РЕШЕНИЕ
№ 222
гр. Бургас, 29.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Таня Д. Евтимова
Членове:Радостина П. Иванова
Тихомир Р. Рачев
при участието на секретаря Станка Д. Чавдарова
като разгледа докладваното от Таня Д. Евтимова Въззивно гражданско дело
№ 20242100500115 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Предмет на въззивна проверка е решение № 2473/12.12.2023г., постановено от
Районен съд – Бургас по гр. д. № 3103/2023г. С това решение, съдът изменя размера на
издръжката, присъдена с решение на Районен съд – Бургас по гр.д. № 3020/2020г., дължима
от бащата А. П. П., ЕГН: ********** от **** в полза на детето В. А. П., ЕГН: **********
като я увеличава от 170 лева на 234 лева месечно, считано от подаване на исковата молба –
25.05.2023г. до настъпване на основания за нейното изменение или прекратяване, ведно със
законна лихва върху всяка закъсняла вноска до окончателното й изплащане и отхвърля иска
за разликата над уважения размер от 234 лева до предявения размер от 500 лева.
Едновременно с това, съдът допуска предварително изпълнение на решението и осъжда А.
П. П. да заплати съдебни разноски в полза на бюджета на съдебната власт в размер на 46
лева и в съдебни разноски в полза на В. П. съдебни разноски в размер на 234 лева. С
решението, съдът осъжда В. А. П. да заплати на А. П. П. съдебни разноски в размер на 399
лева.
Подадена е въззивна жалба от В. А. П., ЕГН: ********** чрез неговата майка и
законен представител С. В. М., ЕГН: ********** против решение № 2473/12.12.2023г. в
частта, в която е отхвърлен иска за увеличаване на издръжката до претендирания размер от
500 лева и в частта, в която са присъдени съдебни разноски в размер на 399 лева.
Жалбоподателят твърди, че решението в обжалваните части е неправилно. Той оспорва
извода на районния съд за отежнено финансово положение на бащата и подчертава, че този
извод не кореспондира на събраните по делото доказателства. Според жалбоподателя, съдът
неправилно е приел, че необходимата сума за издръжка на едно дете на 12-годишна възраст
е 400 лева, тъй като за 2024г. Министерският съвет е определил линията на бедност в
размер на 526 лева. Дори и да бъде изчислена в съответствие с този праг на бедност,
1
издръжката, която бащата трябва да заплаща се равнява на 292 лева. Жалбоподателят се
позовава на утвърдената съдебна практика, според която размерът на издръжката се
определя освен от доходите на лицето, което я дължи, и от възможностите на същия с оглед
на неговото здраве и работоспособна възраст. Жалбоподателят твърди, че решението, в
частта, в която е осъден да заплати съдебни разноски в размер на 399 лева е неправилно,
тъй като съдът не уважил възражението му за прекомерност на адвокатското
възнаграждение. По изложените съображения В. П., действащ чрез своята майка и законен
представител, иска от въззивната инстанция да отмени решението в отхвърлителната част и
да увеличи издръжката му в размер на 500 лева месечно, както и да му присъди
извършените съдебни разноски за двете инстанции.
В. А. П. и С. В. М. се явяват в съдебно заседание лично и с адвокат Николова от
БАК, която пледира за увеличаване на присъдената издръжка.
Ответната страна А. П. П. представя писмен отговор, в който изразява становище за
неоснователност на въззивната жалба.
А. П. П. се представлява в съдебно заседание от адвокат Т., която пледира за
отхвърляне на жалбата.
Като взе предвид твърденията на страните и събраните по делото доказателства,
Бургаският окръжен съд намира за установено следното:
Производството пред Районен съд - Бургас е образувано по искова молба на С. В. М.
в качеството й на законен представител на детето В. А. П., ЕГН: **********, двамата с
адрес в **** против А. П. П. с правно основание чл.150 от СК. Ищцата твърди, че с решение
по гр. д. № 3020/2020г., Районен съд – Бургас осъжда А. П. да заплаща на детето В.
издръжка в размер на 170 лева. Тя посочва, че от определяне на тази издръжка до настоящия
момент е изминал значителен период от време, през който икономическите условия в
страната са изменени – всички стоки и услуги от първа необходимост са поскъпнали, както
са се изменили и нуждите на детето, което вече е на единадесет години. Ищцата подчертава,
че в момента първоначално определената издръжка е в размер по-нисък от
законоустановения минимум, а детето има нужда от средства за уроци и учебни екскурзии.
Поради това, ищцата прави искане за увеличаване на издръжката в размер на 500 лева,
считано от датата на подаване на исковата молба – 25.05.2023г. до настъпване на основание
за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла
вноска до окончателното й изплащане. Ищцата претендира разноски.
Ответната страна А. П. П. представя писмен отговор, в който изразява становище за
неоснователност на иска. П. оспорва твърдението на ищцата за съществено изменение на
икономическите условия в страната и за променени нужди на детето. Той заявява, че
боледуването на детето, екскурзиите и уроците не са разходи с постоянен характер.
Ответникът въвежда твърдение, че получава минимална работна заплата, а
командировъчните, които получава за работа извън страната не са постоянни. Той твърди, че
изплаща кредит с месечна вноска в размер на 500 лева и има задължение за издръжка към
друго дете. П. иска от съда да отхвърли иска и да му присъди извършените разноски.
В хода на първоинстанционното производство е представено удостоверение за
раждане на детето В. А. П., от което се установява, че ответникът е негов баща. Страните не
оспорват факта, че с решение по гр. д. № 3020/2020г., Районен съд – Бургас осъжда А. П. да
заплаща на детето В. издръжка в размер на 170 лева. По делото е представено
удостоверение, издадено от „Юроспийд“ ООД, от което се установява, че А. П. работи на
трудов договор в дружеството като шофьор на тежко-товарен автомобил срещу
възнаграждение в размер на минималната работна заплата, ведно с командировъчни
средства в размер от 27 евро до 100 евро на ден плюс бонус, които са епизодични. Към
доказателствата е приет договор за банков кредит, сключен на 03.05.2008г. между ответника
и „Райфайзенбанк България“ АД през 2023г., от който е видно, че месечната вноска е в
размер на 500 лева. Представена е и декларация за припознаване на дете с дата 13.09.2023г.,
от която се установява, че А. П. е баща на малолетното дете А.. Към материалите по делото
2
е приобщено удостоверение изх.№ ЧР-432-1/13.09.2023г., издадено от „ВиК“ ЕАД, според
което нетното възнаграждение на майката С. М. за една година е в размер на 14 833,62 лева.
По делото са представени документи, установяващи разходите за детето Велизир –
квитанции за внесени такси за обучение, фискални бонове за покупки на дрехи и за платени
мобилни услуги, гаранционна карта за закупен ThinkPad V 110, медицински документи за
извършени прегледи и за платена екскурзия.
В хода на първоинстанционното производство е извършен и приет социален доклад
от Д „СП“ – Бургас, в който се сочи, че детето В. живее с майка си, която има месечен доход
от около 1 200 лева.
Пред районния съд са събрани показанията на свидетеля З.М., която твърди, че
детето често боледува и посещава частни уроци по български и математика два пъти
седмично. Изслушани са показанията на свидетеля М.Д., която живее на семейни начала с
ответника. Според Д., когато детето е при баща си, той заплаща уроците по български и
математика и му купува дрехи и други вещи. Трудовото възнаграждение на ответника е в
размер на минималната работна заплата, а командировките са с различна продължителност,
но предварително не може да се каже кога ще бъде следващата.
Въз основа на тези доказателства, Районен съд – Бургас приема, че В. се нуждае от
месечна издръжка в размер на около 400 лева месечно, които трябва да бъдат разпределени
между двамата родители съобразно с критериите по чл.143, ал.1 от СК според техните
възможности и материално състояние. За да разпредели издръжката между родителите,
съдът отчита факта, че майката е в трудоспособна възраст и няма задължения към други
низходящи, но полага преките и непосредствени грижи за детето и поема внезапно
възникващите разходи за него. Бащата е в трудоспособна възраст и няма пречки от
обективен характер да полага труд, но работи на трудов договор срещу минимално
възнаграждение, заплаща кредит в размер на 500 лева и има задължение за издръжка към
друго дете. В резултат на това, съдът увеличава издръжката на детето В. от 170 лева на 234
лева, считано от датата на подаване на исковата молба – 25.05.2023г. да настъпване на
основание за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка
закъсняла вноска до окончателното й изплащане.
Въз основа на изложените факти съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна
страна и отговаря на изискванията за форма и реквизити. Поради това, жалбата е
процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е частично основателна. Този извод се налага по
следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.150 от Семейния кодекс при изменение на
обстоятелствата, присъдената издръжка или добавката към нея може да бъде изменена или
прекратена.
Правото на детето да бъде отглеждано и възпитавано по начин, който да осигурява
неговото нормално развитие като индивид (във физически, умствен, нравствен, социален и
всеки друг аспект) законът обвързва със задължението на родителя да се грижи за това
развитие, като осигурява необходимите условия и средства за личния му живот,
образованието и запазването на личните му и имуществени интереси. За родителя тези
задължения възникват с раждането на детето, щом произходът е установен. Правото на
издръжка принадлежи на детето, а не на родителя, комуто са предоставени за упражняване
родителските права. Задължението за издръжка на ненавършилите пълнолетие лица има
безусловен характер. Размерът на издръжката се определя от нуждите на детето и
3
възможностите на родителя да я дава, при законоустановен минимален размер на
издръжката. При разпределяне на пълния за нуждите на детето размер на издръжката между
двамата родители съобразно възможностите им, се вземат предвид грижите и издръжката в
натура, която се предоставя от родителя, упражняващ родителските права. Според
Постановление № 5/16.11.1970г. на Пленума на Върховния съд, нуждите на лицата, които
имат право на издръжка, се определят от обикновените условия на техния живот, като се
вземат предвид възрастта, образованието и всички обстоятелства, които са от значение за
случая. Възможността на лицето, което дължи издръжката, е основание за даване на
издръжка и показател за размера й. Възможността е винаги обективна и конкретна. Тя се
определя от доходите, имуществото и квалификацията на задълженото лице. В
Постановление № 5/30.11.1981г. на Пленума на Върховния съд за изменение на
Постановление № 5/16.11.1970г. е прието, че размерът на издръжката се определя като се
имат предвид възможностите на дължащия издръжката и като се съобразят нуждите на
децата с оглед правилното им отглеждане, възпитание и хармонично развитие, както тези
нужди биха били задоволени, ако родителите живеят заедно. По-големите материални
възможности на родителите са основание за присъждане на по-големи по размер издръжки.
В конкретния случай въззиваемата страна П. оспорва нуждата на детето от издръжка в
претендирания от ищцата размер и твърди, че няма възможност да заплаща същата.
От представените по делото писмени доказателства, се установява, че детето В.
посещава частни уроци по български език и математика два пъти седмично, участва в
екскурзии, организирани от училище и има разходи за медицинско лечение. Действително,
последната група разходи е такива с извънреден характер, но тя не трябва да се изключва
при определяне на месечната издръжка, тъй като е от първостепенно значение и изисква
бърза и своевременна намеса на родителя, който полага преки грижи за детето. Отделно от
това, от показанията на свидетеля Милушева се установява, че детето боледува често. От
представените по делото фискални бонове се установяват разходите на В. за облекло и
текущи нужди, които са на значителна стойност. Тези доказателства опровергават
твърдението на ответника, че нуждите на детето не са променени.
Относно възможността на родителя, дължащ издръжка да заплаща такава,
настоящият съдебен състав намира следното:
Действително, от представените по делото доказателства се установява, че трудовото
възнаграждение на ответника е в размер на минималната работна заплата за страната. По
делото обаче се съдържат данни, че това не е единственото възнаграждение на П., а същият
получава допълнително суми за осъществени извън страната международни превози.
Сумите за командироване на служители не представляват облагаем доход по смисъла на
ЗДДФЛ, но в конкретния случай могат да бъдат зачетени като източник на средства.
Действително, П. има задължение към кредитна институция и задължение за издръжка на
малолетно дето. Едновременно с това, обаче П. е в трудоспособна възраст и не страда от
сериозно заболяване, поради което има възможност да осигури по-висока издръжка на
малолетния си син. Като се има предвид обстоятелството, че „линията на бедност“ за 2024г.
е определена от Министерския съвет в размер на 526 лева и се отчете факта на протичащите
в страната инфлационни процеси, то издръжката на 12-годишно дете не може да бъде по-
ниска от 600 лева на месец. Тази сума трябва да се разпредели между родителите в следното
съотношение: 250 лева за майката, която полага непосредствени грижи за детето и 350 лева
за ответника.
4
По изложените съображения, решението в частта, в която е отхвърлен иска за сумата
над 234 лева до размера от 350 лева трябва да се отмени и вместо него да се постанови
друго, с което да се присъди посочената разлика.
По делото е направено искане за присъждане на съдебни разноски от двете страни в
процеса. След като се съобрази с разпоредбата на чл.78, вр. с чл.81 от ГПК и с изхода на
спора пред настоящата инстанция, съдът намира, че трябва да присъди в полза на В. П.
извършените от него разходи за въззивното производство в размер на 174,44 лева,
представляващи адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд, VI въззивен състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 2473/12.12.2023г., постановено от Районен съд – Бургас по гр.д.
№ 20232120103103 в частта, в която е отхвърлен иска на С. В. М., ЕГН: ********** в
качеството й на законен представител на В. А. П., ЕГН: **********, двамата от **** против
А. П. П., ЕГН: ********** от **** за изменение на издръжка за разликата над присъдените
234 лева до сумата от 350 лева.
ВМЕСТО ТОВА СЪДЪТ ПОСТАНОВЯВА:
УВЕЛИЧАВА размера на издръжката, присъдена с решение по гр. д. № 3020/2020г.
на Районен съд – Бургас, дължима от бащата А. П. П., ЕГН: ********** от **** в полза на
детето В. А. П., ЕГН: **********, двамата от **** със сума, представляваща разликата над
234 лева до размера на сумата от 350 лева месечно, считано от датата на подаване на
исковата молба – 25.05.2023г. да настъпване на основание за нейното изменение или
прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска до окончателното й
изплащане.
ОТМЕНЯ решение № 2473/12.12.2023г., постановено от Районен съд – Бургас по гр.
д. № 20232120103103 в частта, в която В. А. П., ЕГН: ********** от **** чрез неговата
майка и законен представител С. В. М., ЕГН: ********** е осъден да заплати на А. П. П.,
ЕГН: ********** от **** съдебни разноски в размер над 210 лева.
ОСЪЖДА А. П. П., ЕГН: ********** от **** да заплати на В. А. П., ЕГН:
********** от **** чрез неговата майка и законен представител С. В. М., ЕГН: **********
допълнителни съдебни разноски за производството пред Районен съд – Бургас в размер на
116 лева.
ОСЪЖДА А. П. П., ЕГН: ********** от **** да заплати на Районен съд – Бургас
сумата от 83,6 лева, представляваща дължима държавна такса по чл.78, ал.6 от ГПК.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2473/12.12.2023г., постановено от Районен съд –
Бургас по гр. д. № 20232120103103 в останалата част.
ОСЪЖДА А. П. П., ЕГН: ********** от **** да заплати на В. А. П., ЕГН:
********** от **** чрез неговата майка и законен представител С. В. М., ЕГН: **********
съдебни разноски за производството пред Окръжен съд – Бургас в размер на 174,44 лева,
представляващи адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА В. А. П., ЕГН: ********** от **** чрез неговата майка и законен
представител С. В. М., ЕГН: ********** да заплати на А. П. П., ЕГН: ********** от ****
съдебни разноски за производството пред Окръжен съд – Бургас в размер на 129,60 лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
5
Членове:
1._______________________
2._______________________
6