МОТИВИ към НОХД
№1900/2009 г.:
Обвинението е против
подсъдимите С.Н.Я. *** за
престъпление по чл.195, ал.1, т.3 от НК във връзка с чл.20, ал.2 от НК и против
И.П.Я. *** за престъпление по чл.195, ал.1, т.3 от НК във
връзка с чл.63, ал., т.3 във връзка с чл.20, ал.2 от НК.
Подсъдимите се обвиняват за това, че през месец януари 2009 г. в гр. Б. в съучастие, като съизвършители, чрез повреждане
на прегради здраво направени за защита на имот са отнели чужди движими вещи
– 1 бр. брадва; 2 бр. лозарски ножици; 1 бр. френски ключ; шест двулитрови пластмасови
бутилки с бяло вино; 5 кг.
картофи; 2 кг.
орехи.; 1 чифт гумени ботуши; 1 чифт дамски боти; 15 бр. найлонови чували; 1
бр. удължител, с дължина 20
метра; 2 бр. захранващи ел. кабели за ел. печки от по 2.00 м; 1 бр. трилитрова
метална тенджера и 1 бр. еднолитрова метална купа всичко на обща стойност 111,
40 лв. от владението на К.Д.Г. ***, без нейно съгласие,
с намерение противозаконно да ги присвоят, като
И.Я., макар и непълнолетен е
разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи
постъпките си.
В съдебно заседание подсъдимият И.Я. не се признава за виновен по
предявеното обвинение. Дава обяснения за фактическата обстановка.
Подсъдимият С.Я. не се явява. Служебният
защитник поддържа становище, че следва да се наложи наказание на подсъдимия при
условията на чл.55 от НК.
Районният съд обсъди събраните по делото
гласни и писмени доказателства и при съобразяване разпоредбите на чл.301 от НПК
прие за установено следното:
Подсъдимите
С.Н.Я.
и И.П.Я. са братовчеди. През месец януари 2009 г., подсъдимият С.Я.,
бил на гости на баща си в гр.Б.. В края на месеца, вечерта, подсъдимите С. Я. и И. Я.
се срещнали пред дома на последния, на ул.„Я. С.”. Подсъдимият
С.Я. казал на И.Я., че ще отиде до едно място, а последният останал да улицата
да го чака. Подсъдимият С. Я. тръгнал и отишъл до къщата
на свидетелката К.Г. ***. В къщата било тъмно и подсъдимият С.Я.
преположил, че е вътре няма никого. Тогава прескочил оградата на
къщата и влязъл в двора. Там намерил едно желязо и с негова
помощ счупил катинара на вратата на килера, който бил долепен до къщата. Оттам подсъдимият С. Я. взел една брадва, две лозарски ножици, един
френски ключ, шест двулитрови пластмасови бутилки с бяло вино, 5 кг. картофи, 2 кг. орехи, 1 чифт гумени
ботуши, 1 чифт дамски боти, 15 бр. найлонови чували, 1 бр. удължител, с дължина
20 метра,
една метална тенджера и една метална купа. Под навеса на къщата видял две
електрически печки „Раховец”, на които
отрязал кабелите и ги взел.
Вещите подсъдимият
С.Я.
сложил в един чувал и излязъл от къщата. По пътя се срещнал с подсъдимия И.Я. и
му дал малко от взетите картофи. На седващият ден подсъдимите С. Я. и И. Я.
се срещнали до реката, където изпили виното, взето от дома на свидетелката Г..
След това подсъдимият С.Я. изгорил кабелите, извадили
жиците от тях и ги занесъл, заедно с инструментит е
в пункта за изкупуване на метали в гр.Б., където ги предал на свидетеля
Г.М.
за сумата от 20.00 лв.
На 10.02.2009
г. свидетелката К.Г. посетила къщата си и видяла, че мрежата на двора е разкъсана, а
вратата на килера е разбита. Г. констатирала липсата на вещи от килера. Свидетелката Г.
потърсила съседа си – И. П., за да го
попита дали не е забелязал нещо. П. и отговорил, че няколко
дни преди да дойде, е видял, че вратата на килера е отворена и решил да й се
обади, за да я попита дали не е идвала в имота, но не могъл да открие
телефонният й номер.
