РЕШЕНИЕ
№ 466
гр. Ямбол, 18.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XV СЪСТАВ, в публично заседание на
десети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Марина Хр. Христова Иванова
при участието на секретаря Т. С. К.
като разгледа докладваното от Марина Хр. Христова Иванова Гражданско
дело № 20232330101315 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по искова молба, предявена от „ПРОФИ
КРЕДИТ България“ЕООД против С. Ж. Д., с която се иска да се приеме за установено
по отношение на ответницата, че дължи на ищеца сумите, за които е издадена заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № ***/2023 г. по описа на ЯРС.
В исковата молба се твърди, че между ищеца, в качеството на кредитодател и
ответника бил сключен договор за потребителски кредит на 15.10.2021 год. за сумата
от 2500 лв., и срок за връщане на кредита 24 месеца, на равни месечни погасителни
вноски, включително и възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги,
закупена услуга Фаст и закупена услуга Флекси. На длъжника бил предоставен
стандартен европейски формуляр, както и бил запознат и приел ОУ към договора.
Клиентът пожелал с част от отпуснатия кредит да бъдат рефинансирани други нейни
задължения, а именно – към „Изи Асет Мениджмънт“АД – 910,01 лв. и към :Корект
Кредит Груп БГ“ЕООД в размер на 1244, 04 лв. На същата дата 18.10.2021 год. по
сметка на ответницата била преведена сумата от 345, 95 лв. Така общия размер на
отпуснатата главница бил 2 500 лв. Претендира се съгласно чл. 4 от ОУ и договорно
възнаграждение в размер на 892, 30 лв. С оглед спазване принципа на свободата на
договарянето страните се съгласили да сключат договора, включващ и услуги „Фаст“ и
„Флекси“ Закупуването им било изцяло по желание на длъжника. Описва се и какви
възможности съдържат закупените услуги. Ответницата била направила само една
частична погасителна вноска, като съгласно уговореното в договора и ОУ на длъжника
било изпратено уведомително писмо за настъпилата предсрочна изискуемост, преди
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК. Размерът на погасяването от 472, 08 лв. били
отнесени за погасяване на – 372, 28 лв. по погасителен план, 70,52 лв. за погасяване на
лихва за забава и 30 лв. за погасяване на такса за извънсъдебно събиране на
вземането.
1
Излагат се съображения за основателност на иска. Иска се уважаване на
претенцията, както и присъждане на разноски.
В законоустановения срок ответницата не е депозирала отговор.
В с.з. ищецът не изпраща представител.С писмена молба моли за уважаване на
претенцията.
Ответницата чрез упълномощен представител моли за отхвърляне на
претенцията по изложени съображения.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
Не е спорно по делото, че по заявление на ищеца е образувано ч.гр.д. №***/2023
год. на ЯРС, по което съдът е издал заповед за изпълнение, с която е разпоредено
ответникът да заплати на заявителя исковите суми, както и разноски в заповедното
производство. Предвид , че в законоустановения срок по чл. 414 ГПК длъжникът е
депозирал възражение и в едномесечния срок от уведомяването си за това заявителят
е предявил настоящия иск по чл. 422 ГПК.
Приложен е договор за потребителски кредит – стандарт от 15.10.2021 год.,
сключен между страните, по силата на който на ответника е отпуснат кредит в размер
на 2 500 лв., със срок за връщане 24 месеца , с посочен ГЛП – 41, 00 % и ГПР – 49,11
%, размер на погасителна вноска и общата сума, която следва да бъде върната- 3687,45
. В договора е посочено още, че кредитополучателят е избрал пакет допълнителни
услуги – Фаст, на стойност 750 лв. и Флекси, на стойност – 1875 лв., като вноската по
избрания пакет е в размер на 109, 38 лв., дължима към месечната погасителна вноска и
общата сума за връщане – 6 312, 45 лв. Посочено е и, че клиентът е поскал
закупуването на допълнителна незадължителна услуга.
Представени са още ОУ, подписани от ответника на всяка страница, с което е
декларирал и приемането им, погасителен план към договора, искане за отпускане на
кредит, както и Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация.
Ответникът не е оспорил подписа си на горепосочените документи.
Представени са и платежни нареждания, видно от които сумата по кредита е
разходвана, така както е уговорено в договора, а именно – 910, 01 лв. – за
рефинансиране на кредит към „Изи Асет Мениджмънт“АД, сумата от 1244, 04 лв. – за
рефинансиране на кредит към „Корект кредит Груп“ЕООД , както и остатъкът от
сумата в размер на 345, 95 лв. е преведен по банкова сметка с титуляр ответницата.
Прието е още уведомително писмо за обявяване на кредита за предсрочно
изискуем, връчено на 23.01.2023 год., видно от представената обратна разписка.
