Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 96
гр.Добрич
14.04.** год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Добричкият окръжен съд гражданско
отделение
На двадесет и шести февруари ** год.
В публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДИАНА ДЯКОВА
ЧЛЕНОВЕ:ГАЛИНА
ЖЕЧЕВА
ЖЕЧКА МАРГЕНОВА
Секретар:РУМЯНА РАДЕВА
Прокурор:………………………
като разгледа докладваното от съдия ГАЛИНА ЖЕЧЕВА
въззивно гражданско дело №797 по описа
за *19 год.,
за да се произнесе,съобрази следното:
Производството
е по реда на глава ХХ,чл.258 и сл. от ГПК.Подадена е въззивна жалба от Р.И.А. /Е.
А. И./ от с.Черна,общ.Добрич срещу решение №756/01.07.*19 г. по гр.д.№4412/*18
г. на Добричкия районен съд,поправено с решение №1004/04.10.*19 г. по същото
дело на ДРС,в частта,с която е признато за установено в отношенията между
страните по делото на основание чл.422
във връзка с чл.415
от ГПК,че Р.И.А. /след промяна на
имената през *10 г. Е. А. И./ с ЕГН ********** *** дължи на „Е. П. П.”АД-гр.В. по заповед №* за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК от 28.08.*18 г.,издадена по ч.гр.дело №03491/*18 г.
по описа на ДРС,следните суми:
-875,66 лева по
иска по чл.79 ал.1 от ЗЗД,представляваща дължима сума по договор за
покупко-продажба на електрическа енергия за обект с адрес:село Черна,общ. Добричка, кл. № **, аб.№ **,за която
са издадени Ф-ра № ** от 18.11.*14г. с падеж на 30.12.*14г. на стойност 24,97
лева; Ф-ра № **от 17.12.*14г. с падеж на 27.01.*15г. на стойност 15,55 лева;
Ф-ра № ** от 19.01.*15г. с падеж на 26.02.*15г. на стойност 10,51 лева; Ф-ра № **
от 17.02.*15г. с падеж на 26.03.*15г. на стойност 11,39 лева; Ф-ра № ** от
18.03.*15г. с падеж на 28.04.*15г. на стойност 24,31 лева; Ф-ра № ** от 19.04.*18г.
с падеж на 25.05.*18г. на стойност 788,93 лева, заедно със законната лихва върху
нея от датата на подаване на заявлението (23.08.*18 г.) до окончателното
плащане;
-43,91 лева-мораторна лихва върху горната сума за
периода от падежа
на всяко от периодичните плащания по главницата до 27.07.*18 г.,
като въззивникът е осъден да заплати на горното
дружество сумата 312,10 лева-разноски в производството по гр.дело № 4412/*18 г.
по описа на ДРС съразмерно на уважената част от исковете и сумата 72,02 лева
разноски в производството по ч.гр.дело №03491/*18 г. по описа на ДРС.
Въззивникът Р.И.А. е подал и втора въззивна жалба
срещу решение №1004/04.10.*19 г. по същото дело на ДРС за поправка на ОФГ в
първото решение,с което установителният диспозитив за сумата от 312,10 лв /разноски
в производството по гр.дело №4412/*18 г. по описа на ДРС/ е заменен с
осъдителен диспозитив за тази сума.
Изложени са в двете жалби доводи за
незаконосъобразност на първоинстанционното решение в частта,с която исковете са
уважени.Същите са в насока,че районният съд не зачел факта,че въззивникът не
живее на адреса на процесния обект на потребление от *12 г.Изложени са отново
всички твърдения и факти,на които въззивникът се е позовал в отговора си на
исковата молба.С жалбата срещу решението за поправка на ОФГ се навеждат и
допълнителни доводи,че издадената фактура /неуточнено коя от всички приложени
по делото/ не отразявала обективната истина,документът бил неистински,издаден в
противоречие на Закона за счетоводството.Клаузите на ОУ /чл.38 ал.3 т.1-3/ били
в нарушение на чл.143 от Закона за защита на потребителите и неравноправни.Сочи
се,че задължение на въззиваемото дружество било да се грижи за СТИ и за своите
мрежи,което,ако е било изпълнено,щяло да доведе до своевременно установяване на
факта на неизрядност в мрежата и щяло да се разбере,че въззивникът не обитава
имота.Настоява се за отмяна на първоинстанционните решения в атакуваната част и
за цялостно отхвърляне на исковете.Въззивникът претендира сторените от него
разноски по делото.
В писмени отговори въззиваемото дружество
„Е. П. П.”АД-гр.В. изразява становище за неоснователност на жалбите и настоява
за оставянето им без уважение,респ. за потвърждаване на обжалваните
решения.Претендира разноски за настоящата инстанция под формата на
юрисконсултско възнаграждение.Навежда възражение за прекомерност на заплатеното
от насрещната страна адвокатско възнаграждение.
Като постави на разглеждане въззивните
жалби,Добричкият окръжен съд установи следното:
Жалбите са депозирани в рамките на
преклузивния срок по чл.259 ал.1 от ГПК.Същите са процесуално допустими предвид
горното и подаването им от активно легитимирано лице-страна в производството по
делото-с правен интерес от атакуване на първоинстанционните решения в
неизгодната за него част.Разгледани по същество,жалбите са основателни.
Гр.д.№4412/*18 г. на ДРС е образувано по повод искова молба,с която са
предявени обективно кумулативно съединени установителни искове на основание
чл.415 от ГПК във връзка с чл.79 и сл. от ЗЗД и чл.86 ал.1 от ЗЗД от „Е. П. П.”АД-гр.В.
срещу Р.И.А. /след промяна на имената през *10 г. Е. А. И./ с ЕГН ********** ***
за установяване съществуването на вземания на ищеца от ответника по заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №*/28.08.*18 г.,издадена по
ч.гр.д. №3491/*18 г. на ДРС,както следва:сума от 913,66 лева-стойност на
незаплатена ел. енергия по фактури,издадени за периода от 18.11.*14 г. до
14.05.*18 г. за обект с адрес с.Черна,общ.Добрич,аб.№**,кл. №**,ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на
задължението;сума от 43,91 лева-мораторна лихва върху главницата за периода от
падежа на всяко от периодичните задължения до 27.07.*18 г.
Първоинстанционният съд е уважил с първоначалното си решение частично
иска относно главницата /до размер от 875,66 лв/ и изцяло иска за обезщетение
за забавено плащане в размер на законната лихва върху главницата в размер на
43,91 лв.Въззивникът Р.А. атакува решението на ДРС в частта,с която исковете са
частично,респ. изцяло уважени.
От приложеното
ч.гр.д.№3491/*18 г. на ДРС се установява,че със заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №* от 28.08.*18 г. е разпоредено длъжникът Р.И.А. /Е. А.
И./ с ЕГН ********** да заплати на кредитора „Е. П. П.”АД-гр.В. следните
суми:913,66 лева,представляваща незаплатена ел. енергия по фактури,издадени за
периода от 18.11.*14 г. до 14.05.*18 г. за обект с адрес:село Черна,общ. Добричка,аб.№ **,кл. №**,ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение /датата на пощенското клеймо/-23.08.*18 г.,до
окончателното изплащане на задължението;43,91 лева,представляваща мораторна
лихва върху главницата за периода от падежа на всяко от периодичните задължения
до 27.07.*18 г.;25 лева държавна такса и 50 лева юрисконсултско възнаграждение.
С възражение,депозирано в двуседмичния срок по чл.414
ал.2 от ГПК /в редакцията на текста към септември *18 г./,длъжникът А. е оспорил вземанията по
заповедта с твърдение,че не е собственик на имота-обект на потребление и е
продал същия.С разпореждане от 18.09.*18 г. заповедният съд указва на заявителя
да предяви иск за установяване съществуване на вземанията си в едномесечния
срок по чл.415 ал.4 от ГПК,за което разпореждане кредиторът е уведомен на
02.10.*18 г.Исковата молба,с която са предявени исковете,е подадена в съда на
31.10.*18 г.,т.е. в рамките на горния срок.Исковите претенции са идентични на
заявените със заявлението по чл.410 от ГПК и не излизат от обхвата на заповедното
производство.Предвид горното исковете са
допустими.
Във връзка с горната констатация следва да се
посочи,че първоинстанционните решения са валидни като постановени от законен
състав на районния съд в рамките на правомощията му,в изискуемата
форма,мотивирани и разбираеми.Същите са допустими в обжалваната част като
постановени по предявените допустими искове.По същество обаче са неправилни и
следва да бъдат отменени поради следните съображения:
В исковата молба ищецът „Е. П. П.“ АД сочи,че
претендира вземанията от ответника като произхождащи от продажба на ел.енергия
в обект на потребление в с.Черна,общ.Добрич,като не е уточнен конкретен
административен адрес.Ответникът е възприел,че исковите претенции касаят
потребление на електрическа енергия в обект,представляващ недвижим
имот,разположен „в края на селото“,за който твърди,че не обитава от *12 г.,тъй
като го „продал“ устно на трето лице.Същият заявява,че от *12 г. живее на друг
адрес в с.Черна,общ.Добрич,ул.“П.“ №*.В хода на първоинстанционното
производство ищцовото дружество уточнява в открито съдебно заседание на 11.03.*19
г. пред ДРС,че исковите претенции касаят установяване съществуването на
вземания на ищеца за неплатена електрическа енергия и обезщетение за забавено
плащане,възникнали по правоотношение по продажба на енергия в обект в с.Черна-имот
с пл.№*,отговарящ на имот с административен адрес с.Черна,ул.“П.“ №*.Не е
спорно между страните,че последният адрес съвпада с постоянния и настоящ адрес
на ответника А.,регистриран от май *13 г. /в тази насока данните от справка от
НБД „Население“ на лист 9 от ч.гр.д.№3491/*18 г. на ДРС/,както и че същият
съответства на недвижим имот-дворно място с къща в с.Черна,който ПИ съставлява
пл.№*,закупен от ответника Р.А. /Ерсан Исмаилов/ на 12.04.*13 г. според
депозираната от ищцовото дружество справка от персоналната партида на последния
в СВ-гр.Добрич на лист 64 от делото на ДРС.Всички представени от ищеца фактури
/на листи 17-24 от делото на ДРС/,удостоверяващи процесните вземания,касаят
електрическа енергия,отчетена като потребена от електромер №**.Не е спорен по
делото и фактът,че от *12 г. ответникът А. не живее в къщата в края на с.Черна
с неуточнен административен адрес.Видно от протокол за подмяна на СТИ-собственост
на „Е. Б. М.“ АД /на лист 106 от делото на ДРС/,процесният електромер №** е
монтиран в имот в с.Черна с неуточнен административен адрес,обитаван тогава от
ответника Р.А.,на 18.02.*09 г.При безспорния факт,че А. от *13 г. живее в друг
имот в с.Черна,ул.“П.“ №*,а преди това е обитавал имот в края на с.Черна,следва
извод,че през *09 г. процесният електромер е бил монтиран не в обекта на
потребление на ул.“П.“ №*,за който се сочи от ищцовото дружество,че е имотът,в
който е доставена и консумирана електрическата енергия,за чието заплащане се
настоява в настоящото исково производство,а е поставен за отчитане на енергията
в имота в края на селото.Този факт е констатиран и от вещото лице Н. Л. в
заключението му по допуснатата съдебно-техническа експертиза.При извършения
оглед на място експертът е установил,че в процесния обект на потребление на
ул.“П.“ №* няма монтиран електромер с №**,а от представена му от ответника А.
фактура №** от *.02.*19 г. е узнал,че последният е заплатил енергия за имота на
ул.“П.“ №*,отчетена по електромер с №**.При проверката в имота в края на селото
вещото лице също не е установило наличие на електромер №**,но от писмо
изх.№5109622/09.05.*19 г. на „Е. С.“ АД-гр.В. /на лист 105 от делото на ДРС/
разбрал,че процесният електромер е демонтиран на 25.05.*18 г.,като на негово
място на същата дата е монтиран електромер №7** /виж и протокол №**/25.05.*18
г. на лист 107 от делото на ДРС/.Последният електромер вещото лице установило
да се намира в таблото до къщата в края на с.Черна,от което следва,че
електромер №**,по който е отчетена процесната консумация на електрическа
енергия,всъщност не е отчитал потреблението в имота в с.Черна,ул.“П.“ №*,а в
другия имот в края на селото.При положение,че ищцовото дружество претендира
вземанията си като произтичащи от потребление на електрическа енергия от
абоната Р.А. ***,а се оказва,че данните за количеството потребена енергия са
извлечени от електромер,монтиран в друг обект,различен от процесния,то исковите
претенции са изцяло неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.Не се доказва от
събраните по делото доказателства ответникът Р.А. да е потребил енергия в обект
в с.Черна,общ.Добрич,ул.“П.“ №*,отчетена от електромер №**,за чието
остойностяване са издадени процесните фактури на листи 17 и сл. от делото на
ДРС,по които се претендират процесните главница и лихви.
Горните изводи налагат отмяна на първоинстанционните
решения в обжалваната част и цялостно отхвърляне на исковете.
При този изход от производството на основание чл.78
ал.3 от ГПК право на разноски за П.та и въззивната инстанция има ответникът по
делото Р.И.А.,който е претендирал изрично присъждането им.Ищецът и въззиваем „Е.
П. П.“ АД няма право на разноски за двете инстанции и за заповедното
производство поради отхвърляне на исковете му.
В П.та инстанция А. е сторил разноски в размер на 300
лв адвокатско възнаграждение,изплатено от страната съгласно договора за правна
защита и съдействие на лист 57 от делото на ДРС.Във въззивната инстанция са
сторени разноски в размер на 50 лв държавна такса за обжалване.Горните разноски
следва да бъдат присъдени на въззивника,като от адвокатското възнаграждение за П.та
инстанция в размер на 300 лв следва да се приспадне вече присъдената в полза на
въззивника /ответник по делото/ от районния съд сума за разноски в размер на
11,90 лв за отхвърлената от него част от исковете,т.е. за П.та инстанция в
полза на А. следва да се присъди допълнително адвокатско възнаграждение в
размер на 288,10 лв за допълнително отхвърлената от въззивния съд част от исковете.По
наведеното от въззиваемото дружество възражение по чл.78 ал.5 от ГПК за
прекомерност на заплатено от въззивника в настоящото производство пред ДОС адвокатско
възнаграждение съдът не следва да се произнася,тъй като няма доказателства
такова възнаграждение да е било заплатено от А. във въззивната инстанция,което
да подлежи на проверка дали е прекомерно и да бъде намалявано.В П.та инстанция
също е било наведено такова възражение по отношение изплатеното от А. възнаграждение
в размер на 300 лв,което обаче е неоснователно и следва да се остави без
уважение.Платеното адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв за П.та
инстанция е равно на минималното такова по чл.7 ал.2 т.1 от Наредба №1/09.07.*04
г.за минималните размери на адвокатските възнаграждения,поради което не следва
да бъде намалявано.
Водим от гореизложеното,Добричкият окръжен съд
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение
№756/01.07.*19 г. по гр.д.№4412/*18 г. на Добричкия районен съд и поправящото
го решение №1004/04.10.*19 г. по същото дело на ДРС,в частта,с която е признато
за установено в отношенията между страните по делото на основание чл.422
във връзка с чл.415
от ГПК,че Р.И.А. /след промяна на
имената през *10 г. Е. А. И./ с ЕГН ********** *** дължи на „Е. П. П.”АД-гр.В. по заповед №* за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК от 28.08.*18 г.,издадена по ч.гр.дело №03491/*18 г.
по описа на ДРС,следните суми:
-875,66 лева по
иска по чл.79 ал.1 от ЗЗД,представляваща дължима сума по договор за
покупко-продажба на електрическа енергия за обект с адрес:село Черна,общ. Добричка, кл. № **, аб.№ **,за която
са издадени Ф-ра № ** от 18.11.*14г. с падеж на 30.12.*14г. на стойност 24,97
лева; Ф-ра № **от 17.12.*14г. с падеж на 27.01.*15г. на стойност 15,55 лева;
Ф-ра № ** от 19.01.*15г. с падеж на 26.02.*15г. на стойност 10,51 лева; Ф-ра № **
от 17.02.*15г. с падеж на 26.03.*15г. на стойност 11,39 лева; Ф-ра № ** от
18.03.*15г. с падеж на 28.04.*15г. на стойност 24,31 лева; Ф-ра № ** от 19.04.*18г.
с падеж на 25.05.*18г. на стойност 788,93 лева, заедно със законната лихва върху
нея от датата на подаване на заявлението (23.08.*18 г.) до окончателното
плащане;
-43,91 лева-мораторна лихва върху горната сума за
периода от падежа
на всяко от периодичните плащания по главницата до 27.07.*18 г.,
и в частта,с която Р.И.А. е осъден да заплати на „Е.
П. П.“ АД-гр.В. сумата 312,10 лева-разноски в производството по гр.дело № 4412/*18
г. по описа на ДРС съразмерно на уважената част от исковете и сумата 72,02 лева
разноски в производството по ч.гр.дело №03491/*18 г. по описа на ДРС,като
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ исковете,предявени от „Е. П. П.“ АД-гр.В. срещу Р.И.А. /Е. А.
И./ с ЕГН ********** ***,за установяване съществуването на вземания на ищеца от
ответника по заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №*/28.08.*18
г.,издадена по ч.гр.д. №3491/*18 г. на ДРС,както следва:в частта до размер от
875,66 лв-стойност на незаплатена ел. енергия по фактури,издадени за периода от
18.11.*14 г. до 14.05.*18 г. за обект с адрес с.Черна,общ.Добрич,ул.“П.“ №*,аб.№**,кл.
№**,ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на
задължението /забел. за горницата от 875,66 лв до 913,66 лв искът относно
главницата вече е отхвърлен от Добричкия районен съд/,както и сума от 43,91
лева-мораторна лихва върху главницата за периода от падежа на всяко от
периодичните задължения до 27.07.*18 г.
ОСЪЖДА „Е. П. П.“ АД-гр.В.,ЕИК **,да заплати на Р.И.А. /Е. А. И./ с ЕГН
********** *** сторени в П.та инстанция съдебно-деловодни разноски в размер на
288,10 лв /двеста осемдесет и осем лева и десет стотинки/ адвокатско
възнаграждение съразмерно на отхвърлената от въззивния съд част от исковете.
ОСЪЖДА „Е. П. П.“ АД-гр.В.,ЕИК **,да заплати на Р.И.А. /Е. А. И./ с ЕГН
********** *** сторени във въззивната инстанция съдебно-деловодни разноски в
размер на 50 лв /петдесет лева/ държавна такса по обжалването.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване по смисъла
на чл.280 ал.3 т.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.