С протокол за
доброволно предаване от 19.02.2009 г. подсъдимият С.Я. предал
на свидетеля К. *** при РУ на
МВР Септември,
1 бр. брадва с дървена дръжка, като посочил, че е взета от вилата на К.Г..
От
заключението на оценъчната експертиза, която съдът кредитира като компетентно
пълно изготвена, се установи, че общата стойност на вещите към момента на
извършване на деянието по пазарни цени, след като е приспаднато овехтяване е
111,40 лева.
По делото са
изготвени две комплексни съдебно психиатрично-психологични експертизи на обв. подсъдимите С.Я. и И.Я.. От
заключенията им е видно, че двамата подсъдимите не са
страдали и не страдат от психическо заболяване
и към момента на извършване на деянието са могли да разбират свойството
и значението на извършеното и да ръководят постъпките си.
Горната
фактическа обстановка съдът възприе въз основа на обясненията на подсъдимия И.Я.,
обясненията на подсъдимия С.Я. дадени на досъдебното производство пред съдия и
прочетени по реда на чл.279, ал.1, т.2 от НПК, показанията на свидетелите Н.В.,
Г.М., К.Г., дадени на съдебното следствие, показанията на свидетелите В.М. и Д.К.,
депозирани на досъдебното производство и включени в доказателствения материал
по реда на чл.281, ал.3 във връзка с ал.1, т.5 от НПК, проведената по реда на
чл.143 от НПК очна ставка между подсъдимия И.Я. и свидетелката В., заключенията
на оценъчната и психиатрични експертизи, както и писмените доказателства
приложени по делото.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема, че подсъдимият С.Н.Я. е осъществил от обективна и субективна страна признаците престъпния състав
на чл.195, ал.1, т.3 от НК, като през месец януари 2009 г. в гр. Белово, чрез повреждане на
прегради здраво направени за защита на имот е отнел чужди
движими вещи на обща стойност 111,40 лв. от владението
на К.Д.Г. ***, без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои.
От показанията на свидетелката Г. се установи, че за да влезе в килера,
подсъдимият С.Я. е разкъсал оградната мрежа и е счупил катинара на
помещението. С
оглед на това съдът прие, че се касае за взломна кражба по смисъла на чл.195,
ал.1, т.3 от НК, като за преодоляване на преградата, здраво направена за защита
на имота, подсъдимият
е
употребил физическа сила.
При
извършване на деянието подсъдимият С.Я.
е действал при пряк умисъл, като извършител. Подсъдимият е
съзнавал всички обективни и субективни признаци на състава на престъплението, в
т.ч. и квалифициращите и е искал да настъпят общественоопасните последици.
При определяне вида и размера на наказанието,
което следва да се наложи на подсъдимия С.Я. за извършеното от тях деяние съдът
се ръководи от изискванията на чл.36 от НК относно целите на наказанието и
чл.54 от НК при неговата индивидуализация.
Съдът отчете обществената опасност на
кражбата, която е висока. Това са едни от най-често срещаните престъпления,
заемащи голям дял сред ръста на обществената престъпност в страната. Съдът
прецени и обществената опасност на конкретното деяние, която е висока, като се
има предвид спецификата на действията за проникване в помещението.
Подбудите за извършване на деянието се
коренят в незачитането на установения правов ред в страната.
Като смекчаващи вината обстоятелства съдът
прецени направените самопризнания, чистото съдебно минало, ниския интелект и
социален статус, изключително ниската стойност на предмета на деянието и
възстановяването на част от вещите.
При тези
многобройни смекчаващите вината обстоятелства, съдът счете, че и най-лекото
предвидено в закона наказание се явява несъразмерно тежко за конкретното
деяние.
Затова за постигането на целите на
наказанието по чл.36 от НК – личната и генералната превенции, следва да се
наложи наказание на подсъдимия С.Н.Я. за престъплението при приложение на
разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 от НК, а именно ТРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
Като прецени данните за личността на подсъдимия и чистото съдебно минало,
съдът счете, че за неговото поправяне и превъзпитание не е необходимо
наказанието лишаване от свобода да се изтърпи ефективно.
Затова на основание чл.66, ал.1 от НК отложи изтърпяването на наложеното
наказание за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.
Предвид
осъдителната присъда и на основание чл.189, ал.3 от НК в тежест на подсъдимия С.Я. бяха присъдени
направените разноски по делото за в размер на 555 лева.
Относно участието на подсъдимия И.Я. в
извършването на престъплението не се събраха категорични и убедителни доказателства.
Косвени доказателства за участието на
подсъдимия И.Я., като съизвършител са показанията на свидетелите В. и В.М.,
последните дадени на досъдебното производство. Двамата дават показания, че пред
тях, първата, в качеството на инспектор от ДПС, втория като разследващ,
подсъдимият И.Я. е признал участието си, като е обяснил начина на проникване в
помещението и вида на отнетите вещи.
Но тези показания, макар и съдът да им дава
вяра, представляват пресъздаване на самопризнание на подсъдимия и не могат да
обосноват осъдителна присъда, ако не са подкрепени от други събрани по реда на
НПК доказателства.
Такива доказателства, устни или писмени,
подкрепящи тезата на обвинението и отреченото в съдебно заседание самопризнание
на подсъдимия И.Я. не се събраха по делото.
От една страна подсъдимият Я. категорично
отрича съизвършителство. Същият дава обяснения, че не е участвал в кражбата.
Обяснява, че е чакал подсъдимия С.Я. на улицата, като незнаел какво върши
последния. Разбрал от къде са виното и картофите едва, когато се срещнали на
другия ден при реката. Тази своя теза същият поддържа при проведената със
свидетелката В. очна ставка.
В този смисъл обясненията на подсъдимия за
броя на бутилките вино дадени пред свидетелите В. и М. звучат логично и
достоверно, като се вземе предвид, че заедно с подсъдимия С.Я. са изпили
въпросното количество.
От друга страна в обясненията си дадени пред
съдия подсъдимият С.Я. също заявява, че е бил сам при извършване на деянието, а
подсъдимият И.Я. е чакал навън, без обаче де е уточнена ролята му, примерно да
пази.
В протокола за доброволно предаване на
брадвата от к на подсъдимия С.Я. също не се съдържат категорични и убедителни
доказателства за авторството на И.Я.. В същия, за произхода на вещта С.Я. е дал
обяснение, че същата е взел от дома на свидетелката Г., но не и че същата е
отнета заедно с И.Я..
Останалите вещи приведени във вида на
вторични суровини подсъдимият С.Я. също те е предал сам, видно от показанията
на свидетеля Г.М., без участието на подсъдимия И.Я..
При така събраните
доказателства, разгледани отделно и в съвкупност относно основния факт, съдът
не достигна до безспорен и категоричен извод, че подсъдимият И.Я. е участвал,
заедно с подсъдимия С.Я. в кражбата на вещи от дома на свидетелката Г..
Косвените доказателства,
на които съдът дава вяра не могат да послужат като основа за постановяване на
осъдителна присъда, тъй като не водят до извод, който е несъмнен и единствено
възможен.
Следователно не се
установи по категоричен и несъмнен начин, подсъдимият И.Я. да е осъществил
деянието, както от обективна страна, така и от субективна страна.
Поради гореизложеното, съдът призна подсъдимия И.П.Я. за НЕВИНОВЕН в
това, че на през месец януари 2009 г., в гр. Белово в
съучастие, като извършител със С.Н.Я., чрез повреждане на прегради здраво
направени за защита на имот са отнели чужди движими вещи на обща
стойност 111, 40 лв. от владението на К.Д.Г. ***, без нейно съгласие, с
намерение противозаконно да ги присвои, като макар и непълнолетен е могъл да
разбира свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките
си, поради което на основание чл.304 от НПК го ОПРАВДА по обвинението за престъпление по чл.195, ал.1, т.3 във
връзка с чл.20, ал.2 във връзка с чл.63, ал.1, т.3 от НК.
С оглед на така изложеното съдът ОПРАВДА
и подсъдимия С.Н.Я. по обвинението за съучастие в
смисъла на чл.20, ал.2 от НК.
По изложените съображения съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: