Р Е Ш Е Н И Е
№……..…/…………..
Гр. София, 08.02.2018г.
Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-18-ти състав
в публично съдебно заседание на двадесет и девети януари през две хиляди и
деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИРОСЛАВА КАЦАРСКА
при участието на секретаря ЕЛИ ГИГОВА и при участието
на прокурора…..като разгледа
т.д.№ 3239 по описа за 2017г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 625 от ТЗ.
Молителят „Л.–Б.Б.” ЕООД е подал молба по чл. 625 от ТЗ с искане за откриване на производство по несъстоятелност на ответното търговско дружество „Е.” ЕООД, като в молбата твърди, че има вземания спрямо длъжника, произтичащи от договор за продажба на нефтопродукти от 04.02.2015г., по който първоначално ответникът погасявал задълженията си до месец ноември 2015г., след което по фактура № 3919/26.11.2015г. платил частично и с голямо закъснение. Твърди, че за периода от горепосочената фактура до 13.07.2016г. са издадени подробно описаните в таблица на стр.3-8 от исковата молба 142 фактури на обща стойност 4 099 758,67 лв., като последно погасяване по договора има в размер на 197 088 лв. на 23.06.2017г. Твърди се от молителя, че е налице състояние на неплатежоспособност на дружеството, като се иска откриване на производство по несъстоятелност, с начална дата след 23.06.2017г. В хода по същество поддържа претенцията чрез процесуалния си представител – адв. Вас Претендира и разноски.
Ответникът „Е.” ЕООД е подал писмен отговор от 15.03.2018г., с който оспорва молбата. Твърди, че молбата била недопустима по доводи, с които оспорва подведомствеността и подсъдността на делото. Твърди, че договорът от 04.02.2015г., на който се основава претенцията на страната бил с действие до 31.12.2015г., без възможност за удължаване, а се претендират плащания за последващ период. Твърди, че вземанията по процесните 142 фактури нито са изискуеми, нито ликвидни, тъй като той не бил правил заявки, както изисквала т.3.1 от Общите условия към договора. Твърди, че вземанията не са изискуеми поради сключеното споразумение от 26.06.2017г., с което същите са разсрочени на шест вноски, последната с падеж – 20.12.2022г. и неплащането се дължи на отсрочване, съот. разсрочване. Твърди, че има достатъчно и ликвидни активи за удовлетворение на кредиторите си. В хода на производството оспорва молбата чрез процесуалния си представител адв. Р., като претендира отхвърлянето й, присъждане на разноски и е заявил възражение за намаляване поради прекомерност на разноските на молителя.
Съдът като обсъди доводите на страните поотделно и в тяхната съвкупност и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
С исковата молба е представен договор под № 01 TRD-2015, сключен на 02.04.2015г. между ищеца „Л.– Б.Б.“ ЕООД като продавач и ответника „Е.“ ЕООД като купувач, по силата на който е уговорена продажбата на нефтопродукти с цел осъществяване на дейностите по зареждане на морски и речни плавателни средства. В чл.3 е уговорено, че договорът влиза в сила от подписването му и се сключва за срок до 31.12.2015г. включително. В чл.4 е уговорено как се формира цената, а в чл. 2.6 е посочено,че количествата са ориентировъчни, без задължителен характер и точните се заявяват от купувача и утвърждават от продавача по процедури и срокове, описани в Приложение №1 „Общи условия, приложими към договорите за покупко-продажба на нефтопродукти на „Л.– Б.Б.“ ЕООД, които са приложени на стр.21 и следващите. В чл.5 е уговорено, че плащането се извършва до 30 дни от датата на експедиция по банков път, като в т.5.8 е уговорена лихвата при забава. Приложени са сключените към договора 16 на брой анекси, с които страните се споразумяват за промяна на цената, а с анекс № 13/31.12.2015г. страните са уговорили удължаване на срока на договора до 31.12.2016г.
