№ 210
гр. София, 03.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Е, в закрито заседание на трети
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Рени Коджабашева
Членове:Йоана Генжова
Антоанета Г. Ивчева
като разгледа докладваното от Рени Коджабашева Въззивно гражданско дело
№ 20221100500445 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.435, ал.2 ГПК.
Образувано е по повод подадена от Р. Д. Ч.- длъжник в изпълнително
производство, жалба срещу разпореждане от 17.11.2021 г., съдържащо отказ на ЧСИ да
прекрати изпълнително дело № 20148410409434 на ЧСИ Н.М. с рег.№ 841 на КЧСИ и
район на действие- СГС. С довод, че посоченото изпълнително дело е перемирано
съгласно чл.433, ал.1, т.8 ГПК, жалбоподателят- длъжник моли да бъде постановена
отмяна на обжалвания отказ и да бъде прогласено прекратяване по право на
изпълнителното производство на посоченото основание.
Взискателят по изпълнителното дело- ЗК „Л.И.“ АД- гр. София не изразява
становище по повод подадената от длъжника жалба.
Съдебният изпълнител по посоченото изпълнително дело е изложил мотиви по
обжалваните действия- съгласно разпоредбата на чл.436, ал.3 ГПК, в които поддържа,
че жалбата следва да бъде оставена без уважение като неоснователна.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите на жалбоподателя и взе
предвид мотивите на ЧСИ и представените по делото доказателства, намира
следното:
Подадената от длъжника в изпълнителното производство Р.Ч. жалба е
депозирана в срок, срещу подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител
по чл.435, ал.2, т.6 ГПК /отказ да прекрати принудителното изпълнение/, поради което
се явява процесуално допустима.
1
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Изпълнителното производство по изп. дело № 20148410409434 на ЧСИ Н.М.- с
рег.№ 841 на КЧСИ, е образувано по молба на взискателя ЗК „Л.И.“ АД- гр. София,
подадена на 20.08.2014 г., с приложен към нея изпълнителен лист, издаден въз основа
на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 24.04.2014 г. по гр.
дело № 5363/ 2014 г. на РС- В., ГК, с която е разпоредено длъжникът Р. Д. Ч. да
заплати на кредитора ЗК „Л.И.“ АД- гр. София сумата 766.76 лв.- главница
/застрахователно обезщетение/, сумата 169.56 лв.- наказателна лихва, ведно със
законната лихва върху общия размер на главницата, считано от 23.04.2014 г. до
окончателното й изплащане, а също и сумата 325 лв.- разноски по делото.
С постановление от 20.08.2014 г. въз основа на възлагане по чл.18 ЗЧСИ ЧСИ М.
е насрочил опис върху движими вещи в жилището на длъжника в гр. В..
В последствие ЧСИ е разпоредил налагане запори върху банковите сметки на
длъжника в „Банка ДСК“ ЕАД, „ОББ“ АД, О.Б.“ АД, „ПИБ“ АД, „У.Б.“ АД, „ЦКБ“ АД,
„Ю. България“ АД и „Р.Б.“ ЕАД, както и налагане запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника, получавано от работодател „М- Фуд- В.“ ЕООД.
Плащания по специалната сметка на ЧСИ- в изпълнение на тези запори, са отразени
върху издадения в полза на взискателя ЗК „Л.И.“ АД изпълнителен лист с дати
30.09.2014 г.и 22.10.2014 г.
Молби от взискателя ЗК „Л.И.“ АД за предприемането на действия по
изпълнението, насочени към реализацията на конкретни изпълнителни способи и
съответно- имащи естество да прекъснат течението на 2- годишния срок по чл.433,
ал.1, т.8 ГПК, са подадени на 12.08.2016 г., 8.08.2018 г. и 27.02.2020 г.
С молби от 19.02.2020 г., 9.06.2020 г. и 15.11.2021 г. длъжникът Р.Ч. е поискал
прекратяване на изпълнителното производство на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК. По
молбите е постановен отказ от ЧСИ, последният от които- с разпореждане
/постановление/ от 17.11.2021 г.- предмет на жалбата, с която е сезиран настоящият
съд.
Това постановление /разпореждане/ на ЧСИ, по преценка на Софийски градски
съд, е законосъобразно и не подлежи на отмяна.
Съгласно разпоредбата на чл.433, ал.1, т.8 ГПК изпълнителното производство се
прекратява с постановление, когато взискателят не поиска извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за
издръжка. В изпълнителния процес взискателят има задължение да поддържа
висящността му със своите действия и искания, тъй като изцяло в негов интерес е да
бъде събрано вземането му, като тази висящност не е обусловена само от подаването
на молба за образуване на изпълнително производство и липсата на предпоставки за
неговото прекратяване. Движението на изпълнителното производство зависи от волята
2
на взискателя, от това дали е поискал прилагането на определен изпълнителен способ
от съдебния изпълнител, дали е поискал извършването на конкретни изпълнителни
действия в рамките на този изпълнителен способ, дали е внесъл авансово таксите и
разноските, дължими за тяхното осъществяване, както и от това дали е поискал
съдебният изпълнител да повтори неуспешни изпълнителни действия или неизвършени
такива. С оглед на това и законодателят е счел, че липсата на активност от взискателя в
хода на изпълнителното производство- да отправя искания до съдебния изпълнител да
извърши определени изпълнителни действия, което състояние продължава през период
от две години, има за правна последица прекратяване на изпълнителното производство
по право. За прилагане на прекратителното основание по чл.433, ал.1, т.8 ГПК е
релевантна липсата на искане от взискателя за извършването на изпълнителни
действия, а не липсата на реално извършени такива, което според мотивите към т.10 на
Тълкувателно решение № 2/ 26.06.2015 г. на ВКС- ОСГТК по тълк. дело № 2/ 2013 г. е
от значение за прекъсване на давността по чл.116, б."в" ЗЗД, но не и за наличието на
визираното прекратително основание.
Анализът на съдържащите се в приложеното изпълнително дело доказателства
не може да обоснове извод на настоящия съдебен състав за наличие на поддържаното
от длъжника по изпълнението основание за прекратяване на изпълнителното
производство по чл.433, ал.1, т.8 ГПК, тъй като не се установява да е изтекъл период от
две години, през който взискателят да не е поискал извършването на изпълнителни
действия. Липсва период от две години, през който взискателят да не е проявил
изискваната от ГПК активност за поддържане висящността на изпълнителното
производство, като е отправял искания до съдебния изпълнител за извършването на
нови действия по изпълнението или ново искане за предприемането на вече посочен от
него изпълнителен способ. Предвид констатираните от съда прекъсвания на
релевантния 2- годишен период, датиращи от 20.08.2014 г. /молба за образуване на изп.
дело, съдържаща и упълномощаване по чл.18 ЗЧСИ/, 12.08.2016 г., 8.08.2018 г. и
27.02.2020 г., към датата на издаване на обжалваното постановление /разпореждане/ на
17.11.2021 г. последиците на чл.433, ал.1, т.8 ГПК не са настъпили, поради което и
законосъобразно е отказано от ЧСИ прекратяване на изпълнителното производство на
това основание.
Посоченото от длъжника по изпълнението Р.Ч. основание за прекратяване на
изпълнителното производство по чл.433, ал.1, т.8 ГПК следователно не е налице, което
обосновава извод за законосъобразност на отказа на ЧСИ да прекрати същото и
съответно- за неоснователност на разглежданата от настоящия съд жалба, която следва
да бъде отхвърлена.
Водим от горното, Софийски градски съд
3
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на длъжника по изпълнението Р. Д. Ч. /ЕГН **********/
срещу отказ на ЧСИ да прекрати изпълнително дело № 20148410409434 на ЧСИ
Н.М. с рег.№ 841 на КЧСИ и район на действие- СГС, обективиран в постановление
/разпореждане/ от 17.11.2021 г., като неоснователна.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4