№ 188
гр. Шумен, 15.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XVII-И СЪСТАВ в публично заседание на
тринадесети октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Надежда Д. Кирилова
при участието на секретаря Ц. В. К.
като разгледа докладваното от Надежда Д. Кирилова Административно
наказателно дело № 20213630201215 по описа за 2021 година
Настоящото производство е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 20-0869-002007 от 25.06.2020 г. на
Началника на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Шумен, с което на С. АЛД. С.,
ЕГН **********, с постоянен адрес: ***** са наложени административни наказания „глоба”
в размер на 30 /тридесет/ лева на основание чл. 183, ал. 3, т. 5, предл. 1-во от ЗДвП за
нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП и „глоба” в размер на 150 /сто и петдесет/ лева на чл. 177,
ал. 1, т. 2, предл. 1-во от ЗДвП за нарушение по чл. 150 от ЗДвП. Жалбоподателят моли съда
да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление в частта по пункт
втори, като незаконосъобразно, издадено при неизяснена фактическа обстановка и при
неспазване на материалния и процесуалния закон.
В проведените по делото открити съдебни заседания жалбоподателят, редовно
призован, се явява лично и с упълномощен процесуален представител, като поддържат
жалбата на изложените в нея съображения, а в пледоарията си излагат и допълнителни
мотиви в тази насока. Освен това претендира да бъдат присъдени разноски за адвокатско
възнаграждение.
Процесуалният представител на ОД на МВР – гр. Шумен - административно-
наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната
разпоредба на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН, в съдебно заседание оспорва жалбата изцяло, като моли
наказателното постановление, като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено. Със
съпроводителното писмо и в съдебно заседание претендира да бъдат присъдени разноски за
юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, във вр. чл. 63, ал. 3 от
ЗАНН. Освен това, претендира в случай, че жалбата бъде уважена изцяло или частично, да
1
бъдат намалени присъдени разноски за адвокатски хонорар, на основание чл. 63, ал. 4 от
ЗАНН предвид прекомерност и липса на фактическа и правна сложност.
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на
изискванията на чл. 84 от ЗАНН, във вр. чл. 320 от НПК, поради което се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна, поради следното:
ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища
на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази
разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят С. АЛД. С. на 18.06.2020 г. управлявал двуколесно ППС - велосипед
с електрическо задвижване, модел “TDL027”, собственост на „Мобидик Груп“ ЕООД, с ЕИК
*********, като се движел в гр. Шумен. Около 8.20 часа на същия ден в района на
кръстовището на паркинга на магазин „Лидл“ и бул. „Симеон Велики“ водачът не спазил
пътен знак „Г-2“ /“Движение само надясно след знака“/, като продължил движението си
след него в лентата за насрещно движение по бул. „Симеон Велики“ в посока дискотека
„Колизеум“. В този момент свидетелите СВ. Б. СТ. и Л. М. СТ. се придвижвали със
служебния си автомобил „Киа Сиид“ с рег. № СВ 6303 КК по бул „Симеон Велики“ в гр.
Шумен в посока ул. „Климент Охридски“, като възприели движението на велосипеда с
електрическо задвижване, модел “TDL027”, управляван от жалбоподателя С. АЛД. С..
Тогава му била извършена проверка от служители на сектор „Пътна полиция“ при ОД на
МВР – гр. Шумен. При спиране за проверка от служители при ОД на МВР – Шумен до
дискотека „Колозеум“ на посоченият булевард било установено, че водачът няма
свидетелство за управление на ППС, тъй като такова не му е издавано и че управлява по
пътищата, отворени за обществено ползване ППС, което не е регистрирано и няма
регистрационни табели на управляваното от него ППС, както и навлиза след знак,
забраняващ влизането на съответното ППС. На С. бил съставен Акт за установяване на
административно нарушение серия GA, № 251761 от 18.08.2020 г. Актосъставителят е
посочил, че с горните деяния от страна на жалбоподателя са нарушени разпоредбите на чл.
