РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 1567
гр. Пловдив,
20.08.2020 год.
В ИМЕТО
НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХІХ касационен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и първи юли през две хиляди и
двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИЛЕНА ДИЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА МИХАЙЛОВА
ТАТЯНА ПЕТРОВА
при секретаря Д. Й. и участието на прокурора ИЛЯНА ДЖУБЕЛИЕВА,
като разгледа
докладваното от член съдията МАРИАНА МИХАЙЛОВА касационно АНД № 1325
описа за 2020 год., за да
се произнесе взе предвид следното:
І. За характера на производството,
жалбата и становищата на страните:
1.
Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административно процесуалния
кодекс във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. второ от Закона за административните
нарушения и наказания.
2. Образувано е по касационна жалба предявена от
Областна дирекция на МВР гр.Пловдив, чрез процесуалния си представител
юрисконсулт Г.Б. против Решение № 648 от 13.04.2020г. на Районен съд гр.
Пловдив, ХI н.с.,
постановено по АНД № 4987 по описа на съда за 2019 г., отменящо Електронен фиш серия
„К“ № 1531706 от 03.03.2017 г., издаден от ОД на МВР
Пловдив, с който А.И. А. с ЕГН **********
и адрес *** на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 5 от Закона за движението по
пътищата /ЗДвП/ е наложена глоба в
размер на 600 лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Поддържаните касационни основания се субсумират в изводите, че атакуваният
съдебен акт е неправилен и незаконосъобразен. Иска се обжалваното решението на
ПРС да бъде отменено, като бъде потвърден издадения електронен фиш.
3. Ответникът по касационната жалба А.И.А. чрез
процесуалния си представител адвокат А. М.Д. застъпва становище за
неоснователност на касационната жалба. Претендира се присъждане на сторените
разноски за касационната инстанция.
4. Участвалият по делото прокурор,
представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив дава заключение, че жалбата е
основателна и следва да бъде уважена.
ІІ. За
допустимостта:
5. Касационната жалба е подадена в предвидения за това
преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това
положение същата се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. За фактите:
6. Пловдивският районен съд е бил сезиран с жалба,
предявена от А.И. А., срещу Електронен фиш серия „К“ № 1531706 от 03.03.2017 г., издаден от ОД на МВР Пловдив, с който на
основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 5 от
Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ му е наложена глоба в размер на 600 лева за нарушение на
чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Обективираните в ЕФ констатации се свеждат до следното:
На 03.03.2017г. в 15:09 часа в гр. Пловдив на бул.“Цариградско
шосе“ до № 33, като собственик на лек автомобил МЕРЦЕДЕС Ц 270 ЦДИ, с рег. № РВ
***** СК е превишил максимално разрешената скорост от 50 км/ч с 44 км/ч.
Посочено е, че нарушителят се предвижвал с 94 км/ч. в населено място и деянието
е било установено посредством автоматизирано техническо средство TFR1 – М № 581.
Процесното
административно наказание е наложено при тази фактическа и правна обстановка.
Към доказателствения материал по делото са приобщени снимков материал от клип №1208,радар
№ 581, Удостоверение за одобрен тип средство за измерване №10.02.4832, Протокол за използване на АТСС.
7. С обжалваното пред настоящата инстанция решение,
Районен съд – Пловдив е приел, че от събраните доказателства по безспорен начин
се установява, че е осъществен състава на визираното в ел. фиш нарушение, но същият
е издаден при нарушена нормативно регламентирана процедура по установяването на
процесното нарушение, като допуснато нарушение е
неотстранимо, влече незаконосъобразност на издадения електронен фиш и
съставлява самостоятелно основание за неговата отмяна. В тази връзка съдът е
приел, че чл. 7 от Наредба №
8121з-532/12.05.2015 г. в приложимата й към процесния
случай редакция /ДВ, бр. 36 от 19.05.2015 г./ е посочено, че пътният знак Е24
се поставя преди мястото за контрол във всяка посока на сработване на
автоматизираните технически средства и системи. Липсват обаче особени правила
за физическото му позициониране в пространството. При това положение според
съда приложение следва да намерят общите правила на Наредба № 18 от 23.07.2001
г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци. В чл. 14 от същата е прогласен
принципът, че пътните знаци и другите средства за сигнализиране трябва да са
видими от разстояние, което позволява на водача своевременно да предприеме
действия за осигуряване безопасността на движението. В чл. 16 и Приложение 12
към същия член пък е детайлизирано, че в населени места и селищни образувания,
каквато е и процесната хипотеза, разстоянието от настилката на тротоара до
най-ниско разположената точка на пътния знак или допълнителната табела,
поставени отстрани на платното за движение, е не по-малко от 2,25 м и не повече
от 3,30 м, а ако знакът е разположен на преносима стойка разстоянието не може
да е на по-малко от 60 см. Позовавайки се на приложения по делото снимков
материал, документиращ поставянето на знак Е24, съдът е приел, че в процесния случай не е спазено изискването за разстоянието
от минимум 60 см., като в процесния случай пътен знак
Е24 е поставен непосредствено над тротоарната тревна площ, на нивото на земята.
Този начин на поставяне според съда, не
само не отговаря на формалните изисквания на Наредба № 18 от 23.07.2001 г., но
и по същество не създава никакви гаранции, че водачът е имал реална възможност
да го забележи. Така съдът е приел, че при положение, че знакът е поставен
така, че да не може да изпълни указателните си функции, то хипотезата следва да
се приравни на липсата на поставен знак. Съдът е приел, че в процесния случай нарушението е осъществено на 16.02.2017
г., т.е. преди измененията в ЗДвП с ДВ, бр. 54 от 2017 г., поради което изискването
за надлежно поставяне на пътен знак Е24 все още е съставлявало действащо право,
което е следвало да бъде надлежно съблюдавано при установяването на
административни нарушения чрез използването на автоматизирани технически
средства, като липсата на такова надлежно поставяне е самостоятелно основание
за отмяна на санкционния акт /в този смисъл съдът се е позовал на Решение №
1208 от 28.05.2018 г. по к.а.н.д. № 1213/2018 г. на Административен съд - Пловдив;
Решение № 247 от 08.02.2018 г. по к.а.н.д. № 3173/2017 г. на Административен
съд - Пловдив; Решение № 816 от 18.05.2017 г. по к.н.а.х.д. № 559/2017 г. на
Административен съд - Пловдив, Решение № 1337 от 21.07.2017 г. по к.н.а.х.д. №
1044/2017 г. на Административен съд –Пловдив/.
ІV. За правото:
8. Решението е правилно. Като е стигнал до изводи за незаконосъобразност
на издадения електронен фиш районният съд е постановил правилен – обоснован и
законосъобразен съдебен акт. В решението са изложени подробни и задълбочени
мотиви относно незаконосъобразност на издадения електронен фиш поради нарушение
на нормативно регламентираната процедура по установяване на процесното
нарушение. Фактите по делото са обсъдени по отделно и в тяхната съвкупност.
Съобразени са в пълнота събраните гласни и писмени доказателства по делото и
доводите на страните.
Въз основа на
правилно установената фактическа обстановка, са направени законосъобразни
изводи относно приложението както на материалния, така и на процесуалния закон.
Доводите, наведени в
касационната жалбата, са идентични с тези, наведени и пред районния съд, който
в мотивите на решението си ги е обсъдил подробно.
Фактическите
констатации и правните изводи формирани от първостепенния съд се споделят
напълно от настоящата инстанция.Мотивите на решението са изключително подробни
и на основание чл. 221, ал. 2, предложение последно АПК не е необходимо да
бъдат повтаряни.
9. В случая
доказателства, които да подлагат на съмнение възприетите от районния съд
изводи, не са ангажирани нито в първоинстанционното, нито в настоящото съдебно
производство.
10. Изложеното до тук налага да се приеме, че касационната
жалба е неоснователна на посочените в нея основания, а обжалваното пред
касационната инстанция решение на районния съд е правилно и законосъобразно.
При постановяването му не са допуснати нарушения нито на материалния, нито на
процесуалния закон, поради което и същото като валидно, допустимо и правилно,
следва да бъде оставено в сила от настоящата инстанция.
V. За разноските :
11. При този изход на делото на основание чл.63, ал.5 от ЗАНН ответникът има право на присъждане на сторените разноски в касационното
производство, но тъй като такива не се констатираха да са извършени в това
производство, не се следва тяхното присъждане.
Мотивиран от
изложеното и на осн. чл. 222, ал. 1 от АПК, във
връзка с чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН, Пловдивският административен съд, ХІХ
касационен състав,
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 648 от 13.04.2020
г. на Районен съд гр. Пловдив, ХI н.с. постановено по
АНД № 4987 по описа на същия съд за 2019
г.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на А.И.А. чрез процесуалния си
представител адвокат А. М.Д. за присъждане на разноски в касационното
производство.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.