МОТИВИ
по
ЧХД № 8070/2017 г. по описа на ПРС – VІІ н.с.
Тъжителят Я.А.Т., с
ЕГН **********,*** е повдигнал обвинение срещу подсъдимия П.Х.Т. с ЕГН **********,***,
за това, че на 18.12.2016 г., около
13:00 часа, в гр.Пловдив, на паркинга на Транспортна болница му е причинил
палпатарна болезненост и травматичен оток – в лявата челно – слепоочна и ябълчна
област на лицето – престъпление по чл.130, ал.2 от НК.
Ведно
с депозираната частна тъжба, за съвместно разглеждане в наказателния процес е
приет предявения от Я.А.Т. срещу подсъдимия П.Х.Т. граждански иск за сумата от
1000 /хиляди/лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди,
вследствие на претърпени болки и страдания в резултат от престъплението по
чл.130, ал.2 от НК ведно със законната лихва от датата на причиняването – 18.12.2016
г. до окончателното изплащане на сумата. Претендира на подсъдимия да му се
възложат и направените разноски по водене на делото и адвокатско
възнаграждение. Същият е конституиран по делото като граждански ищец.
В съдебно заседание частния тъжител Я.Т. лично и
чрез повереника си - адвокат С., поддържа повдигнатото обвинение с описаната
фактическа обстановка в тъжбата, като моли съда да наложи на подсъдимия
подходящо наказание и да уважи в пълен размер предявения граждански иск.
Претендира и направените разноски за адвокатски хонорар.
Подсъдимият П.Т. чрез процесуалния си представител
– адв. Я., моли съда да го оправдае изцяло, както и да бъде отхвърлен
предявения граждански иск. Допълва, че мотивът за водене на настоящото
производство от страна на тъжителя не е нанесената му телесна повреда, а
усложнени взаимоотношения с бившата му съпруга по повод режима на свиждане с
малолетното му дете.
Подсъдимият Т. не се признава за
виновен.
Съдът,
след като прецени събраните и приложени по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият
П.Т. и свидетелката Р.Т. са бивши съпрузи, чиито брак е прекратен с влязло в
сила решение на 27.05.2013 г. Двамата са родители на Г. П. Т., роден на *** г.,
като след раздялата им, детето остава при майката – свидетелката Р.Т. при
определен от съда режим на свиждания на бащата с детето му.
На
18.12.2016 г. /неделя/ детето било при баща си. Сутринта имало температура и
подсъдимият Т. решил да го заведе на преглед в медицинския център към
Транспортна болница. По пътя се обадил на майката на детето, за да я уведоми за
състоянието му и за предстоящия преглед с лекар. Тя поискала да го види и
тръгнала с мъжа си – тъжителя Я.Т. към Транспортна болница.
Междувременно
освен с детето, Т. пътувал към дежурен лекар и с майка си – С. Ц. и приятеля си
А. У..
След
прегледа, Т. се обадил на бившата си съпруга и я уведомил, че състоянието на
детето не е сериозно. Свидетелката Т. му казала, че пътува към него и да я
изчака на паркинга на болницата.
На
паркинга на Транспортна болница, подсъдимият заедно със своя приятел У. пушили
цигари пред собствения му автомобил, а майка му с детето били вътре в колата.
На паркинга на близката бензиностанцията, намираща се срещу Транспортна болница
пристигнала свидетелката Е. В. – приятелка на подсъдимия, с която се уговорили
също да се видят след прегледа на детето.
В
това време, пострадалия и съпругата му вече били спрели автомобила си напречно
на автомобила на Т.. Веднага след пристигането си, свидетелката Т. се насочила
към задната седалка на автомобила на Т., където бил синът им. Веднага възникнал
конфликт между нея и майката на подсъдимия. С. Ц. и свидетелката Т. си
разменили обидни реплики, свързани с престоя на малолетния Г. и баща му и
желанието на майката веднага да вземе детето си. Последната веднага пристъпила
към изпълнение на заявеното, изкарвайки детето от колата, на което Ц. се
възпротивила. Виждайки създалата се ситуация, пострадалия се насочил към
майката на подсъдимия, за да помогне на съпругата си. При съприкосновението им,
Ц. паднала на земята. Афектиран от гореописаното, Т. също се насочил към тях.
Двамата с пострадалия започнали да си разменят заплахи и закани, като в този
момент майката на подсъдимия застанала между тях, предотвратявайки физическа
саморазправа. В този момент, Т. се насочил към автомобила на Т., в който се
намирало детето му. Виждайки тази ситуация, бившата му съпруга се опитала де се
обади на тел.112, но подсъдимия избил телефона от ръката й и той паднал на
земята. Афектиран от създалата се ситуация, Т. грабнал детето, избутал свидетелката
Тодорова и влезнал в собствения си автомобил, след което потеглил и побързал да
посети Първо РУ – Пловдив. През цялото време, всички присъстващи на инцидента
си разменяли обидни реплики. Веднага след това, пострадалия и съпругата му
посетили Спешния кабинет в Транспортна болница, за да проверят дали е проведен
преглед на малолетния Г. П. Т., след което се насочили към Първо РУ, където
пристигнали около 20 минути след групата на подсъдимия.
В
районното управление от двете групи – на подсъдимия и на пострадалия, обяснения
е дал само свидетелят А. У.. Тъй като и двете страни не разполагали с никакви
документи, а общото физическо състояние на пострадалия било добро и липсвали
каквито и да е видими белези от нанасяне на удари и претърпени травми, както по
него и по съпругата му, така и по свидетелката Ц., полицейските служители не
взели отношение по случая. Не били подадени и жалби от никоя от страните.
Около
18 часа на същия ден, малолетния Г.Т. бил върнат на майката от неговия баща и
свидетеля У. и приет от Т..
На
следващия ден – 19.12.2016 г. ,
тъжителят посетил Клиника по съдебна медицина гр. Пловдив и му било издадено
съдебномедицинско удостоверение № 1366/2016 година, приложено по делото.
Горната фактическа обстановка, съдът приема за
установена частично от показанията на свидетелите Р.Т., А. У., С. Ц. и от Е. В.,
дадени в хода на съдебното следствие, както и от останалите приети и приложени
по делото писмени доказателства.
В хода на делото е назначена
съдебномедицинска експертиза по писмени данни с вещо лице д-р Б., според
заключението на която на Я.Т. му е било причинено палпаторна болезненост и травматичен оток в лявата челно-слепоочна и
ябълчна област на лицето. Според вещото лице, напълно възможно е описаната
в диагнозата травма да е причинена от действието на твърд, тъп предмет – удар
или притискане с или върху твърд тъп предмет и по начин и време е напълно
възможно те да са получени така, както е отразено в представените по делото
материали. Били са причинени болка и страдания, без разстройство на здравето по
смисъла на чл.130, ал.2 от НК.
В такива случаи, при обичаен ход на
възстановяване, болките отзвучават за около 5-6 дни. Тези травми отзвучават
бързо и напълно без да оставят каквито и да било последствия за човека, след
оздравяването им.
Съдът
приема заключението на вещото лице като компетентно, изготвено с необходимите
знания и опит и неоспорено от страните.
Съдът възприема и
кредитира частично показанията на свидетелите
Р.Т., А.У., С. Ц. и Е.В. и не възприема и некредитира изцяло показанията на
свидетеля Н. П. по следните съображения:
В конкретния случай, се касае за две групи свидетели, които възприемат
по коренно противоречив начин времето от няколко минути, през които се твърди в
тъжбата, че е извършено инкриминираното деяние.
От една страна, пострадалият Т. и неговата съпруга, в тъжбата от
първия и показанията си в съдебното заседание от 27.09.2018 г. от втората, се
твърди нанасяне на леки телесни повреди – за Т. - палпаторна
болезненост и травматичен оток в лявата челно-слепоочна и ябълчна област на
лицето, а за Р.Т. – контузия по главата и кръвонасядания по лявата коленна
става. Уврежданията и на двамата са причинени от подсъдимия в различни
ситуации. Твърдят, че по никакъв начин не са влизали в пререкания или физически
контакт и не са предизвикали когото и да било от другата група участници в
инцидента.
Съвсем различно е
възприятието на конкретната ситуация от другата група свидетели – У., Ц. и В..
Според техните показания, дадени в съдебното заседание от 21.11.2018 г., Т. не
е имал физически контакт нито с Т., нито с неговата съпруга, но пък пострадалия
умишлено е нанесъл на С.Ц. кръвонасядания по предната коремна стена отдясно със
смесен цвят: кафеникавозеленикъв в централната част и с жълтеникав цвят по
периферията, намиращо се на 8 см. на средната коремна линия с овална форма с размери
3,00/2,00 см.
На следващо място,
съдът не възприема и не кредитира показанията на свидетеля Н. П., като счита
същите за опосредени и заинтересовани по следните съображения:
В показанията си от
27.09.2018 г., последният пресъздава инкриминираната ситуация опосредена от разказа на своята дъщеря и зет си -
пострадалия Т. при посещението си при него на 19.12.2016 г. Съдът е на мнение, че така представени
фактите от П. се явяват силно заинтересовани от роднинската си връзка, а и не
отговарят на действителността. В данните, съобщени от П. се твърди, че при
посещението си Т. е бил вече с посинено око. Горните факти противоречат от
изнесеното от собствената му дъщеря, която твърди, че синината се е появила
едва след около два дена след инкриминираното деяние. Такова обстоятелство
/синини в областта на нараненото лице/ не е било констатирано и при прегледа
извършен на 19.12.2016 г. от съдебния лекар.
Въпреки че СМЕ на
експерта Б. е прието в съдебно заседание, след като не е било оспорено
отстраните, съдът го игнорира и не счита, че следва да бъде включено в
доказателствения материал по делото по следните съображения:
На първо място,
съдът поставя под съмнение и не приема изложеното от пострадалия и неговата
съпруга, описано в тъжбата – авторство на инкриминираното деяние - нанасяне на
силен удар в областта на лицето от страна на подсъдимия. Затова, други данни,
освен изявлението на двамата горепосочени – на подсъдимия в тъжбата, а на
съпругата му – в неините показания, дадени в хода на съдебното следствие в
съдебното заседание на 27.09.2018 г. и СМУ от 19.12.2016 г. няма. В тъжбата си,
пострадалият заявява /на стр.2 по средата/ че е бил ударен с
един единствен удар със свит юрук в областта на лицето отляво, около
слепоочието. В показанията си пред съда, свидетелката Т. – негова съпруга също
заявява за един единствен удар на подсъдимия с дясната му ръка в лявото
слепоочие и малко по-нагоре в страничната част. В саморъчно написаната си жалба
до РП – Пловдив от 20.12.2016 г. обаче, в обстоятелствената си част Я.Т.
заявява, че „Започнаха да дърпат детето
от Р., а аз се опитах да я защитя, при което бившия й съпруг ме нападна,
колкото и да се опитваше неговия приятел Н. да го спира. Получих юмруци в
лицето, дърпане, бутане и обиди от бабата С.”.
При тези данни е
налице сериозно разминаване между тезата на самия пострадал пред РП – Пловдив
от 20.12.2016 г. и изложеното в тъжбата от него и показанията на неговата
съпруга от съдебното следствие. В жалбата до РП – Пловдив се описва нанасяне на
множество /повече от един/ удари в областта на лицето на пострадалия от страна
на свидетелката в настоящото производство – С. Ц., докато в подадената тъжба и
съдебното следствие, се намират данни за нанесен един, единствен удар от страна
на подсъдимия П.Т.. Съобщените данни при
съдебния медик при освидетелстването на Т. на 18.12.2016 г. отново са за „нанесен побой от познат мъж – бивш мъж на
неговата приятелка. Бил ударен с юмрук по лицето отляво. От удара е паднал на
земята и се ударил по левия крак.”
Запознавайки се
подробно с текста на саморъчно написаната жалба обаче, съдът не констатира
техническа грешка или грешно изписване на източника на агресия в конкретната
ситуация на 18.12.2016 г. на паркинга на Транспортна болница. Явно личен мотив
е предизвикал решението на Т. да смени извършителя на инкриминираното деяние в
по-нататъшните си опити да получи възмездие.
Според съда, поради влошени междуличностни отношения между пострадалия
и неговата съпруга от една страна и бившият съпруг на Т. от друга страна, Я.Т. „създава”
нова фактическа обстановка, при която извършител се явява тормозещия
семейството П.Т., а не неговата майка С.Ц..
На следващо място, следва да се отбележи коренно противоречивите тези
на двете групи свидетели по делото, които съдът вече обсъди по-горе.
Единственото обстоятелство по което в цялост показанията на всички свидетели се
подкрепят е, че никой никого не е обиждал и не е влизал в пререкания /според
изявленията на всеки един от тях по отделно/. Както бе посочено по-горе,
останалите доказателства по делото са трайно противоречиви, и тези противоречия
не се преодоляха посредством единствения предвиден в НПК способ – на очната
ставка. От една страна, свидетелите на тъжителя – Р.Т. и неиния баща – Н.П.
катогерично заявяват, че пострадалият Т. е ударен по начина, които е описан в
тъжбата от подсъдимия Т., като се твърди, че от своя страна Т. и неиния съпруг
не са предизивикали по никакъв начин нито с думи, нито с действия агресията на Т..
От друга страна – позицията на свидетелите на подсъдимия Т. е коренно
противоположна. Според събраните гласни доказателства от очевидците на
инкриминираното деяние – А. У., С. Ц. и Е. В., физически контакт между
подсъдимия и пострадалия не е имало, но пък е имало такъв, придружен с нанасяне
на лека телесна повреда – удар с крак в коремната област на падналата на земята С. Ц. от страна на
пострадалия Я.Т..
Следва да се отбележи, че показанията и на двете групи свидетели, се
явяват вътрешно непротиворечиви, логично последователни и напълно отговарят на
тезата на защита на всяка една от тях. При преглед с останалия доказателствен
материал по делото са налични несъществени разминавания, касаещи точното време
на инкриминираното деяние, които съдът отдава на сравнително не малката
отдалеченост от датата на инцидента.
При така преценените от съда по-горе факти и обстоятелства по делото,
последният е на мнение, че Т. следва да бъде признат за невиновен и оправдан по
повдигнатото му обвинение, поради недоказаност на авторството на
инкриминираното деяние.
При така
установената по несъмнен и категоричен начин фактическа обстановка, съдът
намира, че от обективна и субективна страна, с деянието си подсъдимият П.Х.Т. не
е осъществил съставомерните признаци на престъплението по чл. 130, ал.2 от НК,
за това, че на 18.12.2016 г., около 13:00 часа, в гр.Пловдив, на паркинга на
Транспортна болница е причинил на Я.А.Т. палпаторна болезненост и травматичен
оток в лявата челно – слепоочна и ябълчна област на лицето, което му е
причинило болка и страдание, без разстройство
на здравето, поради което следва да бъде признат за невинен по повдигнатото му
обвинение и на основание чл.304 от НК да бъде оправдан.
С
оглед постановената оправдателна присъда по повдигнатото
обвинение по чл.130 ал.2 от НК, съдът следва да отхвърли като неоснователен и
недоказан и предявения от тъжителя граждански иск в размер на 1000 лева за
причинени неимуществени вреди – болки и
страдания поради това, че подсъдимият е оправдан по повдигнатото му обвинение,
а гражданският иск трябва да се основава и да е свързан с деянието - предмет на
наказателното производство.
На основание
чл.190, ал.1 от НПК, тъжителят Я.А.Т. следва да заплати сумата от 2 500 лева,
представляваща направени разноски за адвокатски хонорар на подсъдимия по водене
на делото, както и да заплати по сметка на ПРС сумата от 239,41 лева,
представляваща направените за СМЕ разноски по делото.
Предвид изложените съображения съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!
МГ
