Р Е Ш Е Н И Е № 675
гр. Сливен, 14.06.2019
год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
І-ви граждански състав, в публичното заседание на шестнадесети
май две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВКА КИРИЛОВА
при секретаря А.
В., като разгледа докладваното от председателя гр. дело № 7240 по описа за 2018 година, за да се произнесе съобрази
следното:
Предявеният
иск е с правно основание чл. 410, ал.1 от Кодекс на застраховането, във
вр. с чл. 49 и сл. от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
В молбата се твърди, че между
ищеца и „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве” АД е
сключена застраховка “Каско” с полица № BG 0201 17 *********, сключена на
08.12.2017 г., с начална дата на покритие от 09.12.2017 г. до 08.12.2018 г. за
собственото му МПС с per. № ….
Сочи, че във връзка със застрахователни
събития по отношение на собственото му МПС с per. № СН 0273 ВН са образувани
/щета № 0201-000454/2018-01 и щета № 0201-000475/2018-0, за обезщетение на повредените следните детайли, а именно: предна
дясна врата; задна дясна врата; дясно странично огледало; калник преден ляв;
предна лява врата; задна броня.
Сочи, че стойността на извършения от ищеца
ремонт е в размер на 1139 лева, която сума е заплатил на „Кале Ауто” ООД, а
ответното дружество му заплатило общо сумата в размер на 597.20 лева.
Твърди, че е заявил отново застрахователна
претенция за пълната сума, която е получена на 11.10.2018 г., съгласно известие
за доставяне - ИДРS 8800 00RKY5 В, но му е било отказано с писмо с изх. №
3918/16.10.2018 г. Сочи, че не му е заплатена действителната стойност на
вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие съгласно чл.386,
вр. чл. 400 от КЗ. Счита, че в случая е изпълнил всички задължения по сключения
между него и ответното дружество застрахователен договор.
Също така счита, че определеното от ответното
дружество обезщетение е в противоречие и с установената съдебна практика на ВКС
/в тази насока решение № 52/08.07.2010 г. по т.д. № 652/2009 г. на ВКС, 1-во
т.о.; решение № 109/14.11.2011 г. по т.д. № 870/2010 г. на ВКС, т.о.; решение №
79/2009 г. по т.д. № 156/2009 г. на ВКС, т.о. и решение № 165/24.09.2013 г. по
т.д. № 469/2012 г. на ВКС, т.о., приложима и по отношение на сега действащия
КЗ/, като е посочил банкова сметка, *** на застрахователя.
Със застрахователна претенция получена на
11.10.2018 г. от ответното дружеството заявил отново, че желае да бъде
обезщетен със сумата в размер на 541,80 лева, като изрично е посочила банкови
сметки за изплащането й, поради което счита, че на основание чл.409, вр. чл.
405, вр. чл. 108 от КЗ към датата на подаване на исковата молба ответното
дружество е в забава.
Твърди още, че ответното не е изпълнило
задължението си по чл. 405 от КЗ, като отказва да му плати застрахователното
обезщетение или възстанови нанесената му имуществена вреда в пълен размер.
Сочи, че седалището на ответника е в гр. С.,
но тъй като има качество на потребител на застрахователна услуга, съгласно § 1
т.1 от ДР на КЗ може да се ползва от подсъдността по чл. 113 от ГПК, т.е. искът
му да бъде разгледан по постоянния му адрес - гр. Сливен.
Предвид изложеното моли съда да постанови
решение, с което да осъди ответното застрахователно дружество да му заплати сумата
от 541.80 лв., представляваща
обезщетение за имуществени вреди по сключена застраховка “Каско”, с полица № BG
0201 17 ********* на 08.12.2017 г., ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Претендира за
присъждане на направените по делото разноски.
При условията на чл.
131 от ГПК е постъпил отговор от ответното дружество, като счита, че
предявеният иск е процесуално допустим, но неоснователен.
Освен това намира, че има проблем с представителната
власт на ищеца, тъй като липсвало нотариално заверено пълномощно, съгласно
изискванията на чл. 338, ал. 1 КЗ, че ползвателят на застрахователната услуга е
уведомен за възможността да получи обезщетение лично, поради което моли
исковата молба да бъде оставена без уважение до отстраняване на този порок.
Съдът намира, че право на ищеца е да избере по коя
банкова сметка ***, представляваща обезщетение за имуществени или
неимуществени вреди, поради което съдът
не следи служебно за тези обстоятелства.
Твърди, че съгласно чл. 38 от Общите условия
по застрахова „Сухопътни превозни средства (без релсови превозни средства”,
приложими към застрахователен договор, обективиран в застрахователна полица №
BG 0201 17 ********* от 08.12.2017 г., с които ищецът се е запознал и писмено
се е съгласил, „при щети, за които Застрахованият не представи официален
документ от компетентните органи за настъпилото събитие - щети на паркинг или
злоумишлени действия на трети лица, Застрахователят заплаща до 3 (три)
взаимосвързани детайла.“ Това задължение е изпълнено от застрахователя. Чл.
37.1 задължава застрахованото лице при настъпване на застрахователно събитие да
регистрира последното пред компетентните държавни органи, както и да изисква
и/или изготви съответните констативни документи.
Твърди също, че в конкретния случай
застрахованото лице не е представило нито по време на доброволната си
претенция, нито заедно с исковата молба, документи, доказващи настъпването на
застрахователно събитие. Нещо повече, в уведомлението си за щетата самият ищец
е посочил, че увреждането не е регистрирано при компетентните органи
Нарушаването на тези задължения съгласно цитираните Общи условия е основание за
отказ за изплащане на застрахователно обезщетение. Въпреки това застрахователят
е изплатил обезщетение в размер на 597,20 лева за три детайла - „предна дясна
врата“, „предна лява врата“ и „дясно странично огледало“. За платената сума ищецът
не спори. В условията на евентуалност твърди, че дори да са налице основания за
ангажиране на застрахователната отговорност на дружеството, размерът на
изплатеното вече обезщетение се явява справедлив еквивалент на претърпените от
ищеца имуществени вреди, достатъчен за тяхното репариране и е продукт на
договорните отношения между страните.
Признава за установено съществуването на
валидно застрахователно правоотношение между ответното дружество и Х.Р.Л. -
собственик на процесното МПС, по силата на Застрахователна полица № BG 0201 17
********* от 09.12.2017 г. и не оспорват плащането на застрахователно
обезщетение в размер на 597.20 лева
Оспорват твърдението на ищеца, че
необосновано и незаконосъобразно не са заплатили застрахователно обезщетение в
пълен размер. Цитираната от ищеца практика е неотносима към настоящия правен
спор, тъй като става въпрос за плащане на обезщетение по застраховка „Каско“ и
поради тази причина самият ищец е обезщетен в съответствие с общите условия по
този вид застраховка. Самият ищец е подписал и се е съгласил с тези условия и
поради тази причина искът му се явява неоснователен.
Също така твърди, че представената калкулация
на щетата издадена от „Кале Ауто“ ООД, няма характерът нито на частен документ
(тъй като не носи подпис на представител на дружеството), нито на счетоводен
документ.
Възразява срещу пълния размер на претенция на
ищеца. Счита, че е прекомерно завишен и
несъответстващ на средните пазарни цени, по които е възможно да бъде
отремонтиран процесният автомобил. Моли да бъде отчетен фактът, че размерът на
застрахователното обезщетение е определен съгласно правилата на Наредба 24 от
08.03.2006 г. за задължителното застраховане по чл. 249 , т.1 и т.2 от Кодекса
за застраховането (отм.) и Методика за уреждане на претенции за обезщетение на
вреди, причинени от моторни превозни средства. В чл. 4 от цитираната Методика
изрично е упоменато, че последната се прилага „като минимална долна граница, в
случаите когато не са представени надлежни доказателства (фактури) за извършен
ремонт на моторното превозно средство в сервиз и за случаите, когато
обезщетението се определя по експертна оценка”, какъвто е конкретният случай.
Моли да се отхвърли иска, като неоснователен
и недоказан. Претендира за присъждане на направените разноски.
В с.з. ищецът
се представлява от пълномощник, който поддържа молбата и моли за уважаването й.
Претендира за присъждане на направените по делото разноски.
Ответната застрахователно
акционерно дружество не изпраща представител или пълномощник в открито съдебно
заседание. С молба поддържа писменият отговор и моли съда да отхвърли изцяло исковите
претенции, като неоснователни и недоказани. Претендира за присъждане на
направените по делото разноски, представя списък за разноски на основание чл.
80 от ГПК.
От събраните по
делото доказателства се установява следното от фактическа страна:
По делото е
представена застрахователна полица №
BG 0201 17 *********, за сключена на 08.12.2017 г. застраховка
"Каско", с начална дата на покритие от 09.12.2017 г. до 08.12.2018 г.
за лек автомобил марка "Тойота Рав 4", с per. № ...
Представено е копие
от Общите условия по застраховка „Каско“ във връзка с условията за изплащане на
обезщетение.
В калкулация на щетата, с изх. № 9 от
"Кале Ауто" ООД представена по делото са описани детайлите за подмяна
и стойностите на увредените части по автомобила, ведно с труда за отремонтиране
на автомобила, като общият размер възлиза на 1139 лв.
Съдът
констатира, че ответното дружество е заплатило
част от посочения по-горе размер, а именно само сумата в размер на 597.20 лв. / с банкови преводи
0201-000454/2018-01 - 295.20 лв., **********/2018-01 - 302 лв./, видно от представеното по делото известие за
доставяне ИД-РS 8800 00RKY5 В, като за това ищецът е
направил съответното възражение до застрахователната компания, с което иска да
му бъде изплатена пълната сума за извършения ремонт и части до пълният размер
от 1139 лв., тъй като такава сума е заплатил на «Кале Ауто» ООД, фирмата
извършила ремонта.
В
отговор на възражението с изх. № 3918/16.10.2018 г. застрахователото дружество
уведомява пострадалия, че е извършена допълнителна проверка, при която е
посочен начин на обезщетение - по представени фактури. По предявените претенции
е представена калкулация, която не е фактури - разходни документи, които да
докажат, че действително е заплатена сумата за ремонт в размер на 1139 лв., че
по изключение застрахователното дружество е заплатило, съответно 0201-000454/2018-01
- 295.20 лв., **********/2018-01 - 302 лв., съгласно одобрена норма за
човеко-час труд 12 лв. без ДДС, като отказват заплащането на «преден ляв
калник» и «предна броня», които са отказали с писмо с изх. № 2175/28.05.2018 г.
По делото е изготвено
съдебно-автотехническа експертиза, като вещото лице след справка в приложените
доказателства по делото подробно е отговорило на поставените въпроси.
Необходимата сума за възстановяване на автомобила по пазарни цени, така че да
се възвърне състоянието на автомобила в предишното такова вещото лице
изчислява, като калкулира труд, монтаж, демонтаж, боядисване, боя и бояджийски
материали в размер на 1127.80 лв., с ДДС. На вторият въпрос каква е стойността
на увредените части и цената и необходимото време за труд по ремонта на
увреденото МПС по средни пазарни цени вещото лице отговаря, че ако се приеме
условието от общите условия за застраховка на „сухопътни превозни средства” за
допустимост на три взаимно свързани детайла при липса на официален документ от компетентните
органи, относно приетите от застрахователя детайли за двете щети, сумата по
пазарни цени като се има предвид данните на минимум три сервиза различни от
официалният сервиз за марката възлиза на 778.70 лв. с ДДС. Но за възстановяване
на процесните детайли експерта прави изчисления въз основа на Наредба № 24 от
08.03.2006 г., като сумата възлиза на 543.20 лв. с ДДС. На третият въпрос експерта
отговаря, че стойността на увредените части и цената на труда по ремонта на
увреденото МПС изчислена въз основа на Наредба № 24/08.03.2006 г. остойностени
съгласно тази наредба и Приложение 1-6 за задължителното застраховане по чл.