6, т. 1 от ЗДвП, чл. 150 от ЗДвП и чл. 140, ал. 1, предл. 1-во от ЗДвП. Актът е подписан от
нарушителя без да изложи възражения. Впоследствие не се е възползвал от законното си
право и не е депозирал писмени възражения в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
Междувременно срещу жалбоподателя било образувано и Бързо производство № 611/2020г.
за престъпление по чл. 345, ал. 1 от НК, като на 23.06.2020г. прокурор при Районна
прокуратура - Шумен се произнесъл с постановление за прекратяване на наказателното
производство, с което е прекратено наказателното производство по цитираното бързо
производство на основание чл. 357, ал. 1, т. 1 от НПК, във вр. чл. 24, ал. 1, т. 1, предл. 2-ро
от НПК, приемайки, че деянието не осъществява от обективна страна признаците на
престъплението по чл.345, ал.1 от НК. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки
материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно
постановление № 20-0869-002007 от 25.06.2020 г. на Началника на сектор „Пътна полиция“
към ОД на МВР – гр. Шумен, с което на С. АЛД. С., ЕГН **********, с постоянен адрес:
2
***** са наложени административни наказания „глоба” в размер на 30 /тридесет/ лева на
основание чл. 183, ал. 3, т. 5, предл. 1-во от ЗДвП за нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП и
„глоба” в размер на 150 /сто и петдесет/ лева на чл. 177, ал. 1, т. 2, предл. 1-во от ЗДвП за
нарушение по чл. 150 от ЗДвП.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по
делото писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на актосъставителя
СВ. Б. СТ. и на свидетелят Л. М. СТ. – свидетел при установяване на нарушението и при
съставяне на акта, както и от присъединените на основание разпоредбата на чл. 283 от НПК
писмени доказателства. Показанията на свидетелите С.С. и Л.С. следва да се кредитират
като последователни, безпротиворечиви и логични, а и се потвърждават от останалите
събрани доказателства. Доколкото свидетелите не са се намирали в никакви особени
отношения с нарушителя, които дори не са го познавали и не извличат ползи от твърденията
си, същите не могат да се считат за заинтересувани или предубедени, при което за съда не
съществуват основания да не кредитира дадените показания и приема същите за достоверни
и правдиви.
Показаниятана посочените свидетели са отчетени при изготвянето на съдебно-
автотехническата експертиза, която е от решаващо значение за фактическите изводи на съда.
Заключението на вещото лице е, че процесното превозно средство представлява велосипед с
електрическо задвижване , модел “TDL027” за превоз на две лица, с педали, като
задвижването е с педали и с електрически двигател, монтиран в задното колело, като
максималната скорост, която достига е 45 км/ч. При това положение по делото безспорно се
установява, че управляваното от жалбоподателя превозно средство е електрически
велосипед по смисъла на § 6, т. 19 от ЗДвП, тъй като покрива критерия, посочени в тази
разпоредба – пътно превозно средство най-малко с две колела, което се привежда в
движение с мускулната сила на лицето, което го управлява, с изключение на инвалидните
колички. След компетентно извършените изследвания вещото лице е стигнало до
категоричния извод, че процесното двуколесно ППС, модел “TDL027” представлява
електрически велосипед според ЗДвП, като монтирания електродвигател е спомагателен
източник. Заключението е обосновано, мотивирано и задълбочено, като за съда не
съществува съмнение в неговата правилност.
При така установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна
следното:
Наказателното постановление № 20-0869-002007 от 25.06.2020 г. е издадено от
компетентен орган - от Началника на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Шумен,
РУ – Шумен, съгласно заповед Рег. № 8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните
работи.
Производството е от административно - наказателен характер, при което е
необходимо да се установи налице ли е деяние, което представлява административно
нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, същото извършено ли е от посоченото в акта лице
и извършено ли е виновно - предпоставките са абсолютни, като тежестта на доказване лежи
върху административно наказващия орган. Според разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН
3
административно нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което
нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за
наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.
Постановлението е обжалвано в рамките на преклузивния за целта срок единствено в
частта му по пункт втори, като лицето изрично е заявило във въззивната си жалба, че не
претендира отмяна на санкционния акт в частта му по пункт първи, признавайки
извършването на вмененото му нарушение. В тази връзка, съдът приема, че е надлежно
сезиран за произнасяне по законосъобразността на наказателното постановление само в
частта му по пункт втори. Съдът намира за необходимо да посочи, че според Решение №
183/04.07.2017 г., постановено по КАНД № 122/2017 г. на ШАС: „следва да се отбележи, че
осъществяването на съдебен контрол върху конкретното наказателно постановление е
поставено в зависимост от волята на наказаното лице. В случая са наложени две
административни наказания за две осъществени простъпки, при което субектът е упражнил
правото си на жалба единствено спрямо пункт първи от наказателното постановление. В
останалата му част, постановлението е влязло в законна сила като необжалвано на
основание чл. 64, б. „б“ от ЗАНН. Затова обжалваното решение на Шуменския районен съд
в тази част се явява недопустимо и като такова на основание чл. 221, ал. 3 от АПК
във връзка с чл. 63 от ЗАНН следва да се обезсили.“. При тази позиция на касационната
инстанция за първоинстанционния съд не остава друга възможност, освен да се съобрази с
въведената съдебна практика и да приеме, че на съдебен контрол подлежи процесното
наказателното постановление единствено в частта му по пункт втори, с оглед изрично
заявеното във въззивната жалба.
При така установената фактическа обстановка по отношение на нарушението,
описано в пункт втори на наказателното постановление, съдът приема, от правна
страна следното:
Легалната дефиниция на МПС се съдържа в § 6, т. 11 от ДР на ЗДвП и съгласно нея
моторно превозно средство е пътно превозно средство, снабдено с двигател за придвижване,
с изключение на релсовите превозни средства.
Съгласно разпоредбата на чл. 150 от ЗДвП всяко пътно превозно средство, което
участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се
управлява от правоспособен водач, освен когато превозното средство е индивидуално
електрическо превозно средство или превозното средство е учебно и се управлява от
кандидат за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство
по време на обучението му по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 3 и при провеждането на
изпита за придобиване на правоспособността по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 4.
Тази разпоредба се отнася до водачи, които шофират тежки или леки автомобили без да
притежават свидетелство за управление, било защото не са полагали изобщо изпит за
правоспособност, или защото са били лишени от това право по съдебен или
административен ред.
В правната норма чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП е въведено положителното правило за
поведение на всеки шофьор: „За да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да
4
притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него моторно превозно средство, да не е лишен от право да управлява
моторно превозно средство по съдебен или административен ред, както и свидетелството му
за управление да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или
4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс и да не е обявено за
невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено.“ За да е валидно свидетелството
за управление на МПС трябва да отговаря на две кумулативно дадени предпоставки: да е
валидно, както по отношение на срока, така и по отношение на категорията на
управляваното моторно превозно средство. Само при едновременното наличие на тези две
предпоставки, СУМПС би се явило „съответното свидетелство за управление“ по смисъла на
санкционната норма на чл. 177, ал. 1, т. 2, предл. 1 от ЗДвП.
Според т. 19 на § 6 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП, “велосипед” е пътно
превозно средство най – малко с две колела, което се привежда в движение с мускулната
сила на лицето, което го управлява. Велосипедът, съгласно цитираното определение се
задвижва с мускулната сила на лицето, което го управлява. Т. е. спецификацията на
превозното средство е такава, че то по техническа характеристика се задвижда чрез
използване на мускулна сила. Допълнителното монтирания електродвигател е спомагателен
източник, но това не променя “фабричната“ характеристика на велосипеда като такъв. От
друга страна, по отношение на велосипедите с допълнително монтиран /прикачен/ двигател,
законът не поставя никакви изисквания, включително и за регистрация.
Безспорно е установено по делото, че на посочената дата жалбоподателят не е
представил свидетелство за управление на МПС при поискване от полицейските служители.
От приложената по делото справка за нарушител е видно, че жалбоподателят е
неправоспособен водач на МПС.
Същевременно обаче според заключението на назначената в хода на съдебното
следствие съдебно-техническа експертиза управляваното от жалбоподателя пътно превозно
средство представлява електрически велосипед, модел “TDL027” според ЗДвП, като
монтирания електродвигател е спомагателен източник. Т. е. процесният електрически
велосипед фабрично е създаден с двигател. Този двигател не е допълнително монтиран
/прикачен/, а е част от техническата му спецификация.
След анализ на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено по
безспорен начин, че жалбоподателят на 18.06.2020 г. не е осъществил от обективна и
субективна страна състав на административно нарушение по чл. 150 от ЗДвП, доколкото
процесното ППС – електрически велосипед не се задвижва с помощта на двигател с
вътрешно горене и не е включено в категория на моторно превозно средство по смисъла на
§ 6, т. 21 от ЗДвП, за което ЗДвП да изисква водачът да притежава свидетелство за
управление на МПС.
С оглед на изложеното настоящият състав намира, че наказателното постановление в
частта по пункт втори се явява неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да
бъде отменено изцяло.
На основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН /обн. ДВ, бр. 24/29.11.2019 г., в сила от 03.12.2019
5
г./, в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по
реда на Административнопроцесуалния кодекс. Нормата е процесуална и е приложима от
04.12.2019 г., като съдът се произнася по разноските сторени по делото, което разглежда,
когато страните са поискали това.
С оглед изхода на делото и съобразно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, във вр.
чл. 143, ал. 1 от АПК, във вр. чл. 144 от АПК, във вр. чл. 78, ал. 1 от ГПК такива се дължат
на жалбоподателя /въззивника/, който е направил изрично искане за присъждане на разноски
за адвокатско възнаграждение. Съдът като съобрази, че в случая по делото са налице
доказателства за направени от жалбоподателя /въззивника/ разноски за адвокатско
възнаграждение в настоящото производство в размер на 300 лв., която сума е равна на
определения минимален размер на адвокатското възнаграждение за този вид работа
определен съобразно чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, в редакцията към момента на
сключване на договора за правна помощ /21.09.2021 г./, съдът счете, че направеното от
страна на процесуалния представител на въззиваемата страна искане за определяне на
разноски в по-нисък размер се явява неоснователно, а на въззивника следва да бъдат
присъди разноски за адвокатско възнаграждение в пълен размер – 300 лв. Посочената по-
горе сума следва да бъде заплатена на жалбоподателя /въззивника/ от ОД на МВР - гр.
Шумен.
Относно направените по делото разноски за заплащане възнаграждение на вещото
лице, изготвило съдебно-техническата експертиза по делото, съдът като съобрази
разпоредбата на чл. 84 от ЗАНН, която препраща към чл. 190 от НПК, намира, че същите
следва да останат за сметка на държавата. В този смисъл са Тълкувателно решение № 3 от
08.04.1985 г. по н.д. № 98/1984 г. на ОСНК и Тълкувателно решение № 2 от 03.06.2009 г. на
ВАС по тълк.дело № 7/2008 г.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-0869-002007 от 25.06.2020 г. на
Началника на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Шумен, в частта по пункт
втори, в която С. АЛД. С., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***** е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 150 /сто и петдесет/ лева на чл. 177, ал. 1, т.
2, предл. 1-во от ЗДвП за нарушение по чл. 150 от ЗДвП, като неправилно и
незаконосъобразно.
ОСЪЖДА ОД на МВР – гр. Шумен, с ЕИК *********, с адрес: гр. Шумен, ул. “Сан
Стефано” № 2, да заплати на С. АЛД. С., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***** сумата
в размер на 300 /триста/ лв., представляваща направени разноски за адвокатско
възнаграждение.
Направените по делото разноски за заплащане възнаграждение на вещото лице,
6
изготвило съдебно-техническата експертиза, остават за сметка на държавата.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд
в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
7