№ 1655
гр. Варна, 05.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на пети
октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Иванка Д. Дрингова
при участието на секретаря Доника Здр. Христова
като разгледа докладваното от Златина Ив. Кавърджикова Въззивно
гражданско дело № 20213100501623 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивната жалба вх. №
287743/19.05.2021г. от „Енерго Про Продажби“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Варна, „Варна Тауърс – Г”, бул. „Владислав Варненчик“ № 258,
представлявано от Пламен Стефанов, Яна Димитрова и Даниела Димитрова, чрез адв. Н.Б.,
против решение № 261466/26.04.2021 по гр.д. № 13981/2020г. на 35-ти състав на ВРС, с
което е отхвърлен иска на дружеството за приемане за установено в отношенията между
страните, че ответникът П. КР. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Евлоги
Георгиев“ № 32, ап. 7 дължи на ищеца сумите от 4162.76 лева, представляваща главница за
незаплатена ел. енергия по фактура № **********/31.05.2019 г., с падеж 10.06.2019 г.,
издадена за периода от 19.05.2017 г. до 18.05.2018 г., за обект с абонатен № **********, с
адрес: гр. Варна, кв. „Възраждане“, бл. 32, ап. 40 и клиентски № ********** и 270.58 лева,
представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 10.06.2019 г. до 30.01.2020
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда - 25.2.2020 г. до окончателното изплащане на задължението, за което
вземане по ч.гр.д. № 2617 по описа на Варненски районен съд за 2020 год. е издадена
Заповед № 1107/26.2.2020 г . за изпълнение на парично задължение, на основание чл. 415,
ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД и „Енерго - Про Продажби” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, „Варна Тауърс – Г”, бул.
„Владислав Варненчик“ № 258, представлявано от Пламен Стефанов, Яна Димитрова и
Даниела Димитрова е осъдено да заплати на П. КР. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна,
ул. „Евлоги Георгиев“ № 32, ап. 7, сумата от 550.00 лева, представляваща разноски по
делото, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Считайки постановеното решение за неправилно и
незаконосъобразно, се моли да бъде 1 отменено изцяло и постановено друго, с което
исковата претенция на дружеството да бъде уважена.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от П. КР. К., ЕГН
1
**********, с адрес: гр. Варна, ул. „Евлоги Георгиев“ № 32, ап. 7, чрез адв. Цв.Д., с който
оспорва подадената от „Енерго Про Продажби“ АД въззивна жалба. Моли се обжалваното
решение да бъде потвърдено, както и да й бъдат присъдени сторените разноски. В случай, че
заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение надхвърля установения с
Наредба № 1/09.07.2004г. размер, прави възражение за прекомерност.
В с.з. на 05.10.2021г. „Енерго Про Продажби” АД, чрез адв. Хр.Игнатов поддържа
въззивната си жалба, а П. КР. К., чрез адв. Цв.Д.-писмения си отговор. Въззивното
дружество възразява за прекомерност на заплатеното от насрещната страна адвокатско
възнаграждение.
За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:
В исковата си молба “Енерго-про Продажби” АД, ЕИК *********, чрез адв.
В.Маринова е предявило срещу П. КР. К. ЕГН ********** от гр. Варна, ул. «Евлоги
Георгиев», № 32 ап. 7 иск с правно основание чл. 415, ал.1 от ГПК и чл. 86 от ЗЗД, с искане
да бъде прието за установено, че ответницата дължи на ищцовото дружество сумата от
4162.76лв., представляваща главница за незаплатена цена за доставена и потребена
ел.енергия по фактура № **********/31.05.2019г., начислена за периода от 19.05.2018г. до
18.05.2018г. за обект на потребление гр. Варна, жк «Възраждане», бл. 32, ет. 8, ап. 40, с
клиентски № ********** и абонатен № **********, както и сумата от 270.58лв.,
представляваща мораторна лихва за забава за периода от падежа на фактурата до
30.01.2020г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение, до окончателното изплащане на
задължението. Претендира и сторените по делото разноски. Корекцията е извършена на осн.
чл. 50 от ПИКЕЕ и това е правното основание за дължимостта на спорната сума от
4162.76лв., евентуално чл. 183 от ЗЗД.
Излага ,че дружеството е депозирало пред ВРС заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение срещу П. КР. К., с искане да бъде осъдена да заплати
сумата от 4162.76лв., представляваща главница за консумирана и незаплатена ел.енергия по
издадената фактура № **********/31.05.2019г., начислена за периода от 19.05.2017г. до
18.05.2018г. за обект на потребление гр. Варна, жк «Възраждане», бл. 32, ет. 8, ап. 40, с
клиентски № ********** и абонатен № **********, сумата от 270.58лв., представляваща
мораторна лихва от датата на падежа на фактурата до 30.01.2020г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното
изплащане на задължението. Въз основа на подаденото заявление е било образувано ч.гр.д.
№ 2617/2020г. на 35-ти състав на ВРС и издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410
от ГПК. В срок длъжницата е депозирала възражение на осн. чл. 414 от ГПК.
На 18.05.2018г. «ЕРП Север» АД е извършило проверка на СТИ в обекта на
ответницата, като е бил съставен констативен протокол, въз основа на който е извършена
корекция на потребената електроенергия, като е била начислена с фактурата от 31.05.2019г.
допълнително сумата от 4162.76лв. за периода от 19.05.2017г. до 18.05.2018г., т.к.
проверката е установила неправомерно натрупано количество ел.енергия по
невизуализираната тарифа 1.8.3 от 9630кВтч и по тарифа 1.8.4.-13263кВтч или общо
22893кВтч.
В срока по чл.131 от ГПК по делото е постъпил отговор от ответната страна П. КР.
К., действаща чрез адв. Цв.Д., Оспорва, че е била в облигационна връзка с «Енерго-Про
Продажби ” АД за продажба на ел.енергия, т.к. към датата на фактурата-31.05.2019г. не е
била собственик на процесния имот и титуляр на партидата. При изготвената експертиза в
БИМ и след извършено софтуерно четене на паметта на електромера е прието за установено,
че е натрупана ел.енергия по Т3 и Т4, но смята, че е неясно защо е прието, че тази
ел.енергия е преминала през СТИ. Отрича да е манипулирала електромера. Ако все пак
електромерът не измерва вярно, то следва да се има предвид, че собственик е дружеството-
2
ищец и то отговаря за неговата изправност. Без доказана вина, че потребителят препятства
правилното отчитане на потребената ел.енергия, не следва извършване на едностранна
корекция за минал период. Предявеният иск за осъждане на ответницата да заплати
посочената сума е неоснователен и следва да бъде оставен без уважение. Претендира
присъждане на сторените разноски.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и след съвкупна преценка на
събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
От приложеното ч.гр.д. № 2617/2020г. на 35-ти състав на ВРС е видно издаването на
заповед за изпълнение № 1107/26.02.2020г. в полза на „Енерго-Про Продажби» АД срещу П.
КР. К. за сумата от 4162.76лв., представляваща стойност на коригирана неотчетена и
незаплатена електроенергия за периода от 19.05.2017г. до 18.05.2018г, сумата от 270.58лв.,
мораторна лихва върху главницата за периода от 10.06.2019г. до 30.01.2020г. и законната
лихва, считано от датата на подаване на заявлението-25.02.2020г. до окончателното
изплащане на задължението и сумата в общ размер на 138.67лв., представляваща направени
разноски.
От представения по делото констативен протокол № 1104571 се установява, че на
18.05.2018г. служители на „ЕРП Север” АД са извършили проверка на електромер №
1115031500748427, монтиран в обект на адрес гр. Варна, жк «Възраждане», бл. 32, ап. 40 с
титуляр на партидата П. КР. К.. По време на проверката е измерена ел.енергия от 9630кВтч
в регистър 1.8.3. и 13263кВтч в регистър 1.8.4. извън видимите тарифи 1.8.1 и 1.8.2.
Електромерът е свален и изпратен за експертиза в БИМ, запечатан и пломбиран с пломба №
508850. Протоколът е изготвен в присъствието на клиента, подписан от него при съгласието
му с констатациите, от един свидетел и съставителите.
За резултатите от метрологичната проверка е съставен констативен протокол №
880/16.05.2019г. на Български институт по метрология, Главна дирекция „Мерки и
измервателни уреди“, Регионален отдел Русе, в който е отразено, че изследваният
електромер е получен в найлонов плик с пломба № 508850. При софтуерно четене е
установено външна намеса в тарифната схема на електромера. Налице е преминала
ел.енергия по тарифа 3 от 9630.2кВтч и по тарифа 4-13263.2кВтч, които не е визуализирана
на дисплея. Посочено е в протокола, че електромерът съответства на метрологичните
характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерван на електрическата
енергия. Не съответства на техническите характеристики.
Със становище от 23.05.2019г. изготвеното от специалист „ЕК“ при „ЕРП Север“АД,
въз основа на констативен протокол от метрологичната проверка № 880/16.05.2019г. е
одобрено начисляване на допълнително количество ел. енергия за периода от 19.05.2017г.
до 18.05.2018г. в размер на 22893кВтч общо.
Ответното дружество е остойностило допълнително начисленото количество ел.
енергия, като е издало фактура № **********/31.05.2019г. за сумата от 4162.76лева.
Пред първоинстанционният съд е изслушано заключение по допуснатата СТЕ. В
заключението, изготвено от вещото лице след запознаване с всички приложени по делото
документи, е посочено, че към датата на демонтажа-18.05.2018г. електромерът е
метрологично годен, след като метрологичната му проверка е от 2015г. и метрологичната му
годност е 6 години. В КП на БИМ са документирани показания от общо 22892кВтч
ел.енергия в тарифи Т3 и Т4, които не са визуализирани на дисплея. Наличието на данни,
записани в двете тарифи се дължи на софтуерна намеса и въвеждане на още две тарифи,
освен заводски въведените Т1 и Т2, без да се визуализират. Процесът се осъществява с
помощта на специализирана техника и парола за достъп до второ ниво. Извършените
3
изчисления, относно сумите касаещи ел.енергия са математически точни, като използваните
стойности за 1кВтч ел.енергия са съгласно определените от КЕВР. Според вещото лице,
когато се монтира нов електромер, преминал метрологична проверка и е пломбиран от БИМ
с отчети на тарифи Т1 и Т2 нулеви, следва освен т.н. видими тарифи, но и всички останали
осем тарифи да са също с отчет нулев. В о.с.з. на 20.04.2021г. вещото лице обяснява, че
процесното СТИ е било ново към датата на монтажа, съгласно протокола за монтаж, от
същата година, в която е произведено. Не може да се определи обаче кога е преминало това
начислено по двете тарифи количество ел.енергия в периода от монтажа през 2015г. до
проверката през 2018г. Ако е протекла ел.енергия в обратна посока, е щяла да бъде отчетена
в другите 5 тарифи. Електромерът има 10 тарифи, от които 5 са за права и 5 за обратна
ел.енергия, така ,че ако е имало връщане на ел.енергия обратно в мрежата, отчетът щеше да
бъде в тарифите с номера от 5 нагоре. Тоз итип електромер е български-Карат МО2 и отчита
натрупаната ел.енергия само по визуализираните тарифи, за разлика от другите
електромери, одобрени от ЕС. Те отчитат и в нулевата тарифа, сумата на изцяло
преминалата ел.енергия, независимо дали е визуализирана на дисплея или не.
Видно от протокол № 1011112/15.07.2015г., с който е монтиран проверяваният
електромер, нощна и дневна тарифи са с нулеви показания при монтажа, но липсват данни
за върховата тарифа-1.8.3. Като клиент е посочено лицето Елеонора Тодорова Брезоева, за
обекта в гр. Варна, жк „Възраждане“, бл. 32, ап. 40, с клиентски № ********* и абонатен №
**********. Този протокол е подписан само от съставителите, но не и от клиента, негов
представител, член на домакинството или присъствали свидетели на монтажа/демонтажа.
Предвид така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни
изводи:
Съобразно разпределението на доказателствената тежест в процеса, „Енерго про
Продажби” АД следваше да установи при условията на пълно и главно доказване на
валидно правоотношение по доставка на електроенергия, която не е била измерена, или
електроенергия в повече от отчетеното, както и че е спазен реда за извършване на
проверката, периодът на грешното измерване или неизмерване в резултат на неправомерно
действие на потребителя, че е използвана правилната методика за определяне на стойността
на така потребеното количество ел.енергия, дължимо на посоченото от страната основание.
Следва да бъде прието, че към датата на проверката и периода на корекцията от
19.05.2017г. до 18.05.2018г. П.К. е имала качеството битов клиент, който купува
електрическа енергия за собствени битови нужди по смисъла на § 1 т. 2а от ЗЕ. Без правно
значени за преценката на съда е дали ответницата има това качеството и дали е била
собственик на електроснабдявания обект или не към датата на издаване на фактурата. Важно
е това нейно качество да е било налице към датата на проверката-18.05.2018г. Видно от
приложената справка от Сл.по Вписванията-Варна тя е закупила обекта на доставка на
ел.енергия-ап. 40 в гр. Варна, жк ”Възраждане”, бл. 32 на 27.03.2015г. и го е продала на
29.05.2018г. Неоснователно е възражението, че не е установено, че страните са били
обвързани от облигационно отношение по повод доставка на ел.енергия.
Като основание за дължимостта на сумата от 4162.76лв. е посочена от ищцовото
дружество разпоредбата на чл. 50 от ПИКЕЕ /отм. 2018г./, евентуално чл. 183 от ЗЗД.
В конкретния казус следва да бъде съобразено, че съгласно чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ,
ПИКЕЕ регламентират принципите на измерване, начините и местата за измерване,
условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, както и създаването,
поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от средствата за търговско
измерване. Или, с тази норма законодателят е предвидил, че с ПИКЕЕ следва да бъдат
регламентирани както процедурата по установяване на неточното измерване, така и
последиците при констатирано такова. Затова и в раздел ІХ, озаглавен „Случаи и начини за
извършване на преизчисление на количеството ел.енергия от операторите на съответните
4
мрежи“ са разписани както правила относно реда на извършване на проверките и тяхното
документиране /чл. 47 вр. чл. 41 и чл. 45/, така и правила за коригиране на сметките
съобразно причината, довела до неизмерване/неточно измерване на потребяваната
ел.енергия. Целта е да се гарантират правата на потребителите при реализиране на
отговорността им за заплащане на потребената ел.енергия в хипотезите, в които не следва да
се установява виновно поведение от тяхна страна. Но разпоредбите на чл. 1 - 47 и чл. 52 –
56 ПИКЕЕ са отменени с решение № 1500 от 6.02.2017г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016 г.
(обн. ДВ, бр. 15/14.02.2017 г.). На основание чл. 195, ал. 1 във вр. чл. 194 АПК,
подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на обнародването на съдебното
решение-в случая 14.02.2017г. Следователно посочените разпоредби от ПИКЕЕ, в частност
нормата на чл. 47 са неприложими към съдебно предявения спор, доколкото техническата
проверка в обекта на потребление е извършена на 18.05.2018г., тоест след тяхната отмяна. В
същото време, в действащите ОУ също липсват норми, регламентиращи процедурата по
извършване на проверка на СТИ и нейното документиране.
Това обуславя и извода на съда, че към датата на проверката и предвид отмяната на
чл.41 - 47 от ПИКЕЕ липсват правила и ред за извършване на проверки за метрологична,
функционална и техническа изправност на СТИ, въз основа на които да бъдат приложени
корекционните процедури по неотменените разпоредби на ПИКЕЕ /чл.48-чл.51/.
Дори и да се приеме противното, следва да се има предвид разпоредбата на чл. 50 от
ПИКЕЕ /отм. 2018г./. В чл. 50 от ПИКЕЕ /отм. 2018г./ е предвидено, че в случаите на
установяване на несъответствие между данните за параметрите на измервателната група и
въведените в информационната база данни за нея, водещо до неправилно изчисляване на
използваните от клиента количества електрическа енергия, операторът на съответната
мрежа коригира количествата електрическа енергия като разлика между отчетеното
количество електрическа енергия и преминалите количества електрическа енергия за
времето от допускане на грешката до установяването й, но за период не по-дълъг от една
година. Може да бъде прието, че не е налице тази хипотеза. СТИ не е било
параметризирано да отчита по повече от две тарифи, като при положение, че абонатът е
битов, недоказано е обстоятелството за начина и причината, в резултат на която в СТИ е
отчетена електроенергия в регистър 1.8.3. и регистър 1.8.4. Вещото лице по изслушаната
СТЕ стъпва върху констатациите в КП № 880/16.05.2019г., че това се дължи на
неправомерно софтуерно вмешателство в параметризацията на електромера, но по делото не
се установява това, още по-малко, че допълнително начисленото количество ел.енергия е
преминало през измервателната система на електромера след монтажа му.
Достигайки до този извод съдът има предвид протокола за монтаж на проверявания
електромер № 1011112, датиран от 15.07.2015г. Видно от този протокол, като клиент е
посочено лицето Елеонора Тодорова Брезоева с кл. № 10087959., която се явява праводател
на ответницата П. КР. К., но собствеността на обекта на потребление на ел.енергия по
настоящия казус-ап. 40, находящ се в гр. Варна, жк “Възраждане”, бл. 32 е принадлежала на
последната още от 27.03.2015г., според данните от справката на Сл.по вписванията-Варна, а
и кл. № на П. КР. К. е *********. По-важното в случая е, че протоколът не е подписан от
клиента, негов представител, член на домакинството му или свидетели. Не следва да бъде
ценен като доказателство за това кога е монтиран проверявания електромер №
1115031500748427 и при какви показания по нощна и дневна тарифа /посочени в протокола
като нулеви/. Удостоверяване на показанията по върховата тарифа /1.8.3./ и тази за
празнични дни /1.8.4./ няма. Дори и да се вземат предвид данните от справка за
потреблението през последните 12/24/36м. от 02.10.2020г., относно П. КР. К. с кл. №
**********, където е отразено издаването на фактура ********** за периода 19.05.2017г. до
18.05.2017г. за електромер № 1115031500748427, както и другите фактури, начиная от
периодите на отчет от 22.05.2017г., от които може да бъде направен извода, че
проверяваният електромер е бил монтиран в обекта на ответницата в периода на корекцията
и към 18.05.2018г., то не може да се направи обоснован извод, че електромерът е бил
монтиран нов при нулеви показания на всички тарифи. Както вече беше посочено, след като
5
протокол № 1011112 не представлява доказателство за показанията по тарифа 1.8.1 и 1.8.2
при монтажа на проверявания електромер, още по-малко, че са нулеви, то не следва да бъде
ценено заявеното от вещото лице по допуснатата СТЕ, че при монтирането на нов
електромер, щом Т1 и Т2 са нулеви, следователно и всички останали осем тарифи /регистри/
са също с нулев отчет. Едно такова предположение дори противоречи на данните от справка
за потреблението през последните 12/24/36м. от 02.10.2020г., че показанията по върхова
тарифа на електромер № 1115031500748427 за периода от 19.05.2017г. до 15.06.2018г. са
0.0000.
Може да се приеме, че при отсъствието на специална нормативна уредба приложение
следва да намерят общите правила на чл. 183 от ЗЗД, според които при неизпълнение на
задължението за заплащане цената на доставената стока, купувачът по договор за продажба
следва да понесе своята договорна отговорност.
Основание за заплащането на дадено количество електроенергия по договора за
покупко-продажба между страните е доставката на същото. В конкретния казус, за да бъде
дължима стойността на констатираното в невизуализираните регистри 1.8.3 и 1.8.4. на
процесния електромер количество електроенергия в общ размер на 22893кВтч, в тежест на
ответното дружество е да докаже, че това количество действително е доставено и потребено
от абоната. В дадения случай наличието на процесното количество електроенергия в
невизуализираните регистри 1.8.3. и 1.8.4. на електромер с фабричен № 1115031500748427 е
установено именно с Констативен протокол № 880/16.05.2019г. на БИМ, РО-Русе, който е
официален свидетелстващ документ и съгласно който при софтуерно четене е установена
външна намеса в тарифната схема на електромера и наличие на преминала енергия, която не
е визуализирана на дисплея. След като не се установява обаче, че начисленото количество е
натрупано по Т3 и Т4 след монтажа на СТИ в обекта с аб. № **********, и кл. №
**********, с адрес: гр. Варна, кв. „Възраждане“, бл. 32, ап. 40, ответницата не следва да
отговаря за сумата от 4162.76лв. Не се дължи и претендираната мораторна лихва от
270.58лв. върху главницата за периода от 10.06.2019 г. до 30.01.2020 г.
Исковите претенции са неоснователни.
Поради съвпадане на изводите на ВОС с тези в обжалваното решение, последното
следва да бъде потвърдено изцяло, включително и в частта за разноските.
При този изход на спора в тежест на въззивното дружество следва да бъдат
възложени разноските за въззивната инстанция в намален от съда, на осн. чл. 78, ал. 5 от
ГПК размер на 540.33лв., на осн. чл. .78 ал. 3, с оглед направеното от насрещната страна
възражение за прекомерност, определен по реда на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба №
1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 261466/26.04.2021 по гр.д. № 13981/2020г. на 35-ти
състав на ВРС, с което е отхвърлен иска на „Енерго Про Продажби“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Варна, „Варна Тауърс – Г”, бул . „Владислав
Варненчик“ № 258, представлявано от Пламен Стефанов, Яна Димитрова и Даниела
Димитрова, за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът П. КР.
К., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Евлоги Георгиев“ № 32, ап. 7 дължи на ищеца
сумите от 4162.76 лева, представляваща главница за незаплатена ел. енергия по фактура №
**********/31.05.2019 г., с падеж 10.06.2019 г., издадена за периода от 19.05.2017 г. до
18.05.2018 г., за обект с абонатен № **********, с адрес: гр. Варна, кв. „Възраждане“, бл. 32,
ап. 40 и клиентски № ********** и 270.58 лева, представляваща мораторна лихва върху
главницата за периода от 10.06.2019 г. до 30.01.2020 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 25.2.2020 г. до
6
окончателното изплащане на задължението, за което вземане по ч.гр.д. № 2617 по описа на
Варненски районен съд за 2020 год. е издадена Заповед № 1107/26.2.2020 г . за изпълнение
на парично задължение, на основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1
ЗЗД и „Енерго - Про Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Варна, „Варна Тауърс – Г”, бул. „Владислав Варненчик“ № 258, представлявано от
Пламен Стефанов, Яна Димитрова и Даниела Димитрова е осъдено да заплати на П. КР. К.,
ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Евлоги Георгиев“ № 32, ап. 7, сумата от 550.00
лева, представляваща разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА „Енерго Про Продажби“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, „Варна Тауърс – Г”, бул . „Владислав Варненчик“ № 258,
представлявано от Пламен Стефанов, Яна Димитрова и Даниела Димитрова, да заплати на
П. КР. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Евлоги Георгиев“ № 32, ап. 7 разноски за
въззивната инстанция в размер на 540.33лв., на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване предвид разпоредбата на пред ВКС в
едномесечен срок от връчване на препис на страните, при условията на чл. 280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7