен документ, който да
удостоверява, че е изплатено от взискателя адвокатско възнаграждение в размер
на 1100 лв. Освен това няма основание да се приемат разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 1100 лв., защото освен подаване на молбата за
образуване на изпълнително дело други изпълнителни действия не са извършени. Иска
се от жалбоподателя да се отмени постановлението за разноски на съдебния
изпълнител и да се намали адвокатското възнаграждение до минималния размер от
200 лв.
Ответникът по жалбата /взискател
в изпълнението/ Г.Х.И.не е подал отговор и не взема становище по жалбата.
Представени са мотивите на съдебния
изпълнител, в които се сочи, че размерът
на приетите разноски за адв.възнаграждение на взискателя е съобразен с
предвидения минимален размер в Наредба N 1 от 09.07.2004 г., който се полага за образуване на
изп.дело и за процесуално представителство за извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания.
Изп.дело N 20218600400204 на ЧСИ В.М.е образувано по молба на Г.Х.И.от 12.02.2021 г. въз
основа на изп.лист от 01.02.2021 г. на САС, 7 с-в, по гр.дело N 2902/20 г., с който
длъжникът З. „Е.“ АД е осъден да заплати
сумата от 26 000 лв., ведно със законната лихва от 29.03.2018 г., както и
сумата от 1432 лв., ведно със законната лихва от 29.03.2018 г. С молбата
взискателят на основание чл.18 ЗЧСИ е овластил съдебният изпълнител да определи
начина на изпълнение.
Представен
е договор за правна защита и съдействие от 10.02.2021 г., от който се
установява, че между взискателя и адвокат Керанова е уговорено адвокатско
възнаграждение от 1100 лв. – за процесуално представителство по изп.дело. В
договора е посочено, че адв.възнаграждение е платено в брой.
С разпореждане от 12.02.2021 г. съдебният
изпълнител е приел разноските за адвокатско възнаграждение на взискателя в
размер на 1100 лв.
На 15.02.2021 г. длъжникът е получил поканата
за доброволно изпълнение, в която е включена сумата от 1100 лв. – адвокатско
възнаграждение на взискателя.
С молба от 12.02.2021 г. взискателят е
поискал от съдебния изпълнител да направи проверка за банковите сметки на
длъжника се наложи запор върху тях.
С молба от 15.02.2021 г. взискателят е
поискал от съдебния изпълнител да направи проверка за притежаваните от длъжника
МПС и да се наложи запор.
С разпореждане от 16.02.2021 г. съдебният
изпълнител е оставил без уважение възражението на длъжника за намаляване на
адвокатското възнаграждение.
На 27.11.2020 г. е преведена по сметка на
съдебния изпълнител сумата от 1112,27 лв.
С
обжалваното постановление от 04.12.2020 г. съдебният изпълнител е отказал да
намали размера на адвокатското възнаграждение на взискателя.
При така установената фактическа обстановка
съдът достигна до следните правни изводи:
Предмет
на производството пред съда е постановление на съдебния изпълнител за разноски
в изпълнението.
Жалбоподателят длъжник не е изпълнил
задълженията си по издадения срещу него в полза на взискателя изп.лист, поради
което е станал причина за образуване на изп.дело. Това означава, че на
основание чл.79 ал.1 ГПК сторените от взискателя разноски по изпълнението са за
сметка на длъжника.
С молбата
от 12.02.2021 г. за образуване на изп.дело процесуалният представител на
взискателя не е посочил способ за изпълнение, но на основание чл.18 ЗЧСИ е
възложил на съдебния изпълнител да определи начина на изпълнение. След като съдебният изпълнител на основание чл.18 ЗЧСИ е
овластен от взискателя да определи начина на изпълнение, взискателят няма право
на разноски за адв.възнаграждение за водене на изп.дело. Това е така, защото целта на възлагането по чл.18 ЗЧСИ е да се освободи взискателят от необходимостта да проучва
сам имущественото състояние на длъжника, да прави справки, да набавя документи,
книжа и други, да определя начина на изпълнението. Възлагането се отнася до действия, които се предприемат за
реалното събиране на вземането и удовлетворяване на взискателя.
След подаване на молбата за образуване на
изпълнение от 12.02.2021 г. е подадена в същия ден – на 12.02.2021 г. молба, с
която взискателят е поискал от съдебния изпълнител да направи проверка за
банковите сметки на длъжника и да наложи
запор върху тях, а три дни след това с молба от 15.02.2021 г. взискателят е
поискал от съдебния изпълнител да направи проверка за притежаваните от длъжника
МПС и да се наложи запор. По същество процесуалният представител на взискателя
освен да подаде молба на 12.02.2021 г. за образуване на изпълнение и
последващите молби от 12.02.2021 г. и от 15.02.2021 г., в които е посочил способ
на изпълнение, който представлява задължителен реквизит на молбата по чл.426 ал.2 ГПК, не е извършил други процесуални действия по защита и съдействие при
извършване на принудителни действия, които да са довели до погасяване на
задължението. Ето защо съдът намира, че в този случай взискателят има право на
адв.възнаграждение само за образуване на изп.дело, защото спрямо имуществото на
длъжника не са предприети принудителни действия, различни от посочения способ в
молбата от 12.02.2021 г., подадена в деня на подаване на молбата за образуване
на изп.дело.
Следва да се спомене, че с разпореждане от
26.02.2021 г. съдебният изпълнител е вдигнал запора, наложен върху откритата в
„Уникредит Булбанк“ АД банкова сметка ***, от което следва изводът, че
задължението по изп.лист е погасено, и то в срока за доброволно изпълнение.
Следователно спрямо имуществото на длъжника не са предприети принудителни
действия след изтичане на срока за доброволно изпълнение.
Поради ниската правна и фактическа сложност
на изпълнителното дело съдът намира, че на взискателя следва да се присъдят
разноски за адв.възнаграждение от 200 лв. – в минимален размер за образуване на
изп.дело.
С оглед на изложеното съдът намира, че
постановлението за разноски следва да се отмени и да се намали
адв.възнаграждение на взискателя до минималния размер от 200 лв. – за
образуване на изп.дело - чл.10, т.1 Наредба от 09.07.2004 г.
Мотивиран
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ постановлението за разноски от 16.02.2021 г. на ЧСИ В.М.по изп.дело N 20218600400204, с което е отказано да се намали
размерът на адвокатско възнаграждение на взискателя Г.Х.И., и вместо това
постановява:
НАМАЛЯВА на основание чл.78 ал.5 ГПК до размера от 200 лв. възнаграждението за
адвокат на взискателя Г.Х.И.по изп.дело N 20218600400204 на ЧСИ
В.М., възложено в тежест на длъжника З. „Е.“ АД.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.