Решение по дело №28/2024 на Административен съд - Кюстендил

Производството е по реда на чл. 268 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Делото е образувано по жалба от П. Г. В., с [ЕГН], в качеството ѝ на едноличен търговец (ЕТ) с фирма „П. Г. - Б.”, с [ЕИК], чрез адвокат А. Й., срещу Решение № ПИ-410/20.12.2023 г., издадено от Х. М. – заместник-директор на Териториална дирекция на Националната агенция за приходите (ТД на НАП) София, оправомощен със Заповед № ЗЦУ-ОПР-76/09.11.2023 г. на изпълнителния директор на НАП да замества директора ТД на НАП София, в частта, с която е оставена без уважение жалбата ѝ с вх. № С230010-000-613473/12.12.2023 г. по регистъра на дирекция „Събиране” при ТД на НАП София срещу Разпореждане изх. № С230010-035-0336409/07.12.2023 г., издадено от главен публичен изпълнител в дирекция „Събиране” при ТД на НАП София, в частта, с която е отказано прекратяване поради изтекла погасителна давност на производството по принудително изпълнение на вземанията за осигурителни вноски за държавно обществено осигуряване (ДОО), здравно осигуряване (ЗО) и универсален пенсионен фонд (УПФ) по декларации обр. 6 („Данни за дължими вноски и данък по чл. 42 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица”) за данъчни периоди 01.01.2017 г. – 31.12.2017 г., 01.01.2018 г. – 31.12.2018 г., 01.01.2019 г. – 31.12.2019 г., 01.01.2020 г. – 31.12.2020 г., 01.01.2021 г. – 31.12.2021 г., и 01.01.2022 г. – 31.12.2022 г. В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на решението в обжалваната му част. Претендира се отмяна на решението в тази част, както и присъждане на направените разноски по делото.

В съдебното заседание по делото адвокат А. Й. поддържа жалбата.

Ответникът – директорът на ТД на НАП София, чрез процесуалния си представител по пълномощие юрисконсулт Г. М., оспорва жалбата като неоснователна и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното от фактическа страна:

В ТД на НАП София, офис Кюстендил е образувано изпълнително дело № 10110000335/2011 г. срещу ЕТ „П.Г. - Б. ” за събиране на изискуеми публични вземания, установени с Ревизионен акт № *********/03.10.2008 г. С разпореждания за присъединяване с изх. № С180010-105-0151237/30.05.2018 г., изх. № С190010-105-0159482/28.05.2019 г., изх. № С200010-105-0195886/21.05.2020 г., изх. № С210010-105-0265819/06.08.2021 г., изх. № С220010-105-0235459/23.06.2022 г. и изх. № С230010-105-0202694/02.06.2023 г. към изпълнителното дело са присъединени вземанията за осигурителни вноски за ДОО, ЗО и УПФ по декларации обр. 6, ведно със съответните лихви, съответно за данъчен период 01.01.2017 г. – 31.12.2017 г. (в общ размер на 1662,85 лева), данъчен период 01.01.2018 г. – 31.12.2018 г. (в общ размер на 1930,46 лева), данъчен период 01.01.2019 г. – 31.12.2019 г. (в общ размер на 1900,39 лева), данъчен период 01.01.2020 г. – 31.12.2020 г. (в общ размер на 2122,90 лева), данъчен период 01.01.2021 г. – 31.12.2021 г. (в общ размер на 2269,65 лева), и данъчен период 01.01.2022 г. – 31.12.2022 г. (в общ размер на 2429,49 лева). С Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. № С230010-022-0087694/23.11.2023 г. за обезпечаване на публичните вземания по изпълнителното дело е наложена обезпечителна мярка запор върху вземане от трето задължено лице – „Балканфарма - Дупница” АД, работодател на П. Г. В.. Постановлението е съобщено на последната на 07.12.2023 г., а запорното съобщение е връчено на „Балканфарма - Дупница” АД на 23.11.2023 г.

ЕТ „П.Г. - Б. ” е подала до публичния изпълнител молба с вх. № С230010-000-592616/29.11.2023 г. за погасяване по давност на публичните задължения по изпълнително дело № 10110000335/2011 г. С Разпореждане изх. № С230010-035-0336409/07.12.2023 г., на основание чл. 225, ал. 1, т. 7 от ДОПК, публичният изпълнител е прекратил производството по изпълнителното дело в частта относно публичните задължения в общ размер на 40 лева по два броя фишове, издадени от Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Кюстендил. ЕТ „П.Г. - Б. ” е подала срещу разпореждането жалба с вх. № С230010-000-613473/12.12.2023 г. С процесното решение е отменено като незаконосъобразно Разпореждане изх. № С230010-035-0336409/07.12.2023 г. в частта, с която е отказано прекратяване поради изтекла погасителна давност на производството по принудително изпълнение на вземанията за осигурителни вноски за ДОО, ЗО и УПФ по декларации обр. 6 за данъчни периоди 01.01.2012 г. – 31.12.2012 г., 01.01.2013 г. – 31.12.2013 г., 01.01.2014 г. – 31.12.2014 г., 01.01.2015 г. – 31.12.2015 г., и 01.01.2016 г. – 31.12.2016 г., и е оставена без уважение жалбата с вх. № С230010-000-613473/12.12.2023 г. срещу горепосоченото разпореждане в частта, с която е отказано прекратяване поради изтекла погасителна давност на производството по принудително изпълнение на вземанията за осигурителни вноски за ДОО, ЗО и УПФ по декларации обр. 6 за данъчни периоди 01.01.2017 г. – 31.12.2017 г., 01.01.2018 г. – 31.12.2018 г., 01.01.2019 г. – 31.12.2019 г., 01.01.2020 г. – 31.12.2020 г., 01.01.2021 г. – 31.12.2021 г., и 01.01.2022 г. – 31.12.2022 г. Решението е съобщено на ЕТ „П. Г. - Б. ” на 05.01.2024 г.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима. Подадена е в законоустановения срок и от лице с правен интерес от оспорването. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения.

Процесното решение е издадено от материално и териториално компетентен орган по смисъла на чл. 266, ал. 1 от ДОПК. Със Заповед № ЗЦУ-ОПР-76/09.11.2023 г. изпълнителният директор на НАП е оправомощил Х. М. – заместник-директор на ТД на НАП София, да изпълнява правомощията на директор на ТД на НАП София при отсъствие на последния (както е в случая). Решението е издадено в писмена форма и съдържа необходимите реквизити, включително фактическите и правните основания за издаването му. При издаването му не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да налагат отмяната му на това основание.

Решението в обжалваната му част е издадено в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби. Правилно е прието, че не е налице основание за прекратяване поради изтекла погасителна давност на производството по изпълнително дело № 10110000335/2011 г. в частта относно вземанията за осигурителни вноски за ДОО, ЗО и УПФ по декларации обр. 6 за данъчни периоди 01.01.2017 г. – 31.12.2017 г., 01.01.2018 г. – 31.12.2018 г., 01.01.2019 г. – 31.12.2019 г., 01.01.2020 г. – 31.12.2020 г., 01.01.2021 г. – 31.12.2021 г., и 01.01.2022 г. – 31.12.2022 г. Задълженията за осигурителни вноски за ДОО, ЗО и УПФ по декларации обр. 6 и лихвите за тези задължения са публични държавни вземания по смисъла съответно на чл. 162, ал. 2, т. 1 и 9 от ДОПК. В чл. 168 от ДОПК са изброени способите за погасяване на публичните вземания, един от които е изтичането на давностен срок. Съгласно чл. 171, ал. 1 от ДОПК публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. Според чл. 171, ал. 2 от ДОПК с изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността, освен в случаите, когато: 1. задължението е отсрочено или разсрочено; 2. вземането е предявено в производство по несъстоятелност; 3. е образувано наказателно производство, от изхода на което зависи установяването или събирането на публичното задължение; 4. изпълнението е спряно по искане на длъжника; 5. е подадена жалба за разрешаване на спор по глава шестнадесета, раздел IIа. Съгласно чл. 172, ал. 1 от ДОПК давността спира: 1. когато е започнало производство по установяване на публичното вземане – до издаването на акта, но за не повече от една година; 2. когато изпълнението на акта, с който е установено вземането, бъде спряно – за срока на спирането; 3. когато е дадено разрешение за разсрочване или отсрочване на плащането – за срока на разсрочването или отсрочването; 4. когато актът, с който е определено задължението, се обжалва; 5. с налагането на обезпечителни мерки; 6. когато е образувано наказателно производство, от изхода на което зависи установяването или събирането на публичното задължение. В чл. 172, ал. 2 от ДОПК е предвидено, че давността се прекъсва с издаването на акта за установяване на публичното вземане или с предприемането на действия по принудително изпълнение, като според чл. 172, ал. 3 от ДОПК от прекъсването на давността започва да тече нова давност. Съгласно § 29, т. 1 и 2 от Преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) към Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците (обн., ДВ, бр. 28 от 2020 г.), до отмяната на извънредното положение срокът по чл. 171, ал. 2 от ДОПК не се прилага (т. 1), като освен в случаите по чл. 172, ал. 1 от ДОПК давността спира да тече и за времето на обявеното извънредно положение (т. 2) (§ 29 от ПЗР към Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., е в сила от 24.03.2020 г.). С горепосоченото решение на Народното събрание от 13.03.2020 г. (обн., ДВ, бр. 22 от 2020 г.) е обявено извънредно положение върху цялата територия на Република България, считано от 13.03.2020 г. до 13.04.2020 г. С последващо решение на Народното събрание (обн., ДВ, бр. 33 от 2020 г.) срокът на обявеното извънредно положение е удължен до 13.05.2020 г. Съгласно § 13 от ПЗР към Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето (обн., ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.) сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в „Държавен вестник”.

Давността по отношение на задълженията на ЕТ „П. Г. - Б. ” за осигурителни вноски за ДОО, ЗО и УПФ по декларации обр. 6, ведно със съответните лихви, за данъчен период 01.01.2017 г. – 31.12.2017 г., данъчен период 01.01.2018 г. – 31.12.2018 г., и данъчен период 01.01.2019 г. – 31.12.2019 г., е започнала да тече съответно на 01.01.2018 г., 01.01.2019 г. и 01.01.2020 г., и е спряла за периода от 24.03.2020 г. до 20.05.2020 г., включително, както и на основание чл. 172, ал. 1, т. 5 от ДОПК с налагането на 23.11.2023 г. на обезпечителната мярка по Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. № С230010-022-0087694/23.11.2023 г. Давността по отношение на задълженията на ЕТ „П. Г. - Б. ” за осигурителни вноски за ДОО, ЗО и УПФ по декларации обр. 6, ведно със съответните лихви, за данъчен период 01.01.2020 г. – 31.12.2020 г., данъчен период 01.01.2021 г. – 31.12.2021 г., и данъчен период 01.01.2022 г. – 31.12.2022 г. е започнала да тече съответно на 01.01.2021 г., 01.01.2022 г. и 01.01.2023 г., и е спряла на основание чл. 172, ал. 1, т. 5 от ДОПК с налагането на горепосочената обезпечителна мярка. Предвид изложеното 5-годишният давностен срок за процесните вземания не е изтекъл. Правилно е отбелязано в процесното решение, че непосочването в Разпореждане изх. № С230010-035-0336409/07.12.2023 г. на задълженията по размер – главница и лихва, не ограничава правото на защита на длъжника, доколкото съгласно чл. 171, ал. 3 от ДОПК лихвите за публичните вземания се погасяват по давност с изтичането на сроковете за главното вземане по ал. 1 и 2, независимо от начина на погасяване на главницата.

Без значение за правния спор е обстоятелството дали и кога на ЕТ „П. Г. - Б. ” са връчвани съобщения за доброволно изпълнение. Според Тълкувателно решение № 7/15.04.2021 г. на ВАС по т. д. № 8/2019 г., ОСС, І и ІІ колегия, образуването на изпълнително дело по реда на чл. 220, ал. 1 от ДОПК, както и съобщението по чл. 221, ал. 1 от ДОПК не прекъсват давността.

По изложените съображения съдът намира, че процесната жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

При този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 3 от Административнопроцесуалния кодекс във вр. с § 2 от Допълнителните разпоредби на ДОПК в полза на НАП (юридическото лице, в чиято структура е ответникът) следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, определено съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Производството по чл. 268 от ДОПК е особено производство, различно от производството по обжалване на ревизионните актове, поради което специалната разпоредба на чл. 161, ал. 1 от ДОПК е неприложима (вж. в т. см. Решение № 1921/13.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13662/2017 г., I о. и Определение № 3544/20.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3319/2018 г., I о.).

Воден от гореизложеното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата от ЕТ „П. Г. - Б. ”, с [ЕИК], срещу Решение № ПИ-410/20.12.2023 г., издадено от Х. М. – заместник-директор на ТД на НАП София, оправомощен със Заповед № ЗЦУ-ОПР-76/09.11.2023 г. на изпълнителния директор на НАП да замества директора ТД на НАП София, в частта, с която е оставена без уважение жалбата ѝ с вх. № С230010-000-613473/12.12.2023 г. по регистъра на дирекция „Събиране” при ТД на НАП София срещу Разпореждане изх. № С230010-035-0336409/07.12.2023 г., издадено от главен публичен изпълнител в дирекция „Събиране” при ТД на НАП София, в частта, с която е отказано прекратяване поради изтекла погасителна давност на производството по принудително изпълнение на вземанията за осигурителни вноски за ДОО, ЗО и УПФ по декларации обр. 6 за данъчни периоди 01.01.2017 г. – 31.12.2017 г., 01.01.2018 г. – 31.12.2018 г., 01.01.2019 г. – 31.12.2019 г., 01.01.2020 г. – 31.12.2020 г., 01.01.2021 г. – 31.12.2021 г., и 01.01.2022 г. – 31.12.2022 г.

ОСЪЖДА ЕТ „П. Г. - Б. ”, с [ЕИК], да заплати на Националната агенция за приходите юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.

Решението не подлежи на обжалване.