РЕШЕНИЕ
№ 1534
гр. София, 30.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 23-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на тринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ХРИСТИНА Б. НИКОЛОВА
при участието на секретаря Б. В. И. П.
като разгледа докладваното от ХРИСТИНА Б. НИКОЛОВА
Административно наказателно дело № 20211110210464 по описа за 2021
година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на ЗД „Б. И.“ АД, ЕИК ........ против наказателно
постановление (НП) № Р-10-537/28.06.2021 г. на заместник-председател на
Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Застрахователен
надзор“, с което на дружеството е наложена имуществена санкция в размер
3000 лв. на основание чл. 647, ал. 2 и чл. 644, ал. 2, пр. 2 вр. ал. 1, т. 2 вр.
параграф 1, т. 51 от ДР от КЗ и чл. 648, ал. 1 КЗ за нарушение по чл. 108, ал. 1
КЗ.
В жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на
обжалваното наказателно постановление. Жалбоподателят оспорва
твърдяното нарушение да е извършено в условията на повторност с оглед
относимия КЗ (в сила от 01.01.2016 г.). Твърди се още, че приетата от АНО
повторност следва да е посочена още в обстоятелствената част на АУАН, а не
за първи път в наказателното постановление. Излага съображения, че е
налице и неправилна правна квалификация на извършеното деяние по чл. 108
от КЗ, който е общ закон и са приложими разпоредбите на чл. 496 и сл. от КЗ.
1
Посочва, че неправилно е определена датата на извършване на нарушението.
Жалбоподателят счита, че наложеното наказание не съоветства на целите на
наказанието по чл. 12 ЗАНН, както и че в случая са налице предпоставките за
приложение на чл. 28 ЗАНН. Моли съдът да отмени обжалваното наказателно
постановление, алтернативно – да преквалифицира наложената санкция от
такава по чл.644, ал.2 от КЗ в такава по чл.644, ал.1, т.1 КЗ в минималния
предвиден размер.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не изпраща
процесуален представител.
Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител юрк. Л., в
съдебно заседание изразява становище за неоснователност на жалбата.
Претендира разноски и излага подробни съображения в писмени бележки.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в
предвидения в чл. 59 ал.2 ЗАНН срок, от легитимирана страна, срещу акт,
подлежащ на обжалване.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 09.11.2020 г. в „Б. И.“ АД била заведена претенция № ********** по
подадено уведомление за щета по застраховка „Гражданска отговорност“ във
връзка с настъпило застрахователно събитие - увреждане на лек автомобил
„Пежо 406“ с peг. № .........., в следствие на пътнотранспортно произшествие,
настъпило на 07.11.2020 г., по вина на водача на лек автомобил „Ауди А3“ с
рег. № В9604НН. Отговорността на последния била застрахована при
дружеството-жалбоподател на основание договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, обективиран в
застрахователна полица № BG/02/120002344057. За настъпилото ПТП бил
съставен двустранен констативен протокол.
На датата на завеждане на претенцията - 09.11.2020 г., пред
застрахователя били представени писмени доказателства, необходими за
установяване на основанието и размера й. На лек автомобил „Пежо 406“ с
peг. № ......... бил извършен оглед на 09.11.2020 г., въз основа на който на
същата дата бил изготвен опис на щета № 1, в който били посочени
2
констатираните щети. На 09.11.2020 г. били предоставени данни за банкова
сметка, по която да бъде изплатено застрахователно обезщетение. След
09.11.2020 г. от ползвателя на застрахователни услуги не са изисквани
допълнителни доказателства, необходими за установяване на основанието и
размера на претенцията.
Служител на ЗД „Б. И.“ АД изготвил калкулация на щетата и доклад от
11.11.2020 г., съгласно който бил определен размер на обезщетение от 233,54
лв., което да бъде изплатено на Й.М.А.
На 13.04.2021 г. Й. А. подала жалба в КФН с вх. № 91-02-478/13.04.2021
г. поради липса на произнасяне по заведената от нея в ЗД „Б. И." АД
претенция. Във връзка с подадената жалба била извършена проверка в КФН, в
рамките на която с писмо с изх. № 91-02-478/16.04.2021 г. от
застрахователното дружество било изискано писмено становище по случая,
ведно със заверени преписи от всички документи по претенция №
**********. В отговор постъпило писмо с вх. № 91-02-478/22.04.2021 г. от ЗД
„БУЛ ИНС“ АД, в което било взето отношение по същество и били
представени изисканите доказателства, включително и платежно нареждане
от 19.04.2021 г. за превод на сумата от 233,54 лв. с получател Йоанна
Миленова Александрова, с което застрахователят се е произнесъл по
претенция № **********.
След запознаване с представената документация свидетелката Д. СТ. Н.,
на длъжност „младши експерт“ в отдел „Правоприлагане“, управление
„Застрахователен надзор“ на КФН, приела, че на 01.12.2020 г. в гр. София ЗД
„Б. И.“ АД е извършило нарушение на чл.108, ал.1 от КЗ, поради което
съставила АУАН № Р-06-488/08.06.2021 г. в присъствие на упълномощен
представител на нарушителя и на двама свидетели, което се удостоверява от
техните подписи. На датата на съставяне на АУАН, препис от същия е връчен
на пълномощника, като в акта не са изложени възражения срещу него, такива
не са постъпили и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено НП № Р-10-
537/28.06.2021 г. на заместник-председател на Комисията за финансов надзор,
ръководещ управление „Застрахователен надзор“, с което на дружеството-
жалбоподател била наложена имуществена санкция в размер 3000 лв. на
основание чл. 647, ал. 2 и чл. 644, ал. 2, пр. 2 вр. ал. 1, т. 2 вр. параграф 1, т. 51
3
от ДР от КЗ и чл. 648, ал. 1 КЗ за нарушение по чл. 108, ал. 1 КЗ.
Административнонаказващият орган приел, че нарушението е извършено
повторно, тъй като е извършено в едногодишен срок от влизане в сила на НП
№ Р-10-179/09.03.2018 г. НП било връчено на 02.07.2021 г.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за
установена въз основа събраните по делото гласни доказателства -
показанията на свидетелката Д. СТ. Н., както и от приобщените по делото
писмени доказателства: жалба с вх. № 91-02-478/13.04.2021 г., писмо с изх. №
91-02-478/16.04.2021 г., писмо с вх. № 91-02-478/22.04.2021 г., платежно
нареждане от 19.04.2021 г., уведомление за щета по застраховка „Гражданска
отговорност“, застрахователна полица № BG/02/120002344057, двустранен
констативен протокол, опис на щета № 1, удостоверение за банкова сметка,
калкулация на щетата и доклад от 11.11.2020 г., известие за доставяне,
пълномощно, заповед № з-2/08.01.2021 г. на заместник-председател на
Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Застрахователен
надзор“, НП № Р-10-179/09.03.2018 г., решение № 641 от 04.02.2020 г. по
КНАХД № 13097/2019 г. по описа на АССГ, решение от 21.10.2019 г. по
НАХД № 6183/2018 г. по описа на СРС.
Свидетелката Н. в съдебно заседание потвърждава в цялост
констатациите по АУАН и съдът дава вяра на показанията й, доколкото
същите са последователни и логични и кореспондират с останалия
доказателствен материал.
Съдът кредитира изцяло писмените доказателства, приобщени по реда
на чл. 283 НПК, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост и
изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда.
Доказателствените източници са еднопосочни, поради което е безпредметно
по-подробното им анализиране.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът достигна
до следните правни изводи:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления
районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи
извършването на цялостна проверка относно правилното приложение на
материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от
жалбоподателя. В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че
4
АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в сроковете по чл.34, ал.1
и ал.3 ЗАНН. Материалната компетентност на актосъставителя по съставяне
на АУАН следва по силата на заеманото длъжностно качество и
правомощията, делегирани му с приложената по делото заповед № з-
2/08.01.2021 г. на заместник-председател на Комисията за финансов надзор,
ръководещ управление „Застрахователен надзор“, а компетентността на АНО
следва по изричната разпоредба на чл.647, ал.2 от КЗ и чл.16, ал.1, т.19 от
ЗКФН.
В хода на административнонаказателното производство не са допуснати
съществени процесуални нарушения, обосноваващи отмяна на НП. АУАН и
НП са издадени в предвидената от закона форма и със съдържанието,
предвидено в чл. 42, съответно - чл. 57 ЗАНН. При пълна идентичност в
АУАН и НП се съдържа описание, както на нарушението, така и на
обстоятелствата, при които е допуснато с посочване на нарушените
разпоредби. Както в АУАН, така и в НП обстоятелствата по извършване на
нарушението са описани ясно, конкретно и в съответствие с изискванията на
чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, като са посочени и нарушените законови
разпоредби.
Съгласно чл. 108, ал. 1 КЗ застрахователят е длъжен в срок 15 работни
дни от представяне на доказателствата по чл. 106 от КЗ от значение за
установяване на основанието и размера на претенцията по застраховката да се
произнесе по нея по един от двата алтернативно предвидени в т. 1 и т. 2 от
същата разпоредба начини - било като определи и изплати обезщетение, било
като мотивирано откаже да изплати такова. Правилно
административнонаказващият орган е приел, че в настоящия случай
моментът, от който започва да тече законоустановеният срок за произнасяне
на застрахователя по заведената претенция, е 09.11.2020 г., когато
ползвателят на застрахователни услуги е представил удостоверение за
банкова сметка и дружеството-жалбоподател е преценило, че няма
необходимост от изискване на допълнителни доказателства. С оглед на това
застрахователят е следвало да се произнесе в срок до 30.11.2020 г., като в
деня, следващ изтичането на законоустановения срок (в случая 01.12.2020 г.)
нарушението е извършено, поради което неоснователни са доводите на
жалбоподателя, че датата на извършване на нарушението е неправилно
определена.
5
Застраховката “Гражданска отговорност”, свързана с притежаването и
използването на моторно превозно средство е посочена в приложение № 1,
раздел I, буква “А”, т.10, и тъй като не е за големи рискове, задължението на
застрахователя по чл.108, ал. 1 КЗ я обхваща. Така и с оглед систематичното
място на чл.108, ал.1 КЗ, и с оглед формулировката му, предвиденият с него
срок важи за произнасянето на застрахователя по предявените пред него
претенции по застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите.
Неоснователни са доводите в жалбата, че в случая следва да бъде приложен
срокът, визиран в разпоредбата на чл.496, ал.1 от КЗ, а не този по чл.108, ал.1
от КЗ. Съотношението между двата срока е нормативно определено в чл.108,
ал.3 КЗ, съгласно която норма в случаите на застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, когато не са представени всички
доказателства по чл.106 КЗ, се прилага срокът по чл.496, ал.1 КЗ. В
настоящия случай обаче пред ЗД „Б. И.“ АД са били представени всички
доказателства за установяване на основанието и размера на претенция №
**********, поради което не е налице отрицателната предпоставка за
приложение на чл.496 от КЗ.
Видно от доказателствата по делото дружеството-жалбоподател се е
произнесло по претенцията с изплащане на застрахователно обезщетение едва
на 19.04.2021 г., със закъснение от четири месеца и деветнадесет дни, поради
което правилно е ангажирана административнонаказателната му отговорност
за нарушение на чл. 108, ал. 1 от КЗ.
Неоснователни са доводите в жалбата, че в хода на
административнонаказателното производство е допуснато съществено
процесуално нарушение, изразяващо се в непосочване в АУАН, че
нарушението е извършено при условията на повторност. Видът и размерът на
наказанието са реквизити на НП съгласно чл. 57, ал. 1, т. 7 от ЗАНН, а в
АУАН трябва да се съдържа само описание на нарушението и
обстоятелствата, при които то е извършено. /в този смисъл Решение № 4369
на АССГ Х кас. с-в по к. н. а. д. № 3870/2013 г., Решение № 5071 на АССГ, Х
кас. с-в по к. н. а. д. № 12299/2012 г. и др. /.
Според §1, т.51 от Допълнителните разпоредби на КЗ „повторно
нарушение“ е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизане в сила
на НП, с което е наложено наказание за същия вид нарушение. На ЗД „Б. И.“
6
АД е било издадено наказателно постановление НП № Р-10-179/09.03.2018 г.,
влязло в сила на 04.02.2020 г., с което застрахователят е бил санкциониран с
имуществена санкция в размер на 3000 лв. за нарушение по чл. 108, ал.1 от
КЗ. Процесното нарушение е извършено в едногодишен срок, считано от
04.02.2020 г., и в съответствие с разпоредбата на параграф 1, т. 51 от ДР на КЗ
е обосновано наличието на повторност. Неоснователни са доводите в
жалбата, че НП № Р-10-179/09.03.2018 г. не е издадено за идентично
нарушение – и двете наказателни постановления касаят извършено нарушение
по чл.108, ал.1 от КЗ.
Съдът, като съобрази естеството на допуснатото нарушение и
значителният период на закъснение, намира, че правилно наказващият орган е
определил на ЗД „Б. И.“ АД имуществена санкция в размер на 3000 лева в
размер, близък до предвидения в чл.644, ал.2 от КЗ минимум. Така
определената санкция е справедлива и съответна на извършеното нарушение
и ще допринесе за постигане целите на наказанието, визирани в разпоредбата
на чл. 12 от ЗАНН.
Съдът намира, че случаят не може да се квалифицира като маловажен,
тъй като не са налице смекчаващи обстоятелства, сочещи по-ниска степен на
обществена опасност от други нарушения от този вид. В тази връзка следва да
се отчете, че жалбоподателят се е произнесъл по застрахователната претенция
едва след намесата на контролните органи на КФН. Нарушението е формално
по своя характер и се счита за довършено със завършване на изпълнителното
деяние, което се осъществява чрез бездействие в законоустановения срок, без
да е необходимо настъпването на вредоносен резултат. Поради това липсата
на вредни последици не е самостоятелно основание за квалифициране на
случая като маловажен.
С оглед гореизложеното съдът намира, че обжалваното наказателното
постановление следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
При този изход на спора и с оглед направеното искане на въззиваемата
страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът намира
същото за основателно. Съгласно чл. 63, ал. 5 от ЗАНН в полза на
юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в
размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт.
Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния
7
размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ. На основание чл. 27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ, възнаграждението за защита в производства по Закона за
административните нарушения и наказания е от 80 до 120 лв., поради което
съдът намира, че следва да се присъди такова в определения от закона
минимум.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № Р-10-537/28.06.2021 г.
на заместник-председател на Комисията за финансов надзор, ръководещ
управление „Застрахователен надзор“, с което на ЗД „Б. И.“ АД, ЕИК ....... е
наложена имуществена санкция в размер 3000 лв. на основание чл. 647, ал. 2
и чл. 644, ал. 2, пр. 2 вр. ал. 1, т. 2 вр. параграф 1, т. 51 от ДР от КЗ и чл. 648,
ал. 1 КЗ за нарушение по чл. 108, ал. 1 КЗ.
ОСЪЖДА ЗД „Б. И.“ АД, ЕИК ....... да заплати на Комисия за финансов
надзор сумата от 80 (осемдесет) лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8