Р Е Ш Е Н И Е
Номер 11.01.2019
година Град С.З.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На 11.12. 2018 година
В публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР ХРИСТОВ
ЧЛЕНОВЕ: АННА ТРИФОНОВА
РУМЯНА ТАНЕВА
Секретар: СТОЙКА ИВАНОВА
като разгледа докладваното от съдията ТРИФОНОВА
в.т.д. № 1330 по описа за 2018 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Обжалвано е
решение № 464/10.05.2018 г. постановено по гр.д. № 2967/2017 г. по описа на
Районен съд – гр.С.З., с което ЗАД „О.” АД е осъдено да заплати на И.И.М. сумата
в размер на 5000 лева, представляващи обезщетение за претърпените от ищеца
неимуществени вреди, изразяващи се в болка и страдание, стрес, физическа и
психическа травма от ПТП на 01.07.2016 г., причинено от МПС с peг. № X 0288 КА,
марка „М.", модел Е220 ЦДИ, рама № WDB2110061А293052, собственост на И.С.И.,
ЕГН **********, на основание договор за застраховка „Гражданска
отговорност", обективиран в застрахователна полица № 23115002578855, за
МПС с рег. № Х 0288 КА, марка „М.", модел Е220 ЦДИ, рама №
WDB2110061А293052, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
12.12.2016г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените по
делото разноски в размер на 1630 лв., съобразно уважената част от иска.
Въззивникът ЗАД „О.” АД излага съображения за
неправилност на решението, с искане да се отмени същото и да се отхвърлят
предявените искове, като неоснователни и недоказани Алтернативно, моли да се
намали присъденото обезщетение до реално претърпените вреди.
В законоустановения срок е постъпил отговор от
въззиваемия И.И.М. чрез процесуалния представител адв.Р., като се взема
становище по направените в жалбата оплаквания, с искане да се потвърди
решението и жалбата да бъде оставена без уважение. Претендира разноски за
въззивната инстанция.
Постъпило е
становище от ЗАД "О." АД чрез юриск. С.Х., в което сочи, че поради
служебна ангажираност няма възможност да се яви в съдебно заседание. Не
възразява да бъде даден ход на делото. Поддържа въззивната жалба и излага
становище по същество. Претендира за разноските по делото, включително
юрисконсултско възнаграждение, като представя списък по чл.80 от ГПК. Прави
възражение за прекомерност срещу представения списък на насрещната страна в частта
относно размера на претендирания адвокатски хонорар.
Окръжен
съд – гр. С.З., в настоящият състав, след като обсъди данните по
първоинстанционното и въззивното производства, намира за установено следното:
Пред
първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание чл. 226, ал.1 от КЗ
/отм./.
Ищецът И.И.М. моли съда да постанови
решение, с което да осъди ЗАД „О." АД, да заплати на И.И.М. сума в размер
на 5 000лв., представляващи обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени
вреди, изразяващи се в болка и страдание, стрес, физическа и психическа травма
от ПТП на 01.07.2016 г., причинено от МПС с per. № X 0288 КА, марка М.",
модел Е220, собственост на И.С.И., на основание договор за застраховка
„Гражданска отговорност" обективиран в застрахователна полица №
23115002578855, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
01.07.2016г. до окончателното изплащане на вземането. В исковата молба се
излагат подробни съображения. Претендира за направените по делото разноски.
В
едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника ЗАД”О.” АД, в който оспорва
предявения иск изцяло по основание и размер и моли същия са бъде отхвърлен като
неоснователен, като излага подробни съображения. Претендира за направените по делото разноски.
За
да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е приел за безспорно
наличието на предпоставките на чл. 226 от КЗ /отм./ за ангажиране пряката
отговорност на застрахователя за настъпили неимуществени вреди за ищеца, в
резултат на виновното противоправно поведение на водача И.С.И. при управление на
МПС с peг. № X 0288 КА, марка „М.", модел Е220 ЦДИ рама №
WDB2110061А293052 и предизвиканото от последния на 01.07.2016 г. пътно -
транспортно произшествие в гр. Димитровград. Фактите по делото са установени.
При
определяне следващото се на ищеца обезщетение за обезвреда в размер на 5 000
лв. първоинстанционният съд, позовавайки се на показанията на свидетелите,
както и на събраните по делото доказателства, включително и на неоспореното
заключение на изслушаната комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза
за вида на травматичните увреждания на ищеца е счел, че с оглед разпоредбата на
чл. 52 от ЗЗД, в този си размер то удовлетворява въведения от законодателя
принцип за справедливост.
Във
въззивната жалба, ЗАД „О.” АД прави възражения, че първоинстанционният съд
неправилно е изчислил дължимата сума, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди и че неправилно е отхвърлил направеното възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца И.И.М..
Относно размерът на иска за неимуществени вреди, съдът
намира следното:
Съгласно
чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Справедливостта изисква претърпените болки и страдания на ищеца
да бъдат надлежно и адекватно обезщетени. Понятието “справедливост” не е
абстрактно. Според ПП на ВС на РБ № 4/23.12.1968 г. то е свързано с преценката
на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива
обективни обстоятелства са характера на увреждането, начина на настъпването,
обстоятелствата при които е станало, допълнителното влошаване състоянието на
здравето, причинените морални страдания и др.
При
определяне размера на дължимото обезщетение за причинени неимуществени вреди
настоящият съдебен състав взема предвид характера, силата, интензитета и
продължителността на търпените вреди от настъпилите травматични увреждания.
В
настоящия случай от представените по делото доказателства, свидетелските
показания и заключението на комплексна съдебномедицинска и автотехническа
експертиза се установява, че след претърпяното ПТП ищецът е бил в доста тежко
положение, целият блед, от ушите му потекла кръв, бил замаян, не можел да ходи.
След изписването от болницата свидетелката Тенева го обгрижвала, той се
оплаквал от главоболие, имал болки в кръста, световъртеж, движенията му били
затруднени, вечер не можел да спи. Вследствие на това ищецът е бил в болнични
шест месеца. От обясненията на вещото лице д-р Мариус Кирков в съдебно
заседание от 14 март 2018 г., се установява, че е възможно инцидента да създаде
предпоставки за бъдеща поява на дискова херния, възможно е да започне
нарушаване на хрущялен пръстен, който в последствие при определен вид
елементарна травма – кихане, кашляне и др. да бъде пробит. В резултат на ПТП –
то ищецът изпитвал затруднения при работата си и предвид длъжността която
заемал /ел.монтьор/ и естеството на работата си не можел да се качва на високо,
поради което бил съкратен и към настоящия момент е безработен, като получава
обезщетение за безработица. Ето защо настоящата съдебна инстанция намира, че предвид
характера, силата, интензитета и продължителността на търпените неимуществени вреди
присъденото от районния съд обезщетение в
размер на 5 000 лв. е справедливо.
По
отношение на възражението за съпричиняване.
В
разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е предвидена възможност за намаляване на обезщетението за вреди
от деликт, но намаляването на обезщетението е обусловено от наличие на причинна
връзка между поведението на пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице
съпричиняване по смисъла на закона, пострадалият трябва обективно да е
допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с
поведението си неговото настъпване, независимо дали е действал виновно.
Приложението на посоченото правило е обусловено от наличието на причинна връзка
между поведението на пострадалия, с което обективно е създал предпоставки или
възможности за настъпване на увреждането, т. е. в хипотеза, когато е налице причинна
връзка между действията или бездействията на пострадалия и вредоносния
резултат. В този смисъл е и задължителната съдебна практика - т. 7 на ППВС № 17/63
г.
От
свидетелските показания на Атанас Любомиров Чавалинов се установява, че ищецът
е бил пътник в МПС, с поставен обезопасителен
колан. Освен това видно от заключението на комплексната
съдебномедицинска и автотехническа експертиза обезопасителните колани служат да
фиксират тялото към седалката с цел намаляване уврежданията на тялото при удар
в елементите от обзавеждането на купето. Тяхната ефективност е най-голяма при
челен удар и преобръщане на автомобила. При странични удари ефективността им е
силно ограничена. В случая за л.а."Рено", ударът е страничен, от
дясно. При първоначалния удар /удара между автомобилите/, коланът няма
предпазни качества. При този удар главата на пострадалия се е ударила в
стъклото на дясната врата и/или дясната средна колонка на купето. Най-вероятно
при този механизъм са се получили сочените увреждания в главата на ищеца. Вещото
лице сочи, че този удар ще настъпи независимо дали пътника е с поставен колан
или не. Поради това въззивният съд счита, че в настоящия случай И.И.М. не е допринесъл
за настъпване на травматичните увреждания, поради което възражението за
съпричиняване е неоснователно, а предявеният иск е основателен за сумата от
5 000 лв.
Предвид
гореизложеното въззивният съд намира, че обжалваното решение е правилно и
следва да бъде потвърдено.
По
отговорността за разноски:
Процесуалният представител на ЗАД „О.”
АД е направил
възражения за прекомерност на заплатеното от въззиваемия И.И.М. адвокатско
възнаграждение.
Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал.
2, т. 2 от Наредбата № 1, за процесуално представителство, защита и съдействие
по дела с определен интерес, възнагражденията са следните: при интерес от 1 000
лв. до 5000 лв. – 300 лв. + 7% за горницата над 1000 лв. При спазване на горепосочената
разпоредба минимално предвидения размер е 580 лв. В настоящия случай въззиваемият И.И.М. е заплатил адвокатско възнаграждение в размер
на 800 лв. Въззивният съд намира, че предвид фактическата и правна сложност адвокатското възнаграждение в размер на 800
лв. не следва да бъде намалявано поради прекомерност.
Въззивникът ЗАД „О.” АД следва да
заплати на И.И.М. направените
пред въззивната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 800
лв.
Водим
от горните мотиви, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 464/10.05.2018 г. постановено по гр.д. № 2967/2017 г. по описа
на Районен съд – гр.С.З..
ОСЪЖДА ЗАД „О.”
АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., р-н *** да заплати на И.И.М.,
ЕГН ********** *** направените във въззивната инстанция разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 800 лв.
Решението е постановено при участието
на трето – лице помагач „Д.“ ЕАД – гр.С. на страната на „О.” АД.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.