Присъда по дело №1749/2023 на Районен съд - Шумен

Номер на акта: 39
Дата: 10 октомври 2023 г. (в сила от 26 октомври 2023 г.)
Съдия: Валентина Любенова Тонева
Дело: 20233630201749
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 14 август 2023 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 39
гр. Шумен, 10.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, VIII-И СЪСТАВ ( Н ), в публично
заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Валентина Люб. Тонева
при участието на секретаря Й.Р.К.
и прокурора П. Д. П.
като разгледа докладваното от Валентина Люб. Тонева Наказателно дело от
общ характер № 20233630201749 по описа за 2023 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА В. Й. Д. с ЕГН **********, роден на ******** г. в гр. Шумен, обл.
Шумен, местожителство в гр. Шумен, български гражданин, със средно образование,
неженен, работещ, осъждан, за ВИНОВЕН в това, че на 15.12.2022г. в гр. Шумен, пред
служител на сектор „Пътна полиция" при ОД на МВР- Шумен, съзнателно потвърдил
неистина в писмена декларация, заведена по peг. №869000- 16823/15.12.2022г. в сектор
„Пътна полиция" при ОД на МВР-Шумен, а именно, че е загубил притежаваното от него и
издадено му на 10.05.2019г. от МВР на Република България СУМПС № *********, която по
силата на закон - чл. 160,ал.1 от ЗДВП, се дава пред орган на властта (ОД на МВР-
гр.Шумен) за удостоверяване истинността на някои обстоятелства, поради което и на
основание чл. 313, ал. 1 от НК и чл.54 от НК му налага наказание „ГЛОБА“ в размер на 300
лв.
На основание чл.189, ал.3 от НПК осъжда В. Й. Д. с ЕГН ********** да заплати в
полза на държавата направените деловодни разноски, а именно сумата от 69,91 лв., която
следва да се внесе по сметка на ОД на МВР Шумен .
Присъдата може да се обжалва и протестира в 15 дневен срок пред Шуменския
окръжен съд

Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
1

Съдържание на мотивите

Мотиви към присъда по НОХД 1749/23г. по описа на ШРС
На 14.08.2023г. от Шуменска Районна прокуратура е внесен в РС - гр. Шумен обвинителен
акт по ПД № 98/2023г., по който в същия ден е образувано производство пред първа
инстанция срещу В.Й.Д. с ЕГН ********** за престъпление по чл.313, ал.1 от НК.
В диспозитивната част на обвинителния акт е посочено, че В.Й.Д., с ЕГН **********, на
15.12.2022г. в гр. Шумен, пред служител на сектор „Пътна полиция" при ОД на МВР-
Шумен, съзнателно потвърдил неистина в писмена декларация , заведена по peг. №869000-
16823/15.12.2022г. в сектор „Пътна полиция" при ОД на МВР-Шумен, а именно, че е
загубил притежаваното от него и издадено му на 10.05.2019г. от МВР на Република
България СУМПС № *********, която по силата на закон- чл. 160,ал.1 от ЗДвП, който гласи
:" Дубликат на Свидетелство за управление или на контролен талон към него се издава ,
когато свидетелството или контролния талон е изгубен, откраднат, повреден или унищожен,
за което притежателят подписва декларация" и чл. 17 от Правилника за издаване на
българските лични документи, приет с ПМС № 13/08.02.2010г., който гласи :" В случаите на
изгубване , кражба, повреждане или унищожаване на български личен документ лицето е
длъжно да подаде в срок до 3 дни писмена декларация по образец съгласно приложение №6
относно тези обстоятелства в най-близкото РУ на МВР, ОДМВР, ДБДС-МВР, ДМ-МВР или
в звената „Миграция" при ОДМВР", се подава пред орган на власт ( ОД на МВР-гр. Шумен)
за удостоверяване истинността на твърдяното обстоятелство.
В хода на разпоредителното заседание от страна подсъдимия и неговия защитник по чл. 91,
ал.2 от НПК- възходящ роднина, майка, е направено искане делото да бъде разгледано по
реда на глава 27 от НПК, поради което, след разпоредителното заседание, съдът премина
към разглеждане на производство по реда на глава 27 от НПК.
В съдебно заседание подсъдимият, на основание чл.371, т.2 от НПК, призна изцяло фактите
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласява да не се събират
повече доказателства за тези факти.
Съдът като съобрази, че самопризнанието на подсъдимия по чл.371 т.2 от НПК се подкрепя
от събраните в досъдебното производство доказателства с определение от 10.10.2023г.
обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира повече
доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Предвид
на това в хода на съдебното следствие на основание чл.373 ал.2 от НПК не е извършван
разпит на подсъдимия за деянието описано в обвинителния акт.В съдебно заседание
представителят на ШРП поддържа повдигнатото обвинение и предлага на съда да определи
на подсъдимия наказание глоба в размер на 300лв. В хода на съдебното следствие
подсъдимият заявява, че разбира в какво е обвинен и се признава за виновен, че е наясно с
последиците от проведеното съкратено съдебно следствие и е съгласен с тях,като желае да
му бъде наложена глоба. Защитникът на подсъдимия в хода на съдебните прения пледира за
налагане на наказание “глоба“.
След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и
като съобрази процесуалната им годност, съдът приема за установени от фактическа страна
изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти, а именно: На 15.12.2022г.
подс. В.Й.Д. посетил сектор „Пътна полиция" при ОД на МВР-Шумен, като съставил
декларация по чл.17,ал.1 от Правилника за издаване на българските документи за
самоличност и чл. 160 от ЗДвП, в която декларирал, че е изгубил Свидетелството си за
управление на моторно превозно средство. Подс.Д. е поискал да бъде издаден дубликат на
Свидетелството му, а Д.С.К.- системен оператор в сектор „Пътна полиция" при ОД на МВР
Шумен, му е разпечатал заявление за издаване на дубликат на Свидетелство за управление
на моторно превозно средство, което обвиняемият Д. е подписал и заедно с Декларацията по
чл.17,ал.1 от Правилника за издаване на българските документи за самоличност и чл. 160 от
ЗДвП, ги е подал пред Д.К.
На 13.01.2023г. подс. В. Д. получил Свидетелство за управление на моторно превозно
средство с № ********* във връзка с подаденото от него на 15.12.2022г. заявление за
издаване на СУМПС.
По – късно, на 01.02.2023г. в служба „АНДОАПТПВ" сектор „Пътна полиция"-Шумен е
получена преписка с № 3286р-4150/24.01.2023г. на ГДНП, с която им е изпратено
Свидетелство за управление на моторно превозно средство с № *********, което
обвиняемият В. Д. е посочил в Декларацията си от 15.12.2022г. по чл. 17,ал.1 от Правилника
за издаване на българските документи за самоличност и чл. 160 от ЗДвП, че е изгубено.
В хода на разследването са събрани доказателства, от които е видно, че българското
свидетелство за управление на МПС (№ *********, издадено на 10.05.2019г.), ползвано от
подс. Д., е било иззето по следните причини: от Интерпол Висбаден е била получена
1
следната информация- компетентната дирекция на полицията е уведомила, че на
01.10.2022г. по време на разследване на пътен инцидент , е било установено, че подс.В. Д. е
бил със съдържание на алкохол в кръвта си 0,74 на сто.
Свидетелството му за управление на МПС е било отнето от служители на полицейския
участък Walldorf в деня на правонарушението и е било изпратено заедно с материалите по
случая на прокуратурата в Mannheim, ФР Германия, която е прекратила наказателното
производство и е изпратила материалите на административно-наказващия орган (ZBS КА)
за налагане на административно наказание. В същото време полицията в Mannheim е
изпратила Свидетелството за управление на МПС с номер ********* на адреса на лицето.
На 25.10.2022г. е било издадено наказателно постановление , с което е наложена глоба (
глоба - 500 евро, разходи- 1068.27 евро и такса в размер на 25.00 евро) и лишаване от
правоуправление спрямо обвиняемия . Свидетелството му е върнато в полицията в
Mannheim със забележка "Inconnu”. Тъй като адресът на обвиняемия не е бил установен,
свидетелството му е било изпратено на Генералното консулство на България в Мюнхен , ФР
Германия на 30.11.2022г.
От заключението на изготвената от НТЛ при ОДМВР гр. Шумен съдебно - графическа
експертиза - Протокол № 121/30.05.2023 г. на /л. 24 - 26/ се установява, че подписа срещу
„Декларатор" в Декларация по чл. 17, ал.1 от Правилника за издаване на български лични
документи от 15.12.2022г. принадлежи на подс.В.Й.Д..
Изложената фактическа обстановка съдът счита за установена въз основа на:
самопризнанието на подсъдимия в съдебното заседание, на основание чл.371, т.2 от НПК,
който признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт,
като се съгласява да не се събират повече доказателства за тези факти.
Освен това съдът намира, че самопризнанието на подсъдимия по чл.371 т.2 от НПК се
подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства по надлежния
процесуален ред, които са приобщени по реда на чл.283 от НПК.
Съдът намира, че събраните доказателства по делото са безпротиворечиви и взаимно
допълващи се и се намират в хармонично единство и водят до единствено възможния извод,
непораждащ никакво съмнение във вътрешно убеждение на съда и обосновават решението
на съда по следните правни съображения:
Съдът, като прецени всички доказателства, релевантни за делото, съгласно чл.14 от НПК
поотделно и в тяхната съвкупност, приема, че подсъдимият е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл.313, ал.1 от НК, защото:
*Обект на престъплението са обществените отношения, които осигуряват реда и условията
за издаване, съставяне и използване на съответните официални документи.
*Субект на престъплението е пълнолетно вменяемо физическо лице.
*От обективна страна предмет на престъплението е декларация, изискуема по силата на
ЗДВП и представена пред орган на властта - ОД на МВР-Шумен. Изпълнителното деяние се
изразява в деклариране на неверни обстоятелства, а именно, че е загубил притежаваното от
него и издадено му на 10.05.2019г. от МВР на Република България СУМПС № *********.
*От субективна страна престъплението е извършено с вина под формата на пряк умисъл,
като деецът е съзнавал, че декларира неверни обстоятелства, но е целял настъпването на
тези противообществени последици.
Причините за извършване на престъплението се свеждат до незачитане правото на
собственост другиму. При определяне на наказанието на подсъдимия за извършеното от
него престъпление съдът прецени: степента на обществената опасност на конкретното
деяние, степента на обществена опасност на подсъдимия, както и подбудите за
извършването му и констатира следните обстоятелства от значение за отговорността на
подсъдимия: *смекчаващи вината обстоятелства - самопризнания, осъзнава вината си,
добросъвестно поведение в наказателния процес, съдействие за разкриване на обективната
истина, неосъждан; *отегчаващи вината обстоятелства - съдът не констатира такива;
Гореизложените обстоятелства мотивираха съда да приеме, че целите на наказанието
посочени в чл.36 от НК могат да бъдат постигнати по отношение на подсъдимия като
наказанието бъде определено при условията на чл.54 от НК,.За престъплението по чл.313,
ал.1 от НК е предвидено наказание "лишаване от свобода" до 3 години или глоба от 100 до
300лв..
Съдът, съобразявайки горните обстоятелства счита, че справедливо и съответно на
извършеното от подсъдимия ще бъде определяне на наказание глоба в максималния законов
размер от 300 лв.
Така определеното наказание, съдът намира за справедливо и съответстващо на тежестта,
обществената опасност и моралната укоримост на престъплението и подходящо да повлияе
2
поправително и превъзпитателно към спазване на законите и добрите нрави от страна на
осъдения. По този начин и с това наказание съдът счита, че ще бъдат постигнати целите на
генералната и специалната превенция.
На основание чл.189, ал.3 от НПК, съдът възложи на подсъдимия направените деловодни
разноски в досъдебното производство в размер на 69,91 лева, които да бъдат заплатени в
полза на ОД на МВР- Шумен.
Водим от горното, съдът постанови присъдата си.
3
Съобщи за изтекли лични данни