От представеното извлечение от сметка се установява, че общата платена по
кредита сума към 23.05.2023 год. е в размер на 472, 80 лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Правното основание на предявения иск е чл. 422 от ГПК, вр. чл. 240 ЗЗД, чл.
79,ал.1 ЗЗД и чл. 86,ал.1 ЗЗД.
Така предявения иск съдът намира за допустим, т.к. е предявен от легитимна
страна – заявител в заповедното производство, в предвидения от закона едномесечен
срок от уведомяването на заявителя по реда на чл. 415 от ГПК.
2
В настоящото производство в тежест на ищеца е да докаже при условията на
пълно и главно доказване дължимостта на вземането си по оспорената заповед за
изпълнение, а в тежест на ответника, извършено плащане, респ. наличие на твърдените
предпоставки за недължимост на сумата.
Безспорно се установява от събраните по делото доказателства, че ищецът и
ответника са били във валидно облигационно отношение по сключен договор за
потребителски кредит – стандарт. Ответникът не е оспорил, че е получил заемната
сума, включително ищецът е признал и представил доказателства, че за погасяване на
кредита ответникът е внесъл сумата от общо 472, 80 лв.
Основните възражения на ответника касаят нищожност на клаузи от договора ,
поради противоречие с императивни разпоредби на ЗПК и с добрите нрави и по -
специално уговореното възнаграждение за пакет допълнителни услуги- Фаст и Флекси,
уговорения ГПР , включително ГЛП.
Процесният договор за кредит от 15.10.2021 год., попада в приложното поле на
ЗПК, поради което следва да отговаря на императивните разпоредби на този закон.
Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК договорът за потребителски кредит
следва да съдържа лихвения процент по кредита и условията за прилагането му, а
съгласно т.10 на чл.11 ЗПК договорът за потребителски кредит следва да е изготвен на
разбираем език и да съдържа годишният процент на разходите по кредита и общата
сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.
ЯРС приема, че процесният договор за потребителски кредит не отговаря на
горепосочените изисквания. В договора са посочени: размер на кредита, лихвения
процент, общо дължимите суми от потребителя, годишния процент на разходите,
който по размер формално не надвишава максималния по чл.19, ал. 4 ЗПК- пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Този
размер на ГПР, обаче не отразява действителния такъв на ГПР, тъй като очевидно не
включва разходите за допълнителните услуги – „Фаст“ и „Флекси“ по кредита.
Съгласно разпоредбата на чл.19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви,
други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч.
тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит. Съгласно § 1, т.1 от ДР на ЗПК
„общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително
лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други
видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни
на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е
задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
Общият разход по кредита за потребителя не включва само нотариалните такси.
Според т.2 от § 1 на ДР на ЗПК "обща сума, дължима от потребителя" е сборът от
общия размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя. Предвид
изложеното, възнагражденията за допълнителни услуги попадат в приложното поле на
горецитираните норми, тъй като същите са пряко свързани с договора за кредит,
3
поради което с оглед императивните разпоредби на чл.19, ал.1 ЗПК и § 1, т.1 от ДР на
ЗПК е следвало да бъдат включени при изчисляване на годишния процент на
разходите. В случая в ГПР не са включени разходите за допълнителните услуги по
кредита, които както се посочи законът установява, че са част от общия разход по
кредита. Така с цената на пакета по допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“ се е
достигнало до допълнително възнаграждение, извън уговорената възнаградителна
лихва в размер на 41% и на скрити проценти от ГПР. При сключване на процесния
договор ответникът - кредитодател е обявил параметрите на общо оскъпяване на
отпуснатия заем по начин, изключващ възможност за възприемане от страна на
потребителя на действително поетата финансова тежест, като е предложил отделно
цени на кредита и на пакета допълнителни услуги и е оповестил годишен процент на
разходите без да включи в него значителния добавен разход за възнаграждения за
допълнителните услуги. В приложения СЕФ също не е посочено възнаграждението за
допълнителни услуги. Наред с това уговорените типизирани клаузи на договора за
кредит и възнаграждението за пакета допълнителни услуги, са изготвени едностранно
от търговеца, създават значително неравновесие в правата по съглашението между
потребителя и търговеца. Тези уговорки на практика лишават потребителя от избор и
възможност за индивидуално договаряне. Това договаряне е позволило на кредитора да
заобиколи изискването за оповестяване на общия разход и забраната размера на ГПР да
не надвишава петкратния размер на законната лихва, доколкото при включване на
разходите за допълнителни услуги очевидно посочения в договора размер на ГПР –
49,11 % би се увеличил над допустимия, с което се постига заобикаляне на забраната
по чл.19, ал. 4 ЗПК.
Гореизложеното обосновава извод за противоречие на договора с императивната
разпоредба на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, доколкото в уговорения годишен процент на
разходите не са отразени всички действителни разходи по кредита, а именно –
разходите за процесните две допълнителни услуги, като не без значение е и
обстоятелството, че общият им размер от 2635 лв. превишава стойността на
главницата по кредита от 2 500 лв. Така потребителят като икономически по - слабата
страна в правоотношението е лишен от възможността да извърши информиран избор
за крайната цена на договора и икономическите последици от него, за да може да
съпоставя отделните кредитни продукти, с което се нарушава принципът на
добросъвестността.
В случая уговорената допълнителна услуга „Флекси“, предвиждаща възможност
за изменение на кредитното отношение по така сключения договор по своята същност
отразява правото за изменение на договорите по взаимно съгласие по чл.20а, ал.2 ЗЗД,
а не е услуга по смисъла на чл. 10а, ал.1 ЗПК, обосноваваща дължимост на
възнаграждение. Освен това по делото липсват твърдения и доказателства ответникът
да се е възползвал от така уговорените услуги – „Фаст“ и „Флекси“.
Последицата, свързана с неспазване изискването на чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК, е
уредена в нормата на чл. 22 ЗПК, която предвижда, че когато не са спазени
изискванията на чл.10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9,
договорът за потребителски кредит е недействителен.
С оглед на всичко изложеното , ЯРС намира че процесния договор за кредит
следва да се приеме за недействителен, на основание чл.22 ЗПК ,като противоречащ на
чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, вр. с чл.19, ал.1 и ал.4 и чл.10а ЗПК. Съгласно чл. 23 от ЗПК,
когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят
връща само чистата стойност по кредита, без да дължи лихва или други разходи по
4
кредита. В случая чистата стойност на кредита е в размер на 2 500 лв., от която
ответникът е заплатил 472, 86 лв., която сума следва да бъде приспадната. Ето защо
претенцията се явява основателна за сумата от 2027, 14 лв. – главница и следва да бъде
отхвърлена като неоснователна в останалите си части.
В горния смисъл практиката на ОС – Ямбол, обективирана в Решение №
298/14.07.2023 год. по в.гр.д. № 285/2023 год.
Съгласно ТР № 4/2013 год. на ОСГТК - съдът в исковото производство се
произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното
производство, дори и да не изменя размера на същите. В този смисъл и на ищеца
следва да бъдат присъдени разноски в заповедното производство в намален размер,
предвид частичното уважаване на претенцията, или сумата от 57 лв.Тук съдът намира
за необходимо да посочи, че в полза на ищеца със заповедта за изпълнение е присъдена
сумата от 123, 50 лв. – заплатена държавна такса и 50 лв. юрисконсутско
възнаграждение, а не посочените от него в списъка по чл. 80 ГПК, представен в
настоящото производство.
Искането на ищеца за присъждане на разноските по настоящото производство е
основателно и следва да се уважи съгласно чл. 78 ал.1 от ГПК. В негова полза следва
да бъдат присъдени разноски в размер на 90 лв.-съобразно уважената част от иска,
заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, определено в размер на
150 лв., съобразно чл. 25 от НЗПП, предвид ниската фактическа и правна сложност на
делото, разглеждането му в едно с.з. и неявяване на представител на ищеца.
На осн. чл. 78,ал.3 от ГПК ответникът също има право на разноски, съобразно
отхвърлената част от претенцията, или 806 лв.- заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от гореизложеното, Я Р С
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че С. Ж. Д., ЕГН ********** , дължи на
„ПРОФИ КРЕДИТ България“ЕООД, ЕИК ***********, със седалище и адрес на
управление гр. София, сумата от 2027, 14 лв. – главница по договор за потребителски
кредит – стандарт от 15.10.2021 год., ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 28.02.2023 г. до изплащане на вземането, като
претенцията за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 2420, 39 лв.,
както и за сумите – 892, 30 лв. – договорна лихва за периода 15.12.2021 год. –
06.01.2023 год., 687, 50 лв. – възнаграждение за закупена услуга „Фаст“, 1718, 86 лв. –
възнаграждение за закупена услуга „Флекси“, 361, 63 лв. – лихва за забава за периода
16.11.2021 год. – 06.01.2023 год. , 94, 26 лв. – лихва за периода 06.01.2023 год. –
27.02.2023 год., като неоснователна – ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА С. Ж. Д., ЕГН ********** да заплати на „ПРОФИ КРЕДИТ
България“ЕООД, ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление гр. София
сумата от 57 лв. - разноски в заповедното производство, както и разноски за
настоящата инстанция в размер на 90 лв.
ОСЪЖДА „ПРОФИ КРЕДИТ България“ЕООД, ЕИК ***********, със седалище
и адрес на управление гр. София да заплати на С. Ж. Д., ЕГН ********** сумата от 806
лв. – разноски за настоящото производство.
5
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
6