ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 662
гр. Перник, 30.09.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети септември през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ПЕТЪР В. БОСНЕШКИ
Членове:МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
Диана Мл. Матеева
като разгледа докладваното от Диана Мл. Матеева Въззивно частно
гражданско дело № 20221700500541 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.248 от ГПК
Образувано по подадена въззивна жалба
ОТ СПИДИ ТРАНС ООД ЕИК *********, съдебен адрес гр. Перник, ул. „Търговска"
№46,
СРЕЩУ РЕШЕНИЕ № 16/01.07.2022 г. / имащо характер на Определение по реда на
чл.248 ГПК /, постановено по гр.д.№239 / 2021г. на Трънски районен съд.
Жалбоподателя твърди, че с обжалваното определение бил отсъден да заплати на
ответна страна „МАВРУДИС“ ЕООД съдебни разноски в размер на 650.00 лв. Счита, че с
така посочения размер не става ясно как районния съдия е стигнал до извода, че в исковото
производство са сторени разноски в размер на 300.00 лв.
В срока по чл. 276, ал.1 ГПК насрещната по жалба страна чрез процесуалния си
представител адв. Я. Я. и адв. Л.М. е подала отговор, с който считат молбата за
неоснователна и молят да не се уважава искането на ответника.
Настоящият съдебен състав, след като прецени, че жалба е подадена в
законноустановения срок по чл. 248, ал. 3 от ГПК, от надлежна страна имаща правен
интерес от обжалване, счита същата допустима, поради което и след като обсъди
събраните по делото доказателства, прецени и приложимото право за да се произнесе взе
предвид следното:
Съгласно разпоредбата на чл.248, ал.1 от ГПК, в срока за обжалване, а ако решението
не подлежи на обжалване в едномесечен срок от постановяването му, по искане на страните
съдът може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските.
Съгласно разпоредбата на чл.78 от ГПК, страната, чиято претенция е уважена от съда
има право на разноски. Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК, ако заплатеното от
страната възнаграждение за адвокат е прекомерно, съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна, да присъди по
– нисък размер на разноските в тази им част, но не по – малко от минимално определения
размер съобразно чл.36 от ЗА.
Производството пред първата инстанция е образувано по искова молба на
1
„МАВРУДИС“ ЕООД, ЕИК ********** против „СПИДИ ТРАНС“ ООД ЕИК *********,
във връзка с неизпълнение на задължение по сключен търговски договор за превоз от
20.04.2021 г.
С Решение № 7/05.04.2022 г., първоинстанционния съд е отхвърлил предявения от
„Маврудис“ ООД с ЕИК ********* иск срещу „Спиди Транс“ ООД ЕИК ********* като
погасен чрез плащане, като е осъдил „Спиди Транс“ ООД ЕИК 11358407 да заплати на
„Маврудис“ ООД с ЕИК ********* сума в размер на 650.00 лв., представляваща направени
разноски по делото.
С молба от 13.05.2022 г. от адв. Я. С. процесуален представител на ответника „Спиди
Транс“ ООД е поискала съдът да изменени решението си в частта относно разноските, като
разноските в исковото производство бъдат възложени на „Маврудис“ ЕООД.
С Решение № 16 от 01.07.2022 г./имащо характер на Определение по реда на чл.248
ГПК/ първоинстанционния съд е оставил без уважение молбата на „Спиди Транс“ ООД като
неоснователна.
За да осъди „Спиди Транс“ ЕООД за сумата 650.00 лева за направени разноски по
делото в полза „Маврудис“ ЕООД, Трънският районен съд приел от фактическа страна, че с
влязло в сила решение предявените срещу жалбоподателя искове, били приети за
неоснователни и било установено със силата на присъдено нещо спрямо него, че недължи на
ищеца претендираните суми на основание възникнали между тях облигационните
отношения по договор за превоз.
От правна страна районния съд приел, че нормата на чл. 78, ал. 2 ГПК съдържа две
хипотези, уреждащи отговорността за разноски. Приел е, че е налице хипотезата на чл. 78,
ал. 2, ГПК, тъй като с поведението си ответника е дал повод за завеждане на делото, а
именно плащането е извършено след депозиране на заявление по чл.410 ГПК, поради което
и е постановил обжалването Решение № 16 от 01.07.2022 г./ имащо характер на
Определение по реда на чл.248 ГПК /.
Настоящият съдебен състав напълно споделя изводите на първоинстанционния съд
във връзка с понасяне на отговорността за разноските, релевантно е кога точно е направено
плащането и дали направените разноски са предизвикани от поведението ответника.
Решение № 7/05.04.2022 г., с което първоинстанционния съд е отхвърлил предявения
от „Маврудис“ ООД с ЕИК ********* иск срещу „Спиди Транс“ ООД ЕИК ********* като
погасен чрез плащане не е обжалвано по реда на чл.297 ГПК и е влязло в сила, поради което
е задължително за всички, и за съда.
В настоящият случай ответното дружество не е погасило дългът си преди процеса и с
поведението си е станал повод за завеждане на делото, съответно отговорността за
разноските следва да бъде възложена на него.
Поради съвпадение между изводите на въззивната инстанция и тези на
първоинстанционният съд, обжалваното Решение № 16 от 01.07.2022 г./ имащо характер на
Определение по реда на чл.248 ГПК/ се явява правилно и законосъобразно, поради което
следва да бъде потвърдено, а въззивната жалба – следва да бъде оставена без уважение.
Водим от изложеното настоящият съдебен състав
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 16 от 01.07.2022 г./ имащо характер на Определение
по реда на чл.248 ГПК/, постановено по гр.д.№ 239 / 2021г. по описа на Трънски районен
съд, с което СПИДИ ТРАНС ООД ЕИК *********, съдебен адрес гр. Перник, ул.
„Търговска" №46 е осъден да заплати на „МАВРУДИС“ ЕООД с ЕИК ********* и адрес:
гр.София, район Красно село, ул.“Царево село“ № 1, разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
2
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3