№ 3261
гр. София, 10.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 110-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на десети април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА
при участието на секретаря ЕВЕЛИНА Б. БОРИСОВА
като разгледа докладваното от МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА
Административно наказателно дело № 20221110214222 по описа за 2022
година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по постъпила жалба от Д. П. П., ЕГН **********, с адрес
****, против наказателно постановление №42-00020800/05.09.2022 г.,
издадено от Директор на РД „АА“-София, с което на основание чл.93, ал.1,
т.1 от ЗАвП е наложено административно наказание глоба в размер на 2000
лева, за нарушение на чл.87, т.2 от Наредба №33/03.11.1999 г. на МТ.
Жалбоподателят навежда доводи, че процесното НП е неправилно и
незаконосъобразно, поради допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон.
Сочи, че в процесното НП не е посочено място на извършване на
нарушението, като липсват и факти, които да мотивират извод и за датата на
неговото извършване, с което са нарушени разпоредбите на чл.42, т.4 и чл.57,
ал.1, т.5 от ЗАНН.
Отделно от горното, жалбоподателят се позовава на измененията на
Наредба №36 на МТ, изм. ДВ, бр.84 от 21.10.2022 г., съгласно които
удостоверение за психическа годност на водачите, включително и на
автомобили за обществен превоз на пътници или товари, се изисква при всяко
1
постъпване на работа като водач /чл.8, ал.1 от наредбата/. Сочи, че съгласно
справка от търговския регистър, водачът е управител на дружеството-
превозвач. Независимо от това счита, че за подобен вид нарушение е
предвидена глоба в размер на 500 лева в разпоредбата на чл.178а, ал.5 от
ЗДвП, налагана на водач, извършващ таксиметрови или обществени превози
на пътници или товари без валидно удостоверение за психологическа
годност.
Навежда доводи, че посочената като нарушена разпоредба от Наредба
№33 на МТ, не определя реда за издаване и ползване на удостоверение за
психологическа годност, както и че този ред е уреден с Наредба
№36/15.05.2006 г. на МТ, която от своя страна и съгласно §2 от ПЗР се издава
на основание чл.152, ал.1, т.2 от ЗДвП. Счита, че в случая АНО е
пренебрегнал относимите наредба и закон, които се явяват по-благоприятен
закон за нарушителя на основание чл.3, ал.2 от ЗАНН.
Моли съда, на посочените в жалбата основания, да отмени процесното
НП, като незаконосъобразно издадено.
Жалбоподателят не се явява и представлява в съдебно заседание. В
своевременно представени писмени бележки навежда доводи за отмяна на
процесното НП, аналогични на изложените в жалбата.
Позовава се на липса на представени доказателства за компетентност на
актосъставителя и административно-наказващия орган, както и на допуснати
от наказващият орган нарушения на разпоредбите на чл.52, ал.4 и чл.53, ал.1
от ЗАНН.
Ответната страна по жалбата в лицето на АНО: Директор на РД „АА“-
гр.София, не се представлява в съдебно заседание и не взема становище по
същество на делото. В придружаващото преписката писмо прави изрично
възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар, който
моли да бъде намален до предвидения минимален размер в НМРАВ в случай,
че го надвишава.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и
становищата на страните, приема за установено следното от фактическа
и правна страна:
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от лице,
2
притежаващо активна процесуална легитимация да обжалва НП. Процесното
НП е връчено лично на жалбоподателя на 17.10.2022 г., съгласно разписката
върху него, а жалбата е подадена чрез АНО на 31.10.2022 г., видно от
поставената дата на входящия номер върху същата, т.е. в законоустановения
14-дневен срок за обжалване, считано от датата на връчване. С оглед на
горното, жалбата се явява процесуално допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява
следната фактическа обстановка:
Административнонаказателното производство започнало със съставяне
на АУАН с бл.№325844 на 05.07.2022 г. от инспектор в РД „АА“-София: А. Г.