249, ал. 1 т. 1 и т. 2 от КЗ, в които е посочено, че сумата за часова ставка
труд е 12 лв. на час, т.е. необходимата сума за възстановяване на автомобила
изчислена върху посочената вече Наредба възлиза на 781 лв. с ДДС.
Установеното от
фактическа страна мотивира следните правни изводи:
Предявен
е иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 1 от КЗ във вр. с чл. 86 от ЗЗД.
На първо място, по категоричен начин се
установява от доказателствата по делото, че в патримониума на ищеца са
настъпили имуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило по механизма описан в
исковата молба. Установи се от заключението на приетата съдебно-автотехническа експертиза, както стойността на вредите по автомобила
/която стойност надхвърля претенцията на ищеца/, но тъй като не е направено
изменение на иска, съдът следва да се произнесе и е обвързан с размера посочен
в исковата молба.
Доказа
се, че вредите на автомобила напълно
съответстват на описаните от ищеца вреди и механизъм на увреждане. Безспорно е,
че към датата на настъпване на произшествието, за автомобила, при управление на
който е предизвикан инцидента и съответно са нанесени имуществени щети е имало
валидна застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното дружество и последното
отговаря за вредите причинени на другите водачи по време на действието й. Още
повече, че ответното дружество е изплатило част от дължимото обезщетение.
В тежест на ищеца е да установи
обстоятелствата, на които основава иска си и от събраните в хода на настоящото
производство доказателства същите се установиха и доказаха, а възражението на
ответника не се подкрепиха с доказателства,
поради което и съставляват според съда защитна позиция, некореспондираща с
доказателствената съвкупност.
Писмените доказателства и
съдебно-автотехническата експертиза доказват основателността на претенцията в
настоящото производство, но тъй като не е налице искане за изменение на претенцията,
въпреки че съдебният експерт е изчислил
по-голям размер, касателно претенцията, то съдът не може да се произнесе свръх
петитум, поради което следва да се уважи иска само до претендираният размер от
541,80 лв., а не до по-високият размер определен в неоспорената експертиза.
С
оглед изхода на делото на основание чл.78, ал. 1 от ГПК ответното дружество
следва да бъде осъдено да заплати на ищеца направените по делото
разноски, съобразно списък за разноските в общ размер на 500 лв., от които 50 лв. държавна такса, 300 лв. заплатено адвокатско
възнаграждение, 150 лв. депозит за вещо лице.
Мотивиран от гореизложеното съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
„Застрахователно акционерно дружество ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Изгрев”, ж.к.
„Дианабад“, бул. „Г.М. Димитров“ № 1, представлявано от изпълнителните
директори Р. Г.И., Р. В. М. и Ж. С. К. ДА ЗАПЛАТИ на Х.Р.Л., с ЛНЧ **********,
роден на *** г., с адрес: ***, със съдебен адрес:***, офис № 6, чрез адв. Р. ***,
сумата от 541.80 лв. /петстотин четиридесет и един лева и осемдесет стотинки/,
представляваща дължим остатък от стойността на обезщетението за имуществени
вреди, дължимо по застраховка „Каско” по застрахователна полица № BG 0201 17 *********
от 08.12.2017 г., за пълното възстановяване на лек автомобил марка “"Тойота
Рав 4", с per. № …, ведно със законната лихва за забава, считано от датата
на исковата молба - 31.12.2018 г. до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество
ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, район „Изгрев”, ж.к. „Дианабад“, бул. „Г.М. Димитров“ № 1,
представлявано от изпълнителните директори Р. Г.И., Р. В. М. и Ж. С. К. ДА
ЗАПЛАТИ на Х.Р.Л., с ЛНЧ **********, роден на *** г., с адрес: ***, със съдебен
адрес:***, офис № 6, чрез адв. Р. *** направените по делото разноски в в общ
размер на 500 лв., от които 50 лв. държавна такса, 300 лв. заплатено адвокатско
възнаграждение, 150 лв. депозит за вещо лице.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Сливенски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: