Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260250
гр. Русе,
15.03.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Х-ти
граждански състав в публично заседание
15-ти февруари през две хиляди и двадесета
година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАРИН ЙОРДАНОВ
при секретаря
Ширин Сефер,
като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 39 по
описа за 2020 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Ищецът „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ”ЕАД-София е предявил
иск за установяване съществуването на парично задължение, възникнало въз основа
на сключен договор за паричен заем между ответницата и трето лице и цедиране на
ищеца на вземанията на заемодателя срещу заемателя .
Искът
е с правно основание чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК.
Претенцията на ищеца се основават на твърдения, че трето лице е сключило с ответника
договор за стоков кредит, че ответницата не е погасявала задълженията си по същия
като се е натрупало общо задължение в посочените в исковата молба размери по пера
– 1557,37 лв. – главница; 446,60 лв. - договорна лихва за периода от 03.05.2018
г. до 20.12.2018 г. и и 121,75 лв. – законна лихва за забава от 21.12.2018 г. до
датата на подаване на заявлението по заповедното производство. Такова било образувано
по ч. гр. д. № 5761/19 г. на РРС, но по същото заповедта за изпълнение била връчена
на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което са дадени указания за установяване
на вземането по исков ред. С оглед на това се претендират за установяване на задълженията
на ответницата по исков ред по настоящото дело.
Ответницата Е.Н.Б., чрез
назначения и на осн. чл.47, ал.6 от ГПК особен
представител - адв. К. Х. ***, е подала отговор, с който оспорва иска. Позовава
се на това, че не е доказано цесията да е надлежно съобщена на ответницата.
За да се произнесе съдът взе
предвид следното :
Производството по е образувано по искова молба на „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД, с която е предявен установителен иск по чл. 422 от ГПК за установяване съществуването
на вземане спрямо ответницата, произтичащо от договор за паричен заем - стоков кредит № 342934/03.04.2018 г., сключен
между ответницата и БАНКА ДСК ЕАД, по силата на който му и е предоставен паричен
заем. Договорът за заем е представен в заверен препис по делото /на л.8 и сл./.
От същия е видно, че се предоставя паричен заем в размер на 1557,35 лв. при
фиксиран годишен лихвен % - 39,99 % и годишен процент на разходите 48,20 % . По
делото няма доказателства за направени плащания от заемателя по договора.
Представени са преписи от рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия), сключен между БАНКА ДСК ЕАД и ищеца и приложение към
същия, от което е видно, че на ищеца се прехвърля вземане на банката срещу
ответника по договор от 03.04.2018 г. Предвид обстоятелството, че ищецът черпи
правата си от договор за цесия от съществено значение за изхода на делото е въпросът
дали вземането е надлежно цедирано на ищеца по настоящото производство от кредитодателя
и то именно с оглед разпоредбата на чл.99, ал.4 от ЗЗД – „Прехвърлянето има действие
спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния
от предишния кредитор“. В случая от събраните по делото доказателства е видно че
това задължение е изпълнено преди подаване на исковата молба по настоящото дело.
По делото е представено потвърждение за цесията/на л.39 от делото/, пълномощно,
с което цедента упълномощава ищеца да съобщи на неизправни длъжници
прехвърлянето на вземанията срещу тях /на л.43 от делото/ и уведомително писмо
в тази насока /на л.44 от делото/. Действията по връчване на същите обаче не са
направени чрез пощенска услуга, а чрез ЧСИ №832 И. Хаджииванов с район на
действие РРС като действията по връчването са в съответствие с изискванията на
ГПК. Така от приложените към делото уведомления и разписки /в препис на л.47/ е
видно, че ответницата не е открита на никой от адресите, които са постоянен и
настоящ адрес на ответницата като постоянният адрес е бил посочен от нея при
сключването на договора за стоков кредит. И на двата адреса е получена
информация че собственик/наемател е различно лице, вкл. и за период,
предшестващ сключването на договора за кредит. С оглед на това следва да се
приеме, че е налице т.нар. „фингирано връчване“, т.к. ответницата не пребивава
на адреса, който е посочила при сключване на договора още към него момент и не
е налице възможност за призоваване по постоянен или настоящ адрес. Това се
потвърждава и при връчването на книжата по делото. Същите са връчени на ответницата
по реда на чл.47, ал.5 от ГПК като е получена идентична информация с тази при
съобщаването на цесията от ЧСИ. Това обстоятелство също е достатъчно за да се приеме,
че по отношение на длъжника цесията е породила правно действие. В този смисъл, е
задължителната практика на ВКС по чл. 290 от ГПК- Решение № 3 от 16.04.2014 г. на
ВКС по т. д. № 1711/2013 г., I т. о., ТК
и Решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 12/2009 г., II т. о.,
ТК съгласно която уведомление, изходящо от цедента, но приложено към исковата молба
на цесионера и достигнало до длъжника със същата, съставлява надлежно съобщаване
за цесията, съгласно чл. 99, ал. 3 пр. първо ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането
поражда действие за длъжника, на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Поради това съдът
приема, че искът е доказан по основание и размер и следва да се уважи изцяло. В
частта относноте акцесорни вземания искът също е основателен изцяло. Това е
така, защото при неизпълнение кредиторът има избор дали да обяви кредита за
предсрочно изискуем и да претендира главницата заедно с обезщетение за
неизпълнение (законна лихва, а при доказване
и в по-висок размер) или да претендира уговорените падежирали вноски по главница заедно с
договорната лихва, а след изтичане на
договора и законна лихва за забава. В случая акцесорните вземания
се претендират точно в съответствие със закона, а по разм ер се установяват с
представени по делото писмени доказателства. Заключението на вещото лице по
делото по приетата икономическа е-за е дадено при отчитане на клаузата за
автоматична предсрочна изискуемост, но съдът счита, че същата е неравноправна
по смисъла на ЗЗП и не следва да се взема предвид.
Разноските по настоящото дело и по заповедното производство следва да се възложат
в тежест на ответницата.
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА
за установено съществуването на вземането на “Агенция за събиране на вземания”
ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. “Люлин“
10, бул. “Д-р Петър Дертлиев” №25, офис-сграда “Лабиринт“, ет.2, офис 4, срещу Е.Н.Б.,
ЕГН:********** *** за сумата от 1557,37 лв.
– непогасена главница по Договор за стоков кредит № 342934/03.04.2018 г., сключен
с БАНКА ДСК ЕАД; 446,60 лв. - договорна
лихва за периода от 03.05.2018 г. до 20.12.2018 г. и 121,75 лв. – законна лихва за забава от 21.12.2018 г. до 30.09.2019
г. - датата на подаване на заявлението по заповедното производство по ч. гр. д.
№ 5761/19 г. на РРС, ведно със законната лихва върху главницата от 30.09.2019 г.
до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА
Е.Н.Б., ЕГН:********** *** да заплати на “Агенция за събиране на вземания” ЕАД,
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. “Люлин“ 10, бул.
“Д-р Петър Дертлиев” №25, офис-сграда “Лабиринт“, ет.2, офис 4 сумата в размер на
1 112,30 лв. – разноски по настоящото дело и по заповедното производство
по ч. гр. д. № 5761/19 г. на РРС.
Решението подлежи на обжалване пред Русенски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен
съдия: