О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.София, 19.11.2019г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
І-1 състав, в закрито заседание в
състав:
СЪДИЯ:
Екатерина Стоева
сложи за разглеждане гр.д.№ 14055 по описа за 2017г. на съда и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на Н.И.С.
с предявени против Българска народна банка обективно съединени осъдителни
искове за сумата 2 600 000евро-главница и 886 012.82 евро-лихви
за забава за периода 21.06.2014г.-30.10.2017г., представляващи претърпени
имуществени вреди като последица от неприлагане на чл.3 от Директива 98/26/ЕО
на ЕП и на Съвета от 19.05.1998г. относно окончателността на сетълмента в
платежните системи и в системите за сетълмент на ценни книжа, чл.63 от ДФЕС и
чл.119, ал.3, т.1 ЗКИ, ведно със законната лихва върху от подаване на исковата
молба до изплащането.
Твърденията на ищеца са за сключен на 11.02.2011г. с „Корпоративна
търговска банка“ АД рамков договор за платежни услуги за потребители-физически
лица и анекс към него № 67255 от същата дата, по силата на който открил
спестовен влог с номер на сметка ********в евро,
по която към 20.06.2014г. била налична сумата 2 833 280.89 евро. На
20.06.2014г. в клон на банката в гр.Созопол направил паричен превод към чужбина
в чуждестранна валута със средства от спестовния влог към негова лична сметка в
размер на 2 600 000 евро при банка HSBC CANADA INST № 016, съгласно вал.превод Реф.32/04/00108356. Платежното
нареждане било прието, обработено и осчетоводено, но след изтичане на стандартните
срокове за такъв тип преводи наредената сума не постъпила по сметката му в
чуждестранната банка. С решение № 73/20.06.2014г. УС на БНБ поставил „КТБ“ АД
под специален надзор поради опасност от
неплатежоспособност, като със същото назначени квестори и спряно изпълнението
на всички задължения на банката с ограничаване дейността й. С решение №
138/06.11.2014г. БНБ отнела лиценза на „КТБ“ АД, а впоследствие с влязло в сила
съдебно решение № 664/22.04.2015г. по т.д.№ 7549/2014г. по описа на СГС спрямо
нея е открито производство по несъстоятелност с начална дата на
неплатежоспособността 20.06.2014г. Твърди със Заповед № К-21/3-1220/25.06.2014г.
на назначените квестори да е било извършено анулиране със задна дата на
разрешени платежни операции, която, макар и издадена в изпълнение решенията на
БНБ, твърди да противоречи на чл.119,
ал.3, т.1 ЗКИ /в редакцията към 2011г./ разрешаваща изпълнението на задължения,
възникнали от платежни нареждания, приети за сетълмент от банката преди
поставянето й под специален надзор. В тази връзка поддържа, че издаването й е
извън правомощията на квесторите, съответно е нищожна и не е породила правно
действие. Позовава се на чл.8, ал.5 ЗБН, който изрично изключва обратното
действие на отнемането на лиценза на банката върху правата и задълженията й,
произтичащи или свързани с участието й в платежната система преди момента на
отнемането, поради което липсва правно основание за придаване на обратно
действие на акта на квесторите. Позовава се и на норми от Директива 98/26/ЕО на
ЕП и на Съвета от 19.05.1998г. относно окончателността на сетълмента в
платежните системи и в системите за сетълмент на ценни книжа, според които
правилата за окончателност на нетирането не трябва да пречат на проверката на
системите преди осъществяване на нетирането дали нарежданията, влезли в
системата, съответстват на правилата на тази система и позволяват сетълмента на
тази система да се осъществи. Конкретно чл.3 от тази директива предвижда, че
нарежданията за превод и нетирането произвеждат правно действие дори и в случай
на процедура по несъстоятелност спрямо участник и са задължителни за трети
страни при условие, че нарежданията за превод са влезли в системата преди
откриване на процедура по несъстоятелност. Закон, наредба, разпоредба или
практика относно анулирането на договори и сделки, сключени преди момента на
откриване на процедура по несъстоятелност според дефиницията на чл.6,§1, не
водят до отмяна на нетирането. Според чл.5 нареждането за превод не може да
бъде отменено от участник в системата, нито от трета страна от момента,
определен от правилата на тази система, а според чл.7 процедурите по
несъстоятелност нямат обратно действие върху правата и задълженията на
участниците, произтичащи от или във връзка с тяхното участие в системата преди
момента на откриване на такава процедура, както е определено в чл.6, §1. Нормите
на тази директива са транспонирани в Закона за платежните услуги и платежните
системи /от 2009г., отм. ДВ бр. 20/06.03.2018г./
и в частност чл.78д, според който нарежданията за превод и нетирането пораждат
правно действие и имат задължителна сила за трети лица, дори и в случай на
оздравителни мерки или прекратителни процедури спрямо участник в система с
окончателност на сетълмента, при условие че нарежданията за превод са въведени
в системата преди момента на налагане на оздравителни мерки или откриване на
прекратителна процедура по чл.78г, ал.2. Това правило се прилага и при
оздравителни мерки или прекратителна процедура срещу участник в система с
окончателност на сетълмента или в оперативно съвместима система или при
оздравителни мерки или прекратителна процедура срещу системния оператор на
оперативно съвместима система, който не е участник. Във връзка с горното
поддържа, че наредената от него платежна операция на 20.06.2014г. за сумата от
2 600 000 евро е била основана на сключения рамков договор и приета
за сетълмент от банката, поради което е следвало да бъде изпълнена независимо
от поставянето в същия ден на „КТБ“ под специален надзор, доколкото се явява
разрешена по смисъла на чл.119, ал.3, т.1 ЗКИ. Неизпълнението й е по причина
разпореденото от БНБ преустановяване всички задължения на банката и конкретно
изпълнението на вече приети и обработени платежни нареждания чрез анулирането
им със задна дата от назначените квестори в нарушение на посочената правна
норма и регламентираните в европейското законодателство правила. От това ищецът
е претърпял вреди съизмерими с посочената сума и обезщетение за забава по чл.86 ЗЗД, отговорността за чието репариране твърди да е възникнала за ответника Българска
народна банка.
Ответникът изразява становище за недопустимост на
исковете, като предявени против ненадлежен ответник, както и тяхната
неоснователност по съображения подробно изложени в подадения писмен отговор.
След преценка данните по делото съдът намира, че не е
компетентен да разгледа и да се произнесе по предявените искове поради
следното:
Съгласно чл.1, ал.1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и
юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни
органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна
дейност. В т.2 от ТП № 2/19.05.2015г. постановено по тълк.д.№ 2/2014г. на ОСГК на ВКС и Първа и Втора колегия на
ВАС е прието, че по искове за вреди от дейност на органи, които не са част от
изпълнителната власт разграничителният критерий за приложимия правен ред-ЗОДОВ
или чл.45-49 ЗЗД е не видът на незаконосъобразния акт, а дейността на органа,
от чиито актове, действия или бездействия са причинени вредите. Когато тази
дейност има административен характер, т.е. отношенията са властнически, искът
за вреди се квалифицира по чл.1, ал.1 ЗОДОВ и според правилото на ал.2 подлежи
на разглеждане по реда на АПК, предпоставящо компетентност на административните
съдилища.
Българска
народна банка е централната банка на Република България, на която с чл.2, ал.6 ЗБНБ е възложено регулирането
и надзора върху
дейността на другите банки в страната с оглед поддържане стабилността на
банковата система и защита интересите на вложителите. С чл.1, ал.2 ЗКИ е определена като компетентен орган в Република
България за упражняване надзор върху банките по смисъла на чл.4, §1, т.40 от
Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 26.06.2013г.
относно пруденциалните изисквания за кредитните институции и инвестиционните
посредници. Притежава компетентността да издава и отнема лицензи на другите
банки-чл.13 и чл.36 ЗКИ, при упражняването на което осъществява регулиращи и
санкциониращи функции спрямо тяхната дейност. Това определя БНБ като публичен
орган, оправомощен от националното право да упражнява надзор върху кредитните
институции като част от действащата надзорна система в държавата,
предопределящо правоотношенията между нея и останалите правни субекти по повод
тази дейност като властнически, а самата дейност като административна.
Твърденията
на ищеца в исковата молба са да е претърпял вреди като последица от действията
на квесторите, изразяващи се в анулиране на платежна операция, наредена от него
в деня на поставяне „КТБ“ АД под специален надзор. Пасивната легитимация на
ответника е обоснована с това, че квесторите са назначени от БНБ.
Според
правната уредба БНБ осъществява надзорните си функции чрез квестори, както при
отнемането на лиценз на банка-чл.151 ЗКИ, така и при поставянето й под
специален надзор-чл.116, ал.1 ЗКИ. Квесторите са физически лица, които на основание
чл.106 ЗКИ се назначават и освобождават от БНБ и в дейността си са подчинени на
нея-чл.107, ал.3 и ал.5 ЗКИ, чл.107а, ал.1 ЗКИ. Разполагат и с относително
самостоятелни правомощия със задължение при упражняването им да полагат грижата
на добрия стопанин и отговорност само за умишлено причинени вреди-чл.112, ал.1
ЗКИ. Съпоставката на тези норми сочи, че квесторите нямат качеството на
длъжностни лица при БНБ, съответно собствено не изпълняват административна
дейност, но тя е пряко свързана и произтича от властническите правомощия на БНБ
при осъществяване надзора върху банките. В случая това е твърдението за
разпоредено от БНБ преустановяване на всички задължения на „КТБ“ АД с решението
за поставяне под специален надзор, в изпълнение на което квесторите са анулирали
платежната операция, които според ищеца е в противоречие със закона.
Следователно
предявените искове за вреди попадат в хипотезата на чл.1, ал.1 ЗОДОВ и подлежат
на разглеждане по реда на АПК. За този извод съдът съобрази и установената съдебна
практика по сходни казуси обективирана в Определение № 42/27.12.2016г. по
гр.д.№ 13/2016г. на 5 членен състав на ВКС и ВАС; Определение № 54/12.10.2015г.
по гр.д.№ 20/2015г. на 5 членен състав на ВКС и ВАС; Определение №
40/24.07.2017г. по гр.д.№ 29/2017г. на 5 членен състав на ВКС и ВАС;
Определение № 581/12.10.2017г. по ч.т.д.№ 2302/2017г., ВКС, ІІ т.о. В същите е
посочено още, че изключването на отговорността на БНБ и нейните органи за
нанесени умишлени вреди по чл.79, ал.8 ЗКИ не обуславя неприложимост на ЗОДОВ.
Отговорността по ЗОДОВ е обективна и според чл.8, ал.3 държавата не отговаря по
този ред, когато закон или указ е предвидил специален начин на обезщетяване,
какъвто не е уреден в ЗКИ.
На основание чл.118, ал.2 ГПК производството по делото
следва да се прекрати с изпращането му за разглеждане на компетентния
административен съд-АССГ.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е
Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№ 14055/2017г. по описа на СГС,
І-1 състав, и
ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Административен съд-София
град.
Определението може да се обжалва с частна жалба в
едноседмичен срок пред Софийски апелативен съд от връчване препис на страните.
СЪДИЯ: