Решение по дело №7217/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 5263
Дата: 3 септември 2020 г. (в сила от 3 септември 2020 г.)
Съдия: Калина Кръстева Анастасова
Дело: 20191100507217
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 3 юни 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№……………..

гр. София, 03.09.2020 г.

В    ИМЕТО    НА    НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Б състав, в публично съдебно  заседание на двадесети юли две хиляди и двадесета година в състав:

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ

                                                            ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА

  МЛ.СЪДИЯ: ЕВЕЛИНА МАРИНОВА

при секретаря Донка Шулева, като разгледа докладваното от съдия Анастасова гр. дело № 7217 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С Решение № 41998 от 15.02.2019 г постановено по гр. д. № 39946/2018 г. на СРС, 166 състав е отхвърлен иска на М.В.Б. с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК срещу "Ч.Е.Б.“ АД да се признае за установено, че ищецът не дължи сумата от 2 269,50 лева, представляваща стойност на потребена електрическа енергия по Фактура № **********/29.05.2015 г. за периода от 27.02.2015 г. до 27.05.2015 г. за обект, находящ се в гр. София, ж.к. „Лозенец“, ул. „*******, клиентски № 300068568009.

         Срещу решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ищцата М.В.Б.. Жалбоподателят поддържа оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до необоснованост на формираните изводи. Възможността за едностранна корекция е неравноправна клаузи по ЗЗП и Директива 93/13/ЕИО. Нарушено е антимонополното законодателство като ответникът пречи на по-малки търговци да навлязат на пазара и да се конкурират. Счита, че неправилно съдът е отхвърлил възражението за погасяване на вземането по давност с изтичане на кратката тригодишна давност.  Заявява, че не е доказано, че монтираният електромер е бил годен в деня на монтажа му, както и че е бил проверяван преди и след процесния период по Закона за измерванията. Счита, че показанията на свидетелите следвало да се кредитират съобразно чл. 172 ГПК, тъй като били служители на „Ч.Р.Б.“ АД. Освен това от свидетелските показания не се установявало,  че конкретното СТИ е захранвало имота на ищеца. Също така СТИ не е отчитал правилно и бил с изтекъл срок на проверка. Служителят на МВР пристигнал след проверката. Неправилно съдът е приел заключението на вещото лице. Поддържа, че ПИКЕЕ са напълно нищожни. Възразява, че ответникът не е твърдял с отговора на исковата молба да е извършвал корекцията на основание ПИККЕ, а е извършил проверка и корекция на основание ОУ, които обвързвали ищеца като потребител на ел. енергия, оплаква се и от липсата на мотиви за извода в обжалваното решение, че нямало ред за уведомяване на клиентите и необсъждане на доводите на ответника за наличие на такъв ред с чл. 17 и чл. 49 от ОУ. Счита, че ответникът няма правомощия да издава процесната фактура. Излагат се твърдения, че районният съд неправилно приел, че ответникът не бил изпълнил задължението си да предвиди в общите си условия ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка, тъй като в общите условия бил регламентиран както редът, така и условията а уведомяването на потребителите при корекции на сметките- чл. 17, ал. 2 от общите условия /ОУ/ предвиждали ред за уведомяване на клиентите по смисъла на чл. 98а, ал. 2, т. 6 от ЗЕ. Процедурата по уведомяване противоречала на чл. 143 ЗЗП. По тези съображения е направено искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което предявеният иск да се уважи изцяло. Заявява, че ищецът не е в облигационни отношения с ответника.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК насрещната страна Ч.Е.Б.“ АД е подала отговор на въззивната жалба, с който същата се оспорва по подробно изложени съображения. Счита, че по делото са ангажирани доказателства за съществуването на договорно правоотношение между страните, поради което оспорването е неоснователно. Поддържа, че правото на едностранна корекция било предоставено на доставчика по силата на нормата на чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ и приетите въз основа на същата ПИКЕЕ, като всички изисквания на посочените нормативни актове били спазени, а доколкото се касае до реализиране на обективна отговорност, доставчикът не дължи да доказва виновно поведение на абоната при доказано неточно отчитане на електромера на клиента и извършено преизчисляване на сметката му. Позовава се на нормата на чл. 17, ал. 2 от действащите Общи условия на Ч.Е.Б.“ АД в които счита, че е предвиден ред за уведомяване на клиента за извършената корекция, който в случая бил спазен. Поддържа, че монтираното на обекта на ищцата средство за търговско измерване било в метрологична годност, а отделно от това възраженията в тази връзка били неотносими с оглед конкретно установените по делото въздействия върху електромера, които именно са довели до грешка при измерването на електрическата енергия. По изложените съображения прави искане за потвърждаване на първоинстанционното решение като правилно и обосновано.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта и по наличието на противоречие с императивните правни норми – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият състав намира постановеното от СРС, 166-ти състав, решение за валидно и допустимо.

Решението на СРС е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

По силата на законовата уредба, продавач на доставената електрическа енергия е крайният снабдител /субектът по чл. 94а, респ. по чл. 95 ЗЕ/, а купувач – крайният клиент /чл. 91-92, вр. чл. 97-98а от ЗЕ/. Битов клиент по смисъла на § 1, т. 2 а от ДР на ЗЕ е клиент, който купува електрическа енергия за собствени нужди, а съгласно § 1, т. 41 б от ДР на ЗЕ в сила от 17.07.2012 г., изм. ДВ, бр. 35/2015 г., потребител на енергийни услуги е: а/ краен клиент, който купува енергия и/или б/. ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му с енергия. Легалната дефиниция на понятието "битов клиент" е в § 1, т. 2а от Допълнителните разпоредби на ЗЕ, а преди - § 1, т. 42 ДР (отм.); на ЗЕ и се отнася и за правоотношението по договора по чл. 97, ал. 1, т. 4 от ЗЕ. Чрез нея ЗЕ свързва качеството на длъжник с качеството на собственик или на носител на ограниченото вещно право на ползване върху електроснабдения имот, доколкото доставяната енергия е за "собствени битови нужди" и друго не е уговорено с крайния снабдител. Договорната свобода, предвидена в чл. 9 ЗЗД, допуска и при това правоотношение клиент на доставената електроенергия за битови нужди да е друг правен субект – онзи, който ползва електроснабдения имот със съгласието на собственика, респ. с титуляра на вещното право на ползване и същевременно е сключил договор за продажба на електрическа енергия за същия имот. Правилно районният съд е приел, че с подадено заявление за отсрочване или разсрочване на задълженията ищцата е признала извънсъдебно качеството си на клиент на ответника, за което допринася и представената справка от Агенция по вписванията, от която се установява, че ищцата е собственик на имота от 03.11.2003 г.

Следователно правилно съдът е приел, че ищецът е битов клиент на ответника за клиентски № 300068568009. Според Констативен протокол № 1012462 от 27.05.2015 г. на 27.05.2015 г. служители на оператора  „Ч.Р.Б.“ АД са извършили техническа проверка на средството за търговско измерване (СТИ) на доставяната електрическа енергия (електромера) за имот с адрес в гр. София, ж.к. „Лозенец“, ул. „*******. Констатирано е, че са нарушени пломбите на капачката на клемния блок на електромера. Посочено е, че са поставени допълнителни проводници (шунтове) на фази втора и трета на клемния блок на електромера и с еталонен уред ЕМСИСТ с посочен фабричен номер 0507225 и свидетелство за калибриране Е-175/17.04.2013 г. е измерена грешката, с която електромерът отчита консумираната през него в момента на проверката ел.енергия. Посочено е, че грешката е в минус 92,44 %.  Протоколът удостоверява също, че след проверката, схемата на свързване е била изправена, тъй като електромерът бил технически изправен. Отбелязано е, че допълнителните проводници са премахнати, потребителят не е присъствал. Протоколът е подписан от двама служители на „ЧЕЗ Разпределение АД, от двама свидетели и от представител на МВР.

Показанията на разпитаните свидетели съответстват изцяло на отразените в протокола констатации и не се опровергават от други обстоятелства и доказателства, поради което се възприемат от настоящия съдебен състав като обективни и незаинтересовани. Така от показанията на свидетеля И.П.Г.се установява, че при извършването на проверката  е констатирано нарушение на пломбите на капачката на клемния блок на електромера и поставени шунтове, поради което СТИ отчитало с огромна грешка. Потребителя бил издирен, но отсъствал. След отстраняване на проводниците електромерът отчитал в норма. Уведомили органите на МВР, като последните пристигнали на проверката и било представено пред служителя на МВР нарушението. Правилно посочва жалбоподателят, че показанията на свидетеля В.Г.И., служител в „ЧЕЗ Разпределение“ АД, които, следва да бъдат взети съобразно чл. 172 ГПК, като не противоречат на останалите по делото доказателства. Показанията на свидетеля В.Г.И.са идентични с тези на И.П.Г.., а именно че при извършването на проверката  е констатирано нарушение на пломбите на капачката на клемния блок на електромера и поставени шунтове, поради което СТИ отчитало с огромна грешка.

Съгласно чл. 58 ПИККЕ в случаите, когато при извършена проверка се установи неправомерно присъединяване или намеса в измервателната система, съответният мрежови оператор незабавно уведомява за това Министерството на вътрешните работи. Следователно не се изисква служител на МВР да присъства от самото начало на проверката, а следва да бъдат уведомени за наличието на нарушение в измервателната система. Така ирелевантно е неприсъствието на орган на МВР от самото начало на проверката.

Чрез приетата пред първата инстанция СТЕ, която настоящия състав възприема изцяло по реда на чл.202 ГПК, в случая е установено, че е осъществено нерегламентирано въздействие до защитената вътрешност на СТИ, която води до частично измерване на консумираната електроенергия. Общото количество енергия, неотчетено от СТИ, като самият уред е технически изправен, вещото лице е оразмерило на 29204 киловатчаса за период от 90 дни, като експертизата е дала заключение, че преизчисляването на консумираната електрическа енергия е извършено математически правилно, по надлежния ред, регламентиран в чл. 48, ал. 1, т. 2, б. „б“.

Предмет на настоящото производство не е административно наказание или имуществена санкция, която следва да бъде отменена при процесуални нарушения, а начисляване на корекция – на задължение за плащане на ел. енергия, която не е била отчетена. Дори да не е възразил извънсъдебно потребителят има възможност да реализира правата си и да възрази по корекцията в съдебното производство.

В чл. 47 – чл. 51 ПИКЕЕ са регламентирани две хипотези, при които е допустимо извършването на корекции на сметки на потребителите при неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и начините, по които следва да бъде осъществено преизчисляването на количеството потребена такава. Първата хипотеза е при констатирано обективно неизмерване, неправилно или неточно измерване, а втората хипотеза – е при субективно въздействие върху измервателната система. И в двете хипотези се съставя констативен протокол, подписан от представител на оператора и потребителя, респ. от заместващи го две независими лица, присъстващи като свидетели. Втората визирана група обхваща случаите, при които при извършената проверка е установено нарушение на целостта и/или функционалността на измервателната система, добавяне на чужд елемент – обстоятелства, които предполагат наличието на външна намеса, при която се променя схемата на свързване, какъвто е и разглежданият случай, като извършената промяна в дадената хипотеза е довела до неотчитане на потребената от абоната електрическа енергия за обекта.

Действително с решение № 12 897/01.12.2015 г. по адм. дело № 9 462/2014 г. на ВАС, потвърдено с решение № 1500/06.02.2017 г. на 5-членен състав на ВАС по адм. дело № 2385/2016 г. са отменени разпоредби на ПИКЕЕ, с изключение на нормите на чл. 48 - 51 ПИКЕЕ, а с решение № 2 315/21.02.2018 г. по адм. дело № 3879/2017 г. на ВАС, ІV отд. са отменени и последните четири разпоредби от ПИККЕ, но тези обстоятелства са ирелевантни за конкретния случай. Отмяната на норми от ПИКЕЕ (отм.) няма обратно действие.

С констативния протокол от проверката и констативния протокол на БИМ е установено, че СТИ не отчита правилно ползваната ел. енергия. При липса на доказателства за предходно извършена проверка на уреда за търговско измерване, както е в случая, периодът на корекцията е ограничен нормативно до 90 дни назад, именно с цел да бъде ограничена възможността за неоснователно обогатяване и на двете страни по правоотношението, предвид вероятността неизмерената или неточно измерената електрическа енергия да е, както за малък период от време преди констатацията, така и в пъти повече от 90 дни. Чл. 48 ПИККЕ не въвежда санкция за потребителя, а разпределение на риска от обективно установено неточно отчитане на СТИ между страните по доставките на електрическа енергия. Не е необходимо ответникът да доказва, че СТИ е действително е отчитало неточно за целия 90-дневен период, а в тежест на ищеца е да докаже, че това реално не е било така.

Въобще не може да се постави въпрос за "неравноправни клаузи" в ОУ на ответника, тъй като възможността за корекция е уредена в ЗЕ и ПИКЕЕ и не става въпрос за договорна отговорност или заплащане на обезщетение или неустойка. И към датата на проверката, и към датата на корекцията има нормативно основание за извършване на корекция и това са разпоредбите на чл. 86, ал. 1, т. 6 ЗЕ, чл. 98а ал. 2, т. 6 ЗЕ и издадените при надлежна законова делегация чл. 48-51 ПИКЕЕ (отм.); - решение № 118 от 8.09.2017 по дело № 961/2016 на ВКС, ТК, II ТО, решение № 115 от 20.09.2017 г по т. д. № 1156/16 г на ВКС, II ТО, решение № 111 от 17.07.2015 г по т. д. № 1650/14 г на ВКС, I ТО. Чл. 86, ал. 1, т. 6 ЗЕ изрично предвижда издаване на правила за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от средствата за търговско измерване. Чл. 48 ПИКЕЕ предвижда максимален 90 дневен срок за изчисляване на "корекцията" и то по предварително установена методика като чрез "корекцията" се установява количество на доставена ел. енергия. Не е надхвърлена законовата делегация и е налице специална уредба спрямо тази на чл. 82 ЗЗД. Според решение № 115 от 20.09.2017 г по т. д. № 1156/16 г на ВКС, II ТО отмяната на части и на целия ПИКЕЕ /2013 г/ няма обратно действие – чл. 195 АПК.

Начислената допълнителна ел. енергия е законосъобразно изчислена и включването в нея на "задължения към обществото" не противоречи на чл. 51 ПИКЕЕ. Дори и да има такова противоречие новата норма на чл.35а ЗЕ във вр. чл. 35 ЗЕ, чл. 30а от Наредба № 1 от 14.03.2017 г за регулиране цените на електрическата енергия, следва да се приложи с оглед целта на закона и да дерогира ПИКЕЕ, който е подзаконов нормативен акт.

С изменението в Закона за енергетиката с ДВ бр. 54/12 г съществува законово основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената електрическа енергия, ако е изпълнил задължението си по чл. 98а, ал. 2, т. 6 и по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ за предвиждане в общите условия на договорите на ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка и на правила за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и за извършване на корекция на сметките за предоставената електрическа енергия, само поради обективния факт на констатирано неточно отчитане или неотчитане на доставяната електроенергия. В случая в чл. 17, чл. 18 и чл. 49, ал. 2 от ОУ ответникът е предвидил реда за уведомяване на потребителя на ел. енергия за извършената корекция, който в случая е спазен. Чл. 17, ал. 2 от действащите Общи условия на ответното дружество установява задължение за уведомяване на потребителя за сумите, които дължи, а редът за това е определен в чл. 49, ал. 2 от тези общи условия. Констатира се, че писмата до ищеца са останали непотърсени, но същият е имал възможност да се запознае със същите. Процесните правила имат характер на нормативен административен акт по смисъла на раздел III, глава пета от АПК, тъй като са приети на основание чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ и имат задължителен характер за всички негови адресати. Именно поради характера си на нормативен акт, то при прилагането им не се касае за "договорна клауза" по смисъла на ЗЗП. При наличието на нормативен акт, Директива 93/13 ЕИО от 1993 г. не се прилага с оглед чл. 1, ал. 2 от същата, който член е транспониран и в пар. 12а от ДР на ЗЗП, според който разпоредбите на глава шеста от Закона – чл. 143 и сл. ЗЗП, не се прилагат по отношение на договорни клаузи, които отразяват законови и подзаконови разпоредби.

 Неоснователен е релевираният от ищеца довод за недължимост на вземането поради погасяването му по давност. Разпоредбата на чл.110 ЗЗД предвижда, че с изтичане на петгодишна давност се погасяват вземания, за които законът не предвижда друг срок. С изтичане на тригодишна давност се погасяват вземания за възнаграждение за труд, за което не е предвидена друга давност, вземания за обезщетения и неустойки от неизпълнен договор, вземания за наем, за лихви и за други периодични плащания /чл. 111 ЗЗД/. В случая процесното вземане по корекционната сметка по своя характер се явява вземане за неоснователно обогатяване след като процедурата по установяването на предпоставките за налагане на корекциите на количеството доставена, но неизмерена или неточно измерена електрическа енергия, цели да възстанови настъпилото без основание имуществено разместване, а не да ангажира отговорност на потребителя за негово виновно поведение, както и има еднократен и самостоятелен характер и не съдържа признаците на периодично плащане, съгласно постановките в ТР № 3/18.05.2012 г. по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС. В случая давността за вземането е започнала да тече с настъпване на посочения във фактурата падеж - 29.05.2015 г., когато вземането е станало изискуемо, поради което от този ден е започнал да тече петгодишният давностен срок, който не е изтекъл.

Налага се изводът, че решението на СРС трябва да бъде потвърдено.

По разноските:

С оглед изхода на спора, на основание чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК в тежест на въззивника са разноските на въззиваемата страна пред СГС в размер на 100.00 лева за юрисконсултско възнаграждение.

Водим от горното, СЪДЪТ

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 41998 от 15.02.2019 г. постановено по гр. д. № 39946/2018 г. по описа на СРС, 166 състав.

ОСЪЖДА М.В.Б., ЕГН ********** да заплати на "Ч.Е.Б.“ АД, ЕИК *********, на основание чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК сумата от 100 лева -разноски за юрисконсултско възнаграждение пред въззивната инстанция.

Решението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                     ЧЛЕНОВЕ: 1.                2.