На стр. 51 и следващите / до стр. 268 от делото/, са представени издадените от молителя фактури на ответника, като същите са придружени от двустранно-подписани приемо-предавателни протоколи / стр.52, 55 и др./, с които се установява приемането и предаването на горивото в гр. Варна франко-превозно средство цистерни. Съдът констатира, че приложените фактури също са двустранно подписани, включително и за получател, а именно ответното дружество.
Към отговора на ответника е представено предложение от него до кредитора-молител, което е придружено от споразумение от 26.06.2017г., нотариално заверено, което обаче не е подписано от кредитора-молител, а само от представител на ответника, т.е. очевидно съставлява предложен проект на споразумение, като от предложението е видно, че ответникът сочи, че е погасил с две вноски от юни 2017г. сумата от общо 1 173 498 лв.,, като е изразил воля да бъдат погасени описаните фактури, останалата част от задължението, общо в размер на 4 099 758,77 лв. като е предложил да се предоговорят като ги заплати в петгодишен срок на шест равни вноски, като в споразумението са посочени дати от 20.03.2018г. до 20.12.2022г.
От ответника са представени споразумение от 07.12.2011г., сключено между него и трето лице – „ЛВЛ к.л.“, дружество, регистрирано в Хонг Конг и договор от 09.11.2011г.
На съда са предоставени от НАП с писмо с изх. №
20-00-1186/05.04.2018 г. и писмо с изх. № 20-00-1296/11.04.2018 г. ГГД и ГФО за периода от
2012-2017г.
С писмо от СДВР –ПП с изх. № 433200-31973/02.04.2018 г.; съдът е уведомен, че ответникът няма данни за регистрирани пътни превозни средства, а от писмото на АВ с изх. № 1855/02.04.2018 г. е видно, какви са данните за вписвания, отбелязвания и заличавания по партидата му.
По делото е изслушано заключение на ССЕ от вещото лице Р.Г. от 21.05.2018г., което се кредитира от съда като дадено обективно, безпристрастно и компетентно, се установява, че ответното дружество „Е.” ЕООД, с предишно наименование Б.ЕООД от 05.02.2015 г., е еднолично дружество с ограничена отговорност, регистрирано с решение № 1/25.05.2006 г. с ЕИК *******., като основната му дейност е покупка и продажба на гориво на едро. През октомври 2015г- „Е.” ЕООД придобива две дъщерни дружества в България и Румъния. Основната дейност на Дружеството – майка и дъщерните му дружества ( Групата ) се състои от покупка и продажба на гориво на едро, корабен мениджмънт, корабно агентиране и посредничество. През 2014 и 2015 г. Групата има следните свързани лица: Б.ЛЛС, САЩ - Едноличен собственик от 14.10.2015 г.; М.Т.- Едноличен собственик от 14.10.2015 г.; П.АД - Дружество с участие на ключов управленски персонал; П.Б.Лтд – Дружество с участие на ключов управл. Персонал. Въз основа на предоставените данни вещото лице в таблица на стр. 6 и 7 от експертизата е представило активите на ответното дружеството, като е посочено, че счетоводни операции за извършено отписване на ДМА чрез продажба и бракуване, са налице в приложение № 4.4 за 2016 г. и приложение № 5.7 за 2017 г. към експертизата. През 2012 г. дружеството е закупило компютърна техника за 2 х.лв., транспортни средства за 162 х.лв. и съоръжения за 4 х.лв. и е отписана компютърна техника за /-11/х.лв. През 2013 г. е закупена компютърна техника за 4 х.лв. През 2014 г. дружеството придобива автомобил по договор за финансов лизинг 205 х.лв., офис обзавеждане 2 х.лв. и съоръжения 9 х.лв. През 2015 г. групата придобива автомобил по договор за финансов лизинг за 216 х.лв., офис обзавеждане за 26 х.лв., съоръжения 1 х.лв. След извършените бракувания и продажби на ДМА от ответника са предоставени инвентаризационни описи за 2016 г. в размер на 26 606.37 лв. и за 2017 г. в размер на 14 428.16 лв., представляващи остатъчна стойност на стопански инвентар - диван и мека мебел. Инвентаризационият опис към 2016 г. е показан, като Приложение № 4.3 и за 2017 г., като приложение № 5.3. Вещото лице сочи, че за анализирания период стойността на краткотрайните активи /КА/ значително намалява, като в последната година е 2738 х.лв. В структурата на КА най-голям е относителния дял на вземанията от 99.7 % през първата година до 100 % в последната година на анализирания период, паричните средства също намаляват след 2014 г., като в последната година не са показани парични средства. Вземанията за периода 2012 г. до 2015 г. са посочени по години в Приложение № 3, и са отразени като дебитно салдо от следните сметки: 411 Клиенти от страната; 4023 Доставчици по аванси - предоставени на дружество LVR Commercial Limited; 492 Разчети за гаранции. През 2014 г. дружеството е предоставило гаранция в размер на 375 х.лв. за посредничество с Б.ЛЛС, САЩ, за което вещото лице уточнява в съдебно заседание, че не са му предоставени първични документи. Вземанията в размер на 2738 х.лв. са показани в Приложение № 5.2 и са по сметка 4023 Доставчици по аванси - предоставен аванс по Договор № ЛВР-9-110201/09.11.2011 г. и анекси към него сключен между ЛВР К.Л.- ПРОДАВАЧ И „Е.” ЕООД - за доставка на газьол. /договорът е предоставен към делото от ответника/ Салдото по сметката в края на 2017 г. е 2 291 х.лв.; Сметка 492 „Разчети за гаранции” – Б.ЛЛС 375 х.лв. и Мобилтел АД 3 х.лв.; Сметка 411 „Клиенти” - 34 х.лв. Сметка 422 ”Подотчетни лица” 30 х.лв. Задълженията и вземанията на дружеството са отразени в Приложение № 4 за 2016 г. и в Приложение № 5 за 2017 г., както и в таблица №2 на стр. 10 от заключението. Според вещото лице от изготвената Таблица № 2 е видно, че за анализирания период 2012 – 2017 г. относителното тегло на собственият капитал от общата стойност на пасива от 2013 до 2017 г. включително е отрицателна величина, която нараства, вследствие на реализираните загуби на дружеството. Голям е относителния дял на задълженията. Краткосрочните задължения, които са към персонала, за осигуровки и данъци е сравнително малък, като в последната година на анализирания период е погасен. Към 31.12.2017г. са отразени задължения до 1 г. в размер на сумата от 4138 хил.лв. Вещото лице сочи, че в счетоводството на „Е.” ЕООД задълженията на дружеството към „Л.– Б.Б.” ЕООД са отразени и са в размер на 4 099 758,72 лв., като са осчетоводени съгласно справка, приложена към експертизата, като Приложение № 5.4. Последните осчетоводени и при двете страни плащания са с представените платежни нареждания с дата 15.06.2017 г. на стойност 976 412 лв. и с дата 23.06.2017 г. на стойност 197 088 лв., от които е видно, че по издадени фактури за доставка на гориво са заплатени частично суми в размер на 1 173 498 лв. Вещото лице сочи, че в предоставените междинни баланси към 24.07.2017 и 29.11.2017 г. данните не се различават от годишния баланс към 31.12.2017 г., в резултат на което изчислените показатели към 31.12.2017 г. съответстват на изчислените показатели по междинните баланси. За съпоставяне на стойностите на краткотрайните активи и краткосрочните задължения, и за изчисляване на коефициентите на ликвидност, данните са взети от счетоводните баланси на към края на отчетните периоди от 2012 г. до 2017 г. включително и са обобщени и представени в Таблица № 3 на стр.13 от заключението, като показателите са следните:
|
Показатели |
Към 31.12.2012 |
Към 31.12.2013 |
Към 31.12.2014 |
Към 31.12.2015 |
Към 31.12.2016 |
Към 31.12. 2017 |
|
Коефициент на обща ликвидност(1:5) (1:5)Референтни с-сти от 1 до 3 |
1,03 |
1,2 |
1,13 |
0,69 |
0,52 |
0,66 |
|
Коефициент на бърза ликвидност (2:5) Референтни с-сти
от 0.6 до 0.7 |
1,03 |
1,2 |
1,13 |
0,69 |
0,52 |
0,66 |
|
Коефициент на незабавна
ликвидност (3:6) Референтни с-сти
от 0.3 до 0.4 |
0,030 |
0,02 |
0,10 |
0,01 |
0,01 |
|
|
Коефициент на абсолютна ликвидност (4:6) Референтни с-сти по-голям от
0,2 |
0,030 |
0,02 |
0,10 |
0,01 |
0,01 |
|
В съдебно заседание вещото
лице уточнява, че показателите
за незабавна и абсолютна ликвидност
за 2017г. не са попълнени, защото поради липсата
на каквито и да е парични
средства, са под 0. Изходните данни от счетоводните баланси и
резултатите от изчисленията на показателите за финансова автономност на „Е.” ЕООД са систематизирани в следващата таблица:
|
Отчетен период х.лв. |
2012 г. |
2013 г. |
2014 г. |
2015 г. |
2016 г. |
2017 г. |
|
Собствен капитал |
1846 |
-441 |
-257 |
-543 |
-977 |
-984 |
|
Задължения |
56473 |
10929 |
6239 |
5896 |
5339 |
4138 |
|
КФА СК/Задължения Рефер. с-ст 0,33 |
0,03 |
-0,04 |
-0,04 |
-0,09 |
-0,18 |
-0,23 |
|
К ЗАДЛ Задълж./СК 3 |
30,59 |
-24,78 |
-24,28 |
-10,85 |
-5,46 |
-4,2 |
Видно от представените в таблицата резултати от изчисленията, за целия анализиран период. стойностите на показателите за финансова автономност на „Е.” ЕООД са значително неблагоприятни от тези, приети като общи нормативи не по ниски от 0,33.През целия анализиран период 2012 – 2017 г. стойностите на коефициентите на задлъжнялост са значително по-високи от общоприетите. Собственият капитал е под 1/3 от задълженията и ответното дружество е зависимо от кредиторите. Изчислените стойности на показателите за финансова автономност и за задлъжнялост са под референтните стойности, и са отрицателни величини, поради реализираните загуби на дружеството за периода 2013-2017 г. включително. Експертът сочи в заключението, че важна абсолютна мярка за краткосрочното счетоводно състояние на дадена фирма е нейният собствен оборотен капитал, който се определя от разликата между собствения капитал и дълготрайните активи: собствен оборотен капитал = Собствен капитал – Дълготрайни активи.Оборотният капитал и собственият оборотен капитал са едни от най-важните абсолютни счетоводни измерители на краткосрочната платежоспособност на фирмата. В следващата таблица са обобщени съответните данни от годишните финансови отчети на ответното дружество :
|
Показатели (в хил. лв.) |
2012 г. |
2013 г. |
2014 г. |
2015 г. |
2016 г. |
2017 г. |
|
1. Дълготрайни активи |
214 |
155 |
295 |
353 |
25 |
14 |
|
2. Краткотрайни активи |
58105 |
10333 |
5679 |
4088 |
2796 |
2738 |
|
3. Собствен капитал |
1846 |
-441 |
-257 |
-543 |
-977 |
-984 |
|
4. Краткосрочни пасиви |
56473 |
10929 |
6239 |
5896 |
5339 |
4138 |
|
5. Оборотен капитал: (2 – 4) |
1632 |
-596 |
-560 |
-1808 |
-2543 |
-1400 |
|
6. Собствен оборотен
капитал: (3 – 1) |
1632 |
-596 |
-552 |
-896 |
-1002 |
-998 |
Извършените изчисления по данни от счетоводните баланси сочат, че за периода 31.12.2013 г. и към 31.12.2017 г. дружеството не е разполагало със собствен оборотен капитал, през 2012г. собствения оборотен капитал възлиза на 1632 х.лв. Към 31.12.2013г. до 31.12.2017 г. дружеството е било декапитализирано, т.е. не е притежавало собствен капитал и е било изцяло зависимо от кредиторите. Вещото лице е показало съотношението между имуществото и задълженията на ответника в таблица:
|
Показатели (в хил. лв.) |
2012г. |
2013 г. |
2014 г. |
2015 г. |
2016г. |
2017г. |
|
1. Имущество (активи) |
214 |
155 |
295 |
353 |
25 |
14 |
|
2. Задължения |
56473 |
10929 |
6239 |
5896 |
5339 |
4138 |
|
3. Съотношение
имущество /задължения (1/2) |
0,003 |
0,01 |
0,04 |
0,06 |
0,004 |
0,003 |
Видно от изчислените съотношения, за периода 31.12.2012 г. до 31.12.2017 г. размерът на паричните задължения на дружеството е превишавал балансовата стойност на имуществото на дружество „Е.” ЕООД. В съдебно заседание вещото лице уточнява, че по последните данни, включително и предоставен му междинен баланс за 2018г. не са отразени налични парични средства при ответника, поради което той няма средства за покриване на началните разноски на производството по несъстоятелност.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Съгласно легалното определение в разпоредбата на чл.608 ал. 1 от ТЗ, неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни определен вид задължения, а именно парични задължения, породени от или отнасящи се до търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване или разваляне или последиците от прекратяването й, публични задължения /към държавата или общината/, свързани с търговската му дейност, а от 13.05.06г. - и частни държавни вземания. Молителят – кредитор следва да установи наличието на вземане срещу ответника – търговско дружество, както и състоянието на неплатежоспособност. Неплатежоспособността се предполага, когато длъжникът е спрял плащанията, но съгласно ал. 3 на чл. 608 от ТЗ неплатежоспособност може да е налице и когато длъжникът е платил или е в състояние да плати частично само вземанията на отделни кредитири. В тежест на длъжника е да обори презумпцията на чл. 608 ал. 2 от ТЗ, като това може да стане на базата на анализ на имуществено - финансовото състояние на предприятието му, от което да се изведе възможността да погасява задълженията си. При този анализ се използват различни икономически и финансови показатели, като водещи показатели при преценка състоянието на неплатежоспособност, тъй като то е свързано с възможността на длъжника да поеме плащанията си, са показателите за ликвидност, които се формират като съотношение между краткосрочните активи /всички или определена част от тях/ към краткосрочните или текущи задължения на предприятието. Съгласно константната практика на ВКС, включително и по чл. 290 от ГПК, а именно решение № 64/23.03.2010г. по т.д.№ 959/2009г., ІІ т.о. и др. в тежест на длъжника е да докаже, че е изпълнил задълженията си или че разполага с имущество, достатъчно за покриване на задълженията му без опасност за интересите на кредиторите, като докаже, че е платежоспособен и е в състояние да изпълни задълженията си, включително и към момента на тяхната изискуемост. По делото безспорно се установи, че ответникът е търговец и има неизплатени парични задължения към молителя по търговска сделка – договор под № 01 TRD-2015, сключен на 02.04.2015г. за продажба на нефтопродукти. Съдът намира, че са неоснователни доводите на ответника, че нямал задължения по търговска сделка, тъй като срокът на договорът бил изтекъл на 31.12.2015г., а повечето неплатени фактури били от 2016г. Видно от писмените доказателства с анекс № 13/31.12.2015г. страните са уговорили удължаване на срока на договора до 31.12.2016г. Следователно вземанията по фактурите безспорно са по сключения договор, който има белезите на търговска сделка и легитимира кредитора-молител надлежно по молбата по чл. 625 от ТЗ. Неоснователни са и доводите на ответника, че вземанията по процесните фактури не били изискуеми и ликвидни, тъй като той не бил правил уговорените по договора заявки. С молбата са представени двустранно подписани фактури за доставеното количество нефтопродукти и двустранно подписани приемо-предавателни протоколи, поради което съдът намира, че осъществяването на доставките се явява доказано, независимо от това дали и как са попълвани и подавани заявки за същите. От заключението на вещото лице пък се установи, че всички фактури са надлежно осчетоводени при ответника, което с оглед константната практика на ВКС също е аргумент за надлежно възникналото вземане на кредитора-молител по тях. Нещо повече, следва да се отчете факта, че по представеното от ответника писмо и приложено споразумение той признава задължението си към кредитора –молител в общ размер на 4 099 758,77 лв. като е предложил да се предоговорят като ги заплати разсрочено в петгодишен срок на шест равни вноски. Това писмо има характер на документ, съставляващ извънсъдебно признание на вземането. Съдът намира, че по делото не се установи да е постигнато взаимно съгласие между страните по договорното правоотношение – кредитор и длъжник – ответника за разсрочване на споразумението. Разпоредбата на чл. 292 от ТЗ, на която се позовава ответника предвижда, че предложението до търговец, с когото предложителят е в трайни търговски отношения, се смята за прието, ако не бъде отхвърлено веднага. Съдът намира, че нормата е приложима по отношение на офертата като предложение за сключване на нова сделка. По своята същност предложеното от ответника споразумение съставлява спогодба, тъй като с него се уговаря разсрочване на възникнали задължения, като се цели прекратяването или избягването на възможен спор. Съдът не споделя тезата на ответника, че страните, намирайки се в трайни търговски отношения, са обвързани от предложената спогодба за разсрочено погасяване на задължения по силата на предложеното по него изпълнение. Правилото на чл. 292 ТЗ не намира приложение по отношение договори за спогодба. Сключването на такива договори не е дейност по занятие, извършвана от търговец, във връзка с която страните да се намират в трайни търговски отношения. В такива те са се намирали по договорната връзка, по която кредиторът-молител търси изпълнение. Спогодбата за разсрочено погасяване не е част от тези трайни търговски отношения, тъй като има предмет различен от тях. Предмет на трайните търговски отношения е била доставката на нефтопродукти по договора, а спогодбата има за предмет разсрочване на възникнали задължения по това правоотношение. Ето защо не може да се приеме, че като е получил писмото с приложения проект на споразумение, кредиторът –молител мълчаливо е приел същото и задълженията са разсрочени. Предвид горното доводите на ответника, че задълженията са неизискуеми са неоснователни.
Съдът намира, че се установи и че ответникът е в състояние на неплатежоспособност, тъй като са налице данни, че е спрял плащанията поне спрямо кредитора-молител, доколкото след месец юни 2017г, когато са последните плащания към молителя, не се установяват други плащания. При финансово-икономическия анализ на състоянието на ответното дружество се изследват показателите на ликвидност и финансова автономност, като се взима предвид, че краткотрайните активи на предприятието, за разлика от дълготрайните активи, които се използват за повече от един отчетен период /1 год./, участват еднократно в производствения процес и променят натурално - веществената си форма, при което за длъжника са налице текущи постъпления, които именно са източника за погасяване на краткосрочните /текущите/ задължения на едно нормално развиващо се предприятие. Следователно, водещи показатели при преценка състоянието на неплатежоспособност, тъй като то е свързано с възможността на длъжника да поеме плащанията си, са показателите за ликвидност, които се формират като съотношение между краткосрочните активи /всички или определена част от тях/ към краткосрочните или текущи задължения на предприятието. Краткотрайните активи се класифицират в 4-ри групи: материални запаси /материали, стоки и готова продукция/, краткосрочни вземания /с падеж до 1 год/, краткосрочни финансови средства /акции, облигации и др. подобни, закупени със спекулативна цел - т.е. за препродажба/ и налични парични средства, като групите освен по вида, се различават и по ликвидността на активите в тях. От икономическа гледна точка ликвидността представлява възможността един актив да се продаде веднага и то на справедлива пазарна цена или с малко отклонение от нея. С оглед отчитане на различната ликвидност на краткосрочните активи, при преценка на икономическото състояние на предприятието се формират 4-ри коефициента на ликвидност: на обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност. При коефициента на обща ликвидност се извършва съотнасяне на всички краткосрочни активи към краткосрочните пасиви /задължения/, докато при другите коефициенти на ликвидност се включват само определена група или сбор от няколко групи краткотрайни активи, очертани по-горе, но не всичките. Водещ показател за установяване на състоянието на неплатежоспособност на длъжника е коефициентът на обща ликвидност, отразяващ съотношението на всички краткотрайните активи към краткосрочните задължения. За норма при коефициента на обща ликвидност се приема, че следва да е «1», тъй като в този случай дружеството може да покрие своите текущи задължения с всички краткотрайни активи. В настоящия случай съдът намира, че следва да се възприеме заключението на вещото лице, като съдът намира, че коефициентът на обща ликвидност на ответника е под 1, а именно 0,66 към 31.12.2017г., като извън нормативите са и другите коефициенти на ликвидност, като тези на незабавна и абсолютна ликвидност са отрицателни предвид липсата на налични парични средства у ответното дружество. Предвид горното съдът приема, че състоянието на неплатежеспособност е трайно, под норматива са показателите не само за последната година, но и за предходните две, и по делото не се установи да са налице временни затруднения на ответника, поради което искането за откриване на производство по несъстоятелност е основателно. В случая дори и без да се изключват вземанията на ответника, които кредиторът молител твърди, че са несъбираеми, а именно по банковата гаранция поради ненадлежното установяване да е предоставена и спрямо дружеството „ЛВЛ к.л.“ поради изтекла погасителна давност, показателите на ответното дружество са под норматива и говорят за състояние на неплатежоспособност. Евентуалното изключване на тези вземания по алтернативен вариант на баланса би влошило показателите, което категорично сочи, че ответникът е в състояние на неплатежоспособност.
По отношение
на началната дата на неплатежоспособността съдът следва да прецени същата
съобразно данните по делото. Последователно в практиката си ВКС приема, че неплатежоспособността
на търговец по смисъла на
чл. 608 ТЗ е обективно финансово състояние
на длъжника и възможността му да изпълни парично
задължение по търговска
сделка, което трябва да се прецени с оглед цялостното му финансово състояние към момента на постановяване на съдебното
решение. В този смисъл са постановените от ВКС решения:
Р. №64/9.ІІ.2005 г. по гр.д. № 466/
Съдът е постановил определение по реда на чл. 629б от ТЗ от 29.01.2019г., вписано в книгата по чл. 634в от ТЗ под №3716, т.62, стр.49, с което съдът е определил разноски за привнасяне от кредиторите на ответника, но такива не са привнесени. Няма данни към момента на приключване на устните състезания ответникът да има налично имущество, което да е бързоликвидно и в състояние да покрие началните разноски по несъстоятелността, поради което съдът намира, че следва да бъде постановено решение по чл. 632, ал. 1 от ТЗ ведно със законните последици.
Разноски на ответника не се следват с оглед изхода на спора, а от молителя се претендират сторените по списък. От тях безспорно следва да се включат като разноски сумата от 1000лв. – депозит на вещото лице и 250 лв. – държавна такса. В списъка е включено адвокатско възнаграждение в размер на 156 000 лв. / с включено ДДС/, като е представен договор за правна защита и съдействие № 709/08.06.2017г., сключен с адвокатско дружество, по който е уговорено и две преводни нареждания за сумите от 93 600 лв. и 62 400 лв., или общо 156 000 лв. Ответникът е заявил възражение за прекомерност на възнаграждението, като съдът намира, че същото е основателно, доколкото делото не е с фактическа или правна сложност. По същото действително са извършвани правни действия по защита и срещу частна жалба, но насрочването на повече заседания е било наложено от невръщане на призовките и с оглед изготвяне на експертизата. Предвид горното съдът намира, че делото не е с фактическа или правна сложност поради което искането е основателно. Съдът намира, че за адвокатското възнаграждение в първата фаза на производството по несъстоятелност, следва при преценка за намаляването му да се съобрази, че производството по несъстоятелност е многофазно, като всяка фаза от него завършва с краен съдебен акт. В трайната и безпротиворечива практика на съдилищата се приема, че във фазата на разглеждане на молбата по чл. 625 ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност вземанията на кредитора, съответно присъединения кредитор, не се установяват със сила на пресъдено нещо с решенията по чл. 630 ТЗ и по чл. 632, ал. 1 ТЗ, тъй като не са предмет на спора, който обхваща наличието или липсата на състоянието на неплатежоспособност, съответно свръхзадълженост. С оглед така очертания предмет, при определяне на минималното адвокатско възнаграждение за осъществено представителство във фазата на разглеждане на молбата за откриване на производство по несъстоятелност, приложение намира разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, относима за неоценяемите искове. Разпоредбата на чл. 7, ал. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималния размер на адвокатските възнаграждения урежда начина на определяне на минималния размер на адвокатското възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие по дела за несъстоятелност на базата на стойността на предявените вземания - по методиката на ал. 2, но не по-малко от 800 лв. Тълкуването на посочената правна норма налага извода, че препращането към методиката на чл. 7, ал. 2, независимо от редакцията на нормата, се отнася до втората фаза на развитие на делото по несъстоятелност - по предявяване на вземания и одобряване на списъците, едва в която индивидуалните вземания на кредиторите получават правна защита. В първата фаза на производството по несъстоятелност предмет на делото не е отделно вземане, а финансовото състояние на длъжника, до което се разпростират обективните предели на силата на пресъдено нещо. Когато делото е във фазата на разглеждане на молбата за откриване на производство по несъстоятелност база за определяне на минималния размер на адвокатското възнаграждение не може да бъде стойността на предявените вземания, тъй като такива не са налице. В първата му фаза предмет на делото не е отделно вземане, а финансовото състояние на длъжника, до което се разпростират обективните предели на силата на пресъдено нещо /в този смисъл Решение № 70/25.08.2014 г. по т.д. № 3560/2013 г., I ТО; Определение № 757 от 14.11.2013 г. на ВКС по ч. т. д. № 3874/2013 г., II т. о., ТК/, определение № 39/01.02.2016г. по т.д.№458/2015г., ІІ т.о. на ВКС и мн.др./ Предвид горното и с оглед възражението на ответника, адвокатското възнаграждение следва да бъде намалено на сумата от 360 лв. / с ДДС/, поради което общо разноските на кредитора-молител на тази първа фаза на производството възлизат на сумата от 1 610 лв. По отношение на други разноски молителят може да ги търси чрез предявяване във последваща фаза на производството.
Воден от горното съдът
Р Е
Ш И:
ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на „Е.“ ЕООД, ЕИК*******, със седалище и адрес на управление ***, и ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНА Й ДАТА –24.06.2017г.
ОТКРИВА производство по несъстоятелност на длъжника „Е.“ ЕООД, ЕИК *******.
НАЛАГА запор и възбрана върху имуществото на „Е.“ ЕООД, ЕИК *******.
ОБЯВЯВА „„Е.“ ЕООД, ЕИК ******* в несъстоятелност.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване дейността предприятието.
СПИРА производството по несъстоятелност.
ОСЪЖДА на основание чл.78 от ГПК Е.“ ЕООД,
ЕИК*******, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от законния си представител
– М. С. Т., да заплати на „Л.– Б.Б.“ ЕООД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление ***, сумата от 1610 лв. / хиляда шестстотин
и десет лева/ - съдебно-деловодни разноски.
Решението може да се обжалва в 7-дневен срок от вписването
му в Търговския регистър с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд.
Препис от решението да се изпрати незабавно на Агенцията по вписванията за вписване в Търговския регистър на основание чл.622 от ТЗ.
СЪДИЯ: