Р Е Ш
Е Н И Е
№……………….…
21.6.2021 г., гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 15-ти състав, в публичното съдебно заседание на деветнадесети март
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: ГАЛЯ ВЪЛКОВА
при секретаря Алина Тодорова, като
разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 9742 по описа за 2018 г., за
да се произнесе взе пред вид следното:
Предмет на разглеждане е осъдителен иск за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ с правно основание чл.226 КЗ отм., вр.
§ 22 ДР КЗ, във вр.
с чл.45 от ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Ищците Н.С.А. и Б.С.А.-О. твърдят че
техният баща С.М.А. е починал на 30.03.2016 г. в резултат на ПТП, настъпило в
гр. Банкя, около 10:20 часа. Твърди се вина за ПТП да има изцяло Т.И.П. – водач
на л.а. „Мицубиши“ с рег. № *******, чиято гражданска
отговорност към датата на ПТП е била застрахована от ответното дружество с
договор с период на валидност 22.04.2015 – 21.04.2016. Противоправното поведение на Т.П. се изразявало в движение
с несъобразена скорост на л.а. „Мицубиши“, като не
успял своевременно да намали скоростта и
да пропусне извършващия маневра ляв завой С.А. като водач на л.а. „Нисан“ с рег. № *******. В уточнителна
молба от 01.08.2018 г. ищците сочат, че поради наличието на десен завой по
посока на движение на л.а. „Мицубиши“, дървета и
жилищни сгради от дясната страна на пътя, видимостта му към Т-образното
кръстовище с ул. „Славейче“ е била силно ограничена. Налице било нарушение на
чл. 20, ал. 2, изр. 1-во и чл. 21, ал. 1 ЗДвП. Твърди се Н.А. и Б.А.-О. да са
претърпели душевни болки и страдания. Между тях и баща им съществували силни
чувства на обич, привързаност и взаимопомощ, характерни за отношенията между
баща и дъщеря. С.А. бил единственият жив родител на ищците. Те преживели
смъртта му много тежко и с днешна дата все още не можели да се оттърсят от преживения шок. Претендират заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди в резултат на деликта
в размер на х 120000 лв. за всяка една от ищците, ведно със законната лихва
върху сумите, считано от 30.03.2016 г. до окончателното им изплащане.
В отговор на исковата молба ответникът
оспорва предявения иск. Посочва, че в нарушение на чл. 20, ал. 2, чл. 25, ал. 1 ЗДвП и чл. 37, ал. 2 ЗДвП водачът на л.а. „Нисан“ е придприел маневра ляв завой без да съобрази посоката,
движението и скоростта на движещия се направо л.а. „Мицубиши“
и да му осигури предимство. Оспорва се смъртта да е настъпила в резултат на
процесното ПТП. Определя претендираното възнаграждение като несправедливо по
смисъла на чл. 52 ЗЗД.
В съдебно заседание ищците, чрез адв. Н., поддържа исковете. Ответникът, чрез юрк. З., оспорва исковете. Събраните по делото
доказателства ответната страна анализира в писмена защита.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства
приема за установено следното от
фактическа страна:
С.М.А. е починал на 30.03.2016 г. Негови
наследници по закон са Н.С.А. и Б.С.А.-О..
За установяване механизма на процесното
ПТП по делото са събрани писмени, веществени доказателства (фотоалбум) и гласни
доказателства. В Констативен протокол № К264/30.03.2016 г. на СДВР Отдел „Пътна
полиция“ е отразено настъпване на ПТП на 30.03.2016 г. около 10:20 часа в гр.
Банкя, ул. „Цар Симеон“ от ул. „Цар Освободител“ към ул. „Малина“ на
кръстовището с ул. „Славейче“ между л.а. „Нисан“ с
рег. № *******, управляван от С.М.А. и л.а. „Мицубиши“
с рег. № *******, управляван от Т.П.. Отразено е, че С.А. е починал на място.
Във връзка с установяване механизъм на ПТП
по делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите С.П.И. и Т.И.П..
Свидетелят И. сочи, че е технически
директор на охранителна фирма „Г.С.“, в гр. Банкя имат няколко обекта. Посетил
е процесното ПТП около 30 минути след сблъсъка, изгледал е и запис от камера.
На записа видял как автомобил „Нисан“ идва от града и
се изкачва нагоре и тръгва да завива наляво. В това време по ул. „Цар Симеон“
откъм с. Градоман се е движел л.а. „Мицубиши“ със скорост „доста голяма“ според показанията на
свидетеля, около 60 км/ч. При излизане от десния завой следва кърстовището с ул. „Славейче“, като видимостта към улицата
е ограничена. Според свидетеля от записа на охранителната камера на къща на
ъгъла на улица „Славейче“ и кръстовището с улица „Цар Симеон“ е трудно да се
каже кой кога навлиза в кръстовището преди сблъсъка, помни, че автомобил „Нисан“ е бил почти спрял, тръгнал е да завива, когато е
засечен от идващия отгоре автомобил „Мицубиши“,
отместен е встрани и ударен в противопожарно колче на тротоара. Свидетелят
уточнява, че от камерата кръстовището се вижда добре, но предходното движение
на л.а. „Мицубиши“ по ул. „Цар Симеон“ не е заснето,
тъй като камерата е насочена към кръстовището. Спрямо пътя камерата е под ъгъл
15° и по тази причина не може да се каже еднозначно в кое платно е настъпил
ударът, както и дали л.а. „Нисан“ е бил пресякъл
мислената осева линия. При преразпит на свидетеля в
съдебно заседание на 30.10.2020 г. той уточнява, че не може да каже със
сигурност дали л.а. „Нисан“ е бил спрял или не.
Усещането му е било, че л.а. „Нисан“ спира за секунда
малко преди завоя, т.е. не се движи, след това започва да набира скорост и да
навлиза в завоя. В обсега на камерата се е виждала предната част на автомобила.
Свидетелят Т.П. сочи, че в началото на м.
април 2016 г. е пътувал с автомобил „Мицубиши“ по ул.
„Цар Симеон“ в гр. Банкя. На кръстовището с ул. „Славейче“ видял автомобил,
който се движи в своята лента, прави рязък завой наляво без да подаде мигач и навлиза
в неговото платно с голяма скорост. Посочва, че може би от средата на улицата
го възприел за пръв път. Посочва, че се е движел с около 20-25 км/ч. Ударът бил
внезапен, като л.а. „Нисан“ изместил л.а. „Мицубиши“. Не може да каже дали е натиснал спирачка, всичко
станало мигновено.
По делото са приети основна и допълнителна
съдебни автотехнически експертизи (САТЕ), изготвени
от вещото лице инж. К.Г., както и допълнителна тройна експертиза, изготвена от
вещите лица инж. С. М., инж. А.А. и С.Д.. Съдът
основава изводите си в решението на Допълнителната тройна автотехническа
експертиза, основана на целия доказателствен
материал, вкл. преразпит на свидетеля И. и при
преценка обосноваността на двете заключения. По отношение механизма на ПТП
експертите приемат, че водачът Т.И.П. е управлявал л.а. „Мицубиши”
в гр. Банкя по платното за движение на ул. „Цар Симеон“ в посока от юг на
север, а водачът С.М.А. е управлявал л.а. „Нисан Микра“ по платното за движение на ул. „Цар Симеон“ в посока
от север на юг, като е предприел маневра - завой наляво към ул. „Славейче“.
Ударът е настъпил в предната част на л.а. „Мицубиши“
и в предната лява част на л.а. „Нисан“. След удара автомобилите са се установили на местата и в
положенията отразени в протокола за оглед и видни от фотоалбума на
местопроизшествието. Скоростта на движение на л.а. „Мицубиши” в момента на удара е била около 48 km/h, а скоростта на движение на л.а. „Нисан“
в момента на удара е била около 20 km/h. Според
експертите скорости не зависят от това дали л.а. „Нисан“
е спрял или почти спрял. В момента на удара л.а. „Нисан“
се е движел и не е бил неподвижен. Според експертите това следва и като се
анализира плана на скоростите, от където се вижда, че ударният импулс е насочен
на северозапад от мястото на удара, а л.а. „Нисан“
след удара се е придвижил на североизток. Ако в момента на удара л.а. „Нисан“ е бил неподвижен, то след удара, той би се придвижил
на северозапад, което не е така и не съвпада със следата от гума. При
определяне на времето за движение на л.а. „Нисан“ според
експертите се вижда, че същият е ускорил с ускорение около 2,97 m/s. Това
ускорение според вещите лица е нормално в случая, тъй като максималното ускорение
при натискане на газта на първа предавка е около 3,8 m/s. В анализираната пътна
ситуация, от момента на потегляне и отклоняване на л.а. „Нисан“
на ляво в кръстовището, водачът на л.а. „Мицубиши” е
нямал техническа възможност да установи автомобила преди мястото на удара и да
избегне произшествието чрез безопасно екстрено спиране. Водачът на л.а. „Мицубиши” би имал техническа възможност да избегне удара
чрез безопасно екстрено спиране, ако се е движел със скорост по-малка от 38 км/ч.
Видимостта за водача на л.а. „Мицубиши” е била
ограничена от завоя до около 25,2 м., т.к. над това разстояние водачът на л.а.
„Мицубиши” е нямал техническа възможност да наблюдава
цялото платно за движение, а когато л.а. „Мицубиши ”
е бил на около 38 м, за водача му се е открила видимост към л.а. „Нисан“. В случая технически съобразената скорост с
конкретните условия на ограничена видимост е била 39 km/h.
При тази ситуация според експертите л.а. „Нисан“ ще
има възможност да измине допълнителен път около 2,70 m. Или при първоначални
движение на л.а. „Мицубиши Аутлендър”
със скорост 39 km/h вместо със скорост 48 km/h и същите останали условия на ПТП, л.а. „Нисан Микра“ ще има възможност да
измине допълнителен път от около 2,70 m. Т.е. ако л.а. „Мицубиши
Аутлендър” се е движил с техническа съобразена
скорост, то удар пак би настъпил, но би бил страничен. По делото няма данни за
поставен пътен знак БЗ преди кръстовището. Към момента на огледа от 26.02.2021
г., на кръстовището също няма поставени пътни знаци.
За установяване причината за смъртта на С.А.
по делото са приети съдебномедицински експертизи, изготвени съответно от в.л.
д-р К.С. – кардиолог и в.л. д-р М.Г.. В заключението си д-р С. сочи, че няма
убедителни данни за остър миокарден инфаркт.
Описаният в Съдебномедицинска експертиза на труп № 243/2016 г. (л. 119 от
делото) участък с фиброзна плътност и бял на цвят с
напълно заличен строеж говори за преживян в миналото миокарден
инфаркт. Констатираните тъмни моравочервени
кръвоизливи в миокарда се дължат на сърдечна травма при инцидента и фрактура на
гръдната кост. В съдебно заседание експертът подчертава, че по делото няма
данни за получен инфаркт нито преди, нито по време на ПТП, описаният инфаркт
при починалия е от преди години.
В експертиза, изготвена от в.л. Г. се
сочи, че съществува пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между
настъпилото ПТП и смъртта на С.А.. В съдебно заседание д-р Г. допълва, че ако
пострадалият е получил инфаркт преди инцидента, е нямало да получи шийна травма, тъй като е нямало да има мускулен тонус и камшичен удар.
При изслушване на тройната автотехническа експертиза и съдебномедицинската експертиза,
изготвена от д-р Г., трите вещи лица заявяват, че при съобразяване на
движението на тялото на пострадалия при страничен удар тялото ще се движи
съвсем малко напред и по-скоро настрани. При това уточнение според д-р Г. едва
ли би се стигнало до шийна травма и оттук до смърт,
тъй като именно поради получената шийна травма при
пострадалия се е достигнало до кръвонасядане вътре в черепната кухина,
разчленен гръбначен стълб и прекъсване на гръбначния мозък. Прешлените – трети
и четвърти на шията, са счупени отпред, което не може да се получи при
странично движение на шията. Получава се само при извеждане на главата напред и
рязко изнасяне назад. При страничен удар ще се счупят страничните израстъци, но
няма да има смърт. Според д-р Г. водеща травма е прекъсването на гръбначния
мозък, поради което моментално спира дишането и сърдечната дейност.
За установяване на претърпените от ищците
неимуществени вреди по делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелките
И.С.Д.и М.М.М.. Свидетелката Д.посочва, че е
съученичка с Н.А., познават се от около 40 години. Ищцата била в чудесни
отношения със своя баща, живеели в едно домакинство. Баща й се интересувал от
мода, шиел тоалети за ищцата. Н.А. е разведена, с дъщеря, която живее в гр.
Варна. След смъртта на баща си ищцата изпаднала в стрес, разконцентрирала
се, затворила се в себе си – това състояние продължило година. Тя работела за
себе си, поради което не й се е налагало да ползва отпуск или болничен.
Отказвала да поема дългосрочни ангажименти, ангажирала се с малки проекти.
Често посещавала гроба на баща си. Според показанията на свидетелката М.М.Б.О. ищцата Б.О. била в изключително добри отношения със
своя баща, семейството било сплотено. Тя живеела в друга къща в гр. Банкя, има
две деца и съпруг. Приживе Б.О. имала силна връзка със своя баща, която
свидетелката определя като приятелска. Ищцата О. дълго време се борела да има
деца и през този период баща й я подкрепял, давал й кураж. Б.О. споделяла
проблемите си със своя баща. Единият й син бил кръстен на баща й.
При така приетите за установени факти, съдът намира следното от правна страна:
Ответникът е бил застраховател по валидна
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на водача на л.а. „Мицубиши“ с рег. № *******, управляван от Т.П.. В това си
качество той е поел риска да застрахова отговорността на водача за вреди, за
които последният би отговарял по българското законодателство. Този риск
ответникът е носел в периода, през който е настъпило произшествието. По
аргумент от § 22 ПЗР КЗ приложими са правилата на КЗ (отм.), доколкото
договорът за застраховка е сключен при действието на КЗ (отм.) и няма данни
страните да са договорили друго.
Застрахованото при ответника лице на общо
основание отговаря при причинено непозволено увреждане със застрахованото
превозно средство и тази отговорност е предмет на застраховката. Фактическият
състав на непозволеното увреждане включва виновно извършено и противоправно деяние, от което са произлезли вреди, наличие
на причинна връзка между деянието и вредите. В случая посочените елементи на
фактическия състав, пораждащ като последица и отговорността на ответника, се
доказват събраните по делото доказателства.
Противоправното деяние – причиняване на пътно-транспортно
произшествие, съдът приема за доказано от представените писмени, гласни и
веществени доказателства, както и от заключението на допълнителната тройна автотехническа експертиза.
Кредитирайки допълнителната тройна САТЕ съдът
приема, че избраната от водача на л.а. „Мицубиши“
скорост от 48 км/ч е в рамките на допустимото ограничение за населено място от
50 км/ч, т.е. не е налице твърдяното от ищците нарушение на правилото на чл.
21, ал. 1 ЗДвП.
Същевременно обаче изборът на скорост под
максимално допустимото ограничение не я прави автоматично съответна на
нормативните предписания. Съобразно правилото на чл. 20, ал. 2 ЗДвП водачите на
пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на
пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. Според
разпоредбата на чл. 48 ЗДвП на кръстовище на равнозначни пътища водачът на
пътно превозно средство е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които
се намират или приближават от дясната му страна.
От събраните по делото доказателства се
установява, че в конкретния случай изборът на скорост от 48 км/ч не е съответен
на цитираните правила на ЗДвП. Тази скорост не е съобразена с видимостта,
ограничена поради кривата на десния завой непосредствено преди мястото на
удара. Тази скорост не позволява на водача на л.а. „Мицубиши“
да осигури предимство и на евентуално навлизащ в кръстовището на улиците „Славейче“
и „Цар Симеон“ л.а. от ул. „Славейче“, извършващ десен завой по ул. „Цар
Симеон“. Неудачната пътна регулация на кръстовището и липсата на ограничителни
знаци, указващи задължение за избор на адекватна скорост под 50 км/ч, е извън
предмета на настоящото производство. Доколкото вещите лица приемат, че изборът
на скорост по-малка от 38 км/ч е съответна на възможността за предотвратяване
на възникнала опасност, тази скорост съдът приема за дължима по смисъла на чл.
20, ал. 2 ЗДвП. Нещо повече, събраните по делото доказателства включително при
изслушване на вещите лица по тройната САТЕ и СМЕ еднозначно сочат, че при скорост на движение
от 39 км/ч ударът за водача на л.а. „Нисан“ би бил
страничен и не би довел до летален изход.
В случая не се касае за непредвидима
опасност по смисъла на Тълкувателно решение № 28 от 28.XI.1984 г. по н. д. №
10/84 г., ОСНК. Съобразно т. 5 от цитираното решение „от водачите се изисква да
намаляват скоростта на движението във всички случаи, когато възникне опасност
за движението или когато е закономерно нейното проявяване. Когато водачът на
пътното превозно средство е направил всичко зависещо от него и е изпълнил
изискванията на закона и правилника и въпреки това са настъпили общественоопасни последици, той не следва да носи отговорност.
Когато един водач е изпълнил предписанията на правилата за движение досежно скоростта, но не е могъл и не е бил длъжен да
предвиди и да предотврати настъпването на общественоопасните
последици, той не следва да носи отговорност, тъй като е налице случайно деяние
по смисъла на чл. 15 НК.“ В конкретния случай опасността е била изцяло
предвидима за водача на л.а. „Мицубиши“, избрал със
скорост, близка до максималната от 50 км/ч. Този водач, при ограничена видимост,
е навлязъл в нерегулирано кръстовище по
начин, който да не му позволи да възприеме своевременно и да реагира на
възникващите опасности – наличие в кръстовището на „почти спрял“ (според
свидетелските показания) лек автомобил, очевидно в процес на предстоящо
извършване на маневра.
По делото не се доказват обстоятелства,
които да оборват презумпцията за вина на водача на лекия автомобил „Мицубиши“. Ето защо съдът приема, че той виновно е допуснал
настъпването на пътно-транспортното произшествие.
Същевременно съдът приема за основателно и
възражението за съпричиняване на процесното ПТП от
страна на водача на л.а. „Нисан“. В тройната
допълнителна експертиза вещите лица сочат, че л.а. „Нисан“
е изминал 5,36 м. от момента на потегляне и отклоняване наляво в кръстовището
до момента на удара. За същите 1,9 секунди л.а. „Мицубиши“
(при посочени от вещите лица скорости) е изминал 25,52 м. Оттук следва
недвусмисления извод, че от момента на потегляне л.а. „Нисан“
е имал пряка видимост към л.а. „Мицубиши“ (л. 20 от
експертизата тази видимост е означена със синя линия). Т.е. при посоченото от
вещите лица разстояние още когато л.а. „Мицубиши“ е
бил на 38 м. преди мястото на удара за л.а. „Нисан“ е
имало 12,5 разлика, през което време водачът на л.а. „Нисан“
е могъл да наблюдава л.а. „Мицубиши“. Това е около 0,9
секунди преди потегляне – време, достатъчно за реакция и преустановяване на
потеглянето. В обобщение – водачът на л.а. „Нисан“ е
могъл да избегне произшествието като не предприеме извършването на маневрата. По
изложените мотиви съдът приема, че водачът на л.а. „Нисан“
е съпричинил 50% вредоносния резултат извършвайки
нарушение на разпоредбата на чл. 37, ал. 2 ЗДвП.
От разпита на свидетелите Д.и М.се
установява, че двете ищци са преживели тежко загубата на своя баща.
При това положение отговорността на
ответника за обезщетяване на вредите от настъпилия деликт
следва да бъде ангажирана.
По претендираното обезщетение:
Обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде определено от съда по
справедливост – чл. 52 от ЗЗД. Това предполага съдът да съобрази вида и
характера на доказаните вреди, доказания интензитет на страданията на ищцата и
начина, по който тя е приела смъртта на сина си. Съдът съобразява също
необратимите последици на увреждането – загубата, която не може да бъде
преодоляна и добрите отношения между всяка от ищците и баща им. Човешкият живот
е висша ценност, подлежаща на защита от правовия ред и загубата му следва да
бъде компенсирана с подходящо обезщетение. Съдът отчита, че смъртта на С.А. е
довела до затруднения за ищцата Н.А. да упражнява трудовата си дейност. Тя е
живеела в едно домакинство със своя баща, след смъртта му се е затворила в себе
си, живеела със спомените за починалия родител. На свой ред ищцата Б.О. също е
била изградила отношения, основани на любов към родителя, привързаност,
близост, усещане за подкрепа в трудности. Същевременно ищцата е живеела в
отделно домакинство със своя съпруг и деца.
Съдът съобразява и датата на процесното ПТП – 30.03.2016 г.,
икономическата обстановка в страната и размерите на застрахователните лимити
към този период.
Като се вземат предвид посочените
обстоятелства, съдът приема, че обезщетение от 120 000 лева за ищцата Н.А. и
100 000 лв. за ищцата Б.А. отговаря на принципа на справедливост и е от
естество да компенсира претърпените вреди. При съобразяване на приетия размер съпричиняване искът на Н.А. следва да бъде уважен за сумата
от 60 000 лв., а за Б.А.-О. – за 50 000 лв., ведно със законната
лихва върху претендираните суми, считано от
30.03.2016 г. до окончателното им изплащане.
По отговорността за разноски:
Ищците са освободени от заплащане на
държавни такси и разноски с определение от 16.08.2018 г.
По делото е представено пълномощно за адв. Н., но не и договор за правна защита и съдействие с
посочено основание чл. 38 ЗАдв., поради което съдът
намира, че няма основание за възлагане на разноските за адвокат в тежест на
ответното дружество.
При този изход на спора и на основание чл.
78, ал.3 от ГПК ответникът също има право да получи разноски и възнаграждение
за юрисконсулт и депозит за вещо лице, съобразно отхвърлената част от иска. По
делото са проведени шест открити съдебни заседания, разпитани са четирима
свидетели, излушани са три основни и две допълнителни
експертизи, поради което юрисконсултското
възнаграждение следва да се определи в размер от 400 лв. на основание чл. 78,
ал. 8 вр. чл. 37 ЗПрП вр. 25, ал. 2 от Наредба за заплащането на правната помощ. Депозитът
от 100 лв. не е изплатен на свидетеля при призоваване и подлежи на връщане. Така
при общ размер разноски от 2555 лв. съобразно отхвърлената част от иска ищците
следва да заплатят на ответника сумата от 1379,7 лв. (х0,54).
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът
дължи заплащане по сметка на СГС на държавна такса в размер на 4400 лв. и
разноски за вещи лица в общ размер 864 лв.
Мотивиран от горното, Съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно
дружество „Б.В.И.Г.“ АД, ЕИК ******да заплати на
основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) вр. §22 ПЗР КЗ на
Н.С.А., ЕГН ********** сумата от 60 000 лв., ведно
със законната лихва, считано от 30.03.2016 г. до окончателното изплащане - застрахователно
обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди по повод смъртта на баща
й С.М.А. в резултат на ПТП, причинено от водача на л.а. „Мицубиши“
с рег. № ******, чиято гражданска отговорност на автомобилиста е застрахована
от ответника, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния претендиран
размер от 120 000 лв.
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно
дружество „Б.В.И.Г.“ АД, ЕИК ******да заплати на
основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) вр. §22 ПЗР КЗ на
Б.С.А.-О., ЕГН ********** сумата от 50 000 лв., ведно
със законната лихва, считано от 30.03.2016 г. до окончателното изплащане - застрахователно
обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди по повод смъртта на
баща й С.М.А. в резултат на ПТП, причинено от водача на л.а. „Мицубиши“ с рег. № ******, чиято гражданска отговорност на
автомобилиста е застрахована от ответника, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до
пълния претендиран размер от 120 000 лв.
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно
дружество „Б.В.И.Г.“ АД, ЕИК ******да заплати по
сметка на Софийски градски съд на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от 5264
лв. – държавна такса и разноски за първоинстанционното
разглеждане на делото.
ОСЪЖДА Н.С.А., ЕГН **********
и Б.С.А.-О., ЕГН ********** да заплатят на Застрахователно акционерно
дружество „Б.В.И.Г.“ АД, ЕИК ******на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 ГПК сумата от 1379,70 лв. –
разноски и юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното разглеждане на делото.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването на преписа на страните.
СЪДИЯ: