Решение по дело №4539/2020 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 260208
Дата: 10 февруари 2021 г. (в сила от 15 март 2021 г.)
Съдия: Методи Неделчев Антонов
Дело: 20205330204539
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 27 юли 2020 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е № 260208

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

10.02.2021 г.                                                                             гр. Пловдив                               

 

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД            VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ

 

На девети ноември  две хиляди и двадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:  МЕТОДИ  АНТОНОВ

 

Секретар: Милена Георгиева

Като разглежда докладваното от съдията

НАХД № 4539 по описа за 2020 година

                                            

Р      Е      Ш      И :

 

ОТМЕНЯ Електронен фиш Серия К № 1779202 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, издаден от ОД на МВР гр. Пловдив, с което на Е.А.А., ЕГН ********** ***, в качеството на управител на „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********, за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП е наложена ГЛОБА в размер на 100/сто/ лева.

ОСЪЖДА ОД на МВР Пловдив да заплати на Е.А.А., ЕГН ********** ***, в качеството на управител на „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК ********* сумата от 300 /триста/ лева представляваща съдебни разноски пред Районен съд гр.Пловдив.

          Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски административен съд по реда на АПК в 14-дневен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено.

                                

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ:

                    

 

 

М    О    Т    И    В    И:

 

                Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.      

Обжалван е Електронен фиш Серия К № 1779202 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, издаден от ОД на МВР гр. Пловдив, с което на Е.А.А., ЕГН ********** ***, в качеството на управител на „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********, за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП е наложена ГЛОБА в размер на 100/сто/ лева.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, не изпраща представител. Постъпило е писмено становище, с което поддържа жалбата по направените в нея оплаквания. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.  Постъпило е писмено становище, според което обжалавният електронен фиш като правилен и законосъобразен следва да бъде потвърден. Претендират се разноски.

Пловдивският районен съд – VІІ н.с., като прецени събраните доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, допустима е и разгледана по същество е  ОСНОВАТЕЛНА.

Издаден е Електронен фиш за налагане на глоба против Е.А.А., ЕГН ********** ***, в качеството на управител на „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК ********* за това, че на 18.10.2017 г. в 09:16 часа, в гр. Пловдив, на ул. „Васил Левски” до № 151 е превишил  разрешената скорост с 30 км/ч. при управление на МПС – „Рено Меган“ с рег. № ***,  установено и заснето с автоматизирано техническо средство № TFR1 – M № 529. Моторното превозно средство, собственост на жалбоподателя, се е движело с 80 км/ч, при разрешена скорост за населено място от 50 км/ч. Скоростта от 80 км/ч била с 3 км/ч по-ниска от отчетената от автоматизираното техническо средство от 83 км/ч – т.е. след приспаднат толеранс от минус 3 км/ч.

Нарушението било заснето с мобилна система за видеоконтрол  TFR1 – M № 529. За мобилната система за видеоконтрол  TFR1 – M № 529 на 24.02.2010г. е било издадено и Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835, със срок на валидност до 24.02.2020г. В този смисъл е приложеното по делото копие на Удостоверение за одобрен тип средство за измерване №10.02.4835.

Обжалваният електронен фиш е издаден в съответствие с изискванията на чл.189, ал.4 от ЗДвП, като в същия са посочени: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, дата, точният час на извършване на нарушението, регистрационният номер на МПС, собственикът, на когото е регистрирано превозното средство, нарушителят, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размерът на глобата, срокът, сметката и начини за доброволното й заплащане. Други освен тези реквизити не се изискват, а последните са налице в процесния фиш. Съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. В съответствие с цитираната разпоредба и доколкото наршението е констатирано в отсъствие на контролен орган и на нарушител е издаден обжалваният електронен фиш.

Въпреки гореизложеното при издаването на обжалвания електронен фиш съдът констатира, че не е спазено изискването, предвидено в чл.189, ал.5 изр. второ от ЗДвП. Съгласно цитираната разпоредба в 14-дневен срок от получаването на електронния фиш собственикът заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. На лицето, посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал. 4 за извършеното нарушение. Първоначално издаденият електронен фиш се анулира. С цитираната норма законът е въвел облекчен режим за собственика да обори установеното в административнонаказателното производство като единственото изискване е да бъде направено изрично изявление в предписаната форма, придружено със изискуемите данни и писмени доказателства. В случая, видно от приложените към административноказателната преписка материали, е приложено копие от декларация, попълнена от законния представител на „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********, с която той в качеството си на лице по чл.188, ал.1 от ЗДвП и във връзка с чл.189, ал.5 от ЗДвП  е подал информация в ОД на МВР – Пловдив, че на процесната дата ППС е било предоставено за управление на физическо лице, различно от управителя на „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ“ АД, на чието име е регистрирано. Независимо от това е издаден електронен фиш, който не е съобразен с предвиденото в чл.189, ал.5 изр.второ от  ЗДвП изискване. Съдът не е компетентен да анулира издадения електронен фиш, а може единствено да го отмени.

Посочените пропуски са съществени и налагат отмяна на издадения електронен фиш поради неговата незаконосъобразност и нарушаването правото на защита на санкционираното лице.

Предвид изхода на делото и на основание чл. 63, ал.  3 от ЗАНН следва в тежест на въззиваемата страна да бъдат присъдени сторените по делото разноски, а именно сумата от 300 лв., представляващо изплатено от жалбоподателя адвокатско възнаграждение. По делото е направено възражение за прекомерност, а съгласно чл.63, ал.4 от ЗАНН,  ДВ, бр. 94 от 2019 г., ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата. Съдът намира, че действително делото не се характеризира с фактическа и правна сложност, тъй като са събирани само писмени доказателства по делото, а спорът се е съсредоточил само върху приложението на закона, а не и върху фактите, но и изплатеното адвокатското възнаграждение е в размер на предвидения в закона минимум, тъй като към датата на сключване на договора за правна защита чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения е предвиждал минимален размер от 300 лв., какъвто е и изплатен на адвоката. Доколкото се прилага чл.205 от АПК, по аргумент от който за разноските, направени от жалбоподателите при обжалване на актове отговаря юридическото лице, представлявано от органа, издал акта, съдът намира, че следва да осъди ОДМВР-Пловдив  да заплати сторените в настоящото производство разноски, в размер на 300 лв. по съображенията, изложени по-горе.

Мотивиран от гореизложеното,   ПРС – VІІ   наказателен състав, 

постанови решението си. 

                                     

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:     

Вярно с оригинала!

МГ