Г., в присъствието на един свидетел при установяване на нарушението и
съставяне на акта, против жалбоподателя Д. П. П., в качеството му на водач, с
месторабота „Дани Транс 96“ ЕООД, за това, че на 05.07.2022 г., в гр.София,
ж.к.“Красно село“, бул.“Гоце Делчев“, срещу Търговски център Базар на
книгата, като водач на товарен автомобил марка „МАН“, с рег.№СТ 6738 РН,
собственост на фирмата-превозвач, извършва обществен превоз на товари,
видно от товарителница №10817 от 05.07.2022 г., допускайки следното
нарушение:
Водачът управлява автомобил от категория N3, без да има
удостоверение за психологическа годност, видно от направена справка в
информационната система на ИА „АА“, с което виновно е нарушил
разпоредба на чл.87, т.2 от Наредба №33/03.11.1999 г. на МТ.
АУАН е надлежно предявен и връчен лично на жалбоподателя срещу
подпис и на датата на неговото съставяне, без възражения по направените в
него констатации. Жалбоподателят не се възползвал от правата си по чл.44,
ал.1 от ЗАНН и не представил в законоустановения 7-дневен срок писмени
възражения пред АНО.
Въз основа на направените констатации в така съставения АУАН,
Директор на РД „АА“-София, издал процесното НП, с което наложил на
жалбоподателя на основание чл.93, ал.1, т.1 от ЗАП административно
наказание глоба в размер на 2000 лева, за нарушение на чл.87, т.2 от Наредба
3
№33/03.11.1999 г. на МТ.
Изложената по-горе фактическа обстановка се установява от събраните
по делото писмени доказателства: процесните АУАН и НП; справка от
Регистър на психологическите изследвания на водачите за явяване на
психологическо изследване по отношение на Д. П. П.; покана за явяване в РД
„АА“-София; длъжностна характеристика за заемана длъжност: инспектор в
РД „АА“-София от актосъставителя; Заповед №РД-08-30/24.02.2020 г.,
издадена от МТИТС, и Заповед №110/01.04.2022 г., издадена от
изпълнителния директор на ИА „АА“ за преназначаване на АНО на длъжност
Директор на РД „АА“-гр.София.
Видно от приложената справка в Регистър на психологическите
изследвания на водачите за явяванията на психологическо изследване е, че по
отношение на Д. П. П. са отразени две явявания, последното от които на
14.09.2018 г., когато е издадено удостоверение за психологическа годност
№515743/О/, валидно до 14.09.2021 г. за водач в обществен превоз на
пътници и товари и водач в таксиметров превоз.
Въз основа на установената фактическа обстановка, съдът намира за
установено следното от правна страна:
Съдът намира, че както АУАН, така и НП са издадени от компетентен
орган, като компетентността на актосъставителя произтича директно от
ЗАвП, съобразно заеманата длъжност – инспектор в РД „АА“-София.
Обжалваното НП също е изадено от компетентен орган, тъй като със своя
Заповед №РД-08-30/24.02.2020 г., министърът на транспорта,
информационните технологии и съобщенията е упражнил правомощието си
да делегира предоставената в чл.92, ал.2 от ЗАвП и чл.189, ал.12 от ЗДвП
компетентност, на различни длъжностни лица от ИА „АА“ да издават НП,
като сред тях е и директора на РД „АА“–София, който отдел е част от
структурата на ИА „АА“, а към датата на издаване на НП – 05.09.2022 г., АНО
е заемал посочената длъжност, считано от 01.04.2022 г., съгласно
представената Заповед №110/01.04.2022 г. за неговото преназначаване на тази
длъжност.
АУАН и НП са издадени по предвидения в закона ред и форма, и в
сроковете по чл.34 от ЗАНН. Неоснователно е направеното възражение в
жалбата, че не е посочено мястото на извършване на нарушението, а от
4
изложените факти не става ясна и датата на извършването му. Като място на
нарушението е посочено гр.София, ж.к.“Красно село“, бул.“Гоце Делчев“
срещу Търговски център Базар на книгата. Така даденото описание е
достатъчно индивидуализирано и по несъмнен начин определя мястото на
извършване на нарушението. Последното е предопределило и компетентния
съд да се произнесе по жалбата срещу процесното НП по местоизвършване на
нарушението, доколкото то попада в съдебния район на Софийски районен
съд. Изрично е посочена и датата на извършване на нарушението – 05.07.2022
г., когато същото е констатирано в хода на извършена проверка на
жалбоподателя в качеството му на водач на процесното МПС. Така
посочените дата и място на извършване на нарушението в АУАН и НП, по
никакъв начин не води до накърняване правото на защита на жалбоподателя
да разбере кога и къде точно е извършил вмененото му нарушение. Видно от
материалите по делото, жалоподателят е сезирал местнокомпетентния
първоинстанционен съд, с което е упражнил в пълен обем правото си на
защита, срещу издадения санкционен акт, поради което те не са нарушени.
Съдът констатира, обаче, че в конкретния случай неправилно е
приложен материалния закон. Описаното в АУАН нарушение е
квалифицирано като такова по чл.87, т.2 от действащата тогава Наредба
№33/03.11.1999 г. на МТ, съгласно която водачът на автомобил за обществен
превоз на товари трябва да отговаря и на следното изискване: да притежава
валидно удостоверение за психологическа годност по смисъла на наредбата
на чл.152, ал.1, т.2 от ЗДвП. Наредбата, издадена въз основа на законовата
делегация на чл.152, ал.1, т.2 от ЗДвП е Наредба №36/15.05.2006 г. за
изискванията за психологическа годност и условията и реда за провеждане на
психологическите изследвания на кандидати за придобиване на
правоспособност за управление на МПС, на водачите на МПС и председатели
на изпитни комисии и за издаване на удостоверения за регистрация за
извършване на психологически изследвания, в действащата към датата на
нарушението редакция /изм. и доп. ДВ, бр.36 от 13.05.2016 г./. В разпоредбата
на чл.8, ал.1 е предвидено при всяко постъпване на работа и при извършване
на дейността като водач на таксиметрови автомобили или водач на
автомобили за обществен превоз на пътници или товари, както и за
председател на изпитна комисия, лицата да представят удостоверение за
психологическа годност, а ал.2 на същата разпоредба определя срока на
5
валидност на издаденото удостоверение за психологическа годност на водача
– три години от датата на издаването, както и предвидените изключения.
От своя страна, АНО също не е констатирал несъответствието и не го е
отстранил по реда на чл.52, ал.4 от ЗАНН, чрез приложение на относимата
правна уредба, вследствие на което за описаното нарушение е санкционирал
водача на основание чл.93, ал.1, т.1 от ЗАП, вместо на основание чл.178в, ал.5
от ЗДвП. Състав на нарушение и съответно наказание – глоба в размер на 500
лева, за водач, който извършва таксиметрови, превози за собствена сметка
или обществени превози на пътници или товари без валидно удостоверение за
психологическа годност, е предвидено в разпоредбата на чл.178в, ал.5 от
ЗДвП. От събраните по делото доказателства се установява по безспорен
начин, че жалбоподателят не е притежавал валидно удостоверение за
психологическа годност към датата на проверката - 05.07.2022 г. Безспорно е
установено и обстоятелството, че жалбоподателят е управлявал товарен
автомобил, с който е извършвал обществен превоз на товари, собственост на
фирма-превозвач „Дени Транс 96“ ЕООД, на която, видно от приложеното
към жалбата удостоверение за актуално състояние от ТРРЮЛНЦ, е
управител. В тази връзка, съдът намира, че водачът действително не е
изпълнил задължението си да притежава валидно удостоверение за
психологическа годност при извършване на обществен превоз на товари, но
неправилно административнонаказателната му отговорност е ангажирана на
посоченото в НП основание – чл.93, ал.1, т.1 от ЗАП. Посочената санкционна
разпоредба в НП не съдържа самостоятелен състав на административно
нарушение, като същите се извеждат по тълкувателен път и чрез препращане
към подзаконовите нормативни актове по приложението му. Такъв
подзаконов нормативен акт е цитираната наредба в НП, но в случая тя не е
приложима, доколкото препраща към друг подзаконов нормативен акт,
издаден на основание законова делегация на ЗДвП, който закон от своя страна
урежда точно състава на описаното в АУАН и НП административно
нарушение. Относимият материален закон не е приложен от АНО. Пряко
следствие от допуснатото грубо нарушение на принципа за
законоустановеност на нарушението и съответстващото му наказание, уреден
в чл.2, ал.1 от ЗАНН, е ограничаване правото на защита на наказаното лице до
степен да не може да разбере за какво точно административно нарушение е
ангажирана отговорността му. Допуснаните нарушения на материалния и
6
процесуалния закон не могат да бъдат отстранени от съда при осъществения
в настоящото производство контрол за законосъобразност на издадения
санкционен акт, поради което обжалваното НП следва да бъде отменено, като
неправилно и незаконосъобразно издадено, с произтичащите от това законни
последици.
Следва да се отбележи и това, че понастоящем с изменения в ДВ, бр.84
от 2022 г., в сила от 21.10.2022 г. в цитираната наредба, разпоредбата на чл.8,
ал.2 вече предвижда, че удостоверението за психологическа годност е
безсрочно. Съгласно параграф 6 от ПР към НИД на Наредба №36 от
15.05.2006 г., валидните удостоверения за психологическа годност, издадени
преди влизане в сила на тази наредба, стават безсрочни и запазват
валидността си при условията на параграф 2, т.4, относно чл.8, ал.7. Видно от
приложената справка от информационната система на ИА „АА“, водачът е
имал издадено удостоверение за психологическа годност през 2018 г.,
валидно до 2021 г. Безспорно се налице последващи изменения, които се
явяват по-благоприятни за дееца, а именно: отпаднало е изискването за
тригодишната валидност на издаденото вече удостоверение за психическа
годност на водача по силата на изменените правни норми от наредбата, преди
влизане на процесното НП в законна сила. Процесното НП е издадено против
жалбоподателя за това, че управлява МПС от съответната категория, без да
има удостоверение за психологическа годност, каквото по принцип е имал,
но към датата на извършване на превоза – 05.07.2022 г., същото е било с
изтекъл срок на валидност. С последващото отпадане на изискването на
определения тригодишен срок за валидност на този документ, наказуемостта
на деянието се изключва.
По разноските:
На основание чл.63д от ЗАНН, страните имат право на присъждане на
разноски в настоящото производство по реда на АПК. С оглед изхода на
делото, право на присъждане на разноски има жалбоподателя. Същият, обаче,
не прави изрично изявление в горния смисъл, не ангажира доказателства за
направени такива, поради което съдът не следва да се произнася по този
въпрос.
Водим от горните мотиви, съдът
7
РЕШИ:
ОТМЕНЯ на основание чл.63, ал.2, т., във вр. с ал.3, т.1 и т.2, във вр. с
ал.1, във вр. с чл.58д, т.1 от ЗАНН, НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ
№42-00020800/05.09.2022 г., издадено от Директор на РД „АА“-София, с
което на Д. П. П., ЕГН **********, с адрес ****, на основание чл.93, ал.1, т.1
от ЗАвП е наложено административно наказание глоба в размер на 2000 лева,
за нарушение на чл.87, т.2 от Наредба №33/03.11.1999 г. на МТ, като
НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд София-град, на основанията, предвидени в НПК, и по
реда на Глава 12 от АПК, в 14 – дневен срок от получаване на съобщението
от страните, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8