Р Е
Ш Е Н
И Е
№23
гр. П., 01.02.2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Пернишки районен съд, ХІ гр. с. в
публично съдебно заседание на дванадесети януари две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ЛОРА СТЕФАНОВА
С участието на секретаря АНТОАНЕТА
ВАСИЛЕВА, като разгледа гр. д. № 3662/2016 г. по описа на съда, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по иск с
правна квалификация чл. 32, ал. 2 от Закона за собствеността.
Образувано е по искова молба, предявена
от И.Д.И., ЕГН ********** *** срещу Й.Е.И., ЕГН ********** *** – 1 и С.Й.Е., **********,
с адрес: *** и със съдебен адрес:***, к. 166. С определение от 19.06.2017 г.
като трето лице – помагач на страната на ищцата е конституиран А.А.К., ЕГН **********
***.
Ищцата твърди, че с първият
ответник по силата на договор за покупко – продажба на недвижим имот, частна
държавна собственост от 12.01.1999 г. в режим на съпружеска имуществена общност
са придобили УПИ ХVІІ - 2285, кв. 9107, с площ от 530 кв. м. по документ за
собственост, а по скица 524 кв. м., находящ се в село Р., общ. П.. Сочи, че по
време на брака в същия имот са построили вилна сграда, състояща от приземен
етаж, етаж и полуетаж, всеки от който с площ от по 60 кв. м. Твърди, че първият
ответник е продал на втората ответница собствената си ½ ид. ч. от УПИ,
като си е запазил вещното право на ползване върху него.
Твърди, че бракът и с първия
ответник е прекратен с развод, както и че същият и пречи да ползва недвижимия
имот и вилната сграда, като ги ползва единствено той.
Искането към съда е да
разпредели правото на ползване между страните на недвижимия имот и построената
в него вилна сграда.
Исковата молба е връчена на
ответниците. В срока по чл. 131 от ГПК са постъпили писмени отговори от тях.
Ответникът Й.И. оспорва
предявения иск. Твърди, че искът е недопустим, тъй като съсобствеността между
страните по отношение на недвижимия имот е прекратена влязло в сила съдебно
решение по гр. д. № 2946/2010 г. по описа на ПРС, с което същият е изнесен на
публична продан. Оспорва съществуването вилната сграда като годен обект на
правото, като твърди, че тя не е изградена до етап “груб строеж” и съответно не
представлява имот, който е годен за ползване. Не оспорва обстоятелството, че
сключеният между него и ищцата граждански брак е прекратен с решение влязло в
сила на 05.10.2006 г. Твърди, че между ищцата и него не е налице съсобственост
по отношение на вилната сграда, тъй като тя е негова лична собственост,
придобита по силата на дареното му преди брака право на строеж от неговите баба
и дядо. Сочи, че е изградена със средства и труд на последните. Твърди, че
отсъствието на съсобственост е установено с влязло в сила решение.
Ответникът сочи, че между
ищцата и втората ответница не е налице съсобственост по отношение на недвижимия
имот, тъй като е продаден на трето лице.
Оспорва твърдението, че ползва дворното място и че е заключил входната
врата на имота. Искането към съда е да отхвърли предявеният иск.
Ответницата С.Е. твърди, че с
ищцата са прекратили съсобствеността по между си по отношение на урегулирания
поземлен имот, тъй като са го продали на трето лице след образуването на
делото. Искането и е производството по делото по отношение на нея да бъде
прекратено.
В съдебно заседание ищцата
поддържа предявения иск. Моли съда да го уважи. Претендира присъждане на
направените по делото разноски.
В съдебно заседание третото
лице-помагач поддържа иска. Моли да бъде извършено разпределение на ползването
между страните.
В съдебно заседание ответникът
чрез процесуалните си представители – адв. Т. и адв. Ю. оспорва иск, моли съда
да го отхвърли.
Съдът като прецени
процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид становищата на страните
и обсъди събраните по делото доказателства, намери следното:
Искът е процесуално допустим.
Съдът намира за неоснователно възражението
на ответника И., че искането за разпределяне ползването на вилната сграда е
недопустимо, тъй като между него и ищцата има влязло в сила съдебно решение, с
което е отхвърлен иска за делба на същия обект. Настоящият съдебен състав
намира, че в случая не е налице процесуална пречка по смисъла на чл. 299, ал. 2
от ГПК за съдебно администриране на спора за разпределение на ползването.
Действително между страните Й.И. и И.И. има влязло в сила решение по гр. д. № 5084/2010
г. по описа на ПРС, с което искът за делба на процесната вилна сграда е
отхвърлен. Между правния спор по настоящото
дело и този по гр. д. № 5084/2010 г. по
описа на ПРС, обаче не налице идентичност. Такава съществува само при пълна еднаквост
на страните, предявеното основание на спорното право в исковата молба и
формираното искане. Те намират отражение в диспозитива на решението и определят
пределите му на действие. В делбеното производство страните упражняват правото
си да прекратят съсобствеността помежду си и да получат дял от нея. В
производството по спорна администрация за разпределяне на ползването страните
упражняват правото си да ползват част от съсобствения имот съобразно дела си в
него. В двете производства преюдициални са въпросите за правото на собственост
и дела на всеки от съсобствениците, но не това е предметът им. Затова съдът
приема, че не е налице идентичност между гр. д. № 5084/2010 г. на ПРС и настоящото
дело. Поради което и не налице основанието на чл. 299, ал. 2 от ГПК за
прекратяването на последното в посочената част.
Неоснователно е и възражението
на ответника, че поради прекратяване на съсобствеността върху урегулирания
поземлен имот между ищцата и ответницата Е.
чрез делба, искът за разпределяне на ползването е недопустим и в тази му
част. Видно от решене № 1037/19.01.2012 г. по гр. д. № 2946/2010 г. по описа на
ПРС, влязло в сила 20.03.2012 г., по отношение на процесния УПИ е допусната
делба между ищцата и ответницата Е. при равни дялове. За извършване на делбата
имотът е изнесен на публична продан. При доказателствена тежест на ответника,
той не е установил, че публичната продан е проведена. Следователно по аргумент
от чл. 496, ал. 2 от ГПК съсобствеността не е прекратена. Затова не са налице процесуални пречки да се
иска разпределение на ползването на имота.
Съдът намира за неоснователно и
възражението на ответницата С.Е. за процесуална недопустимост на предявения
срещу нея иск, по съображение, че тя е прехвърлила собствеността върху
процесния парцел на трето лице. Така изложените твърдения по съществото си са
възражение за отсъствие на пасивна материална легитимация на ответницата, а не
на процесуална, затова те нямат отношение към допустимостта на предявения срещу
нея иск, а към основателността му. Процесуалната легитимация на страните следва
от твърденията, изложени в исковата молба. В случая, ищцата сочи, че
ответницата Е. има дял в собствеността на недвижимия имот, разпределянето на
ползването, на който се иска. Това определя и надлежната и процесуална
легитимация за участие в производството.
Разгледан по същество искът е
частично основателен по следните съображения.
Не е спорно между страните и се
установява от приложеното по делото решение № 1037/19.01.2012 г. по гр. д. №
2946/2010 г. по описа на ПРС, влязло в сила 20.03.2012 г., че ищцата и
ответницата Е. са съсобственици при равни дялове на УПИ ХVІІ - 2285, кв. 9107,
с площ от 530 кв. м. по документ за собственост, а по скица 524 кв. м., находящ
се в село Р., общ. П.. Видно от представения договор за продажба на недвижим
имот – частна държавна собственост, сключен на 12.01.1999 г., ищцата е
придобила своята ½ ид. ч. чрез възмездна сделка, по време на брака и с
ответника И., сключен на 24.04.1987 г., в режим на съпружеска имуществена
общност, прекратена с прекратяването на брака с развод по силата на решение №
98/13.02.2006 г. по гр. д. 3557/2004 г. на СРС, влязло в сила на 05.10.2006 г.
Ответницата е придобила своята ½ ид. ч. от собствеността чрез дарение,
обективирано в нотариален акт № 125, том І, рег. № 1476, дело № 84/2010 г. Със
същия нотариален акт в полза на ответника Й.И. е учредено безвъзмездно
пожизнено вещно право на ползване върху собствената на ответницата Е. ½
ид. ч. от недвижимия имот.
В хода на делото ищцата и
ответницата Е. чрез договор за покупко – продажба, оформен в нотариален акт №
195, том І, рег. № 1011, дело № 130/21.04.2017 г. са продали собствените си идеални
части върху недвижимия имот на трето лице – А.А.К.. На основание чл. 226, ал. 1
от ГПК производството по делото е продължило между първоначалните страни, като те
се явяват процесуални субституенти на приобретателя на спорното право. Същият е
конституиран като трето лице помагач на основание чл. 226, ал. 2 от ГПК, поради
което мотивите на настоящото решение ще имат обвързваща сила в отношенията му
със страната, която подпомага.
Предвид изложеното съдът
намира, че правото на ползване по отношение на УПИ ХVІІ - 2285, кв. 9107, с
площ от 530 кв. м. по документ за собственост, а по скица 524 кв. м., находящ
се в село Р., общ. П. следва да бъде разпределено между ищцата и ответника Й.И.,
който е титуляр на вещно право на ползване върху ½ ид. ч. Няма спор
между страните, че така учреденото вещно право в полза на ответника не е
прекратено, затова то е противопоставимо на приобретателя на ½ ид. ч. от
имота, по силата на сключения с ответницата Е. договор за покупко – продажба.
Възможността за ползване на процесния недвижим имот съобразно дела в
съсобствеността на страните е установена от вещото лице В., в изготвеното от
него и прието по делото заключение. Съдът го кредитира изцяло като обективно,
пълно и обосновано. С оглед осигуряването на еднакво лице към главна улица,
съдът счита, че разпределението на ползването следва да се извърши по първия
предложен от вещото лице вариант. На ищцата следва да бъде предоставена частта
от недвижимия имот, заключена между буквите АБВЖЕДГ, оцветена в червен цвят от схемата
на вещото лице, а на ответника Йотов – частта, заключена между буквите АИЗЖЕДГ,
оцветена в син цвят. Така на ответника ще бъде осигурен достъп до главния вход
на построената в имота сграда, тъй като съдът по мотивите, които ще изложи
по-долу, приема, че той е единствен собственик на същата. Затова посредством
разпределение ползването на дворното място следва да му се осигури възможност
за достъп до нея чрез главния и вход, който за разлика от външното стълбище е
изграден в съответствие с одобрения проект, което се установява от експертното
становище, прието по делото.
Тъй като ответницата Е.
притежава собствеността върху частта от недвижимия имот, обременена с
учреденото в полза на ответника Йотов вещно право на ползване, то тя не следва
да участва в разпределението правото на ползване върху УПИ, а предявеният срещу
нея иск следва да се отхвърли.
Спорен между страните е
въпросът за собствеността на вилната сграда, предмет на делото. Този въпрос,
като преюдициален за разпределението правото на ползването и, следва да бъде
обсъден от съда. /в този смисъл ТР № 13 от 10.04.2013 г. на ВКС по т. д. №
13/2012 г., ОСГК /. Настоящият съдебен състав намира, че той е разрешен с
влязло в сила съдебно решение по гр. д. № 5084/2010 г. по описа на ПРС,
потвърдено с решение по ВГД № 7/2010 г. по описа на ОС - П., което обвързва
страните по делото на основание чл. 298, ал. 1 от ГПК. Претенции относно
правото на собственост върху вилната сграда имат ищцата и първоначалния
ответник Й.И.. Отсъстват твърдения от страните ответницата Е. да участва в
съсобствеността и. Ищцата и ответникът И. са страни по гр. д. 5084/2010 г. по
описа на ПРС, което е с предмет делба на процесната вилна сграда. Съгласно чл. 344,
ал. 1 от ГПК с решението, с което допуска делбата съдът се произнася по
въпросите между кои лица, за кои имоти и при какви части ще се извърши делбата.
Следователно така постановеното съдебно решение формира сила на присъдено нещо
между страните по делото относно правото на собственост върху делбените имоти и
дела им в нея. Видно от приложеното гр. д. № 5088/2010 г. на ПРС, с постановеното по него решение, е отхвърлен
искът на ищцата по настоящото дело за допускане до делба на процесната вилна
сграда. Следователно отречено е правото и на собственост върху нея на соченото
в исковата молба основание – договор за покупко – продажба на държавен
недвижими имот, сключен по време на брака и с ответника. По настоящото дело
ищцата сочи същото основание за правото си на собственост. Не са изложени
обстоятелства, от които да следва, че тя го претендира на основание, възникнало
след постановяване на посоченото съдебно решение. Затова съдът намира, че
участието и в съсобствеността на вилната сграда е отречено с влязъл в сила
съдебен акт и не следва да се пререшава в настоящото производство.
Но дори да се приеме обратното
становище, от събраните по делото доказателства – договор за дарение на
недвижим имот, оформен в нотариален акт № 46, том І, дело № 164/18.02.1987 г.
се установява, че преди сключването му на брака с ищцата, ответникът Йотов,
чрез дарение от своята баба и дядо е придобил, учреденото в тяхна полза право
на строеж върху УПИ ХVІІ - 2285, кв. 9107, с площ от 530 кв. м. На основание
чл. 63, ал. 1 от ЗС изградената въз основа на така отстъпеното право на строеж
сграда, е станала собствена на ответника. Без значение за правото на
собственост е обстоятелството, че тя е построена след сключването на брака с
ищцата, както и евентуалното участие на последната със средства и/или труд при
изграждането и. Приносът на ищцата в построяването и е основание за възникване
на облигационни отношения между страните, но не се отразява на възникналото в
полза на ответника право на собственост.
Изводът на съда относно правото
на собственост на вилната сграда не се променя от представеното решение от
03.05.2012 г. по гр. д. № 115/2012 г. по описа на ПОС. На първо място няма
данни, че същото е влязло в сила. На второ – разрешението на спора по делото,
по което е постановено не може да се противопостави на ответниците по
настоящото дело, тъй като те не са били страни по гр. д. № 115/2012 г. по описа
на ПОС.
Предвид приетото за установено
от съда, че ответникът Йотов е единствен собственик на процесната вилна сграда,
то предявеният иск за разпределение ползването на същата следва да бъде
отхвърлен.
С оглед изхода на делото и на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищцата следва да бъдат присъдени
направените от нея разноски съразмерно с уважената част от иска – а именно 115
лв.
Ответникът не е представил
доказателства за направени разноски затова такива не следва да му бъдат
присъждани.
Мотивиран от изложеното, Съдът
Р Е
Ш И
РАЗПРЕДЕЛЯ ПОЛЗВАНЕТО на
урегулиран поземлен имот, находящ се в село Р., общ. П., обл. П., ул. Места №
9, представляващ дворно място с площ от 530 кв. м. по документ за собственост,
а по скица 524 кв. м., за който съгласно плана за регулация и застрояване на
село Р., общ. П., обл. П., утвърден със заповед № ІІІ – 234/09.04.1976 г. на
кмета на община П. е отреден парцел ХVІІ - 2285, кв. 9107, при граници: от
запад – улица, от юг – парцел ХVІ – 2284, от изток – парцел Х, и парцел ІХ, от
север: парцел ХVІІІ – 2286, между И.Д.И., ЕГН ********** ***, собственик на
½ ид. ч. по силата на договор за покупко – продажба на недвижим имот –
частна държавна собственост, сключен на 12.01.1999 г. и Й.Е.И., ЕГН ********** ***
– 1, с учредено в негова полза вещно право на ползване върху ½ ид. ч.
от, обективирано в нотариален акт № 125, том І, рег. № 1476, дело № 84/2010 г.,
съгласно ВАРИАНТ ПЪРВИ от заключението на вещото лице С.М.В., прието в съдебно
заседание, проведено на 29.09.2017 г., като:
На И.Д.И., ЕГН ********** *** СЕ ПРЕДОСТАВЯ ЗА
ПОЛЗВАНЕ пространството, заключено между буквите АБВЖЕДГ, оцветено в червен цвят
по схемата, изготвена от вещото лице;
На Й.Е.И., ЕГН ********** СЕ ПРЕДОСТАВЯ
ЗА ПОЛЗВАНЕ пространството, заключено между буквите АИЗЖЕДГ, оцветено в син
цвят по схемата, изготвена от вещото лице.
СХЕМА за разпределение на
ползване, вариант първи от заключението на вещото лице С.М.В., прието в съдебно
заседание, проведено на 29.09.2017 г., приподписана от съда е неразделна част
от настоящото решение.
ОТХВЪРЛЯ иска за разпределяне ползването
на урегулиран поземлен имот, находящ се в село Р., общ. П., обл. П., ул. Места
№ 9, представляващ дворно място с площ от 530 кв. м. по документ за
собственост, а по скица 524 кв. м., за който съгласно плана за регулация и
застрояване на село Р., общ. П., обл. П., утвърден със заповед № ІІІ –
234/09.04.1976 г. на кмета на община П. е отреден ХVІІ - 2285, кв. 9107,
предявен срещу С.Й.Е., **********, с адрес: *** и със съдебен адрес:***, к.
166, КАКТО и иска за разпределяне ползването на построената в него вилна сграда,
състояща се от мазе, приземна стая, етаж и полуетаж, всеки от който от по 60
кв. м. между И.Д.И., ЕГН ********** ***, Й.Е.И., ЕГН ********** *** – 1 и С.Й.Е.,
**********, с адрес: *** и със съдебен адрес:***, к. 166, като неоснователни.
РЕШЕНИЕТО е постановено при
участието на трето лице – помагач на страната на ищцата - А.А.К., ЕГН **********
***.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.
3 от ГПК Й.Е.И., ЕГН ********** *** – 1
да заплати на И.Д.И., ЕГН ********** *** сумата от 115 лв. /сто и петнадесет
лева/, представляваща направени по делото разноски, съразмерно с уважената част
на иска.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
с въззивна жалба, в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен
съд – П..
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно
с оригинала: Х.С.