О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е

    

                 гр.София, 10.10.2019 година

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав, в закрито заседание на десети октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ : НИКОЛАЙ ДИМОВ

                                                               ЧЛЕНОВЕ : ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА

                                                                          мл.с.:  РОСИ МИХАЙЛОВА

                                  

като разгледа докладваното от съдия ПЕЙЧИНОВА ч.гр.дело №8821 по описа за 2019г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

           Производството е по чл.435, ал.2 и следв. от ГПК.

         Настоящото производство е образувано по жалба вх.№981/04.06.2019г., подадена от „Ч.Е.Б.“ АД, длъжник  по изп. дело №20197850400166 по описа на ЧСИ Л.М., с рег.№785 на КЧСИ, с район на действие СГС, срещу определени разноски, обективирани в покана за доброволно изпълнение изх.№988/27.05.2019г., като се твърди, че не са правилно определени, липсва посочване поотделно на размерите за всяка от приетите разноски. Твърди се, че таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ няма посочен размер, предвид на което не може да се извърши преценка дали е правилно изчислена само върху размера на вземането по изпълнителния лист или е включено и адвокатското възнаграждение на взискателя. Поддържа се още, че поради липса на конкретизация и яснота относно приетите в поканата за доброволно изпълнение разноски длъжникът е лишен от възможността за защита по изпълнителното дело. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени приетите по изпълнителното дело разноски, обективирани в поканата за доброволно изпълнение, над сумата от 55.00 лв. без ДДС. Претендира направените в настоящото производство разноски.

       Взискателят по изпълнителното дело – „И.ВВ“ ЕООД, в законоустановения срок депозира писмен отговор, в което взема становище за неоснователност на подадената жалба. Твърди се, че посочените в поканата за доброволно изпълнение разноски, дължими от длъжника, са определени съгласно ТТРЗЧСИ. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да остави без уважение подадената жалба като неоснователна. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.

        По делото са приложени писмени обяснения от ЧСИ Л.М., с рег.№785 на КЧСИ, с район на действие СГС, по изп. дело №20197850400166, дадени на основание чл.436, ал.3 от ГПК.

        Съдът като обсъди изложените в жалбата доводи намира за установено от фактическа страна следното:

Производството по изпълнително дело №20197850400166 на ЧСИ Л.М., с рег.№785 при КЧСИ, с район на действие СГС, е образувано на 22.05.2019г. по молба на „И.ВВ“ ЕООД, чрез адв.К.И., срещу „Ч.Е.Б.“ АД, въз основа на изпълнителен лист от 23.04.2019г. по ч.гр.д. №3488/2019г. по описа на СГС, Г.О., за посочената в него суми. Към молбата за образуване на изпълнителното дело е приложено пълномощно и споразумение за адвокатско възнаграждение, от който е видно, че взискателят - „И.ВВ“ ЕООД е заплатил по банков път на адв.К.И. за образуване и водене на изпълнително дело адвокатско възнаграждение в размер на 230.00 лв.. В поканата за доброволно изпълнение изх.№988/27.05.2019г. до длъжника - „Ч.Е.Б.“ АД, е посочено, че задължението по изпълнителното дело включва както сумата по издадения изпълнителен лист, така и разноски по изпълнителното дело от 230.00 лв., такси по  ТТРЗЧСИ в размер на 150.12 лв.. Подадено е от длъжника - „Ч.Е.Б.“ АД възражение вх.№980/04.06.2019г. срещу приетите по делото разноски, обективирани в покана за доброволно изпълнение изх.№988/27.05.2019г., като на същата дата е депозирана и жалба вх.№981/04.06.2019г., с която е сезиран съда.

         При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

         Настоящият състав намира, че жалбата, с която е сезиран, е процесуално недопустима и като такава следва да се остави без разглеждане.

          Съображенията за това са следните:

Право на длъжника е, ако не е съгласен с посочените в поканата за доброволно изпълнение разноски да поиска от съдебния изпълнител да се произнесе по искането му за тяхното изменение, съответно намаляване. Компетентен да разгледа и да се произнесе по въпроса за разноските, включително за намаляване на адвокатското възнаграждение, е само съдебния изпълнител, пред когото е образувано изпълнителното дело и именно този негов акт подлежи на съдебен контрол. Съдът обаче не може за първи път да се произнася по искане за изменение, съответно намаляване на разноските при липса на съответния акт на съдебния изпълнител, тъй като е длъжен да зачете компетентността на органа, ръководещ процесуалните действия.  Въпросът за реда за упражняване правото на длъжника да иска намаляване поради прекомерност на сторени от взискателя разноски по изпълнителното производство, съставляващи адвокатско възнаграждение е бил поставен по ч.гр.д. №620/2012г. на ВКС, I Г.О., по което с определение №83 от 19.02.2013г. Върховният касационен съд е посочил, че разрешението на този въпрос се съдържа в редица актове на Върховния касационен съд, постановени по реда на чл.274, ал.3 от ГПК - определение №403 от 01.12.2008г. по ч.гр.д. №1762/2008г. на V Г.О.; определение №465 от 29.09.2010г. по ч.гр.д. №397/2010г. на III Г.О.; определение №89 от 27.01.2012г. по ч.гр.д. №604/2011г. на ВКС, IV Г.О.; В цитираните актове е прието, че произнасянето на съдебния изпълнител за разноските на взискателя в изпълнителното производство не е изпълнително действие. То не е насочено към осъществяване на притезанието по изпълнителното основание, а е реализация на общия принцип за отговорност за разноски, т.е. за неоснователно причинени имуществени вреди, което подлежи на обжалване. Длъжникът разполага с процесуалното право да претендира пред съдебния  изпълнител изменение, съответно намаляване на разноските на взискателя поради прекомерност, а постановеният по това искане акт на съдебния изпълнител подлежи на обжалване пред съда. В определение от 25.03.2011г. по ч.гр.д. №297/2010г. на ВКС IV Г.О., постановено по реда на чл.274, ал.3, т.2 от ГПК също е прието, че за да бъде разгледана жалбата на длъжника трябва да има надлежен акт на частния съдебен изпълнител, с който да се отказва намаляване на адвокатския хонорар.

С оглед на изложеното настоящият състав приема, че едва след постановяването на изричен акт от съдебния изпълнител по искането за изменение на разноските и по възражението за прекомерност на заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение, за длъжника ще възникне правото, предвидено в чл.435, ал.2 ГПК - да го обжалва пред съда. В този смисъл, съгласно ТР №3 от 12.07.2005г. на ОСГТК на ВКС, производството по жалба срещу действия на ЧСИ е спорно правораздавателно, целящо да отмени правните последици на извършеното незаконно действие на съдия изпълнителя или да задължи последния валидно да повтори същото, респективно да се въздържи от неговото осъществяване. С оглед предмета на това производство, окръжният съд действа като контролна съдебна инстанция относно законосъобразността на обжалван несъдебен акт.

С оглед на горното и доколкото искането за изменение на разноските, приети в изпълнителното производство и обективирани в поканата за доброволно изпълнение изх.№988/27.05.2019г. е направено в подаденото от длъжника възражение вх.№980/04.06.2019г., като на същата дата е депозирана и жалба вх.№981/04.06.2019г., с която е сезиран съда, последната се явява преждевременно подадена, поради което настоящото производството като преждевременно образувано следва да бъде прекратено. Делото следва да се върне на ЧСИ, който е компетентен да се произнесе по искането на длъжника, обективирано в подаденото от него възражение вх.№980/04.06.2019г. срещу приетите по делото разноски, посочени в поканата за доброволно изпълнение изх.№988/27.05.2019г., и едва след постановяване на изричен акт, в случай на подадена жалба срещу същия, съдът при изпълнение на възложените му контролни правомощия по чл.435-437 ГПК ще извърши преценка за правилността на действията на ЧСИ.

С оглед горното решаващият състав приема, че подадената от длъжника – „Ч.Е.Б.“ АД жалба вх.№981/04.06.2019г. се явява процесуално недопустима и като такава следва да се остави без разглеждане, а образуваното съдебно производство да бъде прекратено.

По разноските:

Независимо от изхода на спора - жалбата е оставена без разглеждане, претенцията на взискателя за присъждане на сторените от него разноски за адвокатско възнаграждение е неоснователна. Отговорността за разноски се понася от страната, срещу която е постановено решението, спрямо която тя е санкция за неоснователно предизвикан спор. В случая производството е по повод жалба срещу действия на частен съдебен изпълнител, предвид на което отговорността на съдебния изпълнител за вреди се реализира по друг ред, регламентиран в нормата на чл.441 от ГПК, по който ред и взискателя /ответник по жалбата/ може да претендира причинените му вреди, съставляващи сторени от него разноски по делото.

 Водим от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав

 

       О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като процесуално недопустима жалба вх.№981/04.06.2019г., подадена от длъжника – „Ч.Е.Б.“ АД срещу действия на съдебния изпълнител по изп. дело №20197850400166 на ЧСИ Л.М., с рег.№785 на КЧСИ, с район на действие СГС, досежно определени разноски, обективирани в покана за доброволно изпълнение изх.№988/27.05.2019г..

ВРЪЩА изп. дело №20197850400166 на ЧСИ Л.М., с рег.№785 на КЧСИ, с район на действие СГС, за произнасяне по  възражение вх.№980/04.06.2019г., подадено от длъжника – „Ч.Е.Б.“ АД досежно изменение на разноските, приети в изпълнителното производство, обективирани в покана за доброволно изпълнение изх.№988/27.05.2019г..

ПРЕКРАТЯВА производството по ч.гр.д. №8821/2019г. по описа на СГС, Г.О., ІІІ-В състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски апелативен съд, съгласно тълкувателно решение №3 от 12.07.2005г. по тълк. дело №3/2005 год. на ОСГТК на ВКС в едноседмичен срок от съобщението до жалбоподателя.

        

 

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ :                       ЧЛЕНОВЕ: 1./                     2./