Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 389
25.05.2023г.
гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на двадесет и пети април
две хиляди двадесет и трета година в състав:
СЪДИЯ: РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА
Секретар:
Мария Койнова
като
разгледа докладваното от съдия Р.Чиркалева административно
дело № 220 по описа на съда за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр.
с чл.186, ал.4 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
Делото е образувано по жалба на „Нед 97“ ЕООД *, представлявано от управителя М.А.Н., срещу Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка №
ФК-442-0122311/23.12.2022г. на началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив
при ЦУ на НАП, с която на жалбоподателя е наложена принудителна
административна мярка /ПАМ/ – запечатване на търговски обект „павилион №63-64
за продажба на спално бельо“, находящ се в ***, и забрана достъпа до него за срок от 14 дни, на
основание чл.186, ал.1, т.1, б. „а“ и чл.187, ал.1 от ЗДДС.
В жалбата се твърди, че заповедта е неправилна и
незаконосъобразна, а в частта за продължителността на срока на ПАМ – немотивирана.
Посочени били теоретични положения, без да били изложени и изрично посочени конкретните
факти и обстоятелства, взети предвид при преценката на тежестта на нарушението.
Визираните в заповедта обстоятелства относно вида на обекта, разположението му,
разнообразието на предлаганите стоки, конкурентните и достъпни цени, непрекъснат
поток от клиенти и възможност да се реализират високи доходи, не обосновавали
точно и ясно тежестта на конкретното извършено нарушение. Същите не били и показателни
за степента на засягане на държавния и обществен интерес от конкретно
констатираното нарушение. Мотивирането на продължителността на срока на ПАМ
следвало да се извърши в посочване на конкретни обективни данни, а не с
теоретични положения и потенциални възможности, както било в конкретния случай.
Не може като обстоятелство, мотивиращо продължителността на наложената ПАМ да
се приеме констатираната към момента на проверката касова разлика. Твърдения
или констатации за това, че преди контролната покупка проверяващите установили и
други направени от дружеството продажби, за които не бил издаден фискален касов
бон, не били налице. Неприемливи били другите изброени в заповедта
обстоятелства. Не можело да се приема за установено единствено, че била извършена
една продажба на обща стойност 13 лв., за която при получаване на парите в брой
не била издадена касова бележка от ФУ в обекта. Ето защо изводът на
административният орган за системно немаркиране на продажби, не бил подплатен с
доказателства. Изтъква се, че нарушението било първо за дружеството, като до
момента не били констатирани други нарушения на наредбата за регистриране и
отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговския обект. На следващо
място, в заповедта не били посочени конкретни последиците от нарушението. Счита
се, че срокът на ПАМ не е къс и през този период нямало да може да се извършва
дейност в обекта, чрез която да реализират приходи за покриване на текущите
разходи. Със запечатването на обекта трудно поправимите вреди щели да са повече
за дружеството.
По изложените съображения се претендира отмяна на
заповедта.
В съдебно заседание жалбата се поддържа от
пълномощника на дружеството жалбоподател. Претендира се отмяна на заповедта,
евентуално изменение на същата в частта за срока на ПАМ. Претендират се
разноски по делото.
Ответникът – Началник отдел „Оперативни
дейности“-Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител, излага
аргументи за законосъобразност на акта и иска отхвърляне на жалбата с
присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на ответната страна. Прави възражение
за прекомерност на разноските на другата страна.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, приема
за установено следното от фактическа страна:
Видно от Протокол за извършена проверка (ПИП) №0122311/18.12.2022г.,
органи по приходите от ГДФК, отдел „ОД“ – Пловдив извършили проверка в 08:30ч.
на 18.12.2022г. /неделя/ на търговски обект по смисъла на §1, т.41 от ДР на
ЗДДС – павилион * за продажба на спално бельо, ***, стопанисван от „Нед 97“ ЕООД, с ЕИК *********. При проверката била извършена контролна покупка на
стойност 13 лв., които били заплатени в брой от един от проверяващите служители
на НАП, на М. А. Н. – управител и
продавач. Последната приела плащането, но не издала фискален касов бон от
действащото в обекта фискално устройство. В обекта се предлагали и продавали покривала
и спално бельо на стойност от 2 лв. до 48 лв. След легитимация на органите по
приходите бил издаден Х отчет №000191/18.12.2022г. с общ оборот 0 лв. Извършила
се засечка на касовата наличност на паричните средства в касата, като се
установила разлика от 197 лв.
С оспорената в настоящото производство Заповед за
налагане на ПАМ №ФК-442-0122311/23.12.2022г. на Началник отдел „Оперативни дейности“
- Пловдив в ЦУ на НАП, на основание чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ и чл.187, ал.1 от ЗДДС от ЗДДС, е наложена принудителна
административна мярка „запечатване на търговски обект“ – павилион * за продажба на спално бельо, находящ се в *, стопанисван от „Нед 97“ ЕООД, с ЕИК *********, и „забрана за достъп до него“ за срок от 14 дни. Във
връзка с фактическото основаниe за издаване на
процесния акт административният орган се е позовал на установените факти и
обстоятелства в съставения ПИП серия АА №0122311/18.12.2022г. От констатацията
в него следвало, че „Нед 97“ ЕООД не издал съответен документ за продажба по
чл.118, ал.1 от ЗДДС. Извършеното нарушение се доказвало и от констатираната в
хода на проверката разлика между отчетената чрез фискално устройство и
фактическа касова наличност в размер на 197 лв., която, се дължала на неотчетени
приходи от продажби чрез издаване на фискален бон.
Относно продължителността на срока на ПАМ е посочено
е, че обектът бил на място, известно с разнообразието на предлаганите стоки и
достъпните цени, като видът на стоката бил спално бельо, което се търсило
постоянно и се предлагало на конкурентни и достъпни цени. Намирал се в населено
и централно място, служещо за осъществяване на търговия, което обстоятелство
предполагало непрекъснат поток от клиенти и възможност за реализиране на високи
доходи, които не се отчитали по законоустановения ред, чрез фискално
устройство. Според издателя на заповедта, изложените обстоятелства установяват
противоправно поведение на лицето, характеризиращо се със своята продължителност
и постоянство, което накърнява данъчната дисциплина и е предпоставка за
неотчитане на приходи и съответно – неотчнтане и незаплащане на дължими данъци.
Издадената заповед е връчена на законния управителя на
дружеството жалбоподател на 03.01.2023г.
Заповед за налагане на ПАМ №ФК-443-0121491/29.12.2022г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ –
Пловдив в ЦУ на НАП е обжалвана по административен ред с жалба вх. №ВХК-379/13.01.2023г.
по описа на ЦУ на НАП, офис – Хасково, и вх. №70-00-512/13.01.2023г. по описа
на ТД на НАП – Пловдив, която е отхвърлена като неоснователна с Решение № ГДФК-23/20.01.2023г.,
издадено от Директор на Дирекция „Оперативни дейности“ в Главна Дирекция
„Фискален контрол“ в ЦУ на НАП. Последното е връчено на законния представител
на дружеството на 08.02.2023г.
Жалбата до АдмС – Хасково е подадена на 20.02.2022г.
чрез административния орган.
При така установената фактическа обстановка и след
извършена проверка по реда на чл.168 от АПК, вр. чл.146 от АПК, съдът извежда
следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.
149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Обжалваният акт е издаден от компетентен орган – Началник
отдел „Оперативни дейности“- Пловдив в ЦУ на НАП, който е надлежно упълномощен
със Заповед №ЗЦУ-1148 от 25.08.2020г. на Изпълнителния директор на НАП (л.18).
Заповедта за прилагане на ПАМ е съставена в
изискуемата писмена форма и съдържа както фактически, така и правни
съображения, обосноваващи издаването ѝ, които кореспондират помежду си. В
разпоредителната част на акта има ясна информация за вида на принудителната
мярка, за нейния срок на правно действие и за адресата на правното задължение.
В обстоятелствена част подробно, точно и ясно са описани фактическите данни,
въз основа на които е наложена административната мярка, с отразяване на
информация за дата, място на извършеното нарушение, данни за търговския обект и
конкретно за липсата на издаден фискален касов бон. Отделни мотиви са изложени
за продължителността на срока на запечатване на търговския обект и забраната за
достъп до него. С оглед на гореизложеното съдът приема, че са изпълнени
изискванията на чл.186, ал.3 от ЗДДС, респ. на чл.59, ал.2, т.4 от АПК, за
постановяване на мотивиран административен акт.
При извършената служебна проверка не се установява да
са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила
при издаването на атакувания акт.
Наложената с оспорената заповед ПАМ е за констатирано
нарушение на чл.3, ал.1 от Наредба № н-18 от 13 декември 2006г. за регистриране
и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти,
изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които
извършват продажби чрез електронен магазин, съгласно който „Всяко лице е длъжно
да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във
или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или
касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на
пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или
наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла
на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен
превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски
парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Когато плащането се
извършва чрез пощенски паричен превод, на клиента се предоставя хартиен или в
електронен вид документ, съдържащ най-малко информацията по чл. 26, ал. 1, т.
1, 4, 7 и 8“.
Съгласно чл.186, ал.1, т.1, буква „а“ от ЗДДС, принудителната
административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от
предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не издаде
съответен документ за продажба по чл. 118 от ЗДДС.
В чл.118 ал.1 от ЗДДС е предвидено, че всяко
регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и
отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на
фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване
на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на
търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг
данъчен документ. Получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и
да ги съхранява до напускането на обекта.
Ето защо при наличие на някоя от хипотезите на чл.186,
ал.1 ЗДДС административният орган е длъжен да издаде заповед за налагане на
принудителна административна мярка, т. е. същият действа при условията на
обвързана компетентност.
Фактът на извършеното плащане и неиздаване на касов
бон, т.е. осъществяването на нарушение, принципно не се оспорва от жалбоподателя.
В жалбата се твърди, че заповедта не била мотивирана относно продължителността
на наложената мярка.
Както вече се посочи, нормата на чл.186, ал.1 ЗДДС
определя, че мярката се налага за срок до
30 дни, т. е. органът има възможност при
условията на оперативна самостоятелност да определи конкретния срок, за който
ще наложи ПАМ, като прецени цялостното поведение на конкретния търговски
субект. Тази негова преценка не може да е самоцелна. Тя е регулирана от чл.4,
ал.2 и чл.6 от АПК. Т.е. преценката и на съда в случая е свързана с това дали с
избраната от органа възможност се постига законовата цел, дали не е било
възможно решение, което е по-малко обременително за адресата и трети лица, и
ако не е имало такова решение, дали е имало решение, което е осъществимо с
по-малко разходи. Несъответен на целта на закона би бил акт, при издаване на
който е нарушено поне едно от тези правила. Принудителната
административна мярка е израз на административната държавна принуда, поради
което за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че
да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща тази, произтичаща
от преследваната от закона цел. По аргумент от разпоредбата на чл.59, ал.2, т.4
от АПК, необходимостта от налагане на ПАМ следва да е обоснована от
административният орган, съобразно преследваната от закона цел.
В случая, установеният при проверката на павилион * за продажба на спално бельо, находящ се в ***, факт е неиздаване на фискална касова бележка при
контролна покупка на блуза на цена от 13
лв. В тази връзка административният орган е издал оспорената заповед, като е
наложил мярката с продължителност от 14 дни.
Настоящият
съдебен състав намира продължителността на срока за незаконосъобразно
определена. До този извод се стига от установените факти по случая и от обстоятелства,
които не предполагат налагане на мярка за такъв срок. Последният не отговаря на
тежестта на конкретното нарушение, нито е съобразен с целите, които се
предвиждат в чл.22 от ЗАНН за налагане на ПАМ, включително и е определен при
неспазване на принципа за съразмерност.
Налагането на принудителната административна мярка
„запечатване на обект и забрана на достъпа до търговски обект“ има за цел да се
преустанови едно противоправно поведение от страна на нарушителите, съобразно с
общите правила на чл.22 от ЗАНН. Наред с целите, предвидени в ЗАНН, следва да
се има предвид разпоредбата на чл.118 от ЗДДС, от която следва извода, че
целите на специалния закон с налагането на ПАМ като процесната, са упражняване
на предвидена в ЗДДС принуда върху субекта, извършващ дейност в обекта, която
да го насочи към спазване на регламентирания в чл.118 от ЗДДС и Наредба №
Н-18/13.12.2006г. ред за отчитане на продажбите, да се въздейства по максимално
ефективен начин върху обществените отношения, свързани с регистрирането и
отчитането на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, да се
предизвика по-добра организация в обекта, която да води до регистриране на
всяка извършена продажба на регистрираното и функциониращо в него фискално
устройство, да предотврати извършването на продажби, които не се регистрират и
не се отчитат по законоустановения за това ред и начин.
В случая с оспорената заповед са изложени съображения
относно определената продължителност на срока, но следва да се отбележи тези
съображения са обичайните при този вид актове що се отнася до обектите,
намиращи се на Неделен пазар – Димитровград. Тези съображения не отчитат както
характера на извършеното правонарушение, така и цялостното поведение на
търговеца. От страна заповедта за ПАМ не е съобразена липсата на данни за
извършени нарушения в предходни периоди и
от същия вид, или други системни неспазвания на данъчното законодателство,
установяващо реда и начина на регистриране на приходите от продажби. Неоснователни
са посочените в заповедта обстоятелства относно местоположението на обекта и
вида на предлаганите и продавани в него стоки, и оттам възможността за
реализиране на високи доходи, които да не се отчитат по законоустановения ред.
Така изтъкнатото е изцяло в сферата на предположенията, не е подкрепено с
каквото и да е доказателства, поради което не може да бъде споделено.
За определяне продължителността на ПАМ е необходимо не
само констатирането на неотчитена продажбата, но и установяването на други
обстоятелства, от които да може да се направи обосновано предположение за
нееднократно извършване нарушения, за последователност в поведението на
задължения субект. В конкретния случай наличието на такива обстоятелства не е доказано. Ето защо няма как да се приеме за
обоснован доводът, че поведението на лицето се характеризира с продължителност
и постоянство, респ. е насочено е срещу установената фискална дисциплина.
Продължителността на принудителната административната
мярка следва да бъде разумно съотношение на пропорционалност между засегнатите
интереси на дружеството и охрана на обществени отношения. В случая установеното
нарушение несъмнено предполага постановяване на ПАМ от вида на процесната за защита
на важен обществен интерес – опазване на фиска, правилно установяване на данъци
и др., но предвид конкретиката на случая, настоящият съд приема, че мярката би
постигнала преследваната легитимна цел по преустановяване и предотвратяване на
административни нарушения и при по-кратка продължителност на срока от този,
който е определен, така че този срок да е в пълно съответствие с принципа за
съразмерност по чл.6 от АПК, без да води до накърняване/засягане на правата на
конкретния търговец повече от необходимото. Съответно, в случая срок по-кратък
определения 14-дневен би бил напълно достатъчен за постигане на цели на ПАМ.
При затварянето на обекта за посочения в
процесната заповед срок се създават предпоставки за причиняване на вреди на
дружеството, които са явно несъизмерими с преследваната цел при констатирано
еднократно нарушение.
След като към момента на издаване на процесната ПАМ
нарушението е преустановено, то предотвратени са и вредните последици от него,
поради което последващото налагане на ПАМ по своята същност има характер на
наказание. За такова нарушение в ЗДДС е предвидено административна санкция,
което също изпълнява предохранителни цели и по аргумент от чл.12 ЗАНН се налага
с цел да се предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения
правен ред и да въздейства предупредително върху останалите граждани.
Следва де се отбележи също, че мотивите на
административния орган относно продължителността на ПАМ са в насока
преустановяване на незаконосъобразните практики в обекта, както и необходимост
време за промяна в организацията на дейността в конкретния обект. Предвид по скоро
превантивния характер на мярката, съдът намира, че наличието в търговския обект
на регистрирано ФУ предполага вече да е създадена организация за отчитане на
извършваните в този обект касови продажби на стоки и/или услуги, поради което
запечатването му и забраната на достъпа до него за толкова дълъг срок не
осигуряват, a осуетяват създаването на сочената от органа организация.
Предвид изложеното срокът, за който е наложена
процесната ПАМ е явно несъразмерен по смисъла на чл.6, ал.5 АПК и обосновава
извод за незаконосъобразност на оспорената заповед.
С оглед изхода на спора основателна се явява
претенцията на дружеството жалбоподател за присъждане на разноски. Същите съдът
определя в общ размер от 450 лева, от които 50 лева – държавна такса за
съдебното производство, и 400 лева – възнаграждения за адвокат, съгласно
Договор за правна защита и съдействие от 14.02.2023г.
Възражението за прекомерност на адвокатския хонорар е
неоснователно доколкото претендираното възнаграждение е под нормативно
установения минимум.
Водим от
горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка
№ ФК-442-0122311/23.12.2022г. на началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив
при ЦУ на НАП, с която на „Нед 97“ ЕООД * е наложена принудителна административна мярка – запечатване
на търговски обект – павилион * за продажба на спално бельо, находящ се в
***, и забрана достъпа
до него за срок от 14 дни.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите – гр.София, да
заплати на „Нед 97“ ООД, с ЕИК *********, *, представлявано от управителя М. А. Н., разноски по делото в размер на 450 (четиристотин и
петдесет) лева.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния
административен съд на Република България в 14-дневен срок от деня на
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: