Р Е Ш
Е Н И Е
№ ….
гр. С., ……………2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I -
5 състав, в публичното съдебно заседание на
двадесети февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА
при участието на секретаря К. Георгиева, като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 1867 по описа за 2017 год.
по описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е от малолетния
Б.П.П., представляван от законен представител –
неговата майка Г.Б.П., против ”Застрахователно акционерно дружество А.“ АД иск с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм/. Ищецът твърди, че пострадал на 27.08.2016 г. при пътно-транспортно произшествие, настъпило по вина на водача на л.а „Фолксваген Пасат“ с рег. № *******. Твърди, че
по силата на договор за
застраховка "Гражданска
отговорност" ответникът
„З. “А.“АД отговарял за вредите, причинени при управлението на гореописания автомобил. Поддържа, че от деликта получил телесни повреди, от които
претърпял неимуществени вреди. Счита, че справедливото
обезщетение за неимуществените вреди е в размер на 40 000 лв. Моли съда да осъди
ответника да му заплати обезщетение за неимуществени вреди в посочения размер от 40 000 лв., ведно със законната
лихва, считано от 27.08.2016г./датата на деликта/ до окончателното
изплащане. Претендира разноски. Ответникът
оспорва иска, като прави следните възражения: оспорва механизма на настъпване
на катастрофата; твърди, че произшествието настъпило по вина на ищеца, който
без да се съобрази с интензивността на движението, навлязъл рязко на пътното платно
и се ударил в лекия автомобил, в резултат на което водачът на превозното
средство бил поставен в невъзможност да избегне настъпването на произшествието;
в случай, че съдът не приеме този довод, поддържа възражение за съпричиняване
на вредите от пешеходеца, който допуснал нарушения на чл.113, ал.1, т.1 и
чл.114 от Закона за движение по пътищата; твърди, че малолетният ищец бил
оставен без надзор от пълнолетни лица при пресичането на пешеходната пътека;
оспорва размера на иска.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка, приема за установено от фактическа и правна страна следното: По предявения иск с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ/отм/: За да бъде уважен този иск ищецът следва да
ангажира доказателства за следните обстоятелства: 1/за наличието на
договор за застраховка ”Гражданска отговорност” между собственика на автомобила,
управляван от прекия причинител на вредата, и ответното дружество; 2/за
юридическите факти от състава на чл. 45 от ЗЗД по отношение на водача на застрахованото
от ответното дружество МПС: вреда, противоправно деяние и причинно-следствена
връзка между противоправното деяние и вредата; 3/да докаже размера на дължимото обезщетение. При непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното.
Страните
не спорят, че отговорността на водача на л.а „Фолксваген Пасат“ с рег. № *******
е била застрахована по договор за застраховка “Гражданска отговорност“ към
датата на настъпване на произшествието, което се потвърждава и от представена по
делото справка за публикувана на официалния сайт на Гаранционния фонд
информация за сключени застраховки за процесния автомобил.
От
заключението на автотехническата експертиза, което съдът приема, се установява
следният механизъм на настъпване на произшествието: На кръстовището на бул.“Климент
Охридски“ и ул.“8 - ми декември“ в С., около 14.40 часа, л.а „Фолксваген Пасат“
с рег. № ******* е блъснал ищеца на пешеходна пътека. Преди удара автомобилът
се е движел със скорост от 50 км/час, а по време на удара – скоростта е била
около 30 км/час. Пешеходецът е пресичал пешеходната пътека пред спрели в лявата
и средна лента автомобили, при наличие на светофарна уредба, а процесният
автомобил се е движел в крайната дясна лента. Пешеходецът е станал видим за
водача на автомобила при излизането пред габаритите на спрелите в левите ленти
автомобили. Кръстовището е било разчертано с маркировки М 1, М 2 и М 6 за
автомобилите и М 8.2 за пешеходците. За посоката на движетние на автомобилите е
имало трисекционен светофар, а за посоката на движение на пешеходците –
двусекционен. От схемите и циклограмите вещото лице е установило, че фазите на
светофарната уредба за пешеходците и за моторните превозни средства са
противополжни – когато за пешеходците направлението е зелено, за водачите на
автомобили сигналът на светофарната уредба е червен. Преди кръстовището е имало
поставен знак Д 17 „Пешеходна пътека“. Водачът на процесния автомобил е
следвало да се движи със скорост по-ниска от 20 км/час, за да може да да
предотврати удара при спокойно бягане на пешеходеца. Опасната зона за спиране
на автомобила в конкретната пътна обстановка, при скорост на движение от 50 км/час,
е била около 34 метра. При наблюдение на пътното платно пострадалият е имал
възможност да възприеме движещия се автомобил. В момента на излизане на
пешеходеца във видимата част на пътното платно пред спрелите автомобили, при
спокойно бягане на пострадалия, процесният автомобил е отстоял на около 11
метра от мястото на катастрофата. Ударът е бил непредотвратим чрез авариийно
спиране.
В
съдебно заседание вещото лице заявява, че не е възможно светофарът да свети
едновременно в зелено за пешеходците и за водачите на автомобилите.
За
установяване механизма на настъпване на произшествието по делото е разпитана св.
Б. А.– водач на процесния автомолбил. В своите
показания тя заявява, че се движела по бул.„Климент Охридски“ към
телевизионната кула. Приближила кръстовището с ул. „8-ми декември“, където
настъпила катастрофата. На мястото на произшествието платното се състояло от
три ленти, тя се движела направо в крайна дясна лента. Светофарът светел в
зелено. В другите две ленти в ляво от нея имало спрели автомобили, за тях
светофарът светел в червено. Изведнъж пред спрелите коли се появили две деца, свидетелката
натиснала спирачките на автомобила, но не могла да избегне удара. Твърди, че
нямало как да види какъв е сигналът за пешеходците, но за нея светофарът светел
в зелено. Счита, че не е възможно светофарът да е светел едновременно в зелено за
нея и за пешеходците. Децата били сами. Заявява, че управлявала автомобила с
нормална скорост от 50 км/ч.
По делота е разпитан и свидетелят Г. –
очевидец на произшествието. Същият заявява, че катастрофата настъпила през 2016
г. на кръстовището на бул. „Кл. Охридски“ в посока към Студентски град, при
наличие на светофар за ляв завой. Автомобилите били спрели на червен сигнал,
имало две деца по средата на двете ленти. Ищецът чакал за ляв завой в средната
лента при подаден червен сигнал на светофара. Намирал се във втората или трета кола от спрелите в колона автомобили. От
дясната страна минала тъмна, черна кола, която не спряла пред децата, които пресичали, и ги ударила. Пешеходците
пресичали в посока от Студентски град към локалното платно. Тъй като светофарът
светел в червено за автомобилите, децата пресичали на зелено. Свидетелят видял,
че пешеходците пресичат на зелен сигнал. Едното дете било на възраст 10-11
годишно или по-голямо, другото било на 6 - 7 години. Свидетелят видял, че те
пресичат улицата. На място нямало бусове и камиони, били спрели само леки
автомобили. Децата пресичали с нормална скорост, не тичали, вървяли спокойно. Видимостта
била добра. Свидетелят често минавал през това кръстовище, предимно завивал
наляво, понякога минавала направо. Светофарът „пускал“ автомобилите от трите
ленти заедно. Сега светофарът бил от новите – имало отделна светофарна уредба
за завой наляво, но към датата на произшествието светел в червено за всички
автомобили. След като автомобилът ударил децата, с тях не можело да се говори. Едното
дете плачело и се държало за ръката, а по-голямото дете, според свидетеля, не било
в съзнание, очите му били затворени и нямало жизнени показатели. Двете деца били
с къси панталонки и имали рани и кръв по тях, по-малкото се държало за ръката. С оглед заключението на
автотехническата експертиза и показанията на св. Г., съдът приема, че
поведението на водача на автомобила Б. А.е било противоправно
и виновно, тъй като е преминала на червен светофар, без да пропусне движещите
се по пешеходната пътека деца, което представлява нарушение на чл.120, ал.1,
т.1 от ЗДвП и чл.119, ал.1 от ЗДвП. Съдът не кредитира показанията на
св.Андреева, която твърди, че преминала на зелен светофар, тъй като същата е
участник в катастрофата и е заинтересована от изхода на делото, като нейните
показания не се потвърждават от показанията на св. Г., който заявява, че е
видял, че светофарът за нея е светел в червено, а за децата е светел в зелено.
Показанията на св.А.се опровергават и от автотехническата експертиза, според
която фазите на светофарната уредба за пешеходците и за моторните превозни
средства са противополжни и не е възможно светофарът едновременно да е светел в
зелено за децата и за водачите на МПС, вкл. и за автомобилите от крайната дясна лента, в
която се е движела ищцата. От заключението на медицинската експертиза, което съдът приема,
се установява, че при произшествието
ищцът е получил следните
телесни повреди: сътресение на мозъка, охлузване на дясната част на челото; счупване на
дясна раменна кост в горната част; охлузване на лява предмишница; разкъсно
контузна рана в областта под дясно око; охлузване по лицето; оток и
кръвонасядане по клепачите; охлузване по дясна гръдна половина. Раните са били обработени
и зашити. По отношение на счупването на дясната раменна кост е била поставена
мека имобилизация - ортеза за 30 дни. Ищецът напълно е възстановен от счупването
на дясната раменна кост. От получените рани са останали белези – в областта на
челото над дясна вежда е останал белег с напречен ход и дължина 2 см., в
областта между дясната вежда и десния горен клепач е останал белег от рана с
напречен ход и дължина 3 см., под външния край на дясното око има белег с
неправилна форма с диаметър 3 см., който е на нивото на кожата с по-тъмен цвят.
Останал е и елипсовиден белег от охлузване в долната част на дясната гръдна
половина с размери приблизително 4/2 см. През периода на лечение ищецът е
търпял болки и страдани, като през първите 20 дни болките са били с по голям интензитет.
За установяване на претърпените от пострадалия
неимуществени вреди по делото е разпитан и св. П. – негов баща. Същият заявява,
че е видял сина си непосредствено след катастрофата – състоянието му било
„истерично“, пищял, плачел, искал да е с майка си, имал охлузвания по лицето,
дрехите му били скъсани и пропити с кръв. В „Пирогов“ останал 4-5 дни, вечер
свидетелят оставал с него – детето било неспокойно, рамото му било счупено, не
можело да се върти и да спи, постоянно плачело, искало да се прибере в къщи. След
изписването от болницата родителите му се грижели за него. Рамото на ищеца не
можело да бъде гипсирано, затова той трябвало да седи с шина, а това му пречело
да спи, ожулванията също му създавали неудобства. Родителите на Б. непрестанно
били край него, тъй като искал да си махне шината. Белезите по лицето го
травмирали, затова в къщи скрили огледалата. Произшествието настъпило
седмица-две преди учебната година, поради което ищецът започнал училище
по-късно. Дълго време не играел в
часовете по физическо възпитание. Белезите по лицето силно го травмирали, дълго
време пострадалият се разстройвал при вида им. След катастрофата не можел да
пресича сам, изпитвал страх. Преди това, понеже живеели в района, многократно пресичал
пътното платно и винаги спазвал правилата
за движение, поради което родителите му не се притеснявали, че пресича сам
улицата.
С оглед заключението на медицинската експертиза и показанията на св. П. съдът
приема, че ищецът е получил телесни повреди при произшествието, от които е
претърпял неимуществени вреди.
Осъществен е фактическият състав на чл.226,
ал.1 от КЗ/отм/, поради което предявеният иск е доказан по основание.
При определяне размера на дължимото
обезщетение за неимуществени вреди съдът отчете следните обстоятелства –
възрастта на ищеца към датата на пътно-транспортното произшествие – 11 г., вида
на травматичните увреждания, обстоятелството, че е лежал четири дни в болница в
необичайна за него среда, където са били извършени множество медицински изследвания,
вида на проведеното лечение - раните са били обработени и зашити и е поставена
мека имобилизация – ортеза за фиксиране на счупването на рамото. Съдът съобрази
продължителността на периода на интензивни болки и страдания – около 20 дни, и общата
продължителност на възстановителния период – 30 дни за счупването, през които
ищецът е бил зависим от грижите на близките си и е търпял редица неудобства,
заради имобилизацията на ръката. Ежедневието му се е променило – дълго време
след катастрофата не е бил сред връстниците си в училище, а когато се е
завърнал, не е участвал в часовете по физическо възпитание. Съдът съобрази и
преживеният от пострадалия стрес и съпроводените с него негативни преживявания
по време на катастрофата, които са се отразили и на поведението му след нея – в
първите дни след произшествието ищецът постоянно е плачел и е търсел майка си,
не е можел да спи спокойно, дълго време след катастрофата се е страхувал да
пресича улицата/св.П./. Наред с това съдът отчете обстоятелството, че пострадалият
е напълно възстановен от счупването, но са останали трайни белези - в областта
на челото над дясна вежда е останал белег с напречен ход и дължина 2 см, в
областта между дясната вежда и десния горен клепач е останал белег от рана с
напречен ход и дължина 3 см, под външния край на дясното око има белег с
неправилна форма с диаметър 3 см., който е на нивото на кожата с по-тъмен цвят.
Останал е и елипсовиден белег от охлузване в долната част на дясната гръдна
половина с размери приблизително 4/2 см. По делото се установи, че тези белези
силно са притеснявали малолетния ищец, поради което родителите му в първите дни
след катастрофата са скрили огледалата в къщи.
Като съобрази горепосочените обстоятелства, социално-икономическите условия и стандарта на живот в страната
през 2016 г., съдът определи
размера на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост,
на основание чл.52 от ЗЗД, на 25 000 лв. По възражението за съпричиняване: Ответникът
направи възражение за съпричиняване на вредите от ищеца, който допуснал
нарушения на чл.113, ал.1, т.1 и чл.114 от Закона за движение по пътищата.
Възражението е неоснователно, поради слединте
съображения: Съгласно чл.113, ал.1, т.1 от ЗДвП,
при пресичане на платното за движение пешеходците са длъжни да преминават по
пешеходните пътеки при спазване на следното правило: преди да навлязат на
платното за движение, да се съобразят с приближаващите се пътни превозни
средства. Съгласно чл.114 от ЗДвП, на пешеходците е забранено: 1. да навлизат
внезапно на платното за движение; 2. да пресичат
платното за движение при ограничена
видимост; 3. да извършват търговия
и услуги на платното за движение. От заключението на автотехническата експертиза и показанията на св.Г. се
установи, че ищецът не е навлязъл внезапно на пътното платно, а е пресичал улицата на обозначено
за това място - пешеходна пътека, при зелена светлина на светофара и при
наличие на спрели автомобили на пътното платно, които са изчаквали подаването
на зелен сигнал на светофара. За разлика от пешеходеца, водачът на процесното превозно – Б.В. А.е допуснала нарушение на
правилата за движение, като е преминала на червен светофар, без да пропусне
движещото се по пешеходната пътека дете, поради което възражението за
съпричиняване на вредите не бе доказано по делото.
По
разноските:
Ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца, на основание чл.78, ал.1 от ГПК,
направените по делото разноски в размер на 156, 25 лв., съобразно уважената
част от иска.
Ищецът
следва да бъде осъден да заплати на ответника, на основание чл.78, ал.3 от ГПК,
направените по делото разноски в размер на 153.75 лв., съобразно отхвърлената
част от иска. Ответникът
следва да бъде осъден да заплати на адв. С.К.Н. – К. ***, адрес:
***, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона
за адвокатурата, адвокатско възнаграждение в размер на 1081.25 лв., съобразно
уважената част от иска. Ответникът
следва да бъде осъден да
заплати на държавата, на основание
чл.78, ал.6 от ГПК, по сметка на СГС, ДТ върху уважения иск в размер
на 1 000 лв. Мотивиран така,
съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ”Застрахователно
акционерно дружество А.“
АД, ЕИК *******, със седалище
и адрес на управление:*** да заплати на Б.П.П., ЕГН **********,***, представляван от законен
представител – неговата майка Г.Б.П.,
ЕГН **********, на основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм./, сумата от 25 000 лв.,
представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди -
болки и страдания от следните телесни
повреди: сътресение на мозъка, охлузване на дясната част на челото; счупване на
дясна раменна кост в горната й част; охлузване на лява предмишница; разкъсно
контузна рана в областта под дясно око; охлузване по лицето; оток и
кръвонасядане по клепачите; охлузване по дясна гръдна половина, причинени при
пътно-транспортно произшествие, настъпило на 27.08.2016 г. по вина на водача на
л.а „Фолксваген Пасат“ с рег. № ******* – Б.В. Андреева, по време на действие
на застрахователен договор за застраховка „Гражданска отговорност”/, ведно със
законната лихва от 27.08.2016 г. до окончателното изплащане, като иска в останалата част до пълния
предявен размер от 40 000 лв., като неоснователен ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА ”Застрахователно акционерно дружество А.“ АД да заплати на Б.П.П., представляван от законен
представител – неговата майка Г.Б.П., на
основание чл. 78, ал.1 от ГПК, направените по делото разноски в размер на 156, 25 лв., съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА Б.П.П., представляван от законен представител – неговата
майка Г.Б.П., да заплати на ”Застрахователно акционерно дружество А.“ АД, на
основание чл. 78, ал.3 от ГПК, направените по делото разноски в размер на 153.75
лв., съобразно отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА ”Застрахователно
акционерно дружество А.“ АД
да заплати на адвокат С.К.Н. – К. ***, с адрес:
гр. С.,***, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, адвокатско
възнаграждение в размер на 1081.25 лв., съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА ”Застрахователно акционерно дружество А.“ АД да заплати на държавата, на основание
чл.78, ал.6 от ГПК, по сметка на СГС, ДТ върху уважения иск в размер на 1 000 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на страните.
СЪДИЯ :