Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260549/07.12.2020
г.
гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, LI
наказателен състав, в публично
заседание, проведено на 16.11.2020 г., в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: АНДОН ВЪЛКОВ
при участието на секретаря Красимира Андонова, като
разгледа НАХД № 4226 по описа на
съда за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 - 63 ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Гранд Логистикс” ЕООД, ЕИК: ******, чрез управителя Н*А**, срещу Наказателно постановление
№ 10-F526294/11.02.2020 г., издадено от директора
на ТД на НАП-Бургас, с което за нарушение на чл. 3, ал. 1, т. 2 ЗОПБ, на
основание чл. 5, ал. 1 от ЗОПБ, на жалбоподателя е наложена имуществена санкция
в размер на 4500 лева.
В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност
на обжалваното НП.
Жалбоподателят редовно уведомен, се представлява в
съдебно заседание от юрисконсулт Динко Стоянов, който излага съображения за
уважаване на жалбата.
Административнонаказващият орган, редовно призован, се представлява
от юк. Чолакова, която оспорва жалбата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като
съобрази възраженията в жалбата, намира за установено следното от фактическа страна:
Със Заповед № Р-02000219003990-020-001/26.06.2019 г. била
възложена данъчна ревизия на жалбоподателя. В хода на проверката св. Д.Й.Б. – гл.
инспектор по приходите в ТД на НАП-Бургас, установила, че съгласно протокол за разпределяне
на дивидент № 02/01.10.2016г. било взето решение за изплащане на дивидент в общ
размер от 200 000 лева на едноличния собственик на капитала – Надя Александрова.
Било установено, че с РКО № 11/04 от 20.04.2019 г. на Надя Александрова била заплатена
в брой сумата от 9000 лева, представляваща част от дължимия дивидент от 200 000
лева.
Свидетелката Б. преценила, че жалбоподателят е извършил нарушение
на чл. 3, ал. 1, т. 2 ЗОПБ, поради което и на 09.12.2019 г. съставила срещу него
АУАН. Актът бил предявен на пълномощник, който го подписал и получил препис от него.
В срока по чл. 44, ал.1 ЗАНН постъпили писмени възражения. Впоследствие на 11.02.2020
г. било издадено и обжалваното в настоящото производство наказателно
постановление.
Горната фактическа
обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по
АНП, както и гласните и писмени доказателства събрани в хода на съдебното производство,
които са безпротиворечиви и кредитирани от съда изцяло. Жалбоподателят като цяло
не оспорва фактическата обстановка, изложена в наказателното постановление и в АУАН.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка
на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост,
както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид
така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи.
Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да
обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме,
че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна
по следните съображения.
АУАН и обжалваното наказателно постановление са
издадени от компетентни органи - съгласно Заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 г. на изпълнителния директор
на НАП, в сроковете по
чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН.
В случая жалбоподателят е бил санкциониран за извършено нарушение по чл. чл.
3, ал. 1, т. 2 от Закона за ограничаване на плащанията в брой (в редакцията към
датата на плащането - бр. 31/10.04.2018 г.), съгласно която плащанията на територията
на страната се извършват само чрез превод или внасяне по платежна сметка, когато
са на стойност под 10 000 лв., представляваща част от парична престация по договор,
чиято стойност е равна на или надвишава 10 000 лв.
Съгласно легалната дефиниция на понятието договор, дадена в чл. 8 ЗЗД, договорът представлява съглашение между две или повече лица, за да се създаде,
уреди или унищожи една правна връзка между тях. Решението на едноличния собственик на капитала на дружество
с ограничена отговорност, в това число и за разпределяне на дивидент, обаче не е договор, а е едностранна сделка на самото юридическо
лице, самостоятелен източник
на облигационно правоотношение, възникнало между собственика и дружеството. Липсата
на волеизявление е определяща за правната същност на решението, която не съвпада
с облигационните договори по ЗЗД или търговските сделки по ТЗ. В тази връзка е и Тълкувателно решение № 1/06.12.2002 г. по тълк. д. №
1/2002 г. на ВКС.
При положение, че в случая изплащането на дивидент на едноличния
собственик на дружеството в размер на 200 000 лева е възникнало в резултат от правен
акт, който не е договор, то неприложими спрямо извършеното плащане са разпоредбите
на чл. 3 от ЗОПБ. Обратното би означавало да се извърши недопустимо разширително
тълкуване на закона, уреждащ административнонаказателна отговорност, което е забранено
с императивната норма на чл. 46, ал. 3 от ЗНА /в този смисъл е и Решение № 353 от 10.02.2020 г. на АдмС
- Пловдив по к. а. н. д. № 3583/2019 г./.
Допълнителен аргумент за това може да се изведе и от историческото тълкуване
на разпоредбата на чл. 3 от ЗОПБ. С ДВ, бр. 94 от 2019 г., в сила от 29.11.2019
г., текстът на разпоредбата е променен и вече изискването плащането да е част от парична престация по договор,
чиято стойност е равна на или надвишава 10 000 лева е променено и в настоящия си
вид съставомерни са всички плащания на стойност под 10 000 лева, които могат да
се разглеждат като част от свързани помежду си платежни операции на едно и също
основание, чиято обща стойност е равна на или надвишава 10 000 лв. Ако действително
първоначалната редакция на нормата е обхващала всички престации, без значение от
техния провопораждащ юридически факт, а не само договорните, то безсмислено би било
текстът да се променя. Очевидно в първоначалната редакция, извън обхвата на нормата
остават всички плащания, които не са породени от договор, поради което и с ДВ, бр.
94 от 2019 г., законодателят е разширил приложното поле на нормата и изрично е включил
всички плащания, извършени на едно и също основание, без да се ограничава с изискване
за характера на това основание. Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1 ЗАНН обаче
за всяко нарушение се прилага онзи закон, който е действал по време на извършването
му, като недопустимо е да се прилага със задната дата сегашната редакция на разпоредбата
на чл. 3, ал. 1, т. 2 ЗОПБ към нарушения, които АНО приема, че са извършени преди
влизането й в сила.
С оглед на изложеното съдът счита, че жалбоподателят не е извършил твърдяното
нарушение, поради което и издадено срещу него НП е незаконосъобразно и следва да
се отмени.
Принципно разноски се дължат в полза на жалбоподателя, но той не е поискал присъждането
им, поради което и съдът няма как служебно да се произнесе по тях.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 10-F526294/11.02.2020 г., издадено
от директора на ТД на НАП-Бургас, с което за нарушение на чл. 3, ал. 1, т. 2 от
ЗОПБ, на основание чл. 5, ал. 1 от ЗОПБ, на жалбоподателя „Гранд Логистикс” ЕООД,
ЕИК: *********, е наложена имуществена санкция в размер на 4500 лева.
РЕШЕНИЕТО
може да бъде обжалвано пред Административен съд – Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
ПРЕПИС
от решението да се изпрати на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!
М